Десет банички си купих –
две за мама, три за тате.
С чая в ранната закуска
батко пък една изяде.
Само нещо ме тревожи: ...

Седя си в телевизора и живот си живея. Спокойствие, тишина, всичко е като на кино... Е, от време на време попадам на някой екшън, а там трябва да се заляга, да внимаваш да не те вземат за второстепенен герой. Защото сто на сто ще те опукат, та главният после да отмъсти за теб. Но, като отминем тия о ...

Хей, Господи, ти горе там!
Спуснал си ни на земята.
И да ти е купона по-голям,
изтървал си даже Сатаната.
Страст даде ни, да ни е срам. ...

Не си отивай преди идване
преди да съм усетил аромата ти
преди един до друг да сме заспивали
преди да се събудим двамата
и устните ми толкова, жадуващи ...

Ще те търся
Очите ми,за тебе закопнели,
те търсят сред лица на непознати.
Раните са вече залинели.
Раните които ти изпрати. ...

С единствена жена до днеска
делим постелята и хляба.
Живеем с болки и тревога,
но си почитаме и Бога.
За нас и слънцето изгрява ...

Слънцето отново залязва
зад блоковете,
а аз не съм достатъчно високо
да го видя.

Две затворени очи
Виждам пред лицето си
Това е моята мечта
Да спиш в прегъдките, в ръцете ми
Защото като спиш ми липсваш ...

Спуска се булото на нощта. Сълза.
Виждам през тясно прозорче. Звезда.
Бродят по хладни пътеки. Деца.
Бият студени в гърдите. Сърца.
Следва ги, свела глава. Жена. ...

Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрáка чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата ѝ проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...

На Троянската древна Елена подобно
на мъжките страсти пъстървите храниш,
без покана в съня ми битуваш удобно
моя дом и семейно огнище не жалиш.
Кога ли ще мога от теб да си тръгна ...

Една жена върви със воля,
приела да играе свойта роля.
С очи отворени широко
учи се да гледа отвисоко.
Всяка вечер да се закотвя ...

ХОЛОГРАМА
За последно ти се моля
Не идвай във съня ми
Любовта ми не е твоя
Не ме засипвай със въпроси ...

Легна ли си, слънце мое?
Нека те целуна лека-нощно,
на гърдите ти да легна после
и дълго с пръсти да те роша.
Затвори очи, слънце мое. ...

Е, стана време да си тръгвам.
Животът бе немилостив.
Навярно ще ви пари – въглен,
стихът ми – драснат с чер молив.
Жената, любена от мене, ...

Моя нереална любов ли си ти?
Поредната, изгаряща душата ми,
не искам и по теб да рева,
уж ме обичаш, а аз по тебе плача в здрача.
Моя нереална любов ли ще бъдеш? ...

Гадание
се изписва
по ръката ми –
песен
на горски дух. ...

... от коя страна на вратата съм или:
Завръщане в бъдещето...
Росни ми.
Дъха си сред морна тревица.
Избуяла... От жар пепелява. ...

Аз ли все правя грешки в живота, или ориста ми бе така,
мечтите ми в реалност да не се превръщат и да страдам за това.
Всеки ден изпитвам мъка.
Ярост необуздана в мен кипи,
когато знам и мога, ...

Само ти да си щастлив.
Единствено тогава
ще преборя
безсънието
в сърцето, което ...

като пясък
в часовник
преливам
през
окото ...

Рекламата беше досадна и протяжна. Колко бяха платили за нея – Джими не знаеше. Пък и не го интересуваше. Чужди пари – да харчат. Виж, с неговите имаше само един проблем. Нямаше ги…
Всъщност, появяваха се, минаваха транзит през банковата му сметка, понякога и в портфейла се появяваше някоя банкнота, ...

Без милост изчезваш в черна тъма,
когато приближа се и докосна те леко,
безпомощно гледам, отлиташ далеко,
аз връщам се в ада отново сама.
Прогоних ли те с мисли без надежда, ...

Не се срамувам и не ме е страх
да си призная, че съм зле.
И не защото някой ми открадна
килимчето за входните нозе,
единствено в бродерийната красота, ...

Душни нощи,
жарки дни,
в небесен огън
въздухът трепти.
Щурци разпалено ...

Минава лятото край мен,
житени коси развяло.
Страхотен шоколадов тен,
перфектно тяло!
Парфюмът – нежно асорти... ...

220. Разумът знае кои спомени са ти нужни и кои не са.
221. Ако искаш да успяваш винаги, трябва често да променяш своето верую.
222. Причината никой да не знае точните отговори, е че никой не ги търси на правилното място.
223. Недей да следваш стъпките на тези, които са минали по пътя преди теб, за ...

Потънал в пясъци, потен и жаден.
Изгубен в безкрайното синьо,
гледаш лодки в залез, създаден
с две очи, тук и те има.
Минаваш брега, докосваш водата, ...

Тя последна от добрините ни остава
и, колкото и злото да ни натъжава,
тя опората силна ни е сред бедите,
чрез нея някак сбъдват се мечтите.
Когато всичко изгубено изглежда, ...

Усещам те,
без да се обяснявам –
намирам те във всичко...
Обичам те,
така те изживявам – ...

РАЗГОВОР МЕЖДУ ДВА ХЪЛМА
Една от онези утрини е, когато още в зори разбираш, че денят ще бъде един от горещниците. Гьоврен – малко селце в Родопите и ние с раниците – хората на града.
Тихо е. Редуват се усмихнати бели двуетажни домове и тъжни, запустели къщи с дървени кепенци, смълчани в прорасналат ...

Короната е тежка, мили мои.
Принцесите се раждат пепеляшки.
Живеят си в панелните покои,
кюлотите смениха ги със прашки...
Принцесите не са като от приказки ...