14 452 резултата
И той като всички, започна живота с вик.
После този вик кънтеше дълго, болезнено и разтърсващо в току що формиращото се съзнание. И той се опитваше да го надвика, година, две, три и това притесни всички.
Прегледаха го и казаха, че за повечето деца болката утихва и изчезва в най-ранните години, но пр ...
  396 
Нет в глазах лётной птицы – грусть падает. А голубятники – люди улётные, признаки каждого стрижа хвастать горазды. Голуби - их сказка. Попадаются такие голубиные охотники что, не запинаясь, истошными воображениями землю заодно с небом перепархивают, не разберёшь, кто слаженней кувырки через голову д ...
  644 
Необяснимо горещата майска вечер разстилаше ароматното си покривало над затихващите от човешка глъч улици, подредили се широки и тесни, пречупени и извити – тъмни ивици в малкия градски лабиринт. Уханието на зеленина и цветя изпълваше всяка малка цепнатина на затоплилите се зидове, обграждащи къщите ...
  1108  11  16 
Машината се носи по пътя. Лъскава, модерна, мощна, все още, красива.
Двигателят бръмчи унасящо. Всяка негова частица е на мястото си и си изпълнява задълженията. Въртят се, набират сила и скорост, никоя част не си помисля дори да изкръшка. Защото знаят – една гайка да се отвърти, за да си почине и…
...
  367 
Докато вървя по заснежения тротоар, хората наоколо ме подминават, свили се в палтата си. Всички бързат да се приберат на топло и да си починат, никой не вдига поглед нагоре. Липсват усмивки, смях, тихо бъбрене... сякаш просто искаме да избягаме от студената, сива улица, а самотата витае из въздуха.
...
  460 
Макс
Същата вечер, две седмици преди Коледа, 2022г.
Тръгнах си от „Филдинг и Хес“ с огромно и напълно потискащо съжаление, давайки си ясна сметка, че съм яко прецакан. Искам да кажа, че съм пътник и това е абсолютната истина. Не знам дали това е за добро… В живота ми малко неща са добри. Броят се на ...
  320 
Сълзи ми потекоха от смях, наблюдавайки как малкото черно кученце гони сянката си и джавка, ядосано, че не може да я стигне. Кучетата са умни животни и виждат невидими за нас неща. Не знам тази малка рошава топчица дали знае колко странни сенки се скитат в нашата реалност, но аз имам ярък спомен за ...
  1048  19 
Моли
– Мистър Брайтън… Макс… Аз… – произнасям не много уверено…
Не се срамувах от това, че детето ми е заченато по начин, който… е, да кажем, че естествения, създаден от природата, е за предпочитане… но! Да отгледаш човек е голяма отговорност… Знам, че звучи сухо, но винаги се сещам за децата, зачен ...
  514  12 
...От бутилката с минерална вода във фризера. Надигнах я, а той се устреми като торпила към устата ми и ме фрасна по зъбите. И ми замрази езика.
На човечеството пак му се размина! Само дето зъбите ми... Хайде, от мен да мине, хаирлия да е!
Обаче...
Жанр на произведението – Кръговратна свръхкаратна с ...
  562 
Не знам на какво точно се дължеше, но приятелството и близостта между нас се появиха още в първия ден. Имах усещане, че винаги е била до мен. В първия месец дори и не намеквах за интимност, защото усещах сковаността и напрежението ѝ дори когато я докосвах по рамото в опит да я окуража за нещо. Време ...
  384  14 
Вечер сладка. Жената на работа беше и да закъснее щеше – момент идеален да се скатавам и само да се чудя на коя кълка да легна докат си гледам състезанието по мотори, де съм записвал... Да, ама не! Туй, драгий читателю, не съм аз (поне не страшно често), аз съм един същински джентълмен, та викам док ...
  769  59 
Макс
2022, две седмици преди Коледа
Огледалото. Онази врата към други светове, за които само Алиса знае. И вратата към моят непредизвестен край. Непредизвестен засега. Защото очите на детето, което ме гледа очакващо, са портал. Портал към една забранена мечта, която ме сполетяваше в редките моменти, ...
  523  12 
Кратката версия на този разказ беше включена
в проекта "Спирка за разкази" на Сдружение „Кашалот“– Варна
и беше публикуван на спирката на община - Варна, 2019 г.
Благодаря им от сърце.
Лятото беше в разгара си. Месец юли. В колата работеше климатикът. Беше прохладно и приятно. Борис обичаше този час ...
  787 
Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар, че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реал ...
  987  31 
Пристига в „родината“ си бивша българка. Горда американка отскоро. С дъщеря си.
Минава набързо – да отчете, че е посетила баща си. И даже отсяда за няколкото дни в апартамента му. С класическа цел – да го огледа как е в момента. Щото – американката си е американка, ама апартаментът отчасти й се пола ...
  371  10 
Декември, 2022 година
Вън вали и вали. Сняг, който знаех, че след ден само ще е вече сив, но сега е бял, искрящ и абсолютно зашеметяващ…Декември в Ню Йорк е събитие, което си заслужава човек да изживее. Имах няколко минути, в които никой не ме занимава с нещо, което след малко ще се взриви в лицето ...
  394  14 
Ееех, наистина тишина и спокойствие на село, а сме се завряли из бетоновите жилища, сред ежедневната шумотевица и нервност на забързаният град...
- Готова съм...Идвай... ме стресна гласът на Другоселката...
Ох какво ли да й занеса, така с празни ръце да ида на гости,... цветенца,.. ами то в коя селс ...
  592  12 
Боб Дилан с китарата и зареяният му поглед на певец – нарисуван, рисунката неподписана. Тя изпадна от отдавна неотваряната книга от библиотеката ми – "Карикатурите на Бешков"... Рисунката грабна погледа ми с изпълнението. Нахвърляна със замах и лекота, линиите фини, положени без прекъсване. "Не е от ...
  320 
Замисляли ли сте се докъде се простира необяснимото, има ли граници, разпознаваме ли го, изненадва ли ни, плаши ли ни, как реагираме, когато почука неканено на вратата на нашия ден? Това са все въпроси, на които ще намерите трудно отговори, но може би моята история ще ви помогне да стигнете по-лесно ...
  1122  20 
Малката стая беше осветена само от лунната светлина. Единичният гардероб, малкото бюро, етажерките с книги на стената над едното от ъгловите легла, плакатите на любимите артисти над другото и разхвърляните навсякъде играчки бяха просто сенки, готвещи се за почивка през нощта. Макар да не беше още вр ...
  592  16 
Настъни ме под асмалъка,... приятна шарена сянка, повяваше ветрец.
След минути дойде, носеше табличка в две чаши, голяма кана с айрян,.. успяла е даже да смени и роклята, червена на бели точки, косата прибрана на конска опашка...
Мъжките очи, като рентген,.. о, даже и с бикини, очертаващи се при пов ...
  769 
- И така, драги слушатели и зрители, отново съм с вас. Днес ще ви покажа как нашите доблестни херои отблъскват агресорите и възстановяват пограничния стълб на изключително важното направление… А сетне ще демонстрирам запис как наша ракета поразява централния щаб на враговете – чак на 2 500 километра ...
  243 
Баба и дядо все се обаждаха и все ме гълчаха, както се казва... '' Ех забрави ни, по-рано по цяло лято беше тук на село, после разреди,... а сга я дойдеш в годината веднъж, я не... Ами така е, градският живот е по-лесен, увлече се и все нямаш време... Ами как да имаш,... вземи се ожени де, та да има ...
  608  11 
Докато возилото ни подскача от дупка в дупка по третокласния път към Вещица, за първи път се замислям какъв дявол ме накара да тръгна с тоя мъж. Бях се наслушала на всевъзможни истории за проблеми, породени от културни и религиозни недоразумения. Колкото и странен да ми се струваше, все се успокоява ...
  553  21 
Любовта към мощните коли датираше още от детските години на Филип, когато си колекционираше всякакви модели колички. Подреждаше ги грижливо по рафтовете на секцията в стаята си и не даваше на никого да ги докосне. Щом получеше поредният подарък - мини версия на някой нов модел кола, по-щастливо момч ...
  786  10 
Като млад учител беше харесван от учениците извън часа. Смееше се на вицовете, не виждаше запалените пред носа му цигари, понякога даже черпеше някоя бира по късна доба.
Виж – в час… Не, че на младежите им се учеше, да не говорим за такова антихуманно нещо като математиката, обаче… Трябваше им някоя ...
  247 
Обичам да горя разни неща - картички, писма, подаръци, спомени. Огънят пречиства. Мислите. Никакви феникси не се раждат от него, но се събира достатъчно пепел, за да погребеш миналото и да продължиш. Горила съм камари от истории и заравяла ритуално съжаленията си под кулите от сива маса след огъня. ...
  799 
Обаждах се по скйпа или по вайбър всяка седмица,.. включвахме понякога камерата, сякаш отново бяхме заедно, един до друг...
Смеехме се , че Антелики сега мързелува и изпълнява само домакинска работа,.. а аз уж се правя , че съм уморен от работа и няма кой да ме утеши...
- И обикалям и вашата градина ...
  286 
Втора глава
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...
  808 
Неразумна, щура, действаща инстинктивно, забавна и едно непораснало дете, това съм аз. На татко името Биляна му се е сторило архаично, но мама е била твърде неотстъпчива и така ме е записала. Много се радвам за решението ѝ, защото обичам начина, по който всички се обръщат към мен - Били. Доста преди ...
  318 
– Много обичам кашкавалки – съобщи гордо мъжът на средна възраст и извади цигарата от устатата си. – Хубави са. Нежни някак.
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави ц ...
  538  20 
‚Абе ти къде се загуби? Не помня откога не сме се виждали. Май вече няколко месеца...И защо не сме се виждали, какво се случи, не помня...Питах, търсих те. Никакъв те няма.‘
‚Ох, не знам, не знам...‘ – каза неопределено Виктор. ‚Какво беше, що беше...Но винаги съм мислил за тебе. Винаги...‘
‚Помня, ...
  928 
(Въз основа на действителен случай)
Не знам защо така – нооо!
… от невръстна възраст съм си една голяма странница. Какво ще рече това ли? Да речем, че има някой отчайващо сложни за разбиране според другите хора неща. За които видите ли обаче аз почти веднагически намирам много прости обяснения.
И об ...
  883 
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ОСМИ: ДА НЕ ПРИСТЪПИШ ПРАГА
Ето какво се случи след това,когато тя реши да му се обади.
... Колебанието на Фани беше кратко.Трябваше да му се обади, въпреки че още не беше решила дали да продължи връзката. Хората губят толкова време да говорят по телефона, а тя като че ли се боеше.
Отг ...
  505 
Баща й беше военен, оказал се некадърен дори за тая работа и затова пренасочен като чиновник, майка й учителка - селски деца, изпратени в неголемия град да го социализират и научат буржоазията на истински народен живот.
Поради което нямаха много време да се занимават с нея. И тя си играеше на любима ...
  769  12 
Тя беше странна и много различна от тези, които я заобикаляха. Обичаше всичко красиво – цветята, музиката, картините, реката, дори листата на дърветата, а те ѝ говореха на език, който тя отлично разбираше.
Валентин се запозна с нея случайно. Един неделен ден чакаха градския автобус, той отиваше на р ...
  358 
Алекс седна изтощен на дивана в лекарския кабинет. Погледна часовникът на телефона си. Беше малко след един часът. Зачуди се колко ли нощни смени трябваше да минат докато топката напрежение в стомаха му се замени от отегчителното чувство за рутина. Явно повече, отколкото той беше изкарал. Знаеше, че ...
  502 
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше прияте ...
  702 
Засега Льольо е все още млад мъж, висок и тъмнокос, слаб и непостоянен. Под непостоянен имам предвид, че постоянно мърда и ми е трудно да го рисувам така. Но не се отказвам, понеже съм инат копеле, а и ме бива да рисувам.
Първо рисувам овала на лицето му: едри и груби щрихи. После му вземам мерките: ...
  462 
Седнали на дървените, нови пейки и обградени от зеленина, със Сузи се взирахме с интерес в банкнотите, които държах. За нея те бяха новост и много ѝ харесваше да произнася думата “лев“. Нямаше как да не се съглася с испанската си приятелка, че ще е много жалко когато заменят тази красота с еврото. П ...
  357 
Предложения
: ??:??