Събличам те.
От теб самия.
От ненужното, натрупано през времето.
Прахта тежи като олово.
Вземам я. ...

Гарваните кацат по каруцата,
някога червена, а сега – разпрегната,
спряла колело
в хълбока на късния декември –
бедната, довлякла се най-после, ...

Промъкнах се като крадец
в душата ти,
разбих ключалките със взлом,
откраднах шифъра,
разкрих Съдбата ти, ...

Написах ти писмо – отчаян вик
на неполучилата отклик обич...
Оставаше един последен клик,
та окончателно да я загроби...
С надежда пратих ти емотикон – ...

Отровна плесен над града
мъглата февруарска рее.
Не идва никоя беда
сама – и влачи друга с нея.
Със зъби скърца утринта. ...

Изтривам с гумата на сивотата
оскъдицата от красивите моменти.
Засаждах ги, подобно на цветята,
с финес, надраснал всичко мимолетно...
Красивото в отделен свят живее, ...

Чук, чук...
Мога ли да вляза?
Тук съм
да взема нещо свое.
Което толко време вече ...

и нека бъдат
всички рими - хубости
ненараними
и нека бъдат
всички рими - прелести ...

На приятел твой в наслада
пак сърцето му прелива!
Че душичката ти млада
днес отново е щастлива!
Изцяло се потапяй ...

Апостоле, прости!
Прости, Апостоле, за Свободата,
за твоите несбъднати мечти –
за Република чиста и свята!
На нас, потомците, апостоле, прости! ...

Две души сме, разпръснати в безкрая,
две души съставящи взаимното ни цяло,
близо ли сме или далеч, не знаем.
Не знаем или ни е страх да се пожелаем.
Една мечта, без душите ни самотна е, ...

Сърце пълно с утеха,
а душата ми все още е мека.
Да вярвам в мечти нереални,
пълна с отговорности и задължения, вече банални.
Любовта ти, изчезна ли? Къде е? ...

Генка Богданова
Казват, че всъщност ангели няма.
„ От кал родени – се превръщаме в кал.“
Не, ангели има! Ангел е мама!
Аз чувствам духът ѝ над мен полетял! ...

Какво тук значи някакъв си ден?
Поезията няма точна дата.
Прелива светлина от теб във мен
и се разтваря кротко в синевата.
За гърлото те хваща – ей така… ...

Днес е ден голям... Ден е на поета!!!
Такъв ли съм, не знам? Но опитвам се
да пиша! Бъдете живи, здрави, вие
поетите не само в нашата страна...
Но и всички вие който изгаряте от любовта... ...

Аз искам в тебе зъби да впия,
да пия, от сладкия грях на нощта,
страстта да прелива в нервните жили,
да бъда за тебе и болка, и страст.
Да чувствам плътта да трепери под мене, ...

Из отломки от химери,
Сред руините там на моите стремежи,
Цари понастоящем Тишина.
Слънчевите дни във бъднина –
Великата Надажда - ...

Яростен ураган от лица и имена
стихийно се завихря в моята глава.
Познати, приятели, колеги и клиенти -
кои мълчат, кои обичат аплодисменти...
Читатели, писатели, слушатели и музиканти, ...

Запиляна в очите маслинени,
днес потънах. Отроних „обичам те“.
Просто думи, сразени от сричане.
От повтаряне. Думи безсмислени.
В слепи улици хорица с кълчене ...

Моя родина, моя страна,
с времето в живота ми оставаш все по-настрана.
Ти не си тази, по която вървях
с изтърканите си маратонки,когато се гневях.
Обичам реките ти, горите ти, ...

Жена съм, борбена и силна, умееща вратите да затръшвам.
На гнева, на болката, на самотата с усмивка да отвръщам.
Не мога като другите да бъда, порцеланова, двулична.
Не желая да съм евтина и куклата типична.
Под общ знаменател нас жените слагат и в рамки ни обличат. ...

В одаята стара - сгушена икона.
Стапяща се свещ с бледа светлина,
трепетно я гали и целува лика
чист - на Младенеца с Богородица.
Със забрадка нова мама на колене, ...

Стоящи на ръба на Времето,
играем всички валс над пропастта.
Отсреща чака ни Онази със косата,
спокойна в изхода на танца.

Ехоо, свят?
Появи се!
Къде си?
Няма те.
Скри се. ...

Днес идвам да те видя, мамо,
с целувка - обич да подпиша,
да те прегърна искам, мамо
и аромата ти, да вдишам!
Знам, че с трепет, ме очакваш ...

Върти се циганското колело...
Светът край нас е шарена награда!
Тъгата е встрани, но би могло
и нея да афоресаме за радост.
Но защо ни е притрябвала сега?! ...

Поддържам ритъм вегетариански.
Но влюбен съм жестоко по испански.
И биковете са ми страст голяма.
Опитвам за рогата да ги хвана.

Луната пак погали тишината ми
и се усмихна с лунната си тайнственост,
сякаш сплиташе ореол от щастие
около моите вълшебни залези.
А звездните пулсиращи сияния ...

(Превод от босненски)
Може ли да разцъфне човекът,
като кокичето да се появи
и да разклати снега от раменете си?
Да е като планинските преспи сняг – ...

Зъбките си аз не мих,
а сега какво да мия,
до един ги изгубѝх
и с ръка устата крия!
Чакам, нови да пораснат, ...

- Слушай, Адаме! Вече ми писна,
в кръчмата с твойте другари да киснеш!
После наквасен до козирката,
да блъскаш с юмруци и крак по вратата.
Да знаеш, че просто на косъм съм вече, ...

Сънувам те като усмивка в мрака –
вълшебна, нежна и неуловима;
усещам топлината на дъха ти
и устните, които шепнат мойто име.
Сънувам те като безмълвна ласка – ...

Потънал в бездните на тъмнината,
поглъщам жадно всеки лъч.
Омаян, в дебрите на тишината,
ме пронизва всяка глъч.
На всяка крачка спомени налазват, ...

Ти идваш с нощта и дъжд на тирета
в съня ми събуден, с луна на райета.
в мисъл печална на голи тополи,
в облаци сънени и мои, и твои,
Сега аз съм бяла и нощна, и лека ...

Жена мечта ли си или пък си богиня?
Даряваш красотата всеки ден
на хората, за които си светица,
а те те гледат с поглед премрежèн.
Животът ти със трудности се случи, ...

Посветено на наши близки
Чуден ден сте си избрали,
още преди петдесет години –
на този ден, с любов сте се венчали
и заклели сте се, тя, да не отмине! ...