Беше събуждане и копнеж. С дъх на мистика.
Премрежени утрини. Малко влага по устните.
Силно стиснах очи. Пожелах да си истина.
И легнах да спя. Да сънувам...
После множество дни. Побледнели от чакане. ...

Днеска срещнах пак съседа.
Зная – смята ме за луд.
Състрадателно ме гледа –
вярва, че не съм за тук!
С гръб към мене се обърна ...

Цялата пентаграма,
разпръснах я във въздуха,
а може би... беше ти,
когато въздъхна;
и аз те вдишах, ...

Защо ли времето не плаче
от паузите на съня.
В релефните очи на здрача
умира паметно звезда.
Защо ли вятърът въздиша ...

На Ангел
Генка Богданова
Ти за мене си сигурен бряг,
който галя с водите си нежни.
Укротяваш ми лудия бяг, ...

Вдъхновен от
https://otkrovenia.com/bg/stihove/monolog-na-edna-tyshta
Тя, моята снаха, е баш принцеса.
Премигва пеперудено с клепачи.
Простеел на сина ми Мерцедеса. ...

Ти си ми ЖужУ-то, дето ме вади от мрака.
askme

ЧАСТ ПЕТА
Заключих вратата на стаята си. В ръка държа получен току- що плик. Жена с тъмни очила ми предаде известие от директорката на фирмата, от която бях незаслужено изритан. Госпожа Ивелина Трифонова си е направила труда, написала ми е нещо. Нямам представа какво?! Само мога да гадая, преди да о ...

Върнах се в училище за петия час, защото четвъртият ни, беше свободен. Толкова беше скучно в този пети час , че и госпожата дори се включи в нашия тинейджърски разговор. След като би звънецът, трябваше да се срещна с Едора и Верина. Едора, разбира се пак беше изчезнала някъде с Алек. Той тайно я хар ...

За тебе гостито приключи твърде рано.
Простих ти шепата безумни грехове.
Ти всичко помнеше - забрави само,
не бях сред списъка със твои врагове.
Ех, Анджи - фейо степна на цветята, ...

... за тези, които никога няма да забравим …
Поклон пред паметта им!

С една хлебарка
се видяхме снощи
в 2:00 –
аз побягнах към леглото,
а тя се шмугна ...

Защо задаваме въпроси
Нощем времето създава
от думи странни колиета,
опитвайки чрез тях да създаде
лик на моралната несрета. ...

Спри ме!
Даже да боли, от неслучените есенни молитви.
Безплътно скрих се в бягащите ти вълни,
за да ме имаш в нямото обичане.
И всеки път превръщах се в сълза, ...

И понеже не липсвам на никого –
скитам.
Най-самотното си самотно
споделям с уличен пес.
И вървя. ...

Като песен по време на гръм,
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.
Свободата е избор с бодли ...

Откакто те няма
Няма те...
Зората огрява
И каза че няма те
И Слънцето грее ...

Видях те в огромната, страшна тълпа.
Разбрах, че е истинска твойта душа.
Красива звезда, осветила нощта,
докосна листа ми с гореща ръка.
Сълза се разтича и гали дланта ми. ...

Не се опитвай да ме вразумиш,
защото аз съм извън стандарта...
Много трудно е да ме прецениш...
Нещо подобно съм като хазарта...
Лутам се между Земя и Небе... ...

Полетът на орела
Десети международни празници на женските и на девическите хорове
„Проф. Лилия Гюлева” – Търговище – 2-4 юни 2017
От 2-ри до 4-ти юни 2017 г. град Търговище отново бе домакин на един изумителен Юбилеен фестивал– преклонение пред нежното начало в живота. Празници на хоровата общност и ...

Зима е,
когато сградите стържат
по норвежки ниското небе над града ни.
Зима е,
понякога се спукват смеховете ни, ...

Бродят Тролове из сайта,
те са Дяволи от Прайда,
оценяват и мълчат,
на таланта се гневят.
Някъде избуяла е тревичка, ...

Накрая на света
Искам надалече да замина!
Може би на края на света!
Защото вече всичко е загинало,
Моралът, Етиката, Любовта... ...

Синовете порастват. Безспорно.
Тихомълком разтварят криле.
От наивни деца се превръщат
в отговорни и смели мъже.
И отлитат далеч от дома си, ...

Който пръв обича,
се озовава на кръста.
За да бъда обичана,
трябва ли да съм мъртва?!

Моята забравена Колхида...
„Не търся вече. Срещнах те, Любов.”
Елица Ангелова
Пресрещахме се в не един живот,
красиви бяха наште пируети, ...

Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скрито от света и забравено от своите стопани. Бях там, видях го и споменът за него остана в душата ми. Казват, че някога е имало река, а покрай не ...

Провери си празнината,
ако не е пълна с мен,
значи си изгубен.

11 юни, 2017
До любимия ми народ български
Амщеттен, Австрия
До кога, братя и сестри, ще търпим?!
Не виждате ли, че времето е назряло и време за жътва е вече. Тоя, който има истинско българско сърце, не търпи вече. Ни чорбаджии изедници, ни чужди душмани, които пълзят като змии из цялото ни мило оте ...

на попрището жизнено в средата
потънали в безвремието сиво
отдавна слепи бяхме за дъгата
мечтите си погребали грижливо
но ето ти копнежа ми разбуди ...

Защо затворник на моите чувства съм, затворник на моите мисли непокорни.
Нима негодник съм, който на света е само за бели и пакост.
Нима злосторник съм, който някого прецаква, който знае само да злорадства.
Нима убиец съм, излежаващ тежка присъда или обикновен крадец, откраднал от селската църква.
А ...

Той беше
див
и горд.
Той следваше единствено
борбата ...

С дух велик
Стъпва нежно утринта –
рони капчици въздишки,
а сред тях искри дъга,
гали всеки със усмивки. ...

По хребета на твоето мълчание
се спъвам разкървавена и няма,
от тежкото ми, дълго отчаяние
отронва се една сълза голяма.
Не се побира болката ми в скут... ...

Изтрий го онова писмо,
в което ти се моля
да идваш в моите мечти
до атоми подробен!
Съгласна съм от своя свят ...

Дали ще бъда онзи същият,
когато се събудя сутринта?
Но не след сън, а период
на чувствена летаргия.
Не! И по-добре! След залезното време ...

И не, че е късно
за сбъднато утро,
но вече не мога да чакам.
Звездите угаснаха
в твоето утре ...