6 657 резултата
Вървейки из улицата на миналото си. Аз се питам.
Питам се - къде съм? Сега се сещам.
Аз съм пред старото училище, къде израснах за втори път.
Разхождам се сам с ученическа чанта.
Малко по-надолу е моят дом, а още по-надолу е нейният. ...
  1454 
Падам
Облегнах се, но основата не беше стабилна и аз падам. Но падам нагоре, а светът е обърнат наопаки. Падам спокойно и плавно. Изведнъж усещам болка. Ръбът на един облак се е впил в гърба ми. Ръбът е остър и твърд, чувството е ужасно. Не мога да се освободя. Осъзнавам, че това е облакът на всичко ...
  988 
ЧАСТИЦА СЪПРОТИВЛЕНИЕ
Когато вилицата падне до лъжицат,
а ножът реже
лице, отразено в чинията,
обядът приключи.
  844 
Очите се затвориха, но сълзи не потекоха. Две бяха лицата, стоящи срещу светлината, времето потече и стрелките не спряха...
Първи отвори своите очи, но само в неговите мечти, нейните ги нямаше, тъй както не можеше да има топлина в пуста самота...
Къде се взираше, когато нищо не виждаше, вярваше й по ...
  1033 
Власт – едно съществително, олицетворяващо хората. Без власт сме загубени. Ние живеем за властта. Имаме нужда от нея така, както имаме нужда от любовта, която винаги води след себе си омразата.
Било то, за да имаме власт над себе си или над някой друг, ние винаги искаме да сме черешката на тортата. ...
  627 
Сега ще ви опиша как се чувствам... Чувствал ли си някога все едно няма слънце за теб, няма кой да стопли душата ти и никога няма да и да има?... Чувствал ли си се все едно, че не изпитваш нищо и всичко ти е безразлично и че всичко е студено; все едно, че не живееш, нито пък съществуваш, че живееш в ...
  1248 
- Belle amie, кажи колко време мина.
Има няколко причини да се смееш днес. Затуй и ти се усмихни, че нищо няма вече. А когато гледаме от и вън, няколкото капки фантазия ни се струват вече летливи – извиват се като цигарен дим и изчезват, разтворени в нещото, което наричаме реалност. Обличаме се в лъ ...
  853 
НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР
Забравих си шапката в киносалона. Филм с размазани субтитри, това видях.
В мъгливата вечер има само едно развлечение – да си забравиш някъде шапката. По мокрите улици минават безброй таксита. Нервните шофьори натискат клаксоните и изхвърлят псувните си на паважа. Вдигнати яки те размина ...
  855 
Погледна ли в красивите ù очи, виждам само тъга.
Нещо я измъчва, нещо, за което и да питаш, ще получиш само усмивка през сълзи...
А спомените кошмарни я преследват всяка нощ, когато се опитва да заспи. Щом очи затвори, тя вижда още в ъгъла как той притиска я с ръце, а уж приятел бил ù той, но видя и ...
  789 
- Стой мирно! Не мърдай, де! Супер, приличаш на... на нищо не приличаш..
- Добре... Колко пъти да ти казвам, че на снимките излизат нещата такива, каквито са..
- Никой не твърди обратното.
- Ха-ха. Много смешно...
- Стой сега и не мърдай. ...
  859 
СПИН - това е моята диагноза, това е начинът, по който се представям пред всеки, който се осмели да се приближи до мен… И всички ме гледат като изрод, сякаш съм с извадени очи и душа. Сякаш всичко в мен е умряло… Не! Не е… Наистина не е – макар вирусът да яде от силите и живота ми, макар да ме кара ...
  884 
Аз съм едно малко късче земя, която е попила от омразата, властта, силата и кръвта на хората. Замърсена и отровена, жадуваща за мъничко милост в този тленен свят, аз нямам избор...
Нямам нито очи, за да плача, а отвътре кървави сълзи напират да излязат, нямам даже уши, но чувам оглушителните ридания ...
  879 
Днес е много специален ден за мен.
Един от онези, които могат да се окажат единствени в живота ни.
Случи се преди година.
Случайно.
Напоследък на случайностите отделям специално внимание. Някак си зачестиха. ...
  3876  10 
Всички сме малки изследователи с големи лупи. Друг е въпросът, че нечии увеличителни лещи отдавна ги няма. Затова всеки вижда твърде различно, твърде ограничено. И "истинските стихотворения", както ние наричаме, са просто снимки. Поемите на личния живот на нощта. И на хора като мен.
Късогледството р ...
  763 
Аз съм... онзи, най-силен и смел лъч светлина, който е успял да си пробие път насред сивите облаци в небето.
Аз съм... онази студена капка дъжд, нарочно попаднала в окото ти, без да си я искал.
Аз съм... онази позната песен, която не спираш да си тананикаш, без да помниш от кога.
Аз съм... онзи лек ...
  1028 
Мога да говоря, без да слушам и пак да очаквам да ме разбират.
Мога да гледам, без да те виждам и пак да си мисля, че всичко е очевидно.
Мога да те забравям, помнейки колко много те обичах.
Мога да чувствам самота, дори никога да не съм сама.
Мога да опитвам да се връщам, но пътищата се изкривяват и ...
  868 
Щастлив край
Огън, слънце и вода.
Страх, любов и нежност.
Тя на пода, с нож в ръка,
плаче в кървава река! ...
  1139 
Ти нахлу в моя живот като светкавица бързо и го обърна с краката нагоре.
Когато те погледнах, всичко спря, нямаше я тревогата, притеснението и страхът.
Бил съм влюбен, но това е различно, истинско е. Вечер спя спокойно, години не бях спял за повече от час, а сега по цяла вечер. Как гласът ти ме успо ...
  4159 
Ама какво им става на моите съученици! Те забравят, че толкова дълго прекъснахме всяка нишка. И спомените забравихме от онова време, в което се правеха само черно-белите снимки, а цветните бяха разкош! Да не говорим, че нямаше камери! И сега изведнъж... Носталгия ги обзема! Искат с ножицата да срежа ...
  671 
Къщата ми в Лондон, вилата в Париж, a работилницата - в Берлин. Трите се събират в едно, когато получаваш международна гаранция за чувствата си. Тогава стилът на червеното небе става по-изящен и претенциозно самоцелен: Лондон гърми в зелено отвън навътре; кулата на Айфел се срива към небето; Берлин ...
  1241 
Първо действие
Той: Позволи ми, приятелко добра,
да ти разкажа за най-прекрасната жена.
Косите й са толкова меки... напомнят ми за кадифе.
Очите й изящни, по-дълбоки са и от море... ...
  847 
Напоследък се сещам за онази моя приятелка Ники, вече бивша, която работеше с мен на секс телефон. Така се запозна с мъжа си - 10-тина години по-млад от нея. Всичко е възможно на този свят!
Та въпросната откри мъжа на живота си и напусна бизнеса. От време на време прослушвам телефона й. Функцията ми ...
  878 
Секунда след секунда, минута след минута, а аз все още седя тук с приведена глава и търся някаква опора, някакво начало. Животът ми изигра лоша шега и сега тъна в мъглата на истината и болката, припокриващи се в тъмнината, сякаш са едно. Там - в тази тъмнина - аз загубих вяра, загубих надежда за жив ...
  1220 
Купих си комплект чаршафи. Италиански. Хубави и скъпи. Сто процента памук. И в любимите ми цветове – сиво, розово, лила. Меки и нежни на допир.
Донасям ги с радост вкъщи. Нямам търпение да ги застеля, да видя леглото си, колко ли хубаво ще изглежда. Махам припряно старите, които на практика са още с ...
  1077 
То изплува от мъглата пред мен, като същински призрак. В първия момент не осъзнах какво точно виждам.
Дали дългото шофиране в мъглата не си играе лоши шеги с мен? Тъп въпрос, но си го зададох секунди преди да спра и да превключа на задна. Ако трябва да бъда честна, де. Макар че кому ли е притрябвала ...
  865 
Открадната луна
Дайгу Рьокан (1758 - 1831) поет, дзен-монах. Рьокан носел, наглед много обиден, прякор „Големият глупак”, който парадоксално изразява по детски чистата му мъдрост. Дълбочината на стиховете му се състои в улавянето на миговете на просветление. Мигове-докосване до неизменното, така неп ...
  810 
Хм, откъде да започна... Не зная сега... В смисъл - имах едно непреодолимо желание да ти напиша някои неща... А сега... всичко се изпари направо... Исках да ти кажа как шумът на падащите листа не е същия, когато те няма в обятията ми... как дори лекият дъжд отхапва парченца от душата ми, а допреди м ...
  859 
Да изживееш живота си - това е като да скочиш от ръба на една скала и да полетиш надолу, за да завършиш полета си в земята. Изборът - дали да се хвърлиш в пропастта - е лично твой. Скалата, на която стоиш ще се срути след броени години и тогава ще се озовеш на дъното, без да си го искал. Това е съдб ...
  818 
Всеки път, когато алкохол попадне в кръвта ни,
смелост придобиват нашите сърца.
И искаме света да променим с хиляди мечти и лудостта.
И аз желая, като всички други, да бъда честна и гола пред таз земя.
Да кажа без да се срамувам, че искам те за мен сега. ...
  1018 
Сърца... Защо сърца? Защо всички бързат на някъде със сърца или рози в ръцете? ...Ооох... някои дори носят и плюшени играчки. Струва ми се толкова глупаво! Минава някаква двойка... момичето е колкото мен... дори може би по-малка, а момчето изглежда поне пет-шест години по-голям.
- Не се дръж така, м ...
  1104 
- Пак съм тук!
- Защо? Нима забрави нещо?
- Исках да чуя гласа ти отново...
- Та... аз мълча.
- Чувам те и ти го знаеш... обаче май е време отново да тръгвам. Но ще се чуем скоро... ...
  1006 
Есента идва в Молдова, но лятото свършва на един самотен плаж между Резово и Силистар. Пия до дъно от металното канче. Очите ми светят диво в мрака. Вятърът разказва морски приказки.
Групата се е капсулирала. Носим своето собствено време, като огромен сапунен мехур, който ни обгражда с прозрачна, бл ...
  883 
Той продължи напред, аз защо не мога? Срещна любовта, която аз не дадох. Исках, но не успях със себе си да се преборя. И днес отчаяна за втори шанс горя. Няма да се върне. Как ли го не мислих? Какви ли не намирах причини, но напразно? Той остана там, далечен, неизвестен, в мъгла покрит е само от нов ...
  797 
„Че без мазолести ръце,
Човечността си ще загубя”
Борис Борисов,
"Пухкава заплаха"
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало вр ...
  2037  18 
Като вълна идваш и си отиваш. Като буря се ядосваш, като лед замръзваш, като мъгла изчезваш в сенките. Като сълза си, която чака да бъде изтрита или избърсана, като усмивка, която чака да бъде вдигната на устните, като буреносен облак показваш гнева си. Като буря издаваш как и колко страдаш, като цу ...
  1527 
Ти, ти си виновен. Ти ме направи такава. Ето, силна съм. Нали на това ме учи - да не споделям чувствата си. Да не плача за нищо! Защо не съм щастлива? Сълзите в мен напират, но както ти ме учи - никога те не прекрачиха границата. Нито веднъж не са ме помислили за момиче с проблеми. Те винаги знаеха, ...
  916 
В забрава ще останат всички наши спомени, всички болки и сълзи, в забрава ще останат нашите мечти...
Забранявахме си да сме щастливи, искахме всеки да е щастлив и за себе си не помислихме, че и ние искахме малко щастие...
Сега е късно нали, да търсим изгубени мечти и любовта някак си вече я няма ние ...
  853 
Чаени свещи. Миришещи свещи. Шарени свещи. Светещи свещи. Изгорели свещи. Разтопени свещи. Угаснали свещи. Запалени свещи. Тъжни свещи. Умислени свещи. Греещи свещи. Порядъчни свещи. Числови свещи. Весели свещи. Глупави свещи. Фалшиви свещи. Куку свещи. Различни свещи. Скъпи свещи. Захарни свещи. По ...
  1060 
1. Морето е най-красиво при залез, когато слънцето спуска своите пурпурни лъчи. И белите облаци станат розови. Когато слънцето и облаците се отразяват в морето, то става още по-красиво от преди.
2. Долината на розите е най-красивото кътче на България. Не знам дали има нещо по-красиво от розата. Роза ...
  2086 
Усмивка.
Усмивка с тъжни очи.
Вътрешно крещиш, нали?
Никой не те чува. Чудиш се защо всичко се повтаря. Никога не намираш отговорите. Искаш някой да разбере, че нещо не е наред.
Създаваш впечатление за спокоен човек - толкова нормален, толкова щастлив. Перфектният приятел... ...
  597 
Предложения
: ??:??