Отечество, защо си тъй печално,
що на теб е тъй омразно?
"Срещу паметна плоча вандалски акт,
без срам, без чувство за такт."
Кой, родино мила, тъй те нарани, ...

Срещнах хора, вселени
- да, вселени с техните малки слънчеви системи.
Срещнах хора, Бури
- с техните ветрове и порои.
Срещнах хора, Достойни ...

> ∞
>
>
>
> Часовникът показваше един без пет, когато прекрачих прага и попаднах право на майка си. Тя стоеше в края на коридора, кръстосала ръце на гърдите си и се взираше в мен. Стори ми се, че за пръв път ме вижда ясно. ...

КОНСТАТАЦИЯ
Трещи Вселената! И бурята бушува!
Проблясват остриетата от гняв...
Големите стихии пак враждуват.
И ни изпълват със първичен страх... ...

Аз съм Ти.
Ти си Аз.
Той е винаги след нас.
Тя поглежда тайно, уж небрежно.
То е грозно и зловещо. ...

Изгрей в прекрасните си очи
с малко дъжд
сълзи от щастие, отворили
прозореца,
придружени, от подалите се ...

Дори да имах
десет хиляди
възможности,
пак всичко
щеше да се свежда ...

(на Него)
единственият,
който отбелязва
присъствието си
така дълбоко ...

Как ли се казва...?!
"Пътуването, не пристигането, има значение"./ Т. С. Елиът
Как ли се казва
това време,
където мечтите ...

Изхвърлих и последните си страхове през борда.
По скелета на нямото ми утро спусна се сълза.
Пропуках бентовете си от предразсъдъци и гордост.
И търсих сламка за спасение. Намирах само суета.
Самалих небето си до мъничък дъждовен облак. ...

Още, още
Искам погледа ти впит във мен - събличащ,
кроткия ти, буен нрав - обичащ,
звуците на тембъра ти - галещи,
дланите ти на ръцете - парещи, ...

Знам, сънувал си някога.
Днес не сънуваш. Умираш си, виж.
Завихрени снежни глухарчета
отблясъци сипят, изнизват мечти...
Тя, онази, огърлицата, черната, ...

Сутрин става с шум в ушите-
кръвното му е високо,
гледа, слуша новините
и въздиша от дълбоко!
Имало е атентати ...

Метаморфози...
Красиви моменти
се трансформират
с една вечна целувка,
с преобладаващо докосване , ...

Цигулка съм,
а няма кой
по струните ми
песен да заниже,
с пицикато ...

Горчи ли ти? В отминало е време.
Затворена във спомени и в стих.
Изпята песен. Непосилно бреме
изхвърлено зад борда. Скъсан лист.
Горчи ли ти? А бе любов красива. ...

Слънцето - тава бакър
мъчи се да върне Лятото,
на плажа тих, последният чадър
гледа към морето запустяло.
Една вълна се плисва и шепти ...

Супер!
Някак си е успокояващо,
че съм една от десетките,
с които си пишеш!
Това драскане ...

Каквòто стòри
ти („)приятел(“), враг дорѝ
не ще повтòри...

Седя и зяпам. В колата съм, къде другаде. Паркирал съм окончателно до една улична лампа. Пиша от тъпия си смартфон и съм пиян до козирката на шапката си. Имам хубава шапка. Е имал съм и по- хубави. Но с тази имам спомени. Почти се разпада. Никой не може да ме обвини, че съм си пуснал брада и нося ша ...

Колкото са те две седмици.
Особено когато си на почивка.
И то с любимите ти хора.
Минават буквално като за миг.
Хе, хе, хе! Сега вече мога спокойно да потвърдя хипотезата на Стареца. Че точно в едни такива красиви и приятни дни прекарани с любимите си хора можеш да разбереш, как Времето е спрямо Люб ...

Очите ти ме мамят със магия,
потъвам в тях и знам ще се удавя,
но от вълшебството копнея да отпия -
кажи ми, как да те забравя?
Очите ти ме приковават властно ...

Когато аз те срещнах за последно,
ти гледаше ме с гняв и студенина-
бях толкова от теб отдалечена,
че границата беше твърда линия.
През всичките години скитах-сянка: ...

Един списък
Попадна ми секретен списък,
от който свят ми се зави!
Душата ми нададе писък,
сърцето ми се натъжи! ...

Как искам да няма действия
на утвърждаване и воля,
да е творческо спокойствие
във всички хора без роли!
Дето в природа съвършена ...

Събуждаш се във утро синьо,
протягаш морните ръце.
Пийни от чашата си вино
и грабвай пачето перце.
Излей душата си на лИста ...

– Кокаин ли взимаш?
Въпроса ме втрещява. Никога не съм взимала наркотици, дори като тинейджър и не мога да разбера какво го е накарало да си помисли това.
– Какво взимаш, Алекс? Няма да те оставя, докато не ми кажеш.
– Добре, г-н социални грижи. Пия антидепресанти предписани ми от лекар. Съжалявам, ...

Тъне в сблъсъци, плаче
сърцето на човека -
в космически здрач е
светът - от памтивека!
Без обичта умира ...

ПОМОЩ
От три месеца дядо Пенко не беше ходил на пазар. По Коледа се подхлъзна и падна много лошо на двора. Слава Богу, счупено нямаше, само натъртено, но това, дето му го каза докторът, той си го знаеше — на колкото си години, след толкова дни ще ти мине. Дядо Пенко е на деветдесет и две. Внукът му ...

Земята люшкат страшни земетръси.
Какво и с мен се случва – аз не знам.
В такива дни, и от фитил по-къси,
се чувствам празен и ужасно сам.
Но може би в разискрените гени ...

Whenever I think of us, what becomes of my mind
Is a mess which I cannot trust; I am suddenly blind.
Every day I just grind, and surely I’m not the first,
But even working, I find, time to think about her.
When she’s here, time’s a blur, moving in a straight line. ...

Когато някой или нещо
покоя в душата ми изпие,
тогава … не живея, а тлея.
Потъвам в бездна.
Мрак ме погълва. ...

И Днес ще те превърна в хубав ден,
напук на облаците по небето.
От сутринта се чувствам окрилен,
а слънцето, от мене сякаш свети.
Усмивката ми, буди песента ...

Не ме оставяй сам-
сред блясъка тъжен-
на звездите!
Не ме оставяй сам-
сред нощите-със таз ...

... ... ... Има нещо сбъркано в цивилизационния модел, който е възприет от Човечеството. Личи си по все по-тежките всеобщи кризи, които се сбъдват. За съжаление все по-рядко нещо друго може да се каже, че се сбъдва от това, което проповядва Елитът (доколкото може такъв да се открои) призван да подре ...

Глава 4
Станах. Забързах към гаража. Запалих колата и се запътих към скалата, която брат ми показа. Пътувах 20-30 минути и пристигнах. Паркирах колата и слязох. Извадих телефона, за да видя часа. Беше 18:10. Качих се на стръмната скала.
Седях сама върху студената скала и гледах залязващото слънце. Г ...

С пепел душата ми е пълна
и тлее сърцето дупка безмълвна.
Завинаги млади в спомените натежали,
малки деца,в миналото вовеки заспали...
Де сте години незнайно прекрасни? ...

Някъде, някога бях прочела,
че мечтите са безплатни.
Но сама си ги бях отнела,
по пътищата необятни.
И бавно от вътре умирах, ...

Душата ми не е хотел
за чужда обич и любови.
Щом в нея някой съм приел
не е за авантюрите му нови.
Не я превръщайте в бардак ...