14 759 резултата
Пред входа на пейката седяха Нела и Магдалена. Току-що се бяха върнали от училище и решиха да си побъбрят. Както си говореха, край тях минаха трима колоездачи и двете момичета отправиха погледи към тях. Добре познаха момчето, което караше последно.
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Анд ...
  1205 
Нов живот
(в памет на Тоше Проески - македонският изпълнител с ангелски глас.
Днес, 16. 10.2008г. се навършва 1 година от нелепата му смърт.
Почивай в мир, Тоше!)
Емили бе прекрасно малко момиченце, много чакано и желано от родителите си. Майка й дълго не можеше да има деца и когато се роди Емили, с ...
  1118 
- Всеки ден, всеки час и дори всеки миг е уникален и неповторим, затова трябва да подхождаме към тях като към такива - казва Гар Ван, отпива и поставя купичката с вино пред следващият в кръга.
- Ако си позволим дори към един единствен миг да подходим с безразличие, ще сме в опасност да ни стане нави ...
  692 
Къщата беше пълна с чужди хора. Олга стоеше зад вратата, свита на кълбо и наблюдаваше страхливо суетнята около мъртвото тяло на майка си. Струваше й се странно и ужасно, че я премятаха като парцалена кукла в коритото с вода, цъкайки с език при всяка синина, която съглеждаха.
- Ако имаше брат, това н ...
  1467  14 
Тя нямаше никаква представа какво иска да напише. Началото винаги беше трудно, поне за нея. Белотата на компютърния екран я примамваше да се слее с него, да се отдаде без никакви въпроси и предразсъдъци. Скоро листът започна да се пълни с думи, бликащи от съзнанието й като освободени демони. Объркан ...
  1056 
Знае, че се различава от останалите от народа си, затова и тръгна да обикаля. Прекара в скитане доста години, но поне време има в изобилие - видът, от който е част (макар и не съвсем стандартна такава), е изключително дълголетен. Наскоро си хареса едно място, където отива и в момента.
От въздуха Око ...
  677 
Това е един тъжен разказ за мен и моето куче Рокси. Рокси беше изключително умно и интелигентно куче и с него много добре се разбирахме. То бе най-добрият ми приятел, с когото живеех в малката си гарсониера на петия етаж. Имаше невероятни кафеви очи и сива козина. Беше смес между много породи и зато ...
  1308 
ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
- Това... това... е Николай. Той е - отскочи от мястото си жената и хипнотизирана от някаква своя незрима мечта впи безпогледни очи в птичката, която все така потайно я очакваше, сгушена в своето отчаяние и самота.
- Нали съм ти разказвала за него. За целият мой свят, който рухна б ...
  998 
Тя си събра и последния багаж... Погледна през прозореца. За първи път гледката и се стори красива. Вятърът леко разклащаше листата, сякаш за сбогом. С въздишка и последни сили взе багажа. Вече и стените имаха очи, които бяха навлажнени с тъга... Погали ги за последно. Бяха я пазили и обгръщали толк ...
  1162 
Тракторът, с който Ники обработваше земята, беше много стар. Почти всеки ден се налагаха ремонти, а времето никак не беше склонно да го чака. Опитваше се да не се подава на отчаянието и да е все същото усмихнато момче - каквото го познаваха хората в селото. То не, че останаха много хора там. Но пък ...
  1205 
Конкурс за нова съпруга
Разделихме се с Пенелопа по взаимно съгласие. Адвокатът и пледираше за два милиарда в зелено, но накрая кандиса и на един милиард плюс замъка в Бевърли Хилс, един доста поолющен Бойнг и десетина вили по различни краища на света, за да могат бившата съпруга и бившата тъща да п ...
  1368 
Мразя да тичам, тоест не толкова мразя, колкото ме мързи... то и "мързи" не е точното определение, а по-скоро скучно ми е. Да, точно така - скучно ми е. Странно е да ми е скучно да извършвам еднообразно многократно повтарящо се физическо действие при условие, че практикувам дисциплина основното, в к ...
  731 
Гар Ван влиза в бараката зад къщата на Кух Че Реп, която от тук нататък ще наричаме просто "Бараката", където се помещава неофициалната квартира на Околийският шах клуб* и застива на вратата със слисване трета степен. В същото помещение се провеждат** репетициите на "Още неназованата музикална банда ...
  687 
ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
трета част
Това е той, той, той. Жената вероломна влетя в света на мъжа и задъхано попита:
- Дали птиците се чувстват свободни и безгрижни, когато летят в простора?
- Казват, че хората им завиждали, защото могат да отидат, където си поискат - отвърна, без да се замисля, някак неохо ...
  1162 
Пролог
"Прах. Кръв. Викове. Ужас. Болка. Виждам всичко това като в сън. Имам чувството, че планината ни следи с невидими жални очи и се моли за нас. Но сякаш нищо няма значение. Чувството е пълно - онова чувство на мрачно опиянение, откъсване на душата от физическата мъка... Ах, да, ще убия, прости ...
  1282 
Беше средата на февруари. Зимата не беше студена, почти нямаше сняг. В този ден слънцето се бе показало и светеше толкова силно, че хвърляше ярък сноп лъчи върху циментовия под на болничната стая. Жените в стаята се бяха отдали на следобедната си почивка. Тишина, безкрайна тишина. Тя искаше да бъде ...
  1408 
Един ден Ко Та Рак и Но Щен Вълк успяват да хванат Кух Че Реп натясно и го изкрънкват да ги научи да играят шах. За целта ползват старото табло на Реп, което е в бараката зад къщата му заедно с всички останали вещи, които не използва, но не иска да изхвърли. След като обяснява правилата и целта на и ...
  788 
Ако онази нощ Черкеза не беше залостил вратата, дъщеря му можеше и да не потъне безследно в Гърция…
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...
  1869 
Купих си любов в голям кашон. Оказа се любов на части. При опита да ги сглобя разбрах, че някои са несъвместими с други. Не стига това, ами една от тях полях с кафе, друга пък се оказа ръждясала! На трета се порязах и се отдръпнах инстинктивно. Капка кръв изсъхна на горещата метална повърхност.
Сега ...
  1323 
Слънчев лъч бавно нахлу в бялата стая. Теодора отвори очи. Новият ден започваше в психичното отделение... И тогава си спомни отново съдбата си. Две сълзи се появиха на пъстрите й очи. Замисли се за оставеното й под надзора на съпруга й дете. Прехапа устни и ритна кушетката. Много й се искаше да се в ...
  869 
Но Щен Вълк сладко спинка на новата си пухена възглавница излегнал се на шарена сянка край Съвсем Малкият Вир, когато... се разнася протяжен вой на гайда някъде наблизо. Вълк отваря гуреливи очи и с мътен поглед успява да фокусира Кух Че Реп на отсрещната страна на вирчето.
- К'въ та'а п'к с'гъ?! - ...
  826 
Беше бяла мразовита зима преди месеци, години, а може би дори векове. Дърветата отново бяха облекли белите си одежди. Сивото свъсено небе беше надвиснало над студения, мрачен град. Когато слънцето проникваше през гъстите облаци, то се отразяваше в кристалчетата по клоните на дърветата. Тя седеше сам ...
  980 
ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
втора част
Мъжът осъзна своята грешка, но не искаше да мисли и с вяла въздишка се отпусна на дивана. В този момент една залутана гургулица едва не връхлетя, в заблуждението си, през отворения прозорец, но сетне внезапно, прозряла опасността, объркано приплеска с криле и уморено кац ...
  1311 
- Всичко, което ни се случва е урок, който трябва да разберем - казвам, отпивам глътка и поставям купичката с вино пред Но Щен Вълк.
- Не "трябва", а "желателно е" - поправя ме той, отпива глътка и побутва съда пред следващия в кръгчето ни.
- Но ние не можем да се учим от всяка ситуация! - не без ос ...
  735 
Следобедът догаряше в средата на есента. Учениците се приготвяха за училище, а Саим седеше пред малкото магазинче за бижута, сгушено между хотел „Принцес” и Централната автогара. Мислеше за своите внуци.
Последните дни бяха повече от успешни. Купуваха обеци за първокласнички, колиета за гимназистки ...
  2231  15 
ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
Тя отвори рязко и спря колебливо, вцепенена на прага, с внезапно връхлетяло я чувство на виновност. Мъжът едва повдигна с ленива свенливост клепачи и я погледна втренчено, озадачено. Бялата призрачност на застиналия в движение силует се вряза като видение в очите му и в него се про ...
  934 
Силвия отиде да види кой звъни и едва когато посягаше към бравата осъзна, че все още държи пушката в ръка. Вече нямаше къде да я остави, тъй че просто наведе дулото надолу и отвори вратата. Отвън стоеше възрастният мъж, който бе идвал да оглежда апартамента преди два дни.
Тя отстъпи настрани, давайк ...
  1258 
Променена съдба
Вяра нямаше семейство, не знаеше кои са родителите й. Домът, в който израстна беше за нея и майка, и баща. Там й дадоха и име, и презиме. Преди да го напусне, възпитателката я предупреди да внимава да не се поддава на съблазни, защото в жилите й тече кръвта на лекомислената й и безот ...
  1622 
След снощната сериозна почерпка със сравнителнодобротовинонаХо Ко Та Рак и Но Щен Вълк сладко спинкат в бараката зад къщата на Кух Че Реп, с когото бяха обсъждали важни философски въпроси предната вечер. Вълк незнайно от къде бе изнамерил една голяма пухена възглавница и е положил морната си глава н ...
  755 
СЪСЕДКАТА
Камелия Мирчева
Всеки ден, точно в 6 часа сутринта се събуждаше от стържещият в главата му шум на повреден кран. После чуваше течащата вода и фалшивото пеене.
В 6 часа и 30 минути пеенето спираше и женски глас, с кадифен оттенък казваше: „Джони, скъпи, закуската ти...” След това се чуваха ...
  1661 
САМОТНИКЪТ
Камелия Мирчева
Последната седмица живееше на ръба на мислите си...
По принцип мислите му не бяха кой знае колко смислени и чести и се появяваха само в миговете на незадоволените му потребности.И тъй като те му създаваха дискомфорт той се беше научил успешно да ги прогонва.
Но не и сега. ...
  1157 
В ТЪРСЕНЕ НА ЗНАМЕТО
Тик - так, тик - так, тик - так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш ба ...
  1298 
Едно от нещата в живота си, което няма да забравя, е гледката на нощното небе, когато съм на село. По принцип съм градски тип човек и селският живот не е по вкуса ми. Но има моменти, когато си мисля, че да се оттегля на село, за да живея тихо и спокойно, е най-доброто решение. Има част от мен, която ...
  1501 
Доктор М реши да отложи намерението си, поради възникването на един съществен проблем, който се състоеше горе долу в следната банална постановка: Какво следва по- нататък? Този въпрос го затрудняваше, защото очевидно не можеше да се твърди със сигурност, че по-нататък няма нищо и всичко свършва в мо ...
  817 
- Какво е това? - пита Ко Та Рак.
Оставям с въздишка учебника, с който се занимавам в момента и хвърлям поглед на какво се е спряло този път вниманието на натрапника. Трябва да направя нещо по въпроса с изненадващите появявания на някои индивиди - ами ако ме заварят да правя нещо, което не е за пред ...
  942 
Как да кажеш „край" на човека, когато ти си обещавал всичко и си издигал в пиедестал.
Много ми е тежко, не мога да реша колко мъка ще донесе това. Не мога просто така да кажа:
- Прости ми, но не мога така да продължавам, аз те накарах да повярваш в мен, дори когато звучеше абсурдно от моите уста, но ...
  1418 
>>> Всички лица и събития са действителни!
>>>
>>> Само имената на хората са променени...
- Бременна сте и нищо ви няма! - Възкликва професорът - Здрава сте и ще родите едно здраво и хубаво дете! - и допълва думите си с усмивка.
Подозирах го, но акушер-гинеколожката в студентска поликлиника вече два ...
  6355  33 
Горски самотник
Самота. Той обичаше своето уединение. То бе целият му живот. Живот в самота. Самота която го караше да се чувства спокоен. Щастлив - не. Спокоен - да. Спокойствието беше това, което го караше да да се усмихне поне за миг. Но не и да е щастлив. Щастието беше нещо забранено, нещо далеч ...
  989 
Събуждам се на брега на Морето. Оглеждам се, но не познавам мястото, което още нищо не означава, защото аз почти не познавам нашето морско крайбрежие, а пък чуждите - хич. Скоро не съм ходил до Морето и за това първото нещо, което правя, след като установявам, че наоколо е напълно пусто откъм човешк ...
  698 
Всяка прилика с реални лица и събития е СЛУЧАЙНА
Кик стоеше на прозореца, изправена на перваза, загледана надолу. Беше високо, много високо. Беше сигурна в решението си, остана й да направи само едно нещо. Отвори черната си мешка и извади една шарена тетрадка. Беше много повече от листи хартия. Беше ...
  949 
Предложения
: ??:??