6 655 резултата
Стоях провесена на парапета. Очите ми потъваха в междустълбищното пространство и нe виждаха нищо. Времето около мен беше спряло или по-скоро аз бях спряла за времето в една дупка от безкрайността.
Давех се! Давех се в собствената си простотия и глупост, давех се в омразата към самата себе си и исках ...
Давех се! Давех се в собствената си простотия и глупост, давех се в омразата към самата себе си и исках ...
1168
5
Как дълго те чаках аз, златна и приказна есен!
Чаках те така, както дете чака подаръка си за коледа.
Мечтаех за отрупаните с различни цветове корони на дърветата.
Все си мислех за твоя проливен дъжд.
Все исках да се разсърдиш и облаци черни да скрият небето. ...
Чаках те така, както дете чака подаръка си за коледа.
Мечтаех за отрупаните с различни цветове корони на дърветата.
Все си мислех за твоя проливен дъжд.
Все исках да се разсърдиш и облаци черни да скрият небето. ...
655
Тя сякаш нищо не разбра от онова, което се случваше в душата и в онзи миг.
Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,
на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.
... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,
дори леко глуповата, но бе искрена и ...
Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,
на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.
... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,
дори леко глуповата, но бе искрена и ...
654
Ти ме гледаш така въпросително, че и без думи мога да усетя твоя упрек. Може би с право, а може би и без да знаеш защо. Очите ти пронизват моите и бавно вледеняват цялото ми тяло. Те ме питат за причината, а скритата болка в тях подсказва, че вече разбираш. Не зная дали да го кажа с думи, ще има ли ...
1137
1
Веднъж при мен дойде един човек. Той беше стар, с дълга сребриста брада и коса. Носеше размъкнати парцаливи дрипи, които трудно биха могли да се нарекат дрехи. Бях сигурен, че не го бях виждал преди в живота си, но поради някаква странна причина, имах чувството, че този старец ми беше неестествено п ...
674
1
С рязко, отвесно свистене издаващо звук, подобно на скърцането в задната част на съзнанието, когато си забравил нещо важно, платинените, слънчеви остриета срязаха планините от сиви облаци и безпроблемно продължиха живителния си устрем към земята. Един от лъчите премина право през сърцето ми, придава ...
1115
3
"Ако искаш, може да ми говориш мръснишки по телефона", каза и той със спокоен, равен глас. Тя го накара да повтори това, което току-що и съвсем изневиделица беше казал, за да се увери, че е чула правилно. "Ако искаш, може да ми говориш мръснишки по телефона." Как успя да го каже със съвсем същия рав ...
652
Помниш ли ме все още? Нали не си забравил момичето, влюбено до лудост в теб? Аз все още те чакам - същата, каквато ме остави. Аз все още съм готова да ти простя всичко, отново да ти повярвам. Няма да ти потърся сметка, въпреки че го заслужаваш. За пореден път ще забравя миналото и пак ще бъда твоя. ...
1465
Седя в коридора, който отвежда до главния вход на най-известната болница в България. Ударих си ръката, но не за мен ми е думата, а за това, което видях и донякъде прозрях. Това е нашето ER. Тук е същинската лудница. Коридорите са претъпкани с хора, които не искат да са там. С посърнало лице всеки ст ...
813
Аз си имам зайче. То е най-сладкото и мило зайче на света. Понякога се държа много лошо с мойто зайче, но обикновено се стремя да не го правя, защото то ми е по-безценно от което и да е друго живо същество на този свят. Изумителното нещо на мойто зайче е, че дори и да се държа лошо с него, то все па ...
2087
1
Ти си този, който ми показа, че животът е красив! Ти си този, който ме направи истински щастлива! Ти си този, който ми показа какво е любов! Ти си този, който ще търся в студените нощи! Ти си този, който за толкова кратко време беляза живота ми завинаги! Ти си този, който ме направи по-добра от пред ...
1443
3
2
Как ли не опитвам да се задържа на повърхността. Падам и ставам, лазя по трънливото трасе, а уродливото време ме разпъва на кръст. Стоя на собствената си Голгота и викам за възмездие - крещя... Ритам по запрашените рафтове с чувства и искам да съм жива... искам Любовта. Онази, всепоглъщащата, яростн ...
927
Събуждам се и кротко размишлявам над сънищата си...
Ръцете чинно мируват покрай тялото и чакат команди.
Поглеждам към термомера да разбера колко е часът.
Удивлен съм - в 10:24 още се излежавам!
Е, като се вземе предвид, че съм си легнал след три, нормално, но все пак... ...
Ръцете чинно мируват покрай тялото и чакат команди.
Поглеждам към термомера да разбера колко е часът.
Удивлен съм - в 10:24 още се излежавам!
Е, като се вземе предвид, че съм си легнал след три, нормално, но все пак... ...
1044
24.11.2008
Искаше да го нарисува...
Хвана четката и започна да шари по платното...
В главата й звучеше до безумие познатият рефрен:
„Ти никога няма знаеш, че не мога да те преживея, ...
Искаше да го нарисува...
Хвана четката и започна да шари по платното...
В главата й звучеше до безумие познатият рефрен:
„Ти никога няма знаеш, че не мога да те преживея, ...
1716
3
Див огън премина през мен и устните ми пожелаха мед, стичащ се по дъбова кора...
Исках, прегърнала дървото, да прокарвам език по грапавата твърдост на дъба...
Исках, обкрачила ствола, да погаля с ходила топлата повърхност на кората...
Допрях лице до жадната си длан и като животинче се погалих...
Изв ...
Исках, прегърнала дървото, да прокарвам език по грапавата твърдост на дъба...
Исках, обкрачила ствола, да погаля с ходила топлата повърхност на кората...
Допрях лице до жадната си длан и като животинче се погалих...
Изв ...
1139
4
Нашата зима
Ето, дойде поредната зима! Снежна, необятна, мразовита и сурова в своята красота. И може би в тези студени дни, ще седнеш ти и ще се запиташ къде ли съм аз сега, какво ли правя, дали съм добре? Ще се запиташ ли дали все още гоня своите вятърничеви мечти? А дали още пазя тайните, нашепнат ...
Ето, дойде поредната зима! Снежна, необятна, мразовита и сурова в своята красота. И може би в тези студени дни, ще седнеш ти и ще се запиташ къде ли съм аз сега, какво ли правя, дали съм добре? Ще се запиташ ли дали все още гоня своите вятърничеви мечти? А дали още пазя тайните, нашепнат ...
844
2
На Димитър Г с поздрави
До гуша ми дойде от бедни роднини. Кой мине замине - все врънка за пари. Като почнеш с онова момче от Сиатъл - Бил Гейтс; омръзнали му компютрите и възнамерявал да отвори бира-скара в Кирпич-маала; та значи: „Дай, бай Раде, някой лев", после шейха на Катар - Амир Шейх Хамад б ...
До гуша ми дойде от бедни роднини. Кой мине замине - все врънка за пари. Като почнеш с онова момче от Сиатъл - Бил Гейтс; омръзнали му компютрите и възнамерявал да отвори бира-скара в Кирпич-маала; та значи: „Дай, бай Раде, някой лев", после шейха на Катар - Амир Шейх Хамад б ...
913
3
Тя излезе. До преди два часа беше валяло сняг и сега всичко беше покрито с бялата му пелена. Снегът беше едно от най-причудливите неща в природата, защото имаше способността да прави всичко до което се докосне по-красиво.
На утринното слънце снежинките проблясваха, сякаш шлемове на милионна армия, в ...
На утринното слънце снежинките проблясваха, сякаш шлемове на милионна армия, в ...
939
1
На моя най - приятел
Мога ли да не те обичам, когато внесе цветовете в моя сив свят? И всичко стана толкова красиво, всичко започна да има смисъл. И най-красивото беше ти. Ти беше цветът на моя живот, цветът на моите сънища, цветът на моите на моите мечти. И всичко бавно придобиваше смисъл, мечтите ...
Мога ли да не те обичам, когато внесе цветовете в моя сив свят? И всичко стана толкова красиво, всичко започна да има смисъл. И най-красивото беше ти. Ти беше цветът на моя живот, цветът на моите сънища, цветът на моите на моите мечти. И всичко бавно придобиваше смисъл, мечтите ...
838
1
Вървиш, без да знаеш накъде, а навсякъде около теб са мъничките цветя, сякаш постлани от някого, за да покажат пътя ти.
Казваш си - "Оттук сигурно се стига до двореца на принцесата, господстваща над този "различният" свят."
И да... оказваш се прав... след всичко, което си преживял, сърцето ти усеща, ...
Казваш си - "Оттук сигурно се стига до двореца на принцесата, господстваща над този "различният" свят."
И да... оказваш се прав... след всичко, което си преживял, сърцето ти усеща, ...
811
3
>>> Какво е любовта без капка омраза? Какво е омраза без капка любов? Любовта е навсякъде около нас, в листата, в пясъка, водата. Тя ражда и убива, тя стопля и вледенява, с нея радваш и тъгуваш. Какво е любов без нежен допир? Какво е нежен допир без любов? Какво е романтика без никакви свещи? Какво ...
898
3
... Историята на един живот, разказана в 325 секунди...
10 секунди... Отваряш очи, плачейки. Намираш се в нов свят и виждаш усмихната жена, която протяга ръце към теб. Собствената ти майка. Твоята опора.
15 секунди... Вече опознаваш света, тичайки по зелената трева... Хващаш пеперуди в шепите си и с ...
10 секунди... Отваряш очи, плачейки. Намираш се в нов свят и виждаш усмихната жена, която протяга ръце към теб. Собствената ти майка. Твоята опора.
15 секунди... Вече опознаваш света, тичайки по зелената трева... Хващаш пеперуди в шепите си и с ...
1161
6
Сама съм, а така ми се говори! Искам да споделя, да заплача, да изкрещя! Не мога!
Боли!
Боли ме от лъжите, предателството, самотата. Кой ще ме чуе? Кой ще ме разбере? Кой ще ми помогне?
Боли ме! Заминавам! Отново бягам. Отново искам да съм силна. Отново, но не мога!Боли ме! Как да кажа, че съм слаба ...
Боли!
Боли ме от лъжите, предателството, самотата. Кой ще ме чуе? Кой ще ме разбере? Кой ще ми помогне?
Боли ме! Заминавам! Отново бягам. Отново искам да съм силна. Отново, но не мога!Боли ме! Как да кажа, че съм слаба ...
808
3
В некропола на свойте сънища - пиян, отчаян и безличен - разгръщам стара, окъсана и прашна книга. Книга, на която страниците пазят остатъците от мойте мечти.
Книга на мечтите, на която някога пъстрите страници са събирали копнежи, блянове, желания - а сега са пълни с някакви размазани картини и букв ...
Книга на мечтите, на която някога пъстрите страници са събирали копнежи, блянове, желания - а сега са пълни с някакви размазани картини и букв ...
874
Случвало ли ти се е да откриваш себе си в онези малки неща, заобикалящи ни...
В малките дъждовни капки, стичащи се по прозореца...
в пустите улици...
в падащите есенни листа...
в разбиващите се морски вълни... ...
В малките дъждовни капки, стичащи се по прозореца...
в пустите улици...
в падащите есенни листа...
в разбиващите се морски вълни... ...
699
1
Харесвам, когато случайно ме погледнеш, щом погледите ни се срещнат, нещо в мен потрепва, иска ми се да не спираш. Обичам да ме гледаш с тези големи сини очи, така красиви, че ме пленяват всеки път. Но винаги идва моментът, в който трябва да си тръгна, но мислите ми не те напускат, остават там при т ...
984
1
Един пореден ден...
Един пореден ден, а може би последен... Странно, нали? Веждаш истината и... пак, не можеш да я приемеш. Трудно е... То, реално, на теория е по-лесно. Но на практика...
Петър стоеше на терасата, засмуквайки последния фас. Дробовете вече го боляха, но той палеше един след друг. Не ...
Един пореден ден, а може би последен... Странно, нали? Веждаш истината и... пак, не можеш да я приемеш. Трудно е... То, реално, на теория е по-лесно. Но на практика...
Петър стоеше на терасата, засмуквайки последния фас. Дробовете вече го боляха, но той палеше един след друг. Не ...
700
Страхa... мразиш ли го? Пречи ли ти да правиш вълнуващи неща? Да зарежеш нещо и да не ти пука. И да си признаеш, и да не го направиш, е така, но в същото време той те държи жив. Пази те от собствените ти налудничави идеи. Пречи ти да умреш. Пазите от скок без парашут, от допрян до главата пистолет, ...
1326
ПРИЗИВ!
Хей, ти!
Да, да, точни ти!
Ти, с доброто сърце и вярващата душа. Ти, с малката, но сплотена компания, с която ти е кеф да си прекарваш времето. Ти, с вечната усмивка на лице, макар не винаги да ти е весело. Ти, която вярваш в любовта, но не си го признаваш на никого. Ти, която ходиш на църкв ...
Хей, ти!
Да, да, точни ти!
Ти, с доброто сърце и вярващата душа. Ти, с малката, но сплотена компания, с която ти е кеф да си прекарваш времето. Ти, с вечната усмивка на лице, макар не винаги да ти е весело. Ти, която вярваш в любовта, но не си го признаваш на никого. Ти, която ходиш на църкв ...
976
4
Михаела
В един обикновен ноемврийски ден се запознах с нея. Небето беше сиво, ръмеше ситен дъжд и обстановката излъчваше някаква меланхолия, като че ли в хармония с душевното ми състояние. Външно бях весел, ухилен до уши като пача на витрина, но отвътре... Вече бях забравил даже за какво ми беше тол ...
В един обикновен ноемврийски ден се запознах с нея. Небето беше сиво, ръмеше ситен дъжд и обстановката излъчваше някаква меланхолия, като че ли в хармония с душевното ми състояние. Външно бях весел, ухилен до уши като пача на витрина, но отвътре... Вече бях забравил даже за какво ми беше тол ...
649
Дълга пътека... Вървя, а съзнанието ми изкривява картината.
Размърдалите се храсталаци по пътя ми шумолеха. "Хората са пешки в този свят" шепнеха ми те протяжно.
А аз не вярвах... Продължавах да гледам вътре в себе си.
Мраморна стълба, издигаща духа ми там... далече в памуковите облаци. Цветовете на ...
Размърдалите се храсталаци по пътя ми шумолеха. "Хората са пешки в този свят" шепнеха ми те протяжно.
А аз не вярвах... Продължавах да гледам вътре в себе си.
Мраморна стълба, издигаща духа ми там... далече в памуковите облаци. Цветовете на ...
1193
1
... Истината е, че не знам откъде да започна, понеже ясно знам, че не съм сигурна кой ще свърши...
Става въпрос за Аз и моите подАЗове. Сещате се за онези грозни драсканици, които великите художници смятат за велики картини, от които пък не може да видиш нищо съществено... Е, това няма много пряк см ...
Става въпрос за Аз и моите подАЗове. Сещате се за онези грозни драсканици, които великите художници смятат за велики картини, от които пък не може да видиш нищо съществено... Е, това няма много пряк см ...
1277
4
свалям тембъра на светлината с няколко октави,
разпилени по върховете на боровете,
самотно прегърнали гледките на слепите си очи
и настроенията на часовете съвпадат нетрайно някакси си,
а отраженията в огледалата ...
разпилени по върховете на боровете,
самотно прегърнали гледките на слепите си очи
и настроенията на часовете съвпадат нетрайно някакси си,
а отраженията в огледалата ...
742
5
(На един Печатар)
Нощта - безкрайна улица.
В тишината вятърът се смее.
Сякаш Самотата е разбрала -
за Щастието дошло с мастилото. ...
Нощта - безкрайна улица.
В тишината вятърът се смее.
Сякаш Самотата е разбрала -
за Щастието дошло с мастилото. ...
798
2
Нека си представим целта.
Свят от хора, лишени от съвест.
Свят от хора, лишени от морал.
Свят от хора, лишени от неразумни търсения.
Свят от хора, облягащи се на знанието. ...
Свят от хора, лишени от съвест.
Свят от хора, лишени от морал.
Свят от хора, лишени от неразумни търсения.
Свят от хора, облягащи се на знанието. ...
890
14
Аз съм на четиридесет години. Спомням си ясно времената на двадесет. Странно обаче, защо нямах почти никакви спомени на двадесет години за двадесет години по-рано. А откакто се помня, не вярвам в актуалната си възраст. Преследва ме нещо. Мисъл ли е, или чувство - не знам, но знам,просто знам, или мо ...
1105
2
Зима...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...
1086
2
Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.
На онзи бряг, където непознат ...
На онзи бряг, където непознат ...
899
3
От много време не бях сядала пред белия лист и бях забравила лекия път на писалката по тънкия ред.
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...
1059
Последна среща на гарата
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...
1248
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
