Невъзможното не е... невъзможно,
а само събитие със своя вероятност,
чиято стойност се променя,
ако сме активни или дремем безучастно...
Защо ли и кому е нужно ...

> Идвай пролет моя белоцвета
дари ме с твоят аромат.
Донеси ми ласки нежни.
И задъхана от аромата да живея.
пролетен танц да изтанцувам. ...

Без думи как да те спечеля,
приятелко добра.
Дали едно красиво цвете
да ти подаря, или една
усмивка докосната с любовта. ...

О, по- прекрасна от теорема на Питагор,
Когато ви видях за първи път, бях толкова аналитично объркан от съвършено пропорционалната, геометрична красота на тялото ви, че за миг душата ми се превърна във величина, която може да се изрази само с ирационално число. Линиите на лицето ви очертаваха красив ...

Не искам да си тъжна мила!
Защото, ако е така, виновен съм и аз!
Не искам да си недоволна мила!
Защото, за това упреквам се и време е в този час
отново да ти кажа, че обичам те, ...

как се зачертава бяло
започва се с
караконджули
блатници
въргузуняци ...

128/И днес “Балкана” щом погледна,
си спомням мойте детски дни
и все във версия последна,
която в мен се съхрани...
Преди гъмжеше от роднини, ...

Обичам истинските хора,
чистите души,
тежките характери
в очите пълни с искри,
сърцето пълно с живот ...

Изтече слънцето през пръсти
и в угарите се стопи.
Земята с радост се прекръсти
и от лъчите се напи.
Разтвори пазвите си земни ...

Понеделник е днес – ден на твойте очи.
Уловили моите в поглед втренчен и ням,
но говорят за обич, дето малко горчи
и за нежност, желание, сила, и блян.
После идва и вторник – ден на твойте ръце, ...

То е едно такова лудо
и те вълнува неистово,
като писък в ухото
и раничка на езика,
не те оставя на мира, ...

Сълзите, приятелю, не връщай,
свободна си младост прегръщай.
Не напомняй нощите греховни
в онези талази любовни...
Приятелю, не връщай ...

Аз не мечтая точно за това
да те докосвам и да те усещам.
Желая тихо в твоята душа
да бъда, с мен деня да срещаш!
Отваряйки очи да знаеш, ...

И какво?
Идва някаква госпожа, ( приятелка на мама), може да има гадателски способности, може и да няма... Само да вметна, че не пее.
Познава те - задочно...
Някакви хвърчила са ми в главата.
Подарил съм ти плюшен Гад! ...

Когато си небрежен към жена
и я повиваш с пелените на коприва,
в гротеска я превръщаш. След това
не се чуди защо не е красива!
Ще се научи да живее и без теб ...

Самотен в деня,
самотен през нощта.
Разбито сърце
стискам в ръка.
Разклатена психика, ...

Ролята на мъжа в обществото Част 5.2
Търговията и икономическите инструменти.
В началото всяко семейство си произвежда необходимата за живота му продукция и само за специфични нужди купува от други производители чрез натурална размяна. Натуралната размяна на стоки и услуги ограничава възможностите з ...

Сред всички тези лъскави коли,
сред всички тези лъскави палати,
живееше един богат хлапак,
и правеше се на юнак.
Веднъж обаче буря се изви, ...

Ако можех с музика да те облека
да ти подаря букет мои стихове.
Ако можех любима да те нарека,
това щяха да са красиви мигове.
Ако цигарите бяха твоят нежен зов ...

***
днес не знам как да опиша
любовта с думи
днес нямам муза
даже за чаша кафе ...

Една душа за обич закопняла!
Сърце обречено да е само!
Една душа за ласки зажадняла!
Един въпрос без отговор – защо?
Обичах истински! Обичах страстно, ...

Слънцето затопли ли,
ще се стоплят и сърцата ни.
Тук болежки, там сърбежки, все тая!
Все негодуваме и от това боледуваме.
Въх, сакън да не греша,помогнете все пак съм жена! ...

Из цикъла "Тя другата"
В петъчното мъгливо утро се лееше студен октомврийски дъжд. Лена Брезоева се надигна с мъка от леглото. Посегна към будилника, но го събори. „По-добре” - помисли тя . „ Часът вече няма никакво значение” . Затътри чехли към банята. Пъхна се под душа, стоя незнайно колко време. ...

една песен от преди 8 години
музика и изпълнение В. Мостров
стихотворение на П. Яворов "Ледена Стена"

ГЕРИ
Като ме нарича "Гери" ме връща в гимназиалните години. Не в добрия смисъл на думите.
Все още не знам коя съм и как точно се казвам. Но, колкото и да е странно, дори за самата мен, съм чувствителна на тази тема..
Това "Гери", родено от епохата на Спайс Гърлс, когато всички Гергани бяха безмилост ...

Не мисля за чувствата, а ги живея –
искрици от Бога, те сгряват кръвта
и в живия огън на словото пеят –
хор ангели с трепетни бели крила!
Не мисля за чувствата –светло ги нося, ...

Китарата
дочака пролетта.
Разлистиха се в парка
стъпките на минувачите.
Реката се смири. ...

Аз съм криво дърво. И не плодно.
Не е важно - върба или круша.
И съм ялова почва, безводна,
не ми пука от студ или суша.
Аз съм вятър, студа който носи, ...

Всеки
Всеки ги има.
Бивши, сегашни...
преживени или пък не.
Всеки се брани, ...

Едреят греховете ти среднощни –
яйца от щраус в полог на кокошка.
Един от тях, невидим и съществен,
с очи тя, рентгенови, ще отмести:
нали мечтата, тъжна и безкрайна, ...

За мен си мъничкото горско цвете,
далеч от този пошъл свят лъжлив.
Отвъд поляните пресъхнали на световете,
дарило патерица на надеждата да продължи...
Доказваш ми, че битието няма смисъл - ...

Калина пое таблата с току-що изпечените целувки и започна да ги нарежда отпред на витрината. Тя вдигна погледа си и видя Златю да стои от другата страна на улицата и да ѝ маха с вестник в ръка. Бузите ѝ поруменяха и тя бързо сe обърна към касата на сладкарницата.
Златю беше бедно момче. През седмица ...

Бавно тръгва фериботът,
откъсва се от гръцките скали,
като дихание човешко...
На него български жени,
последен поглед хвърлят на брега. ...

Допяха ли птиците
своите песни... сега?
Дали са разбрали,
че утрото няма да дойде?
Прибра ли нощта ...

Приседни до мене, мила дъще,
че рядко спираш се при мен -
дааа, знам че бързаш си за вкъщи
след натоварения ден!
То, времето, на никого не стига, ...

Дядо Сотир отвори портата на малката къщурка и с мъка изу мръсните си цървули. Цял ден обикаля нивите с магарето. Измори се много. Животното е вече старо, но не може да го продаде. Купи го преди десет години и винаги е било до него- на пазар, за дърва, за жито. Няма по-верен приятел от него. Говори ...

Когато майките умират,
спират минутите - на червено.
Не могат сърцата дъх да поемат.
Бият, тъй учестено!
Когато майките умират, ...