6 658 резултата
Истината! И какво всъщност е истината?! И за чия истина говорим? - моята, твоята, на трети, четвърти… Защото истината е една, но всеки я разбира различно! Защото хората са свикнали да тълкуват, а не да слушат, да чуват, когато им говорим. Те просто се хващат за някоя дума и почват да размишляват отт ...
  1276 
... Някога бях казал, че поетите премного лъжат, също и най-добрата поезия е сътворена от сънища, подигравах се на зимата и на себе си със студени душове, миг покой нямах, търсих се навсякъде. В очите отсреща, когато ги имаше, намерих още и още празнота, а в своите - самота. Бъди човек ли? Не... Тво ...
  1459 
Минавам и отминавам, никой не се обръща -
като призрак - погледите на всички минават през мен.
Невидима, сива, призрачно прозрачна. Защо ли?
Защо никой не ме вижда?
Защо моят поглед не се засича с ничий друг? ...
  550 
Отначало мълчеше и не реагираше на нищо. Все едно всичко, което се случваше, не я касаеше. Не искаше да отговаря на удара. Не може да бъде, тя не реагираше… и те се настървяваха. Ритаха я, тъпчеха я, късаха парчета месо от нея, едно по едно. Болеше я, много я болеше. Болеше я душата. Знаете ли как б ...
  1143 
Усмивка на обратно
Нарисувай ми усмивка на обратно. Сега разбираш ли защо е толкова смешно, когато смехът липсва. Не разбираш това, което блуждае сред мислите ти и не разбираш как може да го уловиш. Не можеш да се примириш, че рисуваш усмивката винаги на обратно и тя никога не носи смеха със себе си ...
  925 
Преди милион години маймуната се изправила на задните си крайници, протегнала предните и хванала... какво? Ами тогава не е имало много избор. Специалистите се разделят във мненията си дали маймуната е хванала пръчка или камък, но едно е ясно, че е било едно от двете. И това, което е хванала, определ ...
  1502 
На сянка се вирее трудно, оцеляват плевелите и съвсем малка част от култивираните растения, онези с по-щастлива съдба. Но това не е урок по ботаника, нито пък някакъв друг вид урок.
Никой не мисли за собствената си сянка, за това каква е, къде е, кога идва, кога си тръгва. Сянката е едно от нещата, ...
  1043 
МИРИСЪТ
Свечеряваше се.
Вятърът донесе отнякъде миризмата на морска пяна. Богдан притвори очи и жадно пое това ново усещане. Малката русалка на рамото му приглади мокрите си коси и се обърна по посока на вятъра. Тя познаваше тази миризма, перката ù методично се задвижи във възпроизвеждането на сладо ...
  835 
Началото беше преди четири години. Но началото далеч не е останало в историята. Или дори не заслужава да остава в историята. Началото беше далеч по- малко интригуващо и завладяващо от случилото се впоследствие. А случващото се беше като бавна смърт с жадувани мъчения и недостижим завършек. Беше като ...
  939 
Навън вали. Загръщам се с топлото си одеяло. Искам да ме отнесе дъждът. Нежно е в този облачен пролетен ден. Като изваяни са белите облаци, разстилащи фини нишки. Студено е и тръпчиво. Някой тихо пристъпва на пръсти зад мен – с безшумни стъпки, с прозрачни нозе. Безплътно създание, фино, чисто, като ...
  439 
Видях аз тази снимка, публикувана на трети март от Ирина (lotos) на дома на Баба Илийца и за туй благодаря.
Споделям всичко казано под тази снимка и даже и това, което ще се каже занапред, защото вярвам, че няма българин, комуто да не е мил този образ на българка. Всеки, ако се огледа, не може да не ...
  623 
Карах със шейсет. Тананиках си нещо. Минавам по това шосе всеки ден. Беше заснежено. Подцених пътя. Не предположих, че е и заледено. Навлизам в поредния десен завой. Колата поднесе надясно - не ми се бе случвало досега. Опитвам се да я овладея. Последва остро поднасяне наляво. Неконтролируемо. Неоча ...
  892 
ДРУГАТА МЕЛОДИЯ
Питал ли си се какво е да е живееш с мрака в душата си? Търсил ли си отговори на въпроси, изгубили смисъла си? Преминавал ли си прегради, които си издигнал сам?
Мъглата се спуска и покрива всичко. Дори шеметният ти пиедестал е потънал в лепкавата забрава. Бях там, когато затвори всич ...
  873 
Като четири сезона
(Животът отлита, сякаш в година е събран)
Човек отваря очите си за света през пролетта. Жаден открива дребните неща около себе си. Изпълва малката си още душичка с аромати, звуци, цветове, които времето не може да затрие. Нехайно къса цветчетата, любува се на всичко. И приказен из ...
  885 
Любовта ли?
Любовта те прави слаб.
Заради любовта си способен да предадеш - приятели, семейство, себе си.
Заради любовта ставаш жалък.
Заради любовта си готов да прощаваш на този, който те ранява. Неестествено и нелогично е. ...
  1289 
"Всичко ще се нареди, нали?"- питах те аз.
Ти каза "да" и се усмихна тъжно.
И ето, тръгна си. А след теб се изсипа Любовен порой, а след него - охлюви. Събрах ги в една голяма кофа, похлупих ги и ги оставих до леглото ни - там, където сме прекарали толкова страстни нощи. Отидох да направя баница, за ...
  901 
Розите замръзнаха...
Цветовете посивяха...
Студът се усукваше около нас.
Слънцето бе слабо, но достатъчно
силно, за да може пухкавият сняг да заблести! ...
  1107 
Много от нещата, които ми бяха казани напоследък, просто останаха в главата ми. Запознах се с много хора и всеки беше различен със своя филм. Всеки беше донякъде весел и донякъде тъжен. Понякога виждам надежда да продължавам да пиша, а понякога сякаш самият аз не желая да бъде чуто всичко това. Но е ...
  2032 
мога да събуя и да вляза във фонтана
замръзнала
само да не сбъркам последователността
на приказките за сън
имаш ли бяла котка? ...
  1236 
-Солени ли са? Никога преди не съм виждал...
-Много - отвърна едва тя, хлипайки. - Ти не плачеш ли?
-Не. Никога.
-Значи сърцето ти е пълно със сълзи... И някой ден просто ще се пръсне.
-Защо мислиш така ? ...
  973 
Любовта не пита!!! Любовта не иска мнението ни!!! Тя просто идва или си отива, без нито дума да отрони. Мълчаливо стяга си багажа, колата взема и на път, душата ни разбива, отминава, оставя само сълзи да текат. Сърцето, тя разстрелва с пистолети, патроните безмилостно хвърчат. И после, като някаква ...
  805 
(посветено на мен и скъпите ми приятели)
Любовта е това, което те кара да се чувстваш изоставен и нищожен. Тя е онова перфектно извинение за това, че ни боли и че нараняваме… Любовта е начинът да разбереш кои хора са истински до теб и са твои приятели… Любовта е онова нещо, което ти омръзва да търпи ...
  1521 
“Може би нещастието на нашия днешен свят е...
в това... че върховната мъдрост се предлага
на дребно по всички улички, че във всяка
държавна църква, заедно с вярата във властта,
кесията и националната суетност, бива ...
  620 
Криеш се зад маска, която не бива да носиш. Даваш всичко за близките, но на кой му пука? Правиш се на щастлив, докато някой не ти прецака иначе така "хубавия" живот! Всичко около теб е лъжа. Всеки дребен детайл е част от сивото ежедневие, което така и не се променя. Няма смисъл да полагаш големи уси ...
  742 
С вкус на къпини
На тролейбусната спирка двама влюбени се целуваха под възмутените погледи на няколко бабички, които веднага замърмориха за морала на младото поколение. Притиснали се в нежна прегръдка, те се поглеждаха за миг и после отново се целуваха… В главата ми се запромъква упрек, но се препън ...
  1517 
Ноевият ковчег не е потънал кораб! Да, в Черно море са погребани душите на много смъртни – то се бунтува, то се гневи! Но въпреки страшния им, демоничен тътен, морските вълни не са успели да разбият дигите на живота! Ноевият ковчег устоя на превратностите на времето!
Той е нашата съдба, той е нашата ...
  724 
Най-много боли, когато те нарани близък човек, дори и да е с дребно нещо! Може би преди си била поставяна между чука и наковалнята от друг и ти е било все едно, но когато го направи онзи, който до вчера ти е повтарял, че те обича - нещата се променят!
Да, точно така! Трудно е за вярване, но точно та ...
  957 
По завоите на времето диша любовта.
Криейки се от света, тя дебне хората,
докато не ги връхлети и разтърси.
По пътищата към другия има хиляди
дупки-страхове, ...
  733 
ШИЗОФРЕНИЧНО
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...
  1330 
„Поручик Щастие, след тази битка няма да получите маршалски жезъл.”
Петър Делчев
Намирам се в процес на мобилизация. Тази война е наложителна, поради нарастваща необходимост от оцеляване, доколкото една война е в състояние да предостави подобна възможност. Враговете са ясни и мотивите – също така яс ...
  798 
"Лека нощ"
Мислите ми изпълниха с леко жужене стаята, усмихнаха се и затанцуваха щастливи виенски валс. Преди да тръгнат към теб от вихъра им изскочи една малка фея с лилава ефирна рокличка - феята Лека нощ. Втъкна една моя усмивка в къдриците си. Направи няколко пируета със звънлив смях, погледна м ...
  1507 
Искам балкон, който да гледа към света, към целия. И ако имам, на него ще посея камелии, огромна саксия, даже две. Бели, розови, червени, всякакви камелии… Хубави цветя, подобни на рози, но не точно, като мен, подобна на кралица, но не точно. Здравословно ли е да се асоциирам с Дамата, онази на Дюма ...
  1032 
Понякога си тръгвам без да искам, защото вярвам, че така оставам. Понякога си мисля, че съм била права, а друг път, просто се предавам. Понякога отивам твърде надалече, защото вярвам, че така успявам; понякога си мисля, че е редно, а друг път просто си се оправдавам.
Ще ти направя кифли и кафе, за к ...
  956 
За пореден път влакът ме отвежда в онзи свят, където в ума ми оживяват отдавна отминали, но вечно живи хора, събития, времена... А всичко останало наоколо е толкова скучно. Дали това е истинският свят?
За първи път видях Дявола, когато вървях към подлеза. Той целият е черен, с дебел балтон, скъсани ...
  863 
Класическо необмислено изливане на думи и чувства..
Хах, изливане на чувства, странно как ли става това?
..липса на всякаква идея- ти взе всичко
със себе си.
Останах сам, ...
  764 
Когато ти се появи, сърцето ми само се отвори. Сякаш те беше чакало специално и единствено. Миг колебание - повече за тежест, а не от съмнение. То вече не очакваше никого. Туптеше с това, което беше вътре. А не беше ли то всичко, което трябва да бъде?!
Тогава се появи ти. От някъде... Неочакван... Н ...
  1195 
Все едно беше на съд.
Вперени погледи, разпит от до, никаква подкрепа. Типично за семейната маса. За какво бил похарчил парите? Защо бил излязъл с десет лева, а бил се върнал с нищо?
Мълчанието не му помагаше, да. Но истината не би помогнала никак. А и не би променила последствията. Нямаше да получи ...
  1189 
Заспивам всяка нощ една и съща, а всъщност никога не съм била по-друга, какво ли още чакам да се случи и колко още пъти да крещя „Не мога!”? През глава се завивам и дъвча възглавница, въздишам, завъртам се, после се съмва, косата си сресвам, очите гримирам, припявам си бодро „Умирам, умирам!”. На ко ...
  1553 
В СЯНКАТА НА ЖИВОТА
Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?
Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и ...
  810 
Ще ти разкажа приказка. Една красива приказка, в която ти няма да чуеш края. Нали казват, че хубавите неща са невидими за очите... Тази приказка е истинска. Като сърцето ми, като душата, като мен. Като моето вълшебство. Приказка за едно момиче, по-красиво и от най-безумната мечта, по-добро от най-до ...
  1530 
Предложения
: ??:??