Сам наблюдаваше Лизи, докато спи. Тя вероятно щеше да се пошегува с него, че не се прави така и всъщност е зловещо, но той не можеше да се застави да спре. Не и когато бе ранена и изглеждаше толкова малка в голямото легло. Легнал до нея, следеше всеки дъх, който си поемеше, като част от него се боеш ...

Да имам аз крилe желая,
да стигна облаците чак!
За красота, добро мечтая,
чистият порив ми е драг!
Отправям взор към луната и звездите, ...

Все още се присещам за онази сутрин,
а сякаш беше преди сто лета́...
Тогава порив ми дойде отвътре -
да ти напиша няколко слова.
Докато болката лежерно дремеше. ...

Дивни Крали Марко! Какво всъщност е известно за този чутовен херой, освен онова, което всички знаем – че е освободил три синджира роби, че пие вино с петдесет юнака и че с единия крак е стъпил на Огражден, а с другия – на Беласица? Историята ни казва твърде малко за него. След смъртта на баща си кра ...

Понякога се питам... защо вярвам
в добротата... тя истинска ли е?
И дали докосва на злите сърцата!?
И дали превръща добрият в светец.
Понякога, нощем когато сънят ...

По-лесно се живее без мечта.
Мечтите ми на харпии приличат.
Измъкват от страхливеца храна
и нагло зад полите ми надничат.
Когато се намери оцелял, ...

Къде изчезна красотата,
къде отиде нежността,
на мъжките очи мечтата,
въргаля мръсна във пръстта.
От изворите сини стичат, ...

Не обичам юбилеи. И не правя.
Не броя отминалите дни.
Не се стремя в живота нещо да забравя.
Не ме е страх от белите коси.
Съзряването ведно с втора младост иде. ...

Липсват ми шестте чифта малки червени бански и този един розов, подредени в кръг във водата. Липсва ми как всяка вечер ходихме по батутите и никога не ни омръзваше да се състезаваме кой ще стигне първи до гумената гъба. Липсва ми онази 2016г. когато бяхме на 10 и никое от момчетата, с които излизах ...

към съвършено общество
човек стремѝ се
и нека този свят стремеж
осъществѝ се

играта
на слуги
и „господари“
и днес
с безкрайна скръб ...

Докосвам те нежно. В съня ти горещ
безплътна съм сенчица, звездна.
И искаш, а можеш ли ти да ме спреш?
Без глас призори ще изчезна.
Навярно добра е и вярна е тя, ...

"Тежко, тежко! Вино дайте!..."
Христо Ботев "В механата"
Топло, топло! Лед ми дайте!
Охладена дано аз забравя
тая жега що вий не знайте ...

"Соната лунна" и далечен спомен,
от светли ноти сълбица плете
и сбира се в ръчичка на дете,
светът, а те твърдят, че е огромен.
Ако им кажа, зная, ще сгреша, ...

Обичам да те гледам заран
на сън, когато се усмихваш
и страшно ми се ще да вярвам,
че във съня си мене виждаш.
Блажено се протягаш и се галиш. ...

уж -
семейства - но
където любовта бездейства

КРАЯТ НА ЗЕЛЕНСКИ
... понеже си е кукла на конци
и диша си последните минути,
ще му отиват златни обеци! –
които ще му купи Вова Путин. ...

Опашката пред баничарницата. Кучето по навик обмирисва краката на хората наоколо. Стига до един полицай – американски тип. С шкембе, висящо над колана.
Той го поглежда:
- Само да не вдигне крак…
Светкавично казвам – без да се замислям:
- А, още няма политическо отношение към властта… ...

Глава 12
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...

Целувка тук, целувки там,
целувам всяко сладко кътче...
Така си вкусна, ще те ям,
(по-гладен съм от Кумчо-Вълчо)
А ти усмихваш се, не бягаш, ...

Налей в очите ми заблуда.
За миналото не тъжи.
Отдавна любовта е луда
и резистентна към лъжи.
Сега говори Тишината. ...

През едно
Редуването на нещата, - на дните и на друго всичко - принцип е в природата.
Вълната морска идва - удря се в брега, идва после втора, трета.
На махалото законът.
Положение едно начално, после второ крайно, после третото е първо. ...

Понякога не ми достигат думи,
за да излея моето страдание
и в този миг така се губя,
че сякаш става по желание.
Откривам нови хоризонти ...

Вещицата освободи Сам около час преди зазоряване, но по-важното – преди каквото и да бе направила Елизабет да стигне до нея и да я принуди да посети храма лично, за да потуши пожара.
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след к ...

Бастилията нявга падна – дойде светлината!
Французите храбро поеха по пътя на борбата,
показаха ни как се защитават права изконни!
Те са силни, защото в сърцата са свободни!
С упоритостта, с волята, с усилията, с дело ...

Не съм готов да се предам без време...
Не искам горчилката да усещам аз.
Не съм от хората които без време
да потънат в грях... човек съм.
Не търся върбовата свирка – ...

Не знам дали е чудо любовта,
и дали желае, чувства и обича.
Дали е с образ на жена
или ореол е над главата на светица…
Не знам, за нея ли са водили войни ...

Горещо е. Млякото в обора,
събирам във пакетчета. На прах.
Потя се. Няма място на простора.
Комарите да гоня вече спрях.
И климатикът вече се задъхва... ...

Моята героиня е обикновена, вярна съпруга. Под обикновена не означава грозна и невзрачна, а само млада жена, която никога няма да видите по излъсканите списания с полуголи миски и моделки. Тя е една от многото жени, които живеят само в реалността, създали семейства и ходещи ежедневно на работа. Има ...

В постелята на лилави поля
по залез.
На север вече звездната кола
подкара.
В далечно село първа светлинка ...

Каквато си, такава те обичам,
каквато съм, обичаш ме и ти.
Пред никого така не съм се вричала,
в нозете ти са моите мечти.
Мен никой друг не ме е утешавал, ...

Бягай бързо! В обратна посока!
Аз съм силна, гальовно драскаща котка.
Нямаш толкова свобода, колкото искам!
Да съм твоя за винаги... не ти стиска!
Старо вино съм за ценителски малки глътки. ...