6 659 резултата
Някъде в безбрежното пространство, сред милиардите вселени, изпълнени с галактики, побрали в себе си слънца и планети, комети, плуващи в пространството скални късове и звезден прах, съществуват никому неизвестен брой светове, населени с живот в невъзможни за въображението форми и цветове.
В една от ...
  929 
Тази вечер компанията не е изключение. Поредна чаша розе с много лед. На масата – няколко ароматни свещи, ваза с бели цветя. В далечината – контрастиращите цветове на плазмата. В кухнята зад мен звучи абсорбаторът. Монотонно. Ниско. Вкарващото те в хипноза, провокиращо те за размити размисли. Екранъ ...
  887 
Случи се така, че трябваше да довърша един разказ, но нещо, дремещо отдавна в мен, се „запали” и „заболя” от искрените чувства на едно наранено сърце. Взех, че написах тези редове, след като... Четох,четох,четох! Едно "отворено писмо", различни разнолики мнения... И очите ми се пълнеха със сълзи! „Д ...
  860  22 
Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам ...
  1606 
Мой дълг е да застана до теб. Да бъда до твоята същност. Не се страхувам да чуя тайните ти. Нито пък въпросите, които те вълнуват. Чета те с разбиране и приемане. Чета те с дълбочина. Думите ти са моето изпитание. Да чувам истината в тях. Да се боря за извадките от душата ти. Мой дълг е да бъда до т ...
  932 
Обич моя...
Мила, скъпа моя...
Минутите текат и времето ни откарва към поредната раздяла. В тези моменти ми се къса сърцето. Така ме боли и толкова ми е мъчно...
Не свикнах с тази дистанция. Може би я приех, но отрекох да склоня пред самотата на студените нощи. Лишени от желание за живот. И всичко. ...
  916 
- Как го правиш това? Та ти обичаш врага! Луда си - да знаеш! Хлопа ти някоя дъска от дюшемето!
Смея се. Вятърът, яхнат от слънчевите лъчи на залязващото Слънце, развява кичури от обагрената ми в червено коса. Колко години минаха от онзи ден, когато една от приятелките ми тогава ми каза това...Годин ...
  791  19 
Свикваме.
Свикваме с Любовта и нейните нюанси.
Примиряваме се.
Да имаме, да губим.
Навеждаме глава. И пускаме. ...
  3185  13  14 
Опасявам се от грешки. А ми е толкова приятно в твоята компания. Наистина. До сега винаги се е налагало изреченията да са повече. Да са обяснителни. Големи. Дълги. Винаги с някакъв специфичен цвят. Аромат. Подправени. Изморил съм се.
Тук е различно. Думите са излишни. Просто поддържащи. За да не ост ...
  1091 
Мисли за живото и бягството от него. Отслабнах 20 кг. за 6 месеца. Какво се промени? Продължавам да не спя повече от 4 часа. Почти нямам настроение. Отгоре на това имам теч в банята. Но продължавам напред. Защо? Защото ми пука за двете същества наречени дечица. И това е достатъчно. Преди 7 години не ...
  900 
В търсене на пътя си към върха на който ме чакаш, минах по толкова много пътеки!
От завоите остри загубих представа къде съм и кой съм.
Задъхвам се, гори ме Слънцето ярко и жаждата за теб ме влудява, Любов!
В ридаещите струни на китарата ми вятърът шепне "Обичам те"!
Една малка прашинка безвремие ск ...
  1138 
По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...
  629 
Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. :) След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по ко ...
  1188 
Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по корем ...
  661 
Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отс ...
  319 
Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да ...
  468 
Човек има много мисли в главата, които непрекъснато отнемат от времето му и го отдалечават от неговото свръх съзнание.
С други думи в този момент човек ползва съзнанието.
За да премине границата какво трябва да направи?
Да забрави всички мисли и да концентрира вниманието си единствено на важните нещ ...
  638 
Душата е отровена, непокорна,
в своя тъмен ореол.
Набъбваща злоба, таи се в тънък станиол.
Сърцето подскача неподвижно,
притихнало стои, обвито в паяжини от черни руини, ...
  947 
Наближаваме краят на Пустинята. В далечината се виждат зелените хълмове на Обещаната земя. Долавяме мирисът на дъжд и полски цветя, който насрещният ветрец носи...
С нас са децата ни, които се родиха под изгарящите слънчеви лъчи. Те гладуваха заедно с нас. Деляха с нас болки и несгоди. Радваха се за ...
  408 
Да се родиш е НЕ ТВОЯ ВОЛЯ
Но, за да заживееш на тази Земя
започваш да градиш
твоята ВОЛЯ!
Волята ти е дадена като инстинкт – ...
  1181 
Посвещавам ти го с благодарност.
За магията в думите ти, с която откривам тези пътища...
За първи път. След толкова години. Години на болка, отчаяние и страх. Години на разочарование, мечти и безброй желания. За първи път. Лятото ми ухае на морски бриз и сол. Долавям мириса на цветя. Поглеждам смело ...
  770 
Докосвам плоскостта на телефона, сякаш галя любимия си. Приплъзвам пръсти по екрана с такава нежност и с такава грижа, сякаш не съм усещала кожата му от много време. Сякаш се стремя да поема всичкото знание на порите му, белезите му и мъха му.
С отдадеността на невръстно дете чертая кръгове и стрелк ...
  1659 
„Тъжно е във връзка без бъдеще, човек да загуби шанс за истинската любов.”
Може би тази, истинската е само една! При едни идва рано, още като хлапета. Те получават щастието да израстват заедно, въпреки всички малки тресчици и не сходства в характерите си... и се учат!
При други идва късно, но вече в ...
  1094 
Надбягват се нежните дъждовни капки със страстните гръмотевици кой пръв ще очарова с докосване нагорещената земна плът. Валят целувки. Изпаряват се въздишки. Тича времето по гръбнака на желанието и оставя след себе си искрящи секунди удоволствие. Бързо, наситено и кратко - като всяка открадната любо ...
  496 
Отишла една жена да се изповяда при попа. Изповядала греховете си към близките и приятелите ,които им била направила и накрая казала" Но аз, Отче, помагам на бедните и така ще си изкупя греховете, нали?" Отеца и отговорил " И Юда продаде Христос за пари и ги даде на грънчаря... мислейки, че така ще ...
  896 
Сърцето дали ни лъже за правилния човек?
Повярвах аз на сърцето си,
излъга ли ме то,
десет години го чаках!
Най-сетне намерих сили да му призная, ...
  1040 
Сещаш ли се кой съм аз? С лека ръка би ли могла да захвърлиш крехкия спомен за човека, който те целуваше по врата и в чиито ръце се разливаше? Обърни се и разбери за какво ти говоря. В очите ти напират сини сълзи, меки и невинни като самата теб в близкото минало. Не мога да забравя мелодията на люби ...
  486 
Рано е. Нощта премина отдалеко по върховете на нервните ми окончания. Заспах си рано сутринта, и се пробудих със зората. След втора чаша със кафе, приседна ми от чернотата, но уви, събудена не бях! Умислена, сънлива и летлива, се мушнах просто в „хигиенната кутия”, за да се измия. ”Дали ще ме събуди ...
  583 
Просто неделя
Работна неделя.Скучен ден пълен с разговори за книги и филми. Остават ми още само 9 дни до края на предизвестието и започвах отначало в друга фирма. Миленка си беше взела книга и към един часа започна да я чете. Аз също опитах да почета от една,която бях започнала да пиша, но двете чух ...
  713 
В купето на влака – няколко души. Тиха жена, която не се обади до края, един градски, студентка, мъж, който има мнение по всички въпроси, макар половината да не знае какви са, и детска учителка. Възрастна, дребна, кротка… От ония, на които се крепи светът, робството, гнетът. С четири чанти, две найл ...
  819 
Моята Самота
Моята госпожица, моята Самота,
отдавана е при мен, тя ми е съдба.
Вървим е заедно,заедно в живота,
един до друг, прегърнати, ръка за ръка.. ...
  736 
Като сантиментална натура все съм се заслушвала в славеевите песни и чуруличканията, а не в кукуригането и магарешките ревове. И затова допреди няколко минути наивно вярвах, че петлите кукуригат на разсъмване – нали така и по приказките пише, и по всичко, първи петли и т.н.
Та кибя си тука аз, в пок ...
  1050 
Не за първи път човек обединява ни
и ни дели, на лагери - едно, две, три!
Не го познавах, толкова добре, но зная за огромното сърце, душа която иска да лети
и осмелих се неговата , памет, да почета в'ъв този полустих.:(
Дано по пътя му натам и все по-нагоре, ...
  1096 
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“
Днес отбелязваме 142 години от саможертвата и подвига на Христо Ботев и водените от него четници. 142години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въ ...
  700 
Най-трудно е, когато дойде нощта. Когато вече е късно, за да звъннеш на някой, с който да си побъбриш, само за да не мислиш.
През деня е по-лесно. Работа, задължения, приятели, разговори. Опитваш се все да си зает с нещо, не се и замисляш щастлив ли си или не.
Но нощем, когато останеш сам и всички м ...
  709 
Дървена. Стара. Здрава. Широка. Твоята! Не помниш началото ú и не виждаш края ú. Първото нещо, което съзираш в светлината. И поемаш...
Понякога я изкачваш бавно, без да бързаш, оглеждайки се с любопитство от височината на достигнатото. Понякога планираш внимателно стъпките си и се катериш уверено, с ...
  421 
Как да опиша с красиви думи нещо, което не съществува? Не съм имал досег с него и никога няма да имам. Говоря за “нашата любов” – тази, която светкавично процъфтя и като бърз влак се изпари. Изключително голяма е възможността да си забравила приятните спомени, думи и докосвания. Износен е днешният с ...
  400 
Наближава 24-ти май и започва да ме обзема някаква носталгия. Не, не заради манифестациите през ученическите ми години, когато белите къси чорапки постоянно ми се събираха в обувките. Трябваше често да подскачам на един крак, за да си ги издърпвам. Това нарушаваше маршировката в строя. Когато обикно ...
  1276 
Трудно е да подредя стаята си,мислите си....
Отивам до леглото, виждам плюшеното кученце, което ми подари преди 10 месеца.
Спомням си колко му се зарадвах.
Беше ми поръчал най-новата книга на любимата ми авторка.
Знаеш ли, че нямах време да я дочета, защото отделях всяка секунда в мисли за теб, в пл ...
  1092 
~~ Клоунът винаги е тъжен ~~
Няма билети за представлението вече. Завесите - спуснати. Акробатите -и те се прибраха. Циркът затвори.
Клоунът уморен е от хорският смях. Оставете го да си почива...
Няма сили за усмивки, сълзи'. Дори и да не са на сила.
Истински бяха, той се раздаде. И предишният път с ...
  732 
Предложения
: ??:??