6 424 резултата
Как да продадеш душата си
Здравейте, моля ви прочетете обявата ми без предубеждения. Никой от вас не би се затормозил с далечната възможност да спечели от лотарията, на тото и т.н. Малко са и хората, които опитват да печелят по интернет. Причините са многобройни, най-вече защото обществото е възпита ...
  940 
Уроци по вяра - Катехизис за деца и възрастни
посвещение - на сина на бившата ми съпруга
"Синовете ни утре ще питат – от Голгота ли почва светът..."
(Камен Николов – варненски поет)
Сине, мен не ме бива много във възпитанието. Ти сам вчера ми сподели в "минутка на откровение": ...
  777 
Здравейте, како и бате.
Како сте ? Отдавна не сте ми писали. Сигурно сичко при вас йе добре. И майка е добре. Почти. Нещо от как ви нема е ... схлупена. Да, някак схлупена, занемарена, изрисувана с тъжните краски на „художника-вандал”, правещ сю реалистично изкуство, имайки лицето й за платно, а душ ...
  1489 
- Ах, да, вие сте журналистът. Хм, очаквах да ми пратят някой по-известен, но какво да се прави. Ама… какво неуважение! Моля ви! Все пак съм звезда, а вие се държите с мен, все едно съм ви равна. Липсват ви каквито и да е било обноски. Коленичете! Веднага!... Какво не разбирате ли – на колене! Да, т ...
  873 
Седя и се чудя-как се получи това, как съм в това положение.
Как само като ми пишеш смс или ми престои среща с теб,
как се получава това, че всичко в мен се преобръща. Какво става, притеснявам се, изпотявам се и ми става някак лошо, ама от онова лошо, което те кара да полудееш от радост.
Онова, дето ...
  774 
Лесно е, опитай. Затваряш очи и потъваш. Някъде там, в дълбините на мрака ти... виждаш ли го? Малко е мътно в началото. Не го изпускай, скоро ще добие очертания. Различаваш ли го вече? Като сред мъгла е, знам... Вика ли те, моли ли, плаче? Или те пъди, крещи от отчаяние, проклина тъмнината, на която ...
  870 
Отваряш очи и виждаш усмивката на слънцето, лицето му. Край на приказката, някой вижда задника му. Обърни глава, подушваш ли мършата и непочтеността, виждаш ли труповете... поиграй си с тях. Ядеш, пиеш, псуваш, тропаш на флейтиста горе и пак се връщаш към жалкото си същестеуване. Ще лягаш ли? Процед ...
  1667 
Пиша ти това писмо, преди да съм си сменила пола. За последен път ще бъде изповед, за последен път - до последната смущаваща подробност. След това ще легна на операционната маса и ще се оставя в ръцете на онези зловещи хора с маски на лицето. Райският газ ще ме отведе в рая. А като се събудя, онова ...
  636 
Това остана след тебе, Алекс.
Шепот. Топъл, лек, атлазен шепот.
Като топли капки вода по заледения прозорец. Като сълзи, извиращи от каменно сърце.
Като сатен по хладен пустинен пясък.
Шепот. ...
  809 
Моля те, не оставай наблизо.
Два метра самота са ме заобичали.
Боже, не думай!
Моля те, аз отдавна вече не ругая
двата метра самота, дето ме оставиха сама. ...
  978 
Недей, избърши очи, сърцето ми се къса като те гледам така измъчваща се, обляна в горещи сълзи. Един ден, о, да, съвсем, съвсем скоро и ти ще бъдеш щастлива, моя малка... Обещавам ти, че ще го познаеш, още щом го срещнеш.Той ще се бори и ще достигне сърцето ти. Ти ще виждаш и усещаш любовта му във в ...
  1121 
Някъде след полунощ, седейки сама в една празна стая, се опитвам да открия философията на живота... Неизбежно, когато оставам сама за повече от час идва и този момент, може би затова толкова ненавиждам самотата... обичам да съм сред хора, които да ме разсейват от духовните ми въпроси към самата мен, ...
  784 
Хей, море… здравей. Аз отново съм тук и отново сме само ти и аз. Аз – твоя и
ти – мое! Хей, море… познай – пак ще си говорим с клишета. Отново и отново ще
повтаряме заучените фрази. Отново и отново ще изговаряме до болка познатите думи. И знаеш ли какво, море… днес ще ти кажа нещо ново. Аз те мразя, ...
  1514 
Когато приятел затвори очите си завинаги ...
На Д.
Не искам да е така... не искам да съм там, където ти казах последно сбогом, но не мога да избягам от това, с всяко завръщане паля колата и отивам там, където си поел последната си глътка въздух и не мога да изтрия сълзите си. Тежко ми е и ме налягат ...
  1169 
И ето ме пак – сама с разбито сърце! Нима на човек му е писано винаги да страда? Нима човек винаги трябва да е съкрушен от болката? Не! Но ето, че това е отново факт. Не мога да спра да мисля, че аз съм единствената, която се чувства така. Гледам другите колко са щастливи, а аз не мога да съм като т ...
  616 
"- Аз съм седемнайсетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко си години - казва ми той. - винаги отговаряй, че си седемнайсетгодишна и побъркана."
"451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри
Той греши! Реших – не е прав! Теоретичес ...
  2401 
Дъждовната жена пристъпва бавно. Вода се стича по лицето й. След нея - мокри стъпки. Тя не носи чадър, а има шапка. От широката й периферия капе дъжд. Тя никога не бърза, върви величествено, бавно. Хваща с мократа си ръка бравата на вратата, знае, че я очаквам. А аз я чакам с трепет. Винаги. Не обич ...
  1357  17 
Усмивка след избърсана сълза. Сподавен тон след писъци безброй. Тъжен поглед. Изгубена надежда. Наранена душа. Болка. Тъга.
Не можеш да се отървеш от тях. А искаш да изхвърлиш спомена от същността си. Белег,който няма да изчезне. За когото нямаш сили да говориш. Който отваря дълбока яма в теб и те к ...
  631 
КАСТИНГ
- Да, влезте!
- Добър ден!
- Добър да е, започвайте!
- С кое? ...
  1416 
Искряща кръв капе по гладкото острие. Молекули ДНК се плъзгат по студената стомана и се размазват по плочките. Образувалата се форма смътно наподобява сърце. Донорът прави крачка и стъпва върху него. Отнякъде се чува баладичен рок... той бълнува от кръвозагубата. Вглеждайки се по-добре в жертвата, р ...
  596 
Издишвам те. Издишвам се. Лишавам се от всички привилегии. И замирам в очакване. Боли в малките пролуки тишина. Крещи и бавно изпива остатъците кураж. Не разбираш ли, че смелостта ми се ражда от отклик на лешникови очи? Не видя ли? Не чу ли последните стъпки вяра, които така наивно жигосаха цялото м ...
  1371 
Нощта беше кристално ясна. Луната, скрила се зад гъстите облаци, сякаш се опитваше да избяга от ярките светлини и безмълвната тишина на града. Тук-там се чуваха звънките, тихи гласчета на черните щурци. Светлината на лампите разсейваше черната тъмнина, която обвиваше целия град, като тъмен воал. Едн ...
  1072 
Смелост било да "разголиш" душата си, но е агония да пазиш всичко в себе си и да не го споделиш. Аз не се имам за смела - напротив, аз осъзнавам че съм слаба, защото страдам и не мога да се преборя със страданието. Аз съм жалка, но все пак не агонизирам, защото ми е достатъчно, че страдам и не мога ...
  1313 
Едно от най-трудните неща е да повярваш, че и сам струваш нещо. Прекалено много хора, които са сами, се подценяват. Ето какво мисля аз. Може би ценното е да разберем какви сме, когато сме сами. Защото не можем да инвестираме в някой наистина специален, докато не инвестираме в себе си. Може би не тря ...
  847 
Самотен и застинал. Безчувствен и студен. Животът му зависеше от ужаса, който изживяваше сега. Стоеше, той, в безбрежна теменужена празнота, обвит в гъст дим. Блуждаещ и празен поглед, сякаш смисълът на живота му беше изгубен. Стоеше прав, сякаш беше от восък, блед и изпит. Сломен и отчаян, всяка ся ...
  1008  11 
Приятелството между мъж и жена е сложно нещо, ако са имали и нещо повече. Понякога любовта може да е дори по-силна и удовлетворяваща, ако е построена на основата на истинско приятелство. Без значение какво ще стане, без значение какво е било, да сте "само приятели" не означава крачка назад. Може да ...
  1009 
Кое е по-прекрасно от лятната прохладна нощ? Един миг, прекаран с любимия, един миг прекаран с приятели? Не, няма нищо на този свят, което да замени лятната нощ. Да седиш кротко на прозореца или верандата, да се взираш в мрака, без да знаеш какво се крие в него. Да гледаш как коли осветяват само за ...
  651 
Беше началото на лятото. Не мина много време и напуснах. Преместих се в квартално кафе в Меден Рудник, в което работя и до сега. Напълно забравих отворкото с очилата. Имах сериозен приятел от близо 2 години, с който съм и в момента всъщност. На него мога да разчитам, не че го обичам, той просто е ед ...
  839 
Отваряш очи... гъста мъгла... Минава време... вече избистреният ти поглед някак глухо гледа тъмните прозорци... Чуваш зловещата песен на щурците - сякаш подготвящи се за атака... Взимаш телефона в ръка и поглеждаш колко е часа - 03:16... Събудил си се и тази нощ... Сякаш още се чуваш как й крещиш им ...
  963 
МИЛОСЪРДИЕ И ПОХВАЛА
Очакваш да те похвалят ли? Защо? Човек или дава от сърце, или нищо не дава. А ако очаква да го похвалят, значи е неискрен в любовта, с която дава или помага, да не кажа, лицемер.
Прави добро, отдавай добро, без да очакваш похвала. „Лявата ръка да не знае какво прави дясната”, ни ...
  1037  12 
Вече разбирам каква е цената... Вече знам, че съм напълно сама... Сама гоня хората от сърцето си... Сама избирам да съм напълно сама... И толкова много плащах вече, че потънах в дългове до живот. А лихвата на сърцето за цялата болка, която съм му причинила, е с тройна надценка...
Веднъж, не беше мно ...
  787 
Мразя начина, по който ме гледаш.
Мразя безразличието, което показваш.
Мразя как всеки път се правиш, че не ме познаваш.
Мразя, когато след тебе се обръщам,
мразя, когато към мен поглеждаш. ...
  572 
Интервю с Любовта
- Добър ден. Най- накрая ви открих! А колегите казваха, че не съществувате...
- Съществувам - за тези, които вярват в мен и ме търсят, а за другите - те избират моята другарка - Заблудата.
- А щом като ваша приятелка е заблудата, аз откъде да съм сигурна, че не ме лъжете и вие не с ...
  1435 
Няма да бъда мрачна, няма да бъда дъждовна, няма да се страхувам, няма да съм отчаяна! Достатъчно бях така! Да си оптимист е толкова хубаво! Какво пък, ако настоящето е лошо... Знам, че бъдещето ще е слънчево! Много слънчево, много лятно, много морско, много влюбено... С него или без него. Какво ми ...
  693 
ИЗПОВЕДТА НА ЕДНО БЕЗЦЕННО БИЖУ
Аз съм едно бижу. Само едно бижу. И нищо друго. Аз съм само едно красиво бижу от благороден метал, най-ценния, най-скъпия и от скъпоценни камъни, не срещани другаде по земята... Само едно бедно безценно бижу съм. Бижу, което всеки иска да притежава, но никой не иска д ...
  869 
Миналият век... 80-те години. Лято в разгара си. Децата се отдаваха на игри и приключения. По-големите от тях крояха планове за първото си самостоятелно море. Вехтите (родителите) щяха да останат далече, анархията щеше да е майка на реда. Един от тези младежи, Камен, шестнайсетгодишен хлапак, с голя ...
  603 
Никога човек не може да се мери с любовта. Тя е по-силна и от вечността. Когато двама се обичат няма нужда от трети, който да затваря кръга. Било то и приятел. Тъжно е, когато нещата се променят, а не знаеш защо. В теб ли е вината или не? Въпросът те измъчва, а няма отговор, няма и да има, защото ня ...
  550 
Да устоиш на самотата...
phantom: Тук ли си?
larkspur: Да
Защо ми трябваше да му отговарям? Сякаш не е достатъчно, че до сега бяхме заедно. Вярно, че не бяхме сами, ама все пак... Знам за какво ще иска да говорим - за онази нощ, когато бяхме на вилата на Бряновщица... Ммм, беше хубаво! Беше много ху ...
  1116 
Този следобед е различен. По-горещ и по–влажен. Дори и погледът ми е такъв.
Само мислите ми потъват все по-дълбоко в горещия пясък.
Изплува образ на нестинарка и невероятен танц върху жарта. Опитва се да вземе дете, да го понесе през огнения свят на неразгаданост и божествена сила. За здраве. То про ...
  2274  30 
… Тъмнина обгръщаше стаята, празна и самотна, сякаш в нея никога не бе имало живот, сякаш бе създадена да бъде самотна. Вратата се отвори с леко скърцане, идващо от остарелите панти, някои влезе толкова тихо, че, ако не беше сигналът на остарялата врата, нямаше и да се разбере за присъствието на съз ...
  1107 
Предложения
: ??:??