14 753 резултата
По желание на Светличка, не съм забравила! Още когато писа коментара за продължение ми светна, и днес намерих време да го напиша 😊
или
ИЗКУШЕНИЯТА МОЖЕ И ДА НЕ СА РУСИ
- Шефе, извинявай, налага се спешно да тръгна! Соня, жената на Гената, май ще ражда, а той е в Бургас, майка му на работа, баща му н ...
или
ИЗКУШЕНИЯТА МОЖЕ И ДА НЕ СА РУСИ
- Шефе, извинявай, налага се спешно да тръгна! Соня, жената на Гената, май ще ражда, а той е в Бургас, майка му на работа, баща му н ...
330
6
Обадих се от Атина на родителите си, обясних им за Катерини, за намеренията ни. И като всички родители , те много се зарадваха.
Уговорихме си среща след седмица с колите на ферибота в Аркитца.
Позвъних на Катерини.
- Приемаш ли гости, на ферибота сме
И докато обясня с кой, защо, двата ферибота се ср ...
Уговорихме си среща след седмица с колите на ферибота в Аркитца.
Позвъних на Катерини.
- Приемаш ли гости, на ферибота сме
И докато обясня с кой, защо, двата ферибота се ср ...
335
8
Погледът й блуждаеше из стаята, дали търсеше изгубеното.
- И изведнъж - продължи Катерини - Приятен мъжки глас ми се обаждаше, че поръчаната стока е натоварена на ферибота за да я очаквам. Исках да видя този човек и казах, че нямам възможност да ида на пристанището, дали може да донесе стоката той. ...
- И изведнъж - продължи Катерини - Приятен мъжки глас ми се обаждаше, че поръчаната стока е натоварена на ферибота за да я очаквам. Исках да видя този човек и казах, че нямам възможност да ида на пристанището, дали може да донесе стоката той. ...
419
1
2
РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН И КАЧЕН ОТ САМИЯ АВТОР!
Когато се събудих в онзи ден, вече усещах, че нещо не е наред. Въздухът беше пропит с нещо неуловимо, което караше сърцето ми да бие по-бързо, сякаш предчувствието за беда ставаше осезаемо. Градът, винаги шумен, днес изглеждаше безжизнен. Хората, обикновено ...
Когато се събудих в онзи ден, вече усещах, че нещо не е наред. Въздухът беше пропит с нещо неуловимо, което караше сърцето ми да бие по-бързо, сякаш предчувствието за беда ставаше осезаемо. Градът, винаги шумен, днес изглеждаше безжизнен. Хората, обикновено ...
303
Предговор: Скъпи читателю, на прага си да прочетеш пресните( топли, топли! ; парят-не се барат) изсмукани от пръстите на авторката опити да бъде забавна, вършейки една ежедневна дейност, която се налага на всеки от нас да извърши рано или късно, а именно- чистенето на банята. И понеже, като всеки ув ...
397
3
4
Трябваше да направи нещо ,за да победи праведният Бог .Хората вече бяха съблазнени и познаваха греха /Адам и Ева/. Луцифер седеше замислен в мрака и сините му езерни очи блещукаха . Красив мъж ,паднал Ангел ,той беше изкушил Земните и Неземни цеда .Но всичко си имаше цена ,загубилите в битката с гре ...
294
1
Имаше красива, гъста, русолява коса, която с годините на места бе с бели къдрави букли, които я правеха сякаш още по хубава от преди десет години.
Очите, сини, проницателно наблюдавах изгрева.
Как силно желаеше този мъж!
Трепетно сърцето се вълнуваше подобно на морските вълни.
Засмя се тихо, когато ...
Очите, сини, проницателно наблюдавах изгрева.
Как силно желаеше този мъж!
Трепетно сърцето се вълнуваше подобно на морските вълни.
Засмя се тихо, когато ...
327
2
5
Когато Хачи заразказва
(Разказ от името на Хачи)
Тъмна есенна нощ е. А аз се намирам в малка клетка за животни. Студено е. Чувам как вятърът кара листата на дърветата да шумолят, да зъзнат от студ . И аз като тях целия трепна: от страх, от леденото време и от уплаха.
Клетката ми за животни е поставе ...
(Разказ от името на Хачи)
Тъмна есенна нощ е. А аз се намирам в малка клетка за животни. Студено е. Чувам как вятърът кара листата на дърветата да шумолят, да зъзнат от студ . И аз като тях целия трепна: от страх, от леденото време и от уплаха.
Клетката ми за животни е поставе ...
409
1
1
Така и направихме. Седнахме на едни камънаци загледани в лунната пътека по водата.
Ръката й бе на бедрото ми.
- Петро, аз те попитах за кирия Катерини, а ти не - въздъхна тя - Знаеш ли, тя ми е леля и майка.
Преди години, като патриархално семейство, няколко таверни, кафенета, хотелчета са били семе ...
Ръката й бе на бедрото ми.
- Петро, аз те попитах за кирия Катерини, а ти не - въздъхна тя - Знаеш ли, тя ми е леля и майка.
Преди години, като патриархално семейство, няколко таверни, кафенета, хотелчета са били семе ...
377
10
&
Вероятно и мнозина други като мен по пълнолуние трудно заспиват. Не съм веща в астрономическите науки, но предполагам по-интензивно излъчената светлина възпира отделянето на мелатонин – хормона на съня. Преди десетина дни имахме възможност да наблюдаваме суперлуна в нощното небе. Мнозина от нас я ...
Вероятно и мнозина други като мен по пълнолуние трудно заспиват. Не съм веща в астрономическите науки, но предполагам по-интензивно излъчената светлина възпира отделянето на мелатонин – хормона на съня. Преди десетина дни имахме възможност да наблюдаваме суперлуна в нощното небе. Мнозина от нас я ...
340
Наближавахме безлюдна автобусна спирка.
- Ето тук може да спреш - посочи тя към спирката усмихвайки се - Живея наблизо и знам пътя, а знаеш ли какво не направихме, не си разменихме телефонните номера, ще ми го дадеш ли
Продиктувах десетте числа, моят мобилен звънна.
- Аз съм, да видя дали правилно с ...
- Ето тук може да спреш - посочи тя към спирката усмихвайки се - Живея наблизо и знам пътя, а знаеш ли какво не направихме, не си разменихме телефонните номера, ще ми го дадеш ли
Продиктувах десетте числа, моят мобилен звънна.
- Аз съм, да видя дали правилно с ...
326
2
Тъкмо се прибрах в къщи след горещия и доста напрегнат ден. Климатикът жужеше приспивателно. Оха, ще ударя едно узо с дзанзики с повече чесън за дезинфекция и зехтин, да се къпя ли, аме всекидневното къпане не било полезно. Ами ако намирисвам,... тогава се пръскам с дезодорант и се получава чудна см ...
390
2
Денят бе горещ, а пясъка под краката ми пареше. Но аз се инатях и ходех по него на бос крак. Обожавам морето и плажа. Но отдавна моретата на родната ми планета бяха замърсени, за това всяка година ходехме по мъжки на море на една отдалечена планета „Земен рай“. Тук нямаше зима. Планетата се издържаш ...
543
4
Ангелът приличаше повече на птица, отколкото на човек. Всъщност, ако някой с малко извратено чувство за хумор беше решил да превърне Клаудия Шифър в синьокрак рибояд, резултатът щеше да бъде точно такъв – остроскулесто, синеоко лице с бухнали тъмноруси къдрици; розови, сякаш лепкави от прекалено яде ...
350
1
8
Боян Митов бе богат петдесетгодишен търговец, вдовец, без деца. Загубил жена си преди три години, той бе потънал в дупката на самосъжалението. Гледаше на околния свят с едно тихо безразличие. Не беше нито щастлив, нито нещастен. Осъзнаваше, че е едно сиво и никому ненужно петно върху цветната картин ...
763
10
23
Дълго гледам как Емилия се отдалечава, но не тръгвам след нея. Когато идвахме тук преди, винаги си помагахме с катеренето по камъните, които разделяха малкия и усамотен плаж от външния свят. Сега обаче знам, че тя няма да поеме ръката ми и нито една от нас няма да дойде тук отново. На мен ще ми липс ...
535
2
4
Крехките създания се бяха настанили удобно в ложето си. Сутринта се отваряше бавно и се усещаха съзидателните лъчи на слънчицето. Бяха притихнали, не се движеха. Природните миниатюри обитаваха в прохладата на цветя и ароматни треви. Благодарение на природата те попаднаха в периода на еструс. А лудия ...
244
Поредната скучна вечер беше прегърнала града в обятията си, когато се случи за пръв път. Някои хора вечеряха по това време, други вече спяха, трети потегляха към клуб, четвърти вървяха по улицата. Изобщо – животът си вървеше нехаещо и с известно доза мазохистичен непукизъм, когато светът за първи пъ ...
310
Валеше като из ведро!Мокрите капки се стичаха по стъклата на спирката , където чакаше тролея, минаваха през дупките се стичаха по лицето й и по ръкавите на коженото яке ,с което беше облечена .Чакаше вече почти час ,но нищо не идваше ,само профучаваха една- две коли ,а дъждът ставаше по-силен !В дал ...
290
Зяпах отегчено някакви проспекти за тенис кортове, нерде изложбена галерия, нерде обзавеждане за тенис кортове. Какво ли е намислил собственикът, кир Димитрий Лазарос, та секретарканта на мен закарфичи проспектите...
Машинално посягах към фрапето, смуквай през сламка студената течност, ох Зорба, ти ...
Машинално посягах към фрапето, смуквай през сламка студената течност, ох Зорба, ти ...
280
1
5
Един ден г-н Кокорчев се поминал от старост и отишъл на оня свят. За съжаление имал много грехове и затова се озовал в ада. Там доволен и щастлив го посрещнал главният дявол.
- Какво ще желаете господине? - попитал иронично.
Всеизвестно било, че в ада грешниците нямат никакви права, а само задължени ...
- Какво ще желаете господине? - попитал иронично.
Всеизвестно било, че в ада грешниците нямат никакви права, а само задължени ...
399
2
14
Страшната жега принуди Ивелин да се скрие на сянка в подлеза. Според табелата на спирката автобусът, който той трябваше да хване, щеше да пристигне след 17 минути, така че имаше предостатъчно време за купуване на вода и нещо за хапване.
Той припряно развъртя капачката на бутилката и започна да лочи. ...
Той припряно развъртя капачката на бутилката и започна да лочи. ...
390
2
Гордата вълчица
(История за една първа взаимна и чиста обич)
Тяхната история започна есента на 2007 година, месец септември. Всичко се случи още ,когато бяха ученици в средното училище. Той не подозираше, че тя имаше симпатии към него. Даже той я отбягваше, в продължение на годините съдбата ги събра ...
(История за една първа взаимна и чиста обич)
Тяхната история започна есента на 2007 година, месец септември. Всичко се случи още ,когато бяха ученици в средното училище. Той не подозираше, че тя имаше симпатии към него. Даже той я отбягваше, в продължение на годините съдбата ги събра ...
673
3
6
И днес времето обещаваше да е топличко, слънчево и изпълнено с много обич.
Пръскахме се отново из водата, гмуркахме се един към друг, ръцете ни вече се застояваха по-дълго по другото тяло, галеха или пощипваха нежно. Тук-там под чадърите се виждаха и други кемперуващи, но нали е море, почивка и безг ...
Пръскахме се отново из водата, гмуркахме се един към друг, ръцете ни вече се застояваха по-дълго по другото тяло, галеха или пощипваха нежно. Тук-там под чадърите се виждаха и други кемперуващи, но нали е море, почивка и безг ...
287
2
РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН И ПУБИКУВАН ОТ САМИЯ АВТОР.
Преди началото на този разказ се препоръчва да прочетете разказа „Тъмният приятел“ , тъй като този разказ може да се счита за продължение на тези събития. Приятно четене!
ШАМАНЪТ И ДЕМОНЪТ
ДЕЛО НОМЕР 3
ТЪМНИНАТА ВЪТРЕ ...
Преди началото на този разказ се препоръчва да прочетете разказа „Тъмният приятел“ , тъй като този разказ може да се счита за продължение на тези събития. Приятно четене!
ШАМАНЪТ И ДЕМОНЪТ
ДЕЛО НОМЕР 3
ТЪМНИНАТА ВЪТРЕ ...
418
Живеел в гората силен и свиреп вълк. Животните го отбягвали, защото се страхували от непредсказуемият му нрав.
Веднъж вълкът паднал в дълбок кладенец. Започнал да вика за помощ. Минала от там баба Меца.
- Моля те, извади ме от тук! – примолил се хищника.
- И как ще ми се отблагодариш? – попитала го ...
Веднъж вълкът паднал в дълбок кладенец. Започнал да вика за помощ. Минала от там баба Меца.
- Моля те, извади ме от тук! – примолил се хищника.
- И как ще ми се отблагодариш? – попитала го ...
1101
2
16
На хоризонта се белееха първите къщи на селото. Въздухът трептеше от горещия дъх на лятото, което бе дошло тихомълком. Непрестанното жужене на цикадите раздираше тишината. Колата вдигна облак прах докато преминаваше през боровата горичка по черния селски път. Приятният аромат на свежест нахлу през о ...
308
Нежният ветрец поклащаше тръстиките край реката. Ромонът на водата пригласяше на пойните птици наоколо. Тясната утъпкана пътечка следваше извивките на брега сред полянки пълни с диви цветя, чиито имена Марина не знаеше - бели, жълти, сини и лилави. На отсрещния бряг, неподвижна като статуя, една чап ...
390
2
Малкото, което получавах на фона на нищото което очаквах, бе
повод за празнуване, поредица от поводи, всеки час, всеки ден,
през цялото време.
Стъпкано цвете...! Целунат пръст...!
Сега, сигурно очаквате да изложа задълбочено и подробно моето ...
повод за празнуване, поредица от поводи, всеки час, всеки ден,
през цялото време.
Стъпкано цвете...! Целунат пръст...!
Сега, сигурно очаквате да изложа задълбочено и подробно моето ...
232
Наслаждавахме се на тихия плисък на морската вода, на вятърчето което приятелски повяваше, морето наистина синьо, като огледало отразяваше безоблачното синьо небе и немилостивото слънце.
- Ох, никога няма да ми омръзне да лежа така и да се наслаждавам на гледката. А залезът вероятно е вълшебен - гов ...
- Ох, никога няма да ми омръзне да лежа така и да се наслаждавам на гледката. А залезът вероятно е вълшебен - гов ...
473
6
- Качвайте се и да тръгваме, че съмна вече – каза Мария и седна зад волана на пежото си.
Тони и Никол хлопнаха капака на багажника, настаниха се на задната седалка, затвориха вратите и колата потегли. Мими протегна дясната си ръка, намери любимата им радиостанция и купето се изпълни с гласа на Майли ...
Тони и Никол хлопнаха капака на багажника, настаниха се на задната седалка, затвориха вратите и колата потегли. Мими протегна дясната си ръка, намери любимата им радиостанция и купето се изпълни с гласа на Майли ...
564
2
Тъкмо изпратих последната лека кола от ГТП, притривах ръцете си с парцала, да не би
през ръкавиците да са се измърсили, на път към кафе-автомата в офиса ни
- А оня кемпер '' Adria '' ваш ли е - ме стресна гласчето на Мимето, сякаш питаше ей така от пусто любопитство - Никога не съм... да де, не съм ...
през ръкавиците да са се измърсили, на път към кафе-автомата в офиса ни
- А оня кемпер '' Adria '' ваш ли е - ме стресна гласчето на Мимето, сякаш питаше ей така от пусто любопитство - Никога не съм... да де, не съм ...
282
4
Над спокойното августовско море, плискащо бисерните си вълни в златните пясъци на лазурния бряг се издигаха въздишките на едно отминаващо лято. Хладен бриз и копринени талази предвещаваха още един прекрасен ден. Рубинен изгрев последва зората с цвят на маслодайна роза. Ухаеше на водна свежест и смир ...
344
Появата на Мари
(Разказ)
Тих следобед. Слънце, което все още огряваше всичко, пълзящо или ходещо по земята. Оранжеви лъчи проблясваха сред тъмнозелените листа на високите дървета. Едно момиче се връщаше отнякъде. Вървеше по прашната пътека, осеяна с малки камъчета. Отиваше си у дома- там, където май ...
(Разказ)
Тих следобед. Слънце, което все още огряваше всичко, пълзящо или ходещо по земята. Оранжеви лъчи проблясваха сред тъмнозелените листа на високите дървета. Едно момиче се връщаше отнякъде. Вървеше по прашната пътека, осеяна с малки камъчета. Отиваше си у дома- там, където май ...
348
1
Плажът беше още сравнително пуст, когато Ицо се появи и пъргаво нави PVC-платнищата, закрепи ги внимателно и мина зад бара. Включи кафе-машината и провери изцяло ли е запълнена хладилната витрина. Хвърли око на мивката, да не би да има забравени чаши, а в това време се появиха Таня и Мира и малко по ...
424
4
'' Животът е много динамичен, и не знаеш дали няма да срещнеш някой с кемпер...''
из записките на неизвестна пътешественичка 3 - 5 век преди Христа
Петък след обяд, по-точно след работа. Какво да правиш, равносметка на изминалата седмица ли, или да се наслаждаваш на глътка джин с тоник, избрах второ ...
из записките на неизвестна пътешественичка 3 - 5 век преди Христа
Петък след обяд, по-точно след работа. Какво да правиш, равносметка на изминалата седмица ли, или да се наслаждаваш на глътка джин с тоник, избрах второ ...
336
5
- Майко, къде си?
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?
Симеон остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам ...
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?
Симеон остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам ...
407
13
Кварталът е остарял като обитателите си. Сиви и олющени панелки, отдавна забравили за времето, когато са били нови, а хората млади. Междублоковото пространство и то занемарено, осеяно с локви и калявина от дъждовете. Ползва се като паркинг за трошки, една от друга по-стари и уморени като собственици ...
369
2
Разказа е преведен от самия автор!
РАЗКАЗ Е ЧИСТО ЛИТЕРАТУРНА ИЗМИСЛИЦА! НЕ СЕ РЕКОМЕНДУВА КЪМ ХОРАТА СЪС СЛАБА НЕРВНА СИСТЕМА.
Мрак. Тишина. Отново стоя на прага на своя храм, своето убежище, където тъмнината ме скрива от чужди очи и където се раждат моите шедьоври. Тук, в тази работилница, аз твор ...
РАЗКАЗ Е ЧИСТО ЛИТЕРАТУРНА ИЗМИСЛИЦА! НЕ СЕ РЕКОМЕНДУВА КЪМ ХОРАТА СЪС СЛАБА НЕРВНА СИСТЕМА.
Мрак. Тишина. Отново стоя на прага на своя храм, своето убежище, където тъмнината ме скрива от чужди очи и където се раждат моите шедьоври. Тук, в тази работилница, аз твор ...
276
Гражданската война
(Разказ)
Черни облаци се бяха надвесели над един град. Сиво и раздрано беше небето. Мрачно време. На моменти гръмотевици- и сини, и жълти, се показваха. Ясно беше, че дори и природата имаше своята нужда да изкрещи.
Едно момче стоеше през цялото време като страничен наблюдател. То ...
(Разказ)
Черни облаци се бяха надвесели над един град. Сиво и раздрано беше небето. Мрачно време. На моменти гръмотевици- и сини, и жълти, се показваха. Ясно беше, че дори и природата имаше своята нужда да изкрещи.
Едно момче стоеше през цялото време като страничен наблюдател. То ...
258
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
