14 755 резултата
„Ако купувах нещо всеки път, в който се сещам за нея, сега щях да съм беден и потънал в дългове.”
Фантасмагоричното „любов от пръв поглед” ме дразни, човърка душата ми тази небивалица. Но аз като всеки пълноценен мъж изпитвах някакви чувства към жените. Думата „чувства” също ме отегчава и по-подходя ...
Фантасмагоричното „любов от пръв поглед” ме дразни, човърка душата ми тази небивалица. Но аз като всеки пълноценен мъж изпитвах някакви чувства към жените. Думата „чувства” също ме отегчава и по-подходя ...
986
1
КАРТИНИТЕ НА ЖИВОТА
Ирина стоеше пред прозореца вгледана в далечината, но всъщност се рееше в миналото без да знае какво търси. Ровеше с един въпрос надявайки се отговора сам да се разкрие. Павел още беше в спалнята си. Спяха разделени, не защото нямаха желание да са заедно. Решението дойде спонтанн ...
Ирина стоеше пред прозореца вгледана в далечината, но всъщност се рееше в миналото без да знае какво търси. Ровеше с един въпрос надявайки се отговора сам да се разкрие. Павел още беше в спалнята си. Спяха разделени, не защото нямаха желание да са заедно. Решението дойде спонтанн ...
1131
1
1
1780
3
В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...
672
2
4
“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по – лошо нещо от това, да погребеш децата си” – помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно. Свещеникът беше приключил със заупокойните молитви ...
2124
2
2
– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...
871
1
Хареса му тук. Конната база беше в града. Имаше същата близо до покрайнините, където живееше, но тази беше по-уредена. Конюшните бяха чисти, всеки кон си имаше минало, вероятно и бъдеще. Дори имена им бяха дали. Имаше много треньори, всички бяха по-млади от него и това го убеди, че вече е време.
Поп ...
Поп ...
942
2
4
***
Гледаш ме с големите си кафяви очи.
Гледаш ме, а аз падам в тях безпомощно, бавно и полека, а и не бързам за никъде…
Докосвам твоите румени бузи, усещам топлината, ръката ми тръпне в такт със сърцето.
Удавен съм в очите ти. ...
Гледаш ме с големите си кафяви очи.
Гледаш ме, а аз падам в тях безпомощно, бавно и полека, а и не бързам за никъде…
Докосвам твоите румени бузи, усещам топлината, ръката ми тръпне в такт със сърцето.
Удавен съм в очите ти. ...
850
В един мрачен декемврийски следобед хванах химикала и той затанцува по белия лист. Навън тъмнолилавите облаци се скупчваха, образувайки тънка линия, през която навлизаха плахите лъчи на Слънцето. Земята бе покрита от дебел слой сняг.
Вятърът затропа като неканен гостенин по прозорците на панелния ми ...
Вятърът затропа като неканен гостенин по прозорците на панелния ми ...
545
1
2
Красотата вървеше преди нея – като сянка от слънце, залепило погледа си на гърба на младата жена; не беше само погледът на слънцето отзад, много други очи се бяха накачулили едно върху друго и следваха леката ѝ спокойна походка. И тази красота, изпреварила жената като легенда, правеше кордон: вятъръ ...
717
3
6
Беше спокойна и изглеждаше дори щастлива, колкото и на мен да не ми се вярваше. Явно беше постигнала свое вътрешно равновесие след всичко преживяно. С познатата лека усмивка и топлина в погледа. Седеше в края на пейката, а до нея беше инвалидната количка на млад мъж, поставил нежно ръката си върху н ...
2087
1
3
- Митрееее, Митреее. Къде се бре?
- К`во си се развикала, ма Пено.
- Ела бре, котката отмъкна една риба. Ей га на покрива.
- И к`во искаш? Да се кача на покрива да взема рибата от котката ли?
- Уплаши я, бре, да пусне рибата. ...
- К`во си се развикала, ма Пено.
- Ела бре, котката отмъкна една риба. Ей га на покрива.
- И к`во искаш? Да се кача на покрива да взема рибата от котката ли?
- Уплаши я, бре, да пусне рибата. ...
1230
3
4
Слънцето изгря в 06:40 сутринта, малкият Георги отвори очичките си бавно, прозя се, стана от леглото и отиде да събуди баща си.
- Тате, тате събуди се, тате
- Не сега Георги, остави ме да поспа.
Георги отиде в стаята си и се разсърди. Майка му Мая стана от леглото, сложи халата си и слезе долу в кух ...
- Тате, тате събуди се, тате
- Не сега Георги, остави ме да поспа.
Георги отиде в стаята си и се разсърди. Майка му Мая стана от леглото, сложи халата си и слезе долу в кух ...
740
- Замълчи! Не! Не си прав, грешиш, глупецо. Не е така!
- Напротив, Замисли се! Като кон с капаци си и оставаш сляп за реалността и все пак знаеш, че съм прав!
- Пфф, нищо не знаеш, идиот! Заминавай пак на някъде, не ми трябваш!
- Така и ще направя...
- Иди по дяволите! ...
- Напротив, Замисли се! Като кон с капаци си и оставаш сляп за реалността и все пак знаеш, че съм прав!
- Пфф, нищо не знаеш, идиот! Заминавай пак на някъде, не ми трябваш!
- Така и ще направя...
- Иди по дяволите! ...
1046
2
1
Като сън. Така усещаше живота си. И не искаше да се събужда. Не искаше да става от леглото, да пие кафе, да се къпе, да ходи на работа. Не искаше нищо такова.
Искаше да спи. Така животът му се струваше по-пълноценен.
Но между желанията и действителността има разлика. Стана, включи машината за кафе д ...
Искаше да спи. Така животът му се струваше по-пълноценен.
Но между желанията и действителността има разлика. Стана, включи машината за кафе д ...
721
3
8
1854
4
Студено отмъщение
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...
2366
11
15
– Дечооо, Дечоооо! Къде си, бре?
– К’во си се развикала сутринта рано-рано, Стоилице? Къде може да съм!
– Че знам ли те бре, Дечо? Ти си като вятъра. Айде не придиряй. Ела да ми помогнеш, че козата ражда, а пък козлето обратно.
– Само жена не са ме викали още да израждам. Ама къде млади жени тука? В ...
– К’во си се развикала сутринта рано-рано, Стоилице? Къде може да съм!
– Че знам ли те бре, Дечо? Ти си като вятъра. Айде не придиряй. Ела да ми помогнеш, че козата ражда, а пък козлето обратно.
– Само жена не са ме викали още да израждам. Ама къде млади жени тука? В ...
1249
1
4
На път за застрахователната компания отбих да налея бензин. Докато плащах, видях в кафенето Боби – моя съученик. Остарял ми се стори и се уплаших, че това се е случило и с мен. Зад касиерката имаше огледало. Грозно огледало.
Махнах с ръка на Боби, той ме видя, доближих се.
– Да те почерпя ли едно ка ...
Махнах с ръка на Боби, той ме видя, доближих се.
– Да те почерпя ли едно ка ...
706
2
5
От малък постъпвах егоистично към всичко. Може би, защото бях единствено дете и нямаше с кого да се съобразявам. В момента ми се иска да разкъсам душата си и да се превърна в прах. Ако поискаш причина защо постъпих така с теб, по-добре ще е да замълча. Пред себе си дори не мога да измисля. Не бях са ...
1323
2
6
2935
1
8
Беше краят на лятото, страшна жега мореше всичко наоколо. Тя беше от онези момичета скромна, стеснителна и твърде зависима от хората около нея. За крехката си възраст тя беше далеч по-осъзнато дете от останалите. Нея не я вълнуваха новите играчки, нито белите в които всички на нейната възраст се заб ...
1511
1
4
Разказ от Генка Богданова
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден. Вятърът яростно връхлиташе дюните и заграбил пълни шепи морски пясък, заслепяваше очите на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му. Разгневен от явн ...
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден. Вятърът яростно връхлиташе дюните и заграбил пълни шепи морски пясък, заслепяваше очите на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му. Разгневен от явн ...
2162
3
9
Графинята се плъзгаше като призрак по мраморния коридор. Полите на дългата й тъмнозелена рокля се влачеха зад нея, прошумолявайки леко. Гледката бе толкова странна, че се стреснах и отстъпих назад към входната врата. Сърцето ми забумка в бърз ритъм, започнах да се потя. Тя ме изгледа изпитателно и п ...
1604
2
3
Това е нещо, което ми се случи наскоро, когато вървях към училище. Историята представлява едно истинско събитие, но въображението ми помогна за нереалните събития, за да може на вас да ви е по-интересно.
Беше поредната студена сутрин. Печката отдавна бе изгаснала, още през нощта, когато станах до то ...
Беше поредната студена сутрин. Печката отдавна бе изгаснала, още през нощта, когато станах до то ...
762
Дядо Мраз
Беше прекрасна зима. Студена, с много сняг, както трябва да е зимата. Решихме да изкараме Коледа и Нова година на Боровец. Да покараме ски, да подишаме чист въздух и да празнуваме Новата година. Това беше преди доста нови години гледано от сега... още преди промените. Настанихме се в малко ...
Беше прекрасна зима. Студена, с много сняг, както трябва да е зимата. Решихме да изкараме Коледа и Нова година на Боровец. Да покараме ски, да подишаме чист въздух и да празнуваме Новата година. Това беше преди доста нови години гледано от сега... още преди промените. Настанихме се в малко ...
1454
2
13
/и разговор за любовта/
- Васке, разбра ли, Павел се е оженил?
- Време беше, та Донка няма цяла година да ходи сгодена. Само че аз нищо не съм чула, нито видяла, уж живея срещу тях - нито повече хора да влизат или да излизат, нито повече шум от обикновено.
- Ама той не за Донка, а за Виолетка се е о ...
- Васке, разбра ли, Павел се е оженил?
- Време беше, та Донка няма цяла година да ходи сгодена. Само че аз нищо не съм чула, нито видяла, уж живея срещу тях - нито повече хора да влизат или да излизат, нито повече шум от обикновено.
- Ама той не за Донка, а за Виолетка се е о ...
2003
1
2
ДÓБРА
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакт ...
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакт ...
669
1
3
- Мършав живот, мършаааав!....
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само ...
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само ...
981
1
2
КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...
1767
9
14
Патрик Финли се събуди в стаята си в горещ ден на месец септември през две хиляди и седемнадесета година. Осемнадесетгодишното момче живееше в тристаен апартамент на улица ,,Вали 2’’, която бе главната в град Тантър – спретнато място, населявано от зли хора.
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...
687
1
4
Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...
696
2
4
- Ставай, дрипло! Още вчера ти казах да се махнеш от тук! Тровиш въздуха и гониш клиентите! До пет минути да те няма! Ако не изчезнеш ще те подпаля жива да изгориш! Чу ли ме добре?!
Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче квичейки. Полека-лека к ...
Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче квичейки. Полека-лека к ...
1516
1
4
Прохладен летен ден. Улиците са пълни с майки с деца, с велосипеди, тротинетки и купища забави. Децата тичат, носят сладолед и се молят на родителите си за само още една фуния с онзи шоколадовия с орехи.
Цялата тази идилия, Андрей наблюдава през прозореца на болничната си стая. Андрей е около петдес ...
Цялата тази идилия, Андрей наблюдава през прозореца на болничната си стая. Андрей е около петдес ...
832
Беше година 6968 (1460). Остарелият Фружин лежеше на своя смъртен одър. Вече месеци наред сънуваше божии вестители*, които подсказваха, че краят му наближава. Още в ранни зори, той извика синовете си и им предаде своето наследство. Децата и внуците му дълго оплакваха думите на беловласия старец, но ...
721
1
Ще бъде горещо. Един угаснал фонтан ще църцори до тях. Тихо, безсмислено и важно. Ще мине дете, ще пие вода и ще му се скарат.
– Защо му се карат? – ще попита тя.
Той няма да знае отговора. Но ще види, че детето плаче, набито, а бащата ще крещи на майката. После майката ще заплаши бащата. Детето още ...
– Защо му се карат? – ще попита тя.
Той няма да знае отговора. Но ще види, че детето плаче, набито, а бащата ще крещи на майката. После майката ще заплаши бащата. Детето още ...
701
2
3
Жеравна е едно от специалните места, където сърцето ти се отваря, чувстваш се доближен до корените си и щастлив, че си част от България.
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците ...
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците ...
580
Прочете в два сайта – отделни, независими и мразещи се един друг, че пиенето на топла вода сутрин на гладно е полезно. „Щом намират общ език враждуващите сайтове, значи това е безспорно”, рече си и купи червена кана за бързо загряване на водата. Взе и два лимона. И започна.
„Ефектът настъпва – пишеш ...
„Ефектът настъпва – пишеш ...
488
3
4
- Няма Крал, няма единовластие. И понеже виждам задигащите се въпроси в теб, бързам да ти обясня, че всеки елф отговаря пред по-горния, но не знае той пред кого отговаря. Нито този, който е под него знае той на кого се подчинява. Затова никой елф, освен ако не е на второто йерархично стъпало, не зна ...
833
1
Седнаха в ресторанта. Тя каза:
– Аз съм блудница.
Той седеше срещу нея. Опита се да отгатне сам защо тя се смяташе за такава.
Върна се малко назад във времето. Всичко – или внезапната част от всичко, започна скоро. Още беше зима и се стъмваше рано. Не бяха обядвали, купоните за студентския стол бяха ...
– Аз съм блудница.
Той седеше срещу нея. Опита се да отгатне сам защо тя се смяташе за такава.
Върна се малко назад във времето. Всичко – или внезапната част от всичко, започна скоро. Още беше зима и се стъмваше рано. Не бяха обядвали, купоните за студентския стол бяха ...
671
2
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
