6 435 резултата
Колко много хора има по света... намери ме.
За справка: звездите
За контакт: луната
По пътя към: слънцето
  700 
Eкзистенцията е усещане. Тя е крайна. То е ъгъл, остър, тъп, прав...
Вътрешната екзистенция е себеусещането.
Когато всичко, пречупено от крайността, в която е Аз, се оглежда в огледалните стени на неговото измерение.
Тя е заключена, тя е херметическа, тя е вакуум. Аз е светът, светът е Аз.
Вдлъбнат ...
  631 
Нека знае! Дори и днес да е на крачка преди мен, да знае, че съм все пак първата. Да знае, че, дори това да не е вярно, съм все пак аз .
Не умееш да криеш или не искаш, или се гордееш, или пък вярваш? Какво те е прихванало, та искаш пак да ровиш из сърцето ми? Решаваш и ме търсиш, а ти дори не знаеш ...
  724 
Бобе си пееше. Откъм гърба му се чу един стол. Столът прелетя от вдигнатите ръце на кучето с вид на човек, безшумно се изтъркаля по въздуха и се разби на хиляди кристали в гърба на Бобе. Кръвта в ръцете на кучето се смъкна надолу и се добави към кръвта, с която беше пълно тялото му, в нейната по-гор ...
  539 
ФАНТАСТИЧНА ПРИКАЗКА
Фюуууууууууууу! Пляс! Чу се трясък, нещо падна от близкото дърво и изохка.
- Да, бе, да! Кой каза, че не? Уф! Трябва да внимавам като се приземявам друг път. Какво пък? Вече съм тук, малко паднах, ама ще стана, не се тревожи! Не може иначе, щом човек се опитва да лети. Кажи сега ...
  2031 
От седмица всяка вечер вали. Не спира да вали и в очите ми, а шумът от удрящите се капки само разяжда раната... отваря се все повече и повече с всяка изминала минута. И как след това да повярвам, когато кажат "времето лекува всичко".
От седмица, откакто вали, дори за минута не успявам да заспя. Усещ ...
  854 
Вървяха двамата хванати за ръка. Малките им крачета се забиваха в снега и трудно успяваха да направят поредната крачка. Но толкова много искаха да отидат до там. Светлият прозорец и да погледат играчките. Толкова много играчки. Двамата никога не бяха имали толкова красиво нещо. Мъничките им премръзн ...
  517 
Отново и отново, и отново... Отново... Отново... Всеки път, когато иглата пробиваше плътта ù, я изпълваше мисълта за него... Защо живея? Защо продължавам да съществувам? Защо убивам себе си с поредната спринцовка? Защо? Защо? Защо? И всички въпроси имаха един отговор. Как може един малък незначителе ...
  713 
Любовта на Лотоса
В едно отдавна забравено блато, където дори жабите вече не стъпват, живее един безумно красив лотос. Но той не е обикновено цвете, а едно мълчаливо и вечно сърдито украшение на тъмните блатни води. Неотдавна лотосът бил не само красив, но и много мил. Разгръщал цветовете си широко ...
  1893 
преди някой да изкаже злостна критика,
отбелязвам, че това е плод на вдъхновение
от петдесетте най-добри български филма.
не е копие.
Всичко е любов. Твърде кратко го разбираше. ...
  1068 
Вървя, но никъде не стигам. Движа се около себе си, като шахматна фигура и не мога да туширам безпътието. Завивам наляво, а после надясно и пак съм там, откъдето тръгнах. Като в лабиринт се лутам, за да открия пътя си. Трудно ми е когато се спъвам и падам, а няма кой да ме вдигне. Миризмата на пръст ...
  995 
Поредният изморителен и дълъг ден в службата... Разправии със служители, разправии с институции и поредните три дози кафе.
Мина и този ден, прибирам се вкъщи с нагласата да се хващам за препаратите и парцалите и да започвам да чистя, пералнята прелива от дрехи за пране, за които не ми е останало вре ...
  886 
Винаги ми е било много трудно да избирам подарък. Особено, когато съм ограничена финансово (а има такива периоди, за съжаление). Не че скъпият подарък е гаранция за вкус и ще се хареса, но като зная, че нямам ограничения, е по-лесно, поне малко. Но, разбира се, има много условия, за да стане един по ...
  2117  13 
На какъв език да ти кажа, че те обичам?! На български? Така много лесно ще ме разбереш. И няма да се замислиш какво ти казвам. А трябва! Иначе това мое толкова лесно разбираемо, обикновено до тривиалност, мило българско "Обичам те!" ще мине покрай теб, без да те докосне. Затова ще ти го кажа на чужд ...
  2236 
Ако тихите кътчета на душата ми можеха да говорят, бих изтръгнала от тях онази песен на болка и тъга, на горест и отчаяние, която да покори цялото ми същество в едно съзвучие от меланхолия и слепота. Бих изпяла пред себе си най-мрачната симфония, апотеоз на години мълчание. Щях да се потопя в една п ...
  2573 
Кой, ако не ти трие сълзите ми, когато почувствам тъга!
Кой, ако не ти ме успокоява, когато се лутам изгубена!
Кой, ако не ти, ще даде живота си за моя, когато попадна в беда!
Кой, ако не ти, ще ми каже искрено къде греша, когато пак се заблуждавам, че съм права!
Кой, ако не ти, ме обича, такава как ...
  706 
Животът не е живот,
ако смъртта не те прецака късно през нощта...
Любовта не е любов,
ако за раздяла ти не си готов...
Жаждата не е жажда, ...
  799 
С моята тъжна сянка
Каквото очите не могат да видят, душата го рисува с невидимата си, но ярка палитра.
Сянката от моите мечти се скита сред пейзаж, достоен за четката на майстор-художник. Каменист селски път, ограден от двете страни от ред високи дървеса в есенна премяна. Като древни колони, сочещи ...
  725 
Ако творците бяха еснафи
Човекът, койо търсеше смисъла на живота
Авторът унило погледна студения дъжд, който барабанеше върху рамката на прозореца. Сивата и мрачна мъгла и дълбоко въздъхна. Нима всичко бе събрало в смисъла своята противоречивост и сивота.
Самият той търсеше този смисъл, който ако не ...
  844 
(импресия)
на К.
В очите ти сини се гмурнах -
бисерите на сърцето ти да ловя.
В дъха ти леко оплетох се и ...
  678 
Мило мое пандишпаново кексче, здравей! Най-после изтрезнях и реших да ти пиша, след дългото ми мълчание. Съчувствам ти. Разбирам положението ти, зная, че в казармата е зверско. Усещам, че си доста загорял, не се притеснявай, аз също. Жадувам за момента, в който ще те погледна с моите честни очи и ще ...
  602 
Мислите плуваха, като празни листи от един изгубен ден.
Никой не си спомняше за ръцете на есента, държащи безброй противоречия
между пръстите на вечните отговори...
Песента бе по-кратка и от миг, оставяща само киселата мелодия от едно утро с все
още не събудилото се слънце.
  742 
Илюстрация.
Дясната и лявата половина са разделени с дървена врата.
Лявата половина:
Най-обикновен коридор пред апартамент в хотел. Пред дървената врата седи типичният "бизнесмен" със тъмносин костюм, бяла риза, светлосиня вратовръзка и тъмносин панталон. В дясната си ръка държи голям букет цветя. П ...
  655 
Като бомба със закъснител е старата любов.
Минават дни на мъка и страдание, сълзи и горест.
Вкусът на старата любов е горчив.
Цветът й е тъмен.
Усещането е самота. ...
  928 
Знаеш, че искам да съм твоя.
Знаеш за какво се боря.
Знаеш какво сънувам.
Знаеш какво рискувам.
Знаеш, че искам да съм щастлива. ...
  792 
Махленска история
Навремето, той завърши специалността тежко машиностроене. Но трябваше да забрави и времето, и машиностроенето. Остана му само прякорът Инжинерина. Отвори магазинче в квартала. Продаваше индийско орехче и змийска отрова, предлагаше женска любов и мъжки мераци. Сладоледът вървеше с а ...
  788 
05.10.2009 – най–тъжният ден може би за всеки учил и в момента учащ се във Гимназия за романски езици - Бургас. Точно във този ден гимназията загуби своята душа. Даскалов... Той не беше просто учител, нито просто директор. Той беше Френската. Никой никога не си е представял, че ще влезе в коридорите ...
  1744 
За пореден път несправедливостта ме прережда на опашката на живота. Защо да не го направи, типично в неин стил. На нея не й трябва позволение. Тя е царица в това да получава каквото си поиска, без значение, че някой ще бъде недоволен, пренебрегнат, грешно оценен или най-точно казано - прав. Някой, н ...
  754 
Тук ли си, или си само следа от изчезваща мъгла? Виждам, че вече те няма и няма да те върне моята молба. Като вихрушка мина през мене и унищожи всяка искра, само ти ми остана, единствена моя съдба. Сега съм остров и бавно плавам със своята тъга. И далече е вече земята, далече са вече птиците и само ...
  631 
Дали наричаме Рождество Христово "Коледа" заради някой древен местен бог, чието име е наподобявало названието на съвременния празник или е спомен от римските Календи? Или защото по това време на годината се изкушавам сериозно да заколя дворното куче (поради липса на прасе)? Съвсем не знам. Знам със ...
  1018 
Онази лятна вечер, сещаш ли се,
през юли, твоя месец…
(Господи, колко обичам този месец…)
Взе ме за едно кръгче с новата ти кола.
Да го отпразнуваме, ей така – ...
  1309  12 
"Да дадеш свобода и да бъде оправдана... безценно!"
Събудих се с разбито сърце.
Бях сънувал кошмар, ужасен кошмар!
Огледах се... бях сам.
Боли. Болката прераства в страх. ...
  1265 
Легенда за построяването на църквата “Св. Неделя”
в с. Докатичево
Разрастнал и уголемил се родът на Стоймир Терзийски.
В Лещанската планина вече нямало как да се прехранват. Малки и келяви били нивиците му, овцете се нароили, а турчинът не давал и дума да се издума – да им продаде и парченце от злат ...
  1065 
- Ти ли си?
- Как ме позна?
- По стъпките, толкова са тихи...
- Кога дойде?
- Аз винаги съм тук... но ти не ме чуваше... ...
  742 
Имал ли си чувството, че си излишен? Че всеки един ден, може би, е последен? Да си в неизвестност какво става там вътре, в душата му? Да искаш да крещиш от болка, но да нямаш смелост за това? Да таиш дълбоко в себе си това, което чувстваш и те измъчва. Да задаваш въпросите само пред себе си, макар и ...
  743 
"Днес" е само веднъж
… и реших. Ще си кажа всичко…
Писна ми да се примирявам с решенията на останалите.
Крайно време е да започна да отстоявам себе си.
Един човек си удря главата в металната спирка… Плашещо е. Не вика, не крещи, не издава и звук. Корав мъж е… ама понякога трябва да пищиш с цяло гърл ...
  675 
СЛЕД БИТКАТА
(Сценарий за алтернативен финал на филма на Джон Ву „Кървавите скали” (“Red Cliff”), който пресъздава една от най-епичните битки в историята на Китай)
Действащи лица:
Джоу Ю (в ролята Тони Леунг) – стратег и държавник от времето на Трите царства
Джугъ Лян (в ролята Такеши Канеширо) – ст ...
  767 
Император Константин официално признал християнството
След като се разпръснала по тогавашния свят, евангелската проповед на Христовите апостоли, римските императори и техните подчинени подлагат на жестоки гонения, мъчения и смърт, чрез посичане или хвърляне живи на зверовете в амфитеатрите, всички п ...
  1689 
Ти казваш, че съм хубава, о, Боже мой, а аз съм само глупава, понеже без да съм била в съревнование в теб виждам не награда, само скромно утешение. Ти казваш хиляди неща, засипваш ме с красиви думи, о, Боже мой, аз само глупаво мълча и, без да знам защо, повтарям постоянно „Остави ме”.
Сънувал ли си ...
  1044 
Сърцето ми кърви - с последни сили пак за тебе го боли.
Защо уби го, мили, защо ме нарани?
А как вярвах в теб до лудост, a исках само теб и твоите очи.
Сляпа бях за други, само за теб бяха мойте мечти.
Защо, мили, защо ги разруши? ...
  784 
Предложения
: ??:??