14 755 резултата
Жълтите ленени пердета са дръпнати. Стаята е полутъмна. Във въздуха се носи нежен аромат на люляк. Мебелировката е оскъдна, за да не натоварва очите и да не създава чувство на клаустрофобия. От включения на малката масичка лаптоп звучи успокояващия глас на Нора Джонс: „Come on in, did you have a har ...
  1408 
Валеше дребен сняг, а снежинките, макар и ситни, тежаха и се забиваха в земята като капки дъжд. Поляната започваше да побелява, но неусетно, лека-полека – грееше някакво тъмно и жълто слънце, пробило кой знае как тежките облаци. За първи път наблюдаваше такова явление, беше мистично и затова отвори ...
  778 
Разказ за малката принцеса
Преди много, много години съществувало едно господарство – Царство на насилника. Дворецът бил изграден от камъни и тъй като прозорци нямало, светлина не стигала до него. Стените били боядисани в тъмни краски, в пълен синхрон с тягостното, потискащото и мрачно настроение на ...
  709 
Буйната коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра.
– Какво ще кажеш в неделя да отидем на гости у мама? – попита Дейвид.
Точно в този момент, при разминаването ...
  1740  11 
I
За кой ли път ме изкараха от кожата. Хайде де! Ще ми се прави на честна и почтена! Тези номера пред мене не минават! Смята, че има завеса! Полека, да не се скъса! Любовникът зад гърба, съпругът – до задника й, и хайде, всичко ни е наред! Пред ония, мижитурките, положение създава. И те се лепят, по ...
  1370 
Преди години работех в една фирма, където единият от собствениците (ще го наречем Шефът) беше човек с много неуравновесен и избухлив характер. Не бих казал, че е зъл и лош човек, но много често, за привидно дребни неща вдигаше грандиозни скандали и в афектираното си състояние казваше и правеше неща, ...
  1334  12 
Цветните светлини от прозорците, светещи в отровно неоново, само подчертаваха черно-бялата безизходица на избора къде да отиде тази вечер. Да избяга от хората или да отиде при тях. Да избяга от тези, които не го разбират или да отиде при тези, които няма да го разберат. Днес му беше мъчително болезн ...
  914 
Понеже стана дума, нека ви ракзажа.
Преди повече от трийсет години работех като млад журналист в хубав вестник. Вестникът се продаваше добре; в петък винаги публикуваха разкази и поезия. Разпространяваше се в малък, но окръжен град. Тогава още нямаше околии. Не че сега ги има. Само са на пътната кар ...
  1332 
От баба ми съм научила доста неща от живота. Въпреки, че беше доста консервативна , все пак винаги отговаряше на всички мои въпроси. Веднъж, поглеждайки към старата снимка окачана над леглото, я попитах:
- Бабо, ти си била много красива жена, но дядо не толкова... а защо се омъжи за него ? - тя се з ...
  1441 
Жена... Какво означава да си жена?
Наистина. Кажете ми!
Къде са ми цветята? 🌸🌺🌷💐🌼🌷🌸
Истинските!
Не на емотиконки, или на мърдащи стикери и на снимките, който Мидълтън постват във Фейсбук. ...
  1106 
Събрали сме се по случай диамантената сватба на прабаба и прадядо Винаги съм си мислел, че тя е била точно на 14 февруари по някакво съвсем случайно стечение на обстоятелствата. Преди години не намирах нищо странно в това, че прабаба ни се казва Валентина, а прадядо ми Трифон. Обясняваха ми, че той ...
  2976  13 
Зимата дойде! Ах, каква зима ставало тук! Вятърът няма къде да се спре! А дърветата...те чак плачат от студ. Сълзите им замръзват по клоните!
Иглика отиваше на работа, внимателно стъпваше. Всяка крачка беше като в минно поле. Ако не внимава, ще падне! Под снега имаше лед...
По опустялата улица върве ...
  1567  34 
Обичам да съм сам, потънал в своите мисли. Да разсъждавам както си искам, без някой да ми противоречи. Мразя да ме поучават, а това често ми се случва. Само да изляза от къщи и срещам някой познат, който започва да ме разпитва. Съветва ме за най-банални и незначителни неща, като че ли съм някакъв ма ...
  1980  18 
Навън се смрачаваше и песента на щурците и жабите ставаше все по-напоителна. Лежах си в някогашната моминска стая на майка ми и леля ми, дочитайки поредния роман от личната им библиотека – „Летище“ на Артър Хейли, въпреки че трябваше да чета „Илиада“. Дядо вече ме беше извикал на вечеря, ала аз си п ...
  4170 
Не само на 14-и февруари, всеки Божи ден, трябва да бъде такъв!
Всяка година поздравявам влюбените. И пиещите. Днес ще направя друго. Ще се обърна към един български мъж. Не знам дали е средностатистически и се надявам да има изключения от тях. И така :
- Ей ти , приятелю ! 🙂
Да, точно така на теб т ...
  1468 
Знам, че трябва да тръгвам. Времето ме притиска в стените, бута ме в ъглите и диша във врата ми. Ей сега ще отворя вратата. Искам само една минута, Боже, моля те, превърни я в безкрайност. Боже, спри всички часовници по света, помогни ми да го погледам още малко. Този мъж, тази моя сладка, горчива, ...
  791 
Когато изтича мигът…
Не знаеш ни дата, ни час, ни секунда…
И по-добре е така…И ако знаеш - какво?
Няма смисъл.Не можеш да избегнеш това!
Така ли си орисан?Или така си се орисал… ...
  657  13 
Стояха на терасата с чаши в ръце. Той разказваше нещо за звездите, тя се беше сгушила в него и го гледаше влюбено. Когато я целуна и ѝ каза: "Обичам те!", тя също го целуна и каза: "Обичам те!" - и най-после събрала сили продължи:
- Скъпи, от три месеца искам да ти кажа, но ти все нямаш време и днес ...
  993 
Славена!
Славена, Славена, Славена…
Никола пое рязко въздух и отвори очи. Седна в леглото и огледа притъмнялата стая. Щом видя русите кичури по възглавницата до себе си дълбока въздишка се изтръгна от гърдите му и той се отпусна назад във влажните завивки.
Не руси коси виждаше в съня си. Кехлибарени ...
  1425 
Студ, сняг и тук-там черна угар. Накацали в нивата хиляди, може би, гарвани и врани. Сиво, печално, студено, слънцето забулено от облаци, зима. Враните грачеха, като че ли призоваваха някой. Всъщност между тях не се забелязваше нищо особено, освен че огласяха с пискливия си тембър околността, скубех ...
  425 
Приятелят ѝ Виктор седеше в обичайната си нехайна поза – заел почти половината дървена пейка, облегнат назад, единият лакът върху облегалката, а другият върху рамото ѝ; натискът дълбаеше кожата ѝ, но нищо не му каза, знаеше, че думите ѝ ще увиснат самотни в наситения със сандалово дърво въздух. Вмес ...
  730 
За пореден път наближава краят на годината и е време за нови желания. Тази мисъл ме върна към случка от това лятото, която реших да споделя с вас.
Всичко започна от там когато в непринуден разговор бях запитан “Какво ще си пожелаеш, ако имаш три желания?”, като изрично беше упоменато, че нямам право ...
  755 
Разказ
-Нере гидерсин?
-Не разбирам...
-А-а-а, куде отивайш?
Малка женица стоеше редом с мен на автобусната спирка. Шарената кърпа на главата й , черната роба и шарените трикотажни панталони я издаваха, от местните помакини беше. Заговаряше всеки първо на турски, после на своя си диалект. Слабичка, ...
  1017 
Тичаше вече два дни уплашен, без посока. Не знаеше къде отива, дори не можеше добре да се ориентира, защото ужасът го заслепяваше. Стори му се, че вчера мина няколко пъти през едно и също място, сякаш някаква сила го връщаше мигновено отново и отново там. Това беше още по-ужасно, защото сигурно беше ...
  635 

ПРОЛОГ
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това про ...
  2444 
Беше един бавен ден, в които Слънцето едва пристъргвше през небето, а хората монотонно се поклащат под минорните му тонове. Раздиплените облаци се приплъзваха през небосвода, а сенките им пълзяха по земята, поглъщаха сянката на стената, а след това я изплюваха и ставаха все по-малки в пространството ...
  606 
Старицата със саркастична усмивка каза: "Чакате ли някого?!"
Обърнах се. Гледаха ме две черни, пияни очи. Под тях имаше груб виолетов грим, който вече бе размазан и стигаше до двете ú скули. Бръчките под очите ú разсичаха грима, сякаш наблюдавах мънички вълни и следейки пътя им стигах отново до пиян ...
  767 
Сашо беше наркоман. И то от доста продължително време. Когато умря от свръхдоза никой не беше изненадан прекалено. Ако не бяха другарите му наркомани, кой знае колко време щеше да лежи в онова мухлясало мазе във Филиповци.
Погребаха го в един студен, зимен ден на гробището на Бакърена Фабрика. Освен ...
  858 
В силата се крие слабост.
В слабостта е силна вяра.
В очи видели ад и сладост -
не ще откриеш там поквара!
В сърце, което болките изтласква, ...
  1875  17 
Пет букви, които нямат нищо общо. Пет различни чувства, събрани в едно. Радост, тъга, вяра, болка и очакване. Това е то, любов, толкова е силна, че от седем милярда жители планета, се превръща в свят, само за двама. Влюбеният човек не се интересува от сезоните. Не вижда, как пролетта събужда дървета ...
  1004 
Подадоха си ръце.
– Значи имаме сделка! – засмя се доволно наемодателят. – Нал тъй казват младите?
Този отсреща пое ръката, като преди това я огледа през очилата си, за да се увери в нещо, и потвърди:
– Сделка!
После си помисли: каква сделка? Но се поуспокои при мисълта, че всеки договор е сделка, к ...
  580 
- Ще бъдем едно, скъпи. Ще бъдем като едно, с теб и Бог.
- Мечтая си за този момент, скъпа!
...
Лежа си в леглото. Викам си, че ако това беше нечия история, ще започне тъжно, защото усещам, че скоро ще умра. Отдавна боледувам. Много болести, но това, което ще ме довърши е пневмонията. Лежа си в болн ...
  927 
Ало, търся гжа Петрова.
Да, аз съм, кажете!
Обажда се Ива. Помните ли ме?
Гласът остана дълго време в слушалката. Паметта на Ваня бързо прелисти всички страници от срещите й с клиенти. Един ярък спомен за този глас изплува.
Да, разбира се, че Ви помня. Кажете! ...
  887 
Чернотата се отдръпна и Минди отвори очи. Гробището беше изчезнало. Намираше се в светъл офис, с много прозорци, големи бюра и празни столове. Нямаше никакви хора, липсваха и вещи по сивите бюра. Изглеждаше ѝ призрачно, но и познато.
Огледа се. Никой. Ослуша се. Нищо.
Сънуваше ли? Беше ли припаднала ...
  1605 
Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...
  1214  12 
Северът и югът са като бялото и черното. Майката природа ги противопоставя от вечни времена. Потопихме се в контраста на посоките в ширналите се пред очите ни северни и южни склонове на Балкана.
Стръмно изкачване в прекрасна дъбова гора. Нашарена от есента, тя е притихнала и все още топла през октом ...
  577 
3.
Тайлър не можеше да повярва колко бърза беше тази жена. От малкото което успя да зърне, ставаше въпрос за възрастна дама, вероятно прехвърлила петдесетте години. И въпреки всичко успя да им се измъкне.
Докато двамата с Л се качваха по основното стълбище, жената се беше изнизала през аварийното. З ...
  1636 
Здравей, мило дневниче! Гледам, доста малко странички са ти останали. Попрочитам изписаните. Някои ме усмихват, други ме разплакват... Последните стават все повече. Защото любими хора са си отишли, а аз имам нещо недовършено, недоизчистено с тях. Защото местата им са останали празни и болят. Плача з ...
  1627  19 
ИВАННА
Старый вдовец Иоким Пресный хранил свою прежнюю удачу и забытую любовь. Носил плетённый в двенадцать кожаных жил арапник, гнал откормленного коня, и ещё шерстеобрабатывающий доход имел.
Он остановил сани возле собственной кирпичной трепальни, швы в кладке углубились от дождя и ветра, окошки м ...
  1202 
2.
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за мно ...
  1281 
Предложения
: ??:??