14 560 резултата
Бях на двайсет години, когато за пръв път отидох на море без нашите. Беше 1978 г. Плановете ни – моите и тези на приятеля ми Евгени – бяха грандиозни. Смятахме да изстискаме от летуването и свързаната с него свобода максимален брой забавления. В главата на Евгени се въртяха единствено мисли за сочни ...
487
2
Беше началото на март. Утрините още бяха мразовити и напомняха, че зимата не си е отишла. Още в ранните часове на деня комините в селото започваха да пушат като локомотив на влак. Ледени шушулки се спускаха от покривите на къщите, прилични на кристални остриета. По пътищата и тревата в градините все ...
704
1
3
Пролетта на сърцето ми
Първа част
Пролет, април, раззеленяващ се Балкан, ухание на цъфнали дървета и цветя – това бе първият ѝ спомен за него. Всеки ден тя минаваше по един и същи път за работа. Всеки ден минаваше покрай къщата с красивата градина, къщата, в която живееше мъжът, който щеше да се пре ...
Първа част
Пролет, април, раззеленяващ се Балкан, ухание на цъфнали дървета и цветя – това бе първият ѝ спомен за него. Всеки ден тя минаваше по един и същи път за работа. Всеки ден минаваше покрай къщата с красивата градина, къщата, в която живееше мъжът, който щеше да се пре ...
993
1
2
Психиатърът вдигна очи от лаптопа си и се наслади на котешката походка на жената, която влезе в кабинета. Беше млада, на около двайсет и пет години, със стройно тяло, дълга руса коса и сини очи. Само лицето й не отговаряше на критериите за красота, налагани от медиите, не че бе грозно, съвсем не, пр ...
499
3
Жаравата е пред краката ми. Крачка напред и ще разбера истината. Крачка назад и всичко ще си остане, както си е било. Само където хората около мен очакват нещо. Само където аз очаквам нещо. Ако се върна назад, всички ние ще бъдем разочаровани. Все едно сме очаквали скъп гост за празника, а той не е ...
1278
6
ДВАМА
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още ...
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още ...
1275
7
Приказка
- Дядо, дядо, деденце! Върнахме се от морето!
- На дядо ясната звездичка! Добре си ми дошла, миличка! Дай дядо да те прегърне! Разказвай сега! Как беше там?
- Много хубаво беше! Къпахме се, ходихме на луна-парк, плувахме с корабче... А бе супер!... Само едно нещо не ми хареса...
- Кажи, дяд ...
- Дядо, дядо, деденце! Върнахме се от морето!
- На дядо ясната звездичка! Добре си ми дошла, миличка! Дай дядо да те прегърне! Разказвай сега! Как беше там?
- Много хубаво беше! Къпахме се, ходихме на луна-парк, плувахме с корабче... А бе супер!... Само едно нещо не ми хареса...
- Кажи, дяд ...
664
1
10
разказ на ужасите
Карстфур е село, което присъства в новелата ми "Сборището на ренесансовите сатанисти"
***
На запад от Белоградчик, някъде между селата Салаш и Куцаровци се разклонява широка пътека, обрасла с треви и ниски храсти, водеща към близкото възвишение. Точно пред нея чернее някаква бариер ...
Карстфур е село, което присъства в новелата ми "Сборището на ренесансовите сатанисти"
***
На запад от Белоградчик, някъде между селата Салаш и Куцаровци се разклонява широка пътека, обрасла с треви и ниски храсти, водеща към близкото възвишение. Точно пред нея чернее някаква бариер ...
1019
6
Колата се стрелкаше напред по шосето и оставяше километрите зад гърба си. Марина напускаше града и с него и своето минало. Искаше да бъде далеч, колкото се може по-далеч. Да се откъсне, да забрави. Искаше да прекъсне нишката, свързвала я някога с това място, с този град, с този човек. И това беше на ...
1101
14
Ултрас – начин на живот
Зората на новото хилядолетие завари българския футбол в много окаяно състояние. Клубните ни отбори от много години не са мерило за почти никой отбор от средната и под средната европейска класа. Славното минало на българските отбори убийци на евро шампиони вече може да се види ...
Зората на новото хилядолетие завари българския футбол в много окаяно състояние. Клубните ни отбори от много години не са мерило за почти никой отбор от средната и под средната европейска класа. Славното минало на българските отбори убийци на евро шампиони вече може да се види ...
902
Имало едно време един съвсем мъничък, грозноват писател. Той бил напълно неизвестен, но все пишел ли пишел човечецът, защото писането му било хоби. Като по чудо веднъж Големият издател харесал негов разказ и го включил в сборник. За награда мъничкият писател получил една бройка от книгата със своя р ...
559
1
МАРТ
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...
506
3
Плачат мислите ми в мрака,
стене тъжното легло.
Аз те чакам. Чакам, чакам...
Eла, на мойто опело.
До вчера живях в красива розова приказка. Имах си любима жена. Всеки път с радостен вик се втурвах да я разсъбличам. Падах молитвено в краката ѝ. Галех я, целувах я, облизвах я. Вкусна ми беше. ...
стене тъжното легло.
Аз те чакам. Чакам, чакам...
Eла, на мойто опело.
До вчера живях в красива розова приказка. Имах си любима жена. Всеки път с радостен вик се втурвах да я разсъбличам. Падах молитвено в краката ѝ. Галех я, целувах я, облизвах я. Вкусна ми беше. ...
757
1
Цветето на Богдан
Не знам доколко историята е автентична, разказаха ми я спонтанно и с блясък в очите, но ако още вярвам на подобни случаи, то не е от юнашко доверие. Просто трагизма и величието и ме заплениха… И почувствах гордост, че съм роден от българка…
Беше септември – 1913 година.
Есента се о ...
Не знам доколко историята е автентична, разказаха ми я спонтанно и с блясък в очите, но ако още вярвам на подобни случаи, то не е от юнашко доверие. Просто трагизма и величието и ме заплениха… И почувствах гордост, че съм роден от българка…
Беше септември – 1913 година.
Есента се о ...
1114
7
Една почти банална история с четири епилога
- Ти си глупак! Свършиха се полякините и чехкините на плажа, та си тръгнал да сваляш тия надути германки!
- Забравяш за рускините!
- Глупак! – Гената плюе демонстративно в пясъка и тръгва да влиза в морето.
Не му се връзвам особено. Всяка втора негова дума ...
- Ти си глупак! Свършиха се полякините и чехкините на плажа, та си тръгнал да сваляш тия надути германки!
- Забравяш за рускините!
- Глупак! – Гената плюе демонстративно в пясъка и тръгва да влиза в морето.
Не му се връзвам особено. Всяка втора негова дума ...
1006
20
Първо се протегна, постоя така малко и пое въздух. После се хвана удобно с ръце и крака и бавно започна да се спуска надолу. Крайниците му умаляха отново. Измори се, стисна въжето с уста и се отпусна да си почине. Челюстите му бяха здрави и нямаше никаква опасност. Беше свикнал да го прави. Увисна в ...
954
8
- Казах истината, това беше! - извика костюмираният мъж, чиято ярко червена вратовръзка, сега беше леко разпусната.
- Истината... Вие много обичате да я казвате тая истина, а?
- Що за нагла ирония има в тона ти, старче!
- А когато в съда защитаваш виновния, тогава чия истина казваш, оная която ви из ...
- Истината... Вие много обичате да я казвате тая истина, а?
- Що за нагла ирония има в тона ти, старче!
- А когато в съда защитаваш виновния, тогава чия истина казваш, оная която ви из ...
553
- Шишее - Коцето реве гръмко под прозореца и по традиция не признава задължителното пазене на тишина в ранния следобеден час. Няма как - ще трябва да пропусна следобедната си дрямка за да го изслушам.
- Знайш′ ли, Шише, имам страхотна бизнес идея. Този път ще станем богаташи - Като чух тази реплика ...
- Знайш′ ли, Шише, имам страхотна бизнес идея. Този път ще станем богаташи - Като чух тази реплика ...
837
18
Пианото
Днес си пътувам из Младост и тъй като съм голям Плюшкин без да искам или нарочно хвърлям по едно око на кофите за боклук, покрай които минавам.
До едни кофи за боклук видях изхвърлено пиано. Карам голяма кола, оптимизма ми е в повече и след около 100на метра успях да спра. Семейството ми ме ...
Днес си пътувам из Младост и тъй като съм голям Плюшкин без да искам или нарочно хвърлям по едно око на кофите за боклук, покрай които минавам.
До едни кофи за боклук видях изхвърлено пиано. Карам голяма кола, оптимизма ми е в повече и след около 100на метра успях да спра. Семейството ми ме ...
748
1
Купувачи почти нямаше. А и как да има като времето бе едно такова… никакво - мрачно и мъгливо, непредразполагащо към разходки навън и съответно към пазаруване на книги. Да не говорим, че до Коледа оставаха цели десет дена. Дали тогава нямаше всички да се юрнат да купуват? Надали. Та кой се интересув ...
552
3
Отменете Коледа
Уважаеми, господин Дядо Коледа,
Пишем Ви група отчаяни от настоящето и угрижени за бъдещето мъже от блок 35 на нашия квартал. Уважаеми господине, бихме искали най-категорично да протестираме срещу честването на Коледата у нас. Смятаме, че това е празник, който дискриминира мъжете, ак ...
Уважаеми, господин Дядо Коледа,
Пишем Ви група отчаяни от настоящето и угрижени за бъдещето мъже от блок 35 на нашия квартал. Уважаеми господине, бихме искали най-категорично да протестираме срещу честването на Коледата у нас. Смятаме, че това е празник, който дискриминира мъжете, ак ...
513
Докато пожарникарите режеха ламарините на автомобила ù, който се бе забил в крайпътно дърво след поднасяне по заледения път, Нина Фотева се зачуди дали лицето ù е изкривено от болката, раздираща я с неумолима жестокост. Фактът, че нещо не бе наред с левия ù крак, за момент бе останал на заден план, ...
527
Възрастният мъж седеше до голямото махагоново бюро, държеше цигара и гледаше събеседника си, като странно екзотично животно невиждано досега. Дните в които трябваше да му даде по някой друг житейски урок бяха тежки. Пое дълбоко дъх и го погледна отново.
- Е, да... - каза той - често ще изричаш думит ...
- Е, да... - каза той - често ще изричаш думит ...
607
2
Най-после стигна до нея – масивна дъбова врата със златна табела, на която пишеше заветното – РАЙ. Сърцето на бай Добри се разтуптя. Почеса се по главата без да го сърби, прекръсти се, плахо хвана тежката златна подкова и почука три пъти. Ослуша се за нечии стъпки отвътре, но явно беше подранил. Ще ...
1198
12
Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...
1458
1
4
Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за ...
364
1
- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...
857
11
Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...
1225
12
Да, да, така си е! И въобще не ме жалете, ами се смейте, щото явно съм задръстена отвсякъде и то съвсем. Не, че съм руса по рождение, ама май мозъкът ми е изрусен напълно. Ще ви кажа за какво иде реч, та да не се чудите и вие.
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умни ...
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умни ...
1199
9
ПЛАМЪЦИ
(за конкурса “Нестинари”)
Странен сън сънувах тази нощ...
Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факл ...
(за конкурса “Нестинари”)
Странен сън сънувах тази нощ...
Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факл ...
862
4
Декемврийското утро завари полето ослепително побеляло. Дребния и ситен снежец се сипеше като бяла пудра захар над смълчаните угари изорани през есента. Малкото ято яребици се бе сгушило под шипковите храсти в отдавна пресъхналото дере недалеч от селото и плътно притиснати една до друга, птиците се ...
1791
5
Какво е богатството? Да имаш много пари, с които да си купиш най-хубавата къща, с най-модерното обзавеждане и голяма градина? Да имаш най-новата и мощна кола, за която всички биха ти завидели? Или да бъдеш толкова богат и известен, че целия свят да знае името ти? Да, може би за много хора това е бог ...
835
5
Родината умира…
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...
1253
2
6
От незапомнени времена селото се гушеше в подножието на планината, а жителите му посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето, някъде в полето и благодаряха на бога за благата, които им даваше. Всичко течеше нормално, трудеха се честно за хляба си, спазваха се традиции, палеха се свещи в църквата, кръ ...
1694
20
Ама, че време! Горещо... Задушно.... Тежко.... Не се дишаше, та чак не се траеше. На него обаче не му пукаше. Времето не му пречеше. Имаше други интереси. Вълнуваше го предстоящият мач и то много. Но… Винаги имаше по едно НО във всяка ситуация.
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футбол ...
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футбол ...
810
8
Представи си чаша за шампанско. Висока, крехка, грациозна, деликатно пасваща в ръката ти. Сега си представи, че се изплъзва- изпускаш я! Пада! Чуваш ли ужасния писък, с който се разбива на пода? Стряскащ звук, от който за момент примираш, изтръпваш. Този, същият - крясък на спомен от вчерашноутринна ...
426
1
Любовна мъка
Дъждът тихо се ръсеше навън и тракаше по прозорците на къщите. Часът беше около 5 и половина и предвид факта, че беше зима, денят бързо бързо си бе заминал и нощта бавно се спускаше над града.Наоколо беше пусто както винаги. Хората в този квартал свършваха работа по-късно и се налагаше ...
Дъждът тихо се ръсеше навън и тракаше по прозорците на къщите. Часът беше около 5 и половина и предвид факта, че беше зима, денят бързо бързо си бе заминал и нощта бавно се спускаше над града.Наоколо беше пусто както винаги. Хората в този квартал свършваха работа по-късно и се налагаше ...
838
2
Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето ...
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето ...
880
8
Подпирам фотоапарата на един клон и правя десетина снимки. Дистанцията е голяма, приблизително петдесет метра, обаче обективът е прекрасен и това не е проблем. Скрила съм се зад един гъст храст, но не се чувствам в безопасност. Здраво ще загазя, ако ме забележат. Старая се де не мисля за евентуалнит ...
739
2
Небето беше сиво. Бели снежинки танцуваха във въздуха и се сипеха като звезден прах над града. Бяха натрупали пухкави преспи, които приличаха на одеяло, повило като бебе улиците, къщите и дърветата. Децата си играеха навън, правиха снежни човеци, замеряха се със снежни топки, пързаляха се с шейните ...
488
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
