Не защото тази нощ "безкрайна"
утре в светъл ден ще се стопи;
не защото всичко е нетрайно,
щом и времето безспир лети;
не защото може да ме грабне ...

Опитаха се да ме повалят изцяло
с лъжливи думи, глупави интриги.
Уж прости хора, но от гняв освирепели,
завиждащи, в душите си изгнили.
И сипеха по пътя ми отровата, ...

Питам луната,
вижда ли твоите стъпки
по мокрия пясък.
Вижда ли как махаш с ръка,
щом чуеш на чайките крясък. ...

3/ Ти трябваше да победиш или загинеш!
Друг изход просто нямаше за теб!
Ти през Арената на вековете мина,
със гладиаторския кървав меч!..
Нима от някого очакваше пощада?! ...

Излъгана
Пред снимката ти като пред икона
по цели нощи будна съм, не спя,
и те проклинам люто, и се моля
да бъде всичко глупава лъжа! ...

Твърде дълго ли се вгледах, че светлината избледня?
Твърде дълго ли се вгледах, че часовникът замря?
Твърде дълго ли се вгледах, че светът побеля?
Твърде дълго ли се вгледах, че отсреща засия?
Твърде дълго ли се вгледах, че отсреща тебе аз видях?

Някога обичал ли си ти жена?
С нежна ръка, докосвала ли те е така, че да стопи сърцето?
Очите и са портал към незнайни светове,
видиш ли ги, никога не ги забравяш.
Някога обичал ли си ти жена? ...

W.Shakespeare. Sonnet XV
When I consider every thing that grows
Holds in perfection but a little moment;
That this huge stage presenteth nought but shows
Whereon the stars in secret influence commént; ...

Съдбата те посочи с пръст и каза: „Тази
във нощите ти няма да даде покой.
Сърцето си от нея няма да опазиш
и в миг съдбовен ще ти каже: „Ти си мой!”
Щастлив, на робството веригите ще носиш, ...

Ще те прегръщам винаги, Любов!
Обичам всичко твое безвъзвратно!
Пътувай! Намери живота нов!
Не искам да те чувствам пак превратно...
Не питай! Не залагай чудеса! ...

Приготвила съм ти нещо –
мои стихове – само за тебе.
Купих тефтерче красиво,
в което да събера себе си.
Стои вече месеци ...

Родих се в мътните години на турското робство – непрогледно време, белязано с горчивия вкус на страданието. Проплаках на окървавена земя, пазеща непреходния спомен за загиналите си синове. Вдишах въздух, наситен с писъците на деца и жени. Писъци, които отекват като камбанен звън в съзнанието ми до д ...

Вечер е и теб те няма,
оставяш сърцето ми
като отворена жива рана.
Ти си там, а аз съм тук
с някой друг, ...

– Виж ни, бабо.
Взрях се в телефона. Боже, тоя човек беше луд.
– Ако изстине ще те убия, Бориле.
– То е 20 градуса, как ще изстине. И е облечен. Екипчето е върху дрехите.
– Къде е Светла? ...

Ти си тръгна, а аз те обичах,
като малко дете козунак.
като хлапе с хвърчилото тичах,
Като кораб към родния бряг.
Ти си тръгна, но нещо остана, ...

Стъпвам с несигурни стъпки...
Но назад не искам да се връщам...
И пролазват ме хладни тръпки...
С топлината ти нежна се загръщам...
Към теб аз ще продължавам... ...

11.07.2017 г. Велин

Самотна лодка спомените гони...
И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.
А слънцето, то някак сърдито... Гонеше
човека, посмял да търси прохлада в самотата.
Сълзите тъжни навяваха поквара... ...

Гиганстското огнено кълбо се бе издигнало високо във небето, и грееше безжалостно. Нагорещеният пясък изгаряше стъпалата на лутащият се в пустинята Слиман. В начало то на пътя той броеше всяка секунда, но скоро разбра,че няма смисъл. Той се беше превърнал в пленник на безвремието. Вдигна поглед наго ...

Все още сърце едно бие само в нощта,
все още дъха ѝ гори го, както догаря свещта!
Все още тя за него е една – неговата кралица,
Все още той движи се по ръба – нейният крал.
Трудно сърцето приема, че дошъл е деня, ...

Тишината е спряла край мен.
Всички мисли са на обратно.
Леко развилнял се ме шепне
омагьосано вентилаторът...
Разпилени мъниста живеем ...

КАЛЕЙДОСКОП
Късен напън. Рев. Живот.
От недрата – жаден плод.
Обич. Знаме и съдба.
Изгрев. Ветрове. Платна. ...

Преходно е всичко и най-вече ние,
като в тайфун завихрени от кръговрат,
за кратко тук сме и като в магия,
през шепите ни времето изтича, безвъзвратно.
Константа уж е, а сякаш на инат, ...

Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството​...
Любка ...

Ако ми подариш орхидея,
ще я убия.
Ако ми подариш любов,
ще я съсипя.
Ако ми подариш смърт, ...

Ще дойде време, ще простим
на Любовта детинските капризи.
Наздравица ще вдигнем, ще заспим
в прегръдката на закъсняла близост...
Ще дойде време, сигурно ще спрем, ...

Имал ли си една мечта,
която мислиш, че е
невъзможна тя.
Не само, защото е трудна,
а и всички да ти казват – тя не струва. ...

На първа среща ти съзрях лицето,
то беше първото, което
загледах. Нещо трепна в мен
и бях от поглед озарен.
Погледнах след това в очите. ...

Обичам да се смея, обичам да се радвам
на деня светъл, на живота тъй прекрасен.
Не спирам и за миг да вярвам
че тъй ще бъде и на пролет, зима и на есен.
Морския бриз щом по тялото усещам ...

Нощта куплети композира.
Невидим полъх в мен прозира.
Изпъквам в пясъчната стая,
броя на пръсти ,без да зная,
как стар часовник ме отброява, ...

Ти ела!
Ти ела, любов, вън не стой на прага,
седни до мен, тук е празен стола
и в стаята студее самота. Чакам те!
От обич ти ела! Няма с теб да споря! ...

Скрита под тревата
е светулката
на нашата душа.
Пее,
свири ...

Нали така ми казваш вече да си тръгна –
с това бездумие, като полуплесница,
не вярвам, и не искам...
все се прокрадвам
през ехото на тишината да се върна, ...

Необуздано
Докосвай ме с нежност,
гали ме с очи,
разливай по мен сок
от топли, искрящи, прозрачни сълзи. ...

Във входа две трети от апартаментите бяха необитаеми. И като че ли всеки месец по един прозорец угасваше.
Имаше двама, които можеха да дадат обяснение. Все се мъкнеха заедно и човек би помислил, че между тях е имало нещо навремето. Нещо хубаво. Стояха с часове на пейката пред входа и хранеха гълъби, ...

Автор: Генка Богданова
В началото на месец февруари
се срещнаха съперниците стари –
богът Бакхус с бога Купидон,
без поздрав мил, или поклон. ...