14 557 резултата
Историята може да ви прозвучи налудно, но ви уверявам, че е напълно реална. Мрачен човек съм, без въображение, не умея да измислям, но случи ли ти се нещо такова, започваш да вярваш в невероятното, та чак да се питаш за по-нататък.
Познавах го бегло - обща екскурзия в Гърция, нищо особено – чист и е ...
  1530  15 
Когато си хем фотограф, хем пишман писател, разказваш ей такива работи:
Женските гардероби преливат от дрехи и въпреки това стигаме до фразата "нямам какво да облека" при всеки по-представителен повод. Същото е и с роднините на фотографа, когато трябва да се пращат коледни картички.
Майка ми, преди ...
  307 
Весела мома беше Биляна. Се ще и чуеш гласа в песен заскачал, в смях се накъдрил. Кво и да пофанеше, пееше. Работа я не плашеше. От далеко се на нивата чуеше. От некой ден, майка и я гледаше, седне уж запее па млъкне по средата, като да забрайла що прави. И залък тураше в уста на половина. Веднажка ...
  604 
Атанас Чакъров познаваше отлично значението на думата "класа". Като роден със сребърна лъжица в устата, той живееше за да се наслаждава на живота. В моментите, в които не беше погълнат от любимите си машини, се отдаваше на човешките си слабости с пълна сила. Хазарт, алкохол, жени...
Но никой не би п ...
  444 
1
Събуждам се сутринта. Навън още е тъмно. Обаче телевизорът ме гледа отсреща. Срещу леглото. И аз го гледам.
Ама много добре го виждам! Какво ми става? Вторачвам се. Не мога да повярвам. Дали не сънувам?
Посягам към лицето, да си разтрия очите...
Заспала съм с очилата! Не сънувам... ...
  423  27 
Сега ще ви разкажа нещо много банално, че и доволно сантиментално. Готов съм за ругатни всякви – как видиш ли и съм си позволил с цялата си хард претенция да стоваря върху листа такъв сладникав бълвоч.
Ама ето, да не вярваш, че понякога и такива блудкажи ти се пишат, чак и с вдъхновение ги тракаш.
В ...
  863  12 
Всеки средностатистически работник би потвърдил, че началниците са скапаняци, никога не влизат в положение и не се съобразяват с мнението на подчинените си. Още по-интересен факт е, че колкото по-ниско стоят в йерархичната стълбица, толкова по-недоволни и онеправдани вярват че са. Разбира се, страте ...
  442 
Денят тъкмо беше започнал... Беше отворила очи и го беше поела в обятията си с една прозявка и едно протягане върху бялото легло,...в бялата стая,... с бели прозорци,...бели завеси и... бели килими...
Слънчевите лъчи се оглеждаха щастливо в тази бяла стая и танцуваха весело в нея, но тя реши, че е в ...
  309  10 
Лудият
Казваше се Александър.
Но всички в квартала го познаваха като Сашко Лудия.
Нали знаете, че навсякъде има по една странна личност - дори и в най-затънтеното и обезлюдено село.
Живееше с майка си – тиха и скромна жена на средна възраст, която стопанисваше малко магазинче за цветя на една от пре ...
  1120  22 
От снощи бяха започнали болките. Сивата вълчица с бялото петно на челото раждаше за първи път, но успяваше да ги преодолее. Днес, обаче я преряза много силна болка и тя не издържа. Скимтенето й огласи пещерата, в която живееше вълчето семейство.
Най-старата вълчица бе останала сама след смъртта на д ...
  745 
Логичният край на делника
Слушам вече час, надявам се да спре в частта за баща й, но ще видим. Дано имам късмет, че се вкочених в тая поза, мислеше Венелин Грозданов, Ай Ти специалист с над 10 години стаж в технологичен гигант с офис в България.
От години специализираше техниката за слушане. Помнеше ...
  1122 
Градът все още не спеше и вероятно скоро нямаше да заспи. Във вечер като тази, когато светът е притихнал в очакване на чудото да се случи, в атмосферата се носи надеждата за утрешния ден. За да бъде той по-светъл от вчерашния. По-добър. По-справедлив.
Отново бях насаме с болките си. Беше ми някак си ...
  669 
„Скъпи Дядо Коледа...“...
Малкото момченце побърза да довърши писмото си до белобрадия старец, защото вече минаваше четири следобед и скоро пощенската станция щеше да затвори.
Навън беше станало доста студено, а от небето като балерини се стелеха малки и бели снежинки. Все пак беше обичайно за това ...
  400 
СРАМ
Майките на пейката отдавна говореха, че детето не е в ред с главата и смятаха, че тя крие онова, което са й казали лекарите.
Още миналото лято се зашушука, че то няма да проговори, а това, че дамата продължаваше весело да демонстрира безразличие, твърдейки, че то е умно и знае всичко, предизвик ...
  1242  16 
-Ето, вижте! Късметът ще е с мен през следващата година.
Атанас вдигна над главата си монетата от питката и се засмя.
-Да ти имам късмета, Атанасе!
-Какво? Сега паричката ли ти е проблема? Ти си изрод, Димитре. В това е основният проблем. Винаги е бил.
-А ти си светец, нали? Шибан страхливец! Дори ж ...
  461 
Twenty years ,where they gone.....!! Това е припев от кънтри песен, която преди години чух и ми остана в главата завинаги... Нали всеки има по една такава!? Аз студент, , а тя слабо, дългокрако, очарователно брюнетче от квартала,което минаваше от време на време по улицата край двора. Тогава" бизнесъ ...
  414 
Разказът
Бил съм в 42 страни.
Каза Странникът и бавно отпи от чашата с ракия.
После светлите му очи потъмняха и в тях се появи нещо, приличащо на тъга.
В две от тях бях на косъм от „гушването на букета“- добави той. Но както е писано в Библията, допълни замислено, сигурно имам няколко живота...или к ...
  516  11 
По времето на шогуна Токугава Иеясу живял един възрастен самурай на име Арата Шинзу, който многократно се бил доказвал като смел и опитен войн. Освен това на младини Арата успял да опознае тънкостите на отоджицу ( 1) , което още повече засилило уважението на околните. Мъжът обаче още от съвсем малък ...
  1299  20 
- Друмев, случаят е за теб – честито!, изсмя се тихо главният. Чувах този кикот винаги, когато даваше някоя забита история и пращаше следователя в пета глуха.
Беше се обадила съседката, с която жертвата делеше общ коридор на кооперация в “Захарна Фабрика“, строена около 40-те.
Жената лежеше по лице ...
  811 
Всичко или нищо! Кога, ако не сега!
Не се сетих за нищо по-уместно в момента. Изпих чая си и спокойно се изправих на крака. Тръгнах към вратата.
-Какво си мислиш, че правиш?
-Излизам. Тръгвам си.
-Не можеш. Казах ти вече. ...
  443 
Беше началото на април. Красотата на вишневите дръвчета събираше пчеличките наоколо. Вече се чуваха първите песни на птиците. А аз стоях в градината и садях цветя. По едно време, както се бях навела, край мен прелетя някаква пеперудка. Имаше най-красивите криле, които някога бях виждала. Криле от тю ...
  489  21 
В службата теглихме жребий и за жалост на мен се падна „честта“ да отида на свиждане на шефката. Предния ден един колега бе извадил късата клечка. Не се бе оплакал човечецът, аз също не смятах да се оплаквам. Късмет, какво да се прави. От друга страна и тя е човек. Колкото и да я мразят всички, засл ...
  565 
Елка и Йоан израстнаха в два съседски двора – две млади фиданки. Всеки заради другия живееше. Бяха неразделни в игрите и в пакостите. Родителите им се споминаха изведнъж. Децата трудно разбираха небесния план за живота си, но продължаваха да се държат за ръце. Смятаха, че приятелството им, ще ги кре ...
  755  16 
Всичко се разрази за минути. Докато дядо Минко седеше на пейката пред вратника и чакаше някой да сe излъже да мине да си побъбрят, като се радваше на новоизлюпените щъркелчета отсреща на електрическия дирек, небето така причерня и натежа!
- Не е на хубаво тази жега през май. Ще докара не живителен д ...
  1181  18 
У дома за Коледа... Мисълта ми прозвуча като заглавие на сладникав филм. Не бих го гледала за нищо на света. А дали бих си позволила да го изживея?
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха п ...
  514 
Ожени се млад, твърде млад, за да мисли дали е трябвало. Банален случай – момичето забременя, той искаше момичето и се ожени, настояваше да не махат детето.
Момичето беше хубаво, твърде хубаво, за да бъде омъжено. Беше трудно да си с такова момиче – истинска чест за всяко момче от квартала. Децата о ...
  1142  10 
Преди много години, когато земята била още млада, а драконите спели непробудно в нейните недра живеел Огнен крал. Кралството му се простирало безкрайно, а слънцето го дарявало щедро с топлина и светлина. Хората се радвали на плодовете на вечното лято и не знаели какво е студ, глад и болести. Били сп ...
  1012 
– Колко весело момиче беше и как се промени, сега е вечно вкисната, каквото и да ѝ кажеш, пуфти от досада. Някога очите ѝ сияеха, все ми правеше изненади. Връщам се – чакат ме манджи от най-екзотични до най-традиционни. Определено ме обичаше много. То и сега сигурно ме обича, но се промени.
– Не й п ...
  967  14 
Дългът-един от най-силните мотиви, от които се ръководи разумното човечество. Първоначално, просто инстинкт за самосъхранение и продължение на вида, но с напредването на цивилизацията се е превърнал в нещо, което едновременно да бъде носено с чест и тъга.
Дългът към себе си и към най-скъпото, което ...
  470 
Най-мрачното време от годината винаги е съпроводено с най-приятните емоции. Празнична украса, аромати на сладки лакомства и пикантни напитки, време за най-близките... Хората стават по-смирени, когато правят равносметка на изминалата година. Разбират, че изтичащите между пръстите им минути са най-цен ...
  525 
“Мразехте се от люлката“, обичаше да казва майката на дебелото. Още когато семействата живееха в старата къща на дядото в центъра, двете момчета не се понасяха.
Баба им все разказваше една и съща случка – в мига, в който се научило да борави с кибрит, момчето на по-големия брат на секундата се опита ...
  1031  15 
Бях си тръгнала...
Ей така! Просто си тръгнах!
Легнах в ливадата и си казах..Така ще умра! Ще лежа тук...и няма да ставам и ще умра!
Жал ми е само за този, който ще ме намери...Кой знае, на какво ли ще мязам...
Но се реших и това е! ...
  209 
ЩЪРКОВО ЛЯТО
или Историята на едно необичайно приятелство
Блесналото в зенита си слънце безмилостно изгаряше низината, засетите с пшеница полета, прашните пусти улици и дворищата в селото. Въздухът така се бе нагрял, че трептeше от нетипичната за месец май жега. Хора и животни се бяха изпокрили под ...
  467  17 
Дали днес той ще е с децата, за всеки случай ще се гримирам. Не много – едно червило, малко парфюм, че може да се приближи – готово. Моите дали са облечени вече, туткат се с часове, малкия го оправих, но останалите двама, както винаги – до последно избират играчки за парка.
– Готови ли сте, тръгвайт ...
  1322  17 
- Здравей, мамо!
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръ ...
  505 
Домиваше чирепора на мивчето вънка и си мислеше. Убави и беха дечурлята. Всичките, кое от кое по-убави, като писани. Момчетия, моми, пет ги беше родила година, подир година. Други ревеха за едно, тя от как в тоя дом влезна всека година ново. Убави, ама болнави. Немаше ден, едно да не е нещо как треб ...
  1352 
Всеки човек прилича на друг. Близнаците притежават физическа прилика, но душевната им е прекалено различна, така както се различават листата на вечнозелените и широколистни растения. Подобни мисли минаваха през главата на момче, което работеше в едно атилие с майстора си. Майсторът му викаше от уваж ...
  665 
В четвъртъците е празно, с часове си гледам телефона. В кафенето от сутринта са само арабите, винаги са тук. Никаква работа ли нямат тези хора, по цял ден седят с броениците, десет мъже, седнали обсъждат и се оглеждат.
В разговорите винаги се чува името на този, когото го няма, друго не мога да разб ...
  870 
Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...
  503 
Не съм мила прозорците, откакто се изнесе. Преди ги миех всяка седмица.
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна д ...
  1076  22 
Предложения
: ??:??