Спете, полумъртви и увехнали цветя,
тъй и не узнали що разцвет е, красота,
край утъпкан път садени, със стебло,
смачкано от Бог под сляпо, тежко колело.
В тоя час, когато се празнува пролетта, ...

Пътува залезът към своята измама.
И светлината, като вик за помощ,
в последното усилие сияе.
Там някъде - зад хоризонта-кратер,
е туй, което никой не узнава. ...

на Таня
Ти си малката принцеса.
Вечното дете.
Другите деца къде са?
Остаряват те. ...

Когато се будиш всеки ден, когато заспиваш, когато отваряш очи, а вътре в теб е тъмно, представи си последния ден. Чуй какво ще си кажеш...
Огледалото ти връща образ - префасониран, позитивен, фалшив...Само ако погледнеш много дълго в очите си, ще видиш каквото трябва.
Толкова е близо душата ти. Тол ...

омразата
е заразителна
и карантината заради
нея - повече от задължителна

Падна здрач. Светът притихна в очакване на настъпването на нощта. Лястовичките под стряхата се свиха в гнездото си. Потръпваха от вечерния хлад, който пронизваше мъничките им телца. Небето стана огнено червено. Слънцето се прибра в Златния си дом отвъд хоризонта. Светът застина, a природата притаи д ...

Слънцето топло ме гали,
пролет, светлина желая,
в душата - мечти, идеали,
по-прекрасна аз не зная!
Душа мисли за теб, за доброто, ...

Две туптящи сърца -
между тях - младостта ти
като бисер в дъжда,
заблестял с хубостта ти!
Моля времето - спри! ...

На там където птиците летят,
на Юга - непосредствено след Язовира,
на път към "Дупката" в Ивайловград,
сърцето ми плени един хотел - "Армира".
Душата иска само да запей, ...

Има ли отвъд предела нещо?
Има ли поляни със цветя ?
Има ли отново скъпи срещи ?
Колко ли тежи греха?
Колко струва всяка болка? ...

— Напиши ме — прошепна ми тъжният стих,
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...

РАП ЗА НАИВНИЦИ
Тъй както котаракът скача
върху нещастното врабче,
и както с брадвата палачът
глава безмилостно сече, ...

К
Kогато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...

Тихата стая се разсънила в мрака,
бавно изскърцала плаха врата.
Сънен будилник смутено затракал
забравен рефрен изпод прахта.
Някой внезапно бе влязъл във къщи, ...

Вечер,когато е тъмно,
сутрин,когато е рано,
за теб жадувам само,
Да бъдеш до мен и
да се любиш ти с мен. ...

"Третата мория", глава 8. – Приятели и съперници (Втора част)
До вечерта в кабинета беше спокойно. Минаха няколко баби с внучета, един гостенин с високо кръвно – виното и свинските пръжки на никого не прощават, но нищо особено. Дори имаше време следобед да прерови страниците на най-елитните частни б ...

Цял ден прекарах в гората, само аз и моята самота. Взирах се в млечно-синьото небе и мечтаех света да спре да се върти така бясно. Скитник в душата, скитник и в реалността. Малък ручей ми нашепваше тихичка песен и тайно ме превърна в маг. Окрилен от тази небивала магия, седнах на една поляна и зарея ...

Живял един човек – със стария си баща, младата си жена, растящия син.
Един ден направил сметка, че баща му струва доста на домашния бюджет. И решил да проведе някои съкращения в семейния щат. Натоварил баща си на каруцата.
Синчето, разбира се, запитало: „Що, бе тате?“…
Обяснил му цялата сложност на ...

една страна - от
древността по-древна - днес
е площ плачевна
.....................................................
друга подредба ...

Всеки стих е написан с перце
израсло на ангел в крилата,
затова е частица небе
и докосва, докосва душата.
Той е връзка с ефира, с ефира, ...

Запалих тишината. Ти мълчиш.
Измислих стих, а отговор не мога.
Рисувам дъжд с разбиращи очи,
с трапчинка под едното като Бога.
Намерих наше слънчице през май, ...

Еудженио Монтале - Слязох, подал ти ръка
Слязох, подал ти ръка, по поне милион стълби,
и сега, когато те няма, е празнота на всяко стъпало.
Дори така – дългото ни пътуване кратко се оказа.
Моето още продължава и вече не ми трябват ...

БЪЛГАРИН ДА СЕ НАРИЧАМ
... както рохолѝ поточе вдън дълбоката гора,
тъй живях си – непорочен, непорочен ще умра,
чист на тяло, благ на мисъл, братец на Светия Дух,
в стихчетата, що съм писал, ще съм бял глухарчен пух, ...

Учение практическо на Лесничея ще изложа тук.
Енергия и сила, здраве се в Природата съдържа.
Въздух, вода, земя, Слънце - те са източници първи.
Дълбоко дишане с задържане помага да се праната от въздуха получи.
Пъти десетина Лесничея дълбоко диша. ...

Здравей,
След толкова години ще те позная ли, ще ме познаеш ли...Далече, далече от сърцето си, далече от себе си, туптя в резонанс със нищото...Без смисъл, без посока, без радост. Артерии, пръснати до болка от туптящо в тях безсилие. Кръщавам задънена улица с моето име... Толкова тиха и празна, а пъ ...

Имало едно време един гарван. Той бил вечно сърдит и недоволен. Животът бил гаден! Трябвало да се роди красив като пауните, грациозен като лебедите и силен като орлите. С тези черни пера бил грозен и безличен.
Скоро гарванът огладнял и започнал да си търси храна. Тъкмо щял да погълне поредният черве ...

Както бях си на балкона
стрелна се от нейде птиче,
кацна срещу мен на клона
и започна да наднича.
Взе тогава да тършува ...

Ех щастие... нещастно!?
Кажи ми мило, моля те, кажи.
Защо от мене ти се криеш
нима за мен не те боли.
Кажи ми, моля те... ...

С майски дъжд е бременно небето.
След миг ще плисне бисерни сълзи.
Изплаче ли се, с красота неземна
ще се посипят слънчеви лъчи.
И сивото ще се размие като с четка. ...

От примери лоши ни омръзна,
срещаме ги, уви, всеки Божи ден,
в кал човекът пак се превърна,
стига вече, от тях съм отвратен!
Може в светците да не вярваш, ...

С труд преодолявам страниците на един вестник. Но, все пък, съм облекчен от джурналята. Две трети от вестника са… Абе, меко казано – шкарт. Та зървам заглавията и отминавам, бърчейки нос като при вида на… Отпадък /едва се сдържах да не кажа –лайна!/.
И обръщам към последните страници. С интерес прос ...

Притеглям всичко от живота.
На моята везна очукана и вярна.
Приятелства, роднините, имоти.
Открие направих:
Любов, хомот и пак хомот за скота- ...

Имаш ли спомен за връхчетата на пръстите ми
или ти трябва суфльор?
Броиш ли още миговете ни "густо"
след целувкиге лепкави с дъх на вишнев ликьор?
Помниш ли колко пъти в гъстия мрак ...