...ако не беше направила онази крачка,
ти щеше да хъркаш със същата сила.
Щеше да грачиш пак като патка,
загубила патенцата си.
Нито по- слаба, нито по- красива. ...

Оказва се, че
родният крилат израз
„От трън, та на глог.“
според подредбата на
думите е и „танка“: ...

Ти си моята мъничка тайна,
дето пазя от всички ревниво.
Спряла в мене прашинка случайна,
в топла обич порасла, красива.
В най-най-тихото ъгълче скрих те ...

Нито сме на север, нито сме на запад. Някъде между тях. Значи сме нещо средно между двете или по-скоро нещо неопределено. И все пак съществуващо. Така де - съществуващо. С идеята да се възродим. От какво? Като че ли сме имали някаква славна история, пък се а загубила някъде из годините, за което ние ...

НЕГОДЕН НЕЩАСТНИК
Подраних днеска. Не мога винаги да зная кога ще дойде влакът на метрото. Имам цели петнайсет минути до началото на работния ден. Какво да правя в офиса? Там всички са доволни. Само аз не съм. Нормално, имам най-много стаж, най-стар съм и затова е естествено да бъда най-накрая в таб ...

Отиде си и след себе си остави студена януарска температура в душата ми. Болката се пропи във вените като отрова, убивайки всеки сантиметър надежда, че някога всичко ще се оправи. В съзнанието ми заседнаха всички онези красиви спомени, които обилно поливам със сълзи напоследък и за неопределен перио ...

***
И всички звезди от небето
в очите ти скочиха
и ахнаха влюбени, трепетни,
весели, палави. ...

Сърцата ни
Запокитила сърцето
в твоите зеници със замах,
то пееше, доклето
се люлееше като в хамак. ...

На Емо
Спомените ме наказват.
Плуват в моите небета.
В сънищата ми залязват
и възкръсват силуети: ...

Запомнил си ръцете ми.
Едвам.
Докосват те -
невидима следа.
А тялото ти - бряг - ...

Пасторално
==========
Върбите плакнат своите коси
в зеленото сърце на жабуняка.
Под пазвата им, няколко кози, ...

Всяка сутрин баба ми,
преди да излезе навън,
сресваше бялата си коса,
слагаше черната си забрадка,
обуваше равните си черни клепаци ...

"Случвало ли ти се е някога да изпиташ нужда от нечие присъствие? Сякаш би могъл да бъдеш щастлив буквално просто стоейки до него, в пълна тишина..."
Колко познато...
Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се слива ...

ПО ДЯВОЛСКИ
Не обладавай дяволски душата ми!
По-фина е и нежна от ажур
и днес по детски чиста е, повярвай ми
и беззащитна към стрелите на Амур... ...

С усмивката ведра на пролетта,
с аромата на роза в градина
ти дари ми красота
и нивга не ще те забравя, любима.
Вълшебно сияние в рая ...

СЪБОТНА ПРОГНОЗА
Р.Чакърова
Слънцето опитва да пробие
мекотата на перде от облаци.
Вятърът из клоните се крие ...

Зъзна навънка самичка
загърната в свойта абичка и
застоявам се пред твойта врата.
Дръпни резето ръждиво
отвори похабените двери ...

Денят
Денят заражда се след изгрева,
той познава се по заранта.
Човек се събужда и за него започва деня,
най-добре да го посрещнем ...

Гризе ме някакво съмнение,
че в този час на този ден,
ще пиша пак стихотворение.
Тя, римата е пак със мен.
Дрънчат на влака колелата. ...

От буквите са думите съставени
и тухлите са те на моя стих.
От думи там- на мястото поставени,
доволството от писане открих.
И всеки стих в стената смело вграждам го. ...

Има ли смисъл да сипваш
във чашата въздух,
да бълваш големи слова,
и нищо със тях да не казваш!?
Има ли смисъл, силно да викаш, ...

ще любя
формите ти
ще окичвам косата ти
със слънчогледи
и момина сълза ...

В есенната тъжна утрин тополите безпомощно размахваха ръце. Те сякаш молеха за още малко време, преди да изпаднат в зимното вцепенение. Някъде се долавяше слабият звук на уморена гугутка, която смирено изпраща лятото. До огромната зелена порта на скромна, провинциална къща стоеше малко момиченце. То ...

Две ръце в мрака бавно се протягат,
около душата здрава примка стягат.
Думи, така познати и топли,
премахват неизказани вопли.
Аз към теб и ти към мен. ...

От спомените вино си направих.
Oставих го горчиво – да тежи!
Обет си дадох, болките забравих
и в гроб положих чуждите лъжи.
Дошло е време вино да разлея, ...

ЕКРАНИ
Гледам екрани.
Екранът на телевизора е правоъгълен. Различни светлинки показват различни неща. Появават се хора, някои са тъжни, други – красиви, трети не приличат на хора. Има и животни, те са по-щастливи, но са доста грозни. Понякога, особено през нощта, на екрана се появяват голи тела, рад ...

Европа днес на топка се превръща.
Франция днес празнично гори.
Цар Футбол е индустрия могъща,
а българският лъв спокойно спи.
Днес нямаме Балъков и Стоичков, ...

...Споделена въздишка...
Докоснати погледи,
споделена въздишка,
да усетя дъха ти,
душата си в твоята...; ...

Аз знам защо поетите ни казват:
„Прозорец на душата са очите“.
Твоите за вечност ми разказват,
в тях райските селения са скрити.
Те могат с часове да ми говорят ...

От малка все ми се случваше да се влюбвам. Било то ежедневно в някого или в занимание, което осмисля живота ми. Но този път влюбването беше различно, наподобяващо процес на падаща звезда. Навлизането на частица или тяло от междупланетното пространство в земната атмосфера с голяма скорост, предизвикв ...

ЗАВРЪЩАНЕ
Колко много злоба и бръшлян, непотребни, по дуварите…
Колко много завист и бъз, по сокаците вързани…
Колко много обич и здравец, неподадени никому…по градинките…
По избите – дъги и обръчи – шурти неизпитото, ...

Пътища, Пътеки и …..табели
В една кошара съм побрала
(в които минах ) всичките Пътеки.
И Времената там съм свряла,
а ясла сторих им от парапети слепи. ...

Тъмнината му приканваше да го докоснеш, да го опиташ... Да видиш в него отражението на вселената. По хоризонта, упоритото слънце оставяше отпечатъци, разкривайки картина - небесното царство на звездите, и постелята им от безгрижни облаци. На места, те, гражданите на небето, с блещукането си приличах ...

Открадна ме от моя собствен свят,
разбърка го, примеси го със твоя,
Вселената различно зашумя,
ослушвам се, и този звук е твоя.
Решетки нови атомите наредиха, ...

Край реката
Вървя сега край селската река
и спирам се да я погледам.
Не беше тя обраснала така
и по е мътна, както гледам. ...