14 558 резултата
Бавно повдигна металния капак на шахтата. С едната си ръка едва го придържаше, а с другата опипом търсеше края на ръждясалия синджир, за да го прикрепи към куката на оградата. Не успяваше. Другите двама го наблюдаваха безразлично. Носеха фланелки с къси ръкави с логото на фирмата, към която работеха ...
  657  12 
– И защо го правиш това?!
Дали от изпитите бири, дали от нещо друго, но се осмелих да отправя въпроса към непознатия. В този момент той залепваше с бързовтърдяващо лепило някакъв син бутон на тръбата до вратата в празния среднощен автобус.
– Елате да видите защо! Тук пише – подкани ме той.
Надигнах ...
  1013 
– А ти не вярваш ли в прераждането?
Ах, тази усмивка! Само жените можеха да използват нагледно безобидния жест едновременно като защита и оръжие. Мимика, която караше мъжа да се чувства могъщ и несигурен, жертва и ловец. Хиляди години еволюция, събрани в едва забележимо потрепване на устните. Не беш ...
  988  11 
Никой не ни закачаше и си мислех, че всичко за сега ОК. Спомените ми избледняваха и се стараех да не мисля за моя екшън в джунглата и за екзекуцията на Ина. Стараех се, но в най-тъмните часове на нощта сънищата ме предаваха и навлизах в ада. Връхлитаха върху мен изкривени лица, ботуши, бой…хиляди не ...
  473 
Романизиран коктейл от реални необичайности.
Част 4
Нооо…
Спомена явно яко ме бе сграбчил в прегръдката си защото пак мисловно се връщам в зоната на Ориента. А то към тогавашния момент си бе разбираемо, че след толкова рискове в пътуването до Суец и то тъмна личност от класа като Иракчанина, започна ...
  885 
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от болницата. За няма и два дена животът му се обърна наопаки.
Всичко започна така…
По време на обедната почивка въпросният колега го привика в кабинета си и му каза:
– Марине, обадиха ми се с предложение ...
  3284  19 
3 Част
Романизиран коктейл от реални необичайности.
Дадох път на стоящите зад мен жена и мъж. За мое най-голямо учудване мъжът се обърна назад. Вдигна ръка и каза нещо на групата младежи. Щумотевицата временно поутихна. Но то бе само докато те с жената се мушнаха в дупката. След това - стой па виж. ...
  809 
САМЕНЖА
Завкадрами Белоручейского леспромхоза Зубов, каждое лето выезжает в дунайские рыбхозы заключать взаимонужные договора с бедные лесом хозяйства. Все знают, где Зубов – там трудонормы с вершками округляются.
- А? так- так…
Рыбхозы командируют бригады свободных в зиму людей валить далёкий лес. ...
  1511 
Видя се в гръб. Сам. Приведен, прегърбен, с побеляла коса. Със същите вехти износени дрехи. След толкова години... Същата стая, същите поочукани мебели, покритият с петна килим, пожълтелите стени, пукнатото стъкло на прозореца, същият унил пейзаж навън. Явно все още пушеше, защото пред него на малка ...
  529 
Разказ от Георги Гълъбов
Горяха къщите на Долната махала, чуваха се изстрели, но след пладне всичко затихна. В селото настъпи суматоха, хората се събираха на малки групи, шептяха изплашени. Никой не знаеше причината, поради която днес се бе изсипал турският гняв. Едва късно след полунощ по пътчето с ...
  575 
Никой не ми е казвал какво е мистрия, а и започна да вали. Обичам да слушам как вали. Това всъщност е навик на който ме научи брат ми. Баща ми не ми се разсърди. Вместо това отиде и сам взе мистрията. Строител от както го помня.
Бях се решил за първи да дойда с него на работа. Разбира се от него чув ...
  569 
- Можеш да ме отведеш и на край света. Винаги ще те следвам - с пламтящи от силното чувство страни, прошепна Диди. Алфонсо я погледна така, че тя усети как погледа му бръкна до дъно в душата й, а после отчетливо и със странен глас произнесе:
Неправилно се изрази. Ще те отведа до края на световете! О ...
  2068  14 
Бог се беше разлютил на земните си васали. Небето приличаше на море от мокро черно руно, разпокъсано на места от раздиращите го на дрипави късове мълнии. Напъпилите клони на дърветата се извиваха едно в друго, плющяха от вятъра и отразяваха с тъмна блестяща светлина от дъжда просветващите мълнии. По ...
  1608  11  35 
Животът е хубав ако си спокоен. Но аз винаги имах едно на ум, че може да ни търсят. Не можех да се отпусна напълно. Все хвърлях погледи зад рамо, оглеждах за ненатрапчиви на пръв поглед хора. Изкарахме няколко месеца, като сменях разположението ни често. Търсех жилища в голям мегаполис ,за да остава ...
  533 
Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба ...
  775 
Истината е, че морето обича да буди душите. Да им задава въпроси в нощите, когато не му се спи. Да търси отговорите там, дълбоко, където дъното не се вижда. Но синьото му се подчинява и крие тайните му. Зародишите носят романтиката в сърцето си. Няма да видиш мъж, който не бърза към брега, без да но ...
  758 
Романизиран коктейл от реални необичайности.
част 2
Сменям спалното бельо и вече прилично успокоен се опъвам да си долежа. Е сега ако можех и да поспя - щеше да е чудо на колела. Но нали съм порядъчно разсънен държа въпросната карта на Египет в ръка разлиствам я и си умувам:
„Ама значи все пак не съ ...
  917 
(Романизиран коктейл от реални необичайности)
Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, ...
  1664 
Чакаше уморено автобуса на спирката. Погледът ѝ неволно се плъзна по разказа, отпечатан в рекламната витрина. Зачете се. Някаква любовна история. Двойка състуденти, таванска квартира, любовен сладкиш. Напомняше ѝ за нейната младост. Когато стигна до момента, в който героинята казваше на приятеля си ...
  1618 
Случи се нещо необикновено в службата й. Наложи й се да интервюира човек, за когото бе предупредена да внимава. Това изобщо не я притесни, дори някак го подмина, затрупана от телефонни обаждания и допълнителна странична работа. Да бъде изпълнителен директор на една от най-големите фирми в града бе д ...
  876  10 
Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва В празната къща нещо се движеше в стените.
Искаше да разбере от къде идва зв ...
  1146 
- Здравей.
- Ъъъ...здравей?
- Май не ме позна.
- А, няма такова нещо! Разбира се, че те познах! - замълча смутено и додаде. - Просто отдавна не сме се срещали.
- Ти отдавна не се срещаш с никой, ти се възползваш. ...
  893  10 
На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съзираха масивни скали. В случай на по-силно вълнение се пораждаха немалки опасности за къпещите се. Но това беше последното нещо, за което Диди и Алфонсо мислеха в момента. Обратният път беше достатъчно ...
  2179  14 
Откриха чантата на Вероника на кръстовището. Беше случайно забравена на спирката.
Преди половин час тя беше тук и разговаряше с Иван и Самуил. С Иван се познаваше още от детската градина, когато той още тогава имаше навика да плюе през 10, 15 секунди. Тя много се отвращаваше от това, но пък той си о ...
  674 
Февруари е странен месец. Доста негови близки хора бяха предали последен дъх именно през дните му. Като че ли той самият се променяше тогава. Слагаше някаква защитна маска, затваряше се в себе си. Ежедневието му добиваше една отегчителна гама, в която контрастът бе задължителен за спасението му. Сам ...
  580 
На пейката пред къщата бяха седнали дядо Ради и съпругата му. Те се наслаждаваха на топлия майски ден. Поздравяваха минувачите по черния селски път. Някои се спираха пред тях, питаха ги как са и продължаваха всеки по своите пътечки в живота. Преди няколко месеца, в края на зимата, дядо Ради беше пол ...
  396 
Отварям един вестник и пак се смрaзих . Гърлото ми се сви на буца. Обля ме ледена пот. Ръцете ми изтръпнаха. Цялата ми нахаканост изчезна на часа. Гледам лицето си на първа страница. Издирва се! Написани с ей - такива големи букви. Да не съм убиец, че да ме търсят толкова упорито?
Мафията , полицият ...
  834 
Тиха, ароматна и омайна нощ.
Пищната и разсъблечена Луна
гали с нежна светлина Света.
Бавно от комина на къщичка с крака
кълба от цветен дим изплуват – ...
  537 
Спомням си го това магазинче за сладолед... Беше на върха на хълма - такава една малка постройка – малко странна. Покривът ѝ боядисан в синьо над входа започваше отвисоко а се спускаше към задния край. Отдалече приличаше малко на глава с нахлупен отгоре каскет, така че козирката да стърчи безгрижно ...
  581 
Правдата и Кривдата от деца били големи приятелки. Винаги ходели навсякъде заедно, дори в училище седели на един чин. Делили радости и тревоги през ученическите години, но тяхната дружба свършила на абитуриентския бал. Той бил последното стъпало по стълбата на тяхната взаимност. След него всяка поел ...
  526 
Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не еди ...
  469 
Достигайки морето, Диди изхвърли сака и шапката си назад и нависоко през рамо, а после с елегантен плонж се изстреля в лазурната вода. Алфонсо, който почти я беше застигнал, също захвърли вещите си и плонжира след нея. Двамата се озоваха в дивните води на Шкорпиловския плаж. Загрели от ходенето, те ...
  1583  16 
Отворих имейла, който беше от непознат за мен изпращач. Към него имаше и снимка.
Няма къде да се скриеш амиго. Светът е тесен. Дори и да върнеш парите с лихвите вече си мъртъв. Ина не беше много корава и бързо се предаде.
Приятел
Отворих снимката. Зловещо…. Виждаше се едно смляно от бой лице, а вмес ...
  474 
Планирано пътуване.
Чакам Л да свърши работа и тръгваме.
Викам му:
- Няма да минаваме по магистралата, ще те прекарам по Подбалканския.
- ОК. ...
  763 
Младо момче беше Христо, още нямаше пълни двайсет години. Ама недъгаво дете се роди. Хилаво беше като вейка, а единият му крак беше по-къс от другия и затуй все накуцваше. Чорлава беше косата му и скриваше сините като небето очи, дето имаше Христо. Пък устата му беше тънка кат карфица и от нея излиз ...
  1323 
Чудно е през месец май. Времето е толкова динамично, че в един ден може да те грее слънце, да те намокри дъжд, да се скриеш от градушка или силен вятър. И на следващия ден все едно, че не е имало нищо. Това е последният пролетен месец. Всичко, което март и април не са успели да събудят, сега отваря ...
  352 
– Тя ще дойде ли?
– Всички момичета се включихме в убеждаването.
– Имаш една бутилка уиски от мен.
– Знаеш, че не пия...
– Тогава тютюн – кубински. Пазя специални резерви. ...
  956 
„Нямам идея! Ако това, което си мисля е така, както си го мисля, означава че многогодишни практики в добре смазаната система ще бъдат поставени под въпрос! А колко хора са минали по тази система... И сега, идва някакъв, със съмнително положение, без връзки, контакти, репутация... и заявява: „Система ...
  686  16 
Привилегия или проклятие беше Бялото поле ? Напоследък дори не си задаваше този въпрос. А цял живот се беше стремила да го постигне.
От детството, през годините на обучение и до съвсем скоро, винаги е смятала,че хората, които го имат, имат всичко - увереност, защита, а може би и власт…
Сега когато г ...
  1868  11 
След като обходиха и най-лявата муцунка на Бели нос, пред очите им се разкри величественият Северен плаж - един от най-красивите плажове на черноморието /наричан неправилно Карадере/. Две попресъхнали вече реки - Бяла река и Карадере разсичаха екваторията на плажа. Първата от тях отстоеше на разстоя ...
  2024  13 
Предложения
: ??:??