14 620 резултата
Да не беше заставал на пътя ми
И ме видя... Мен - Едемско цвете, разтворило цвят приканващо. Полюшващо се. Разкриващо прелести. В омая. Атлазени ласки. И развихрило се копнение в теб. И омагьосах те. Всеобръщащо и кармично с погледа си. И с миглите си погалих те. И белязах те. Опасен мед. Разля се. ...
И ме видя... Мен - Едемско цвете, разтворило цвят приканващо. Полюшващо се. Разкриващо прелести. В омая. Атлазени ласки. И развихрило се копнение в теб. И омагьосах те. Всеобръщащо и кармично с погледа си. И с миглите си погалих те. И белязах те. Опасен мед. Разля се. ...
631
1
10
11.
Цяла седмица Мастията и Сакатият се радваха един на друг. Къде ли не ходиха и си играха до насита, но все пак им харесваше най-много да го правят във водата, нагазили до колене. От време на време се сещаха за Него и го наглеждаха да не се е събудил. Дори всеки ден му оставяха някакъв прясно улов ...
Цяла седмица Мастията и Сакатият се радваха един на друг. Къде ли не ходиха и си играха до насита, но все пак им харесваше най-много да го правят във водата, нагазили до колене. От време на време се сещаха за Него и го наглеждаха да не се е събудил. Дори всеки ден му оставяха някакъв прясно улов ...
697
1
1
Дъждът вали на ситни капки. Не е дъжд, душ е.
– Нали? – попита момичето.
Младежът не отговори.
– Не виждаш ли? – повтори тя, докато свиваше чадъра си. – Няма нужда да се пазим. Като душ е. Само малко ще ни намокри. Какво толкова?
Намираха се пред Съдебната палата. ...
– Нали? – попита момичето.
Младежът не отговори.
– Не виждаш ли? – повтори тя, докато свиваше чадъра си. – Няма нужда да се пазим. Като душ е. Само малко ще ни намокри. Какво толкова?
Намираха се пред Съдебната палата. ...
760
3
11
Помня ,че беше лято. Помня ,че още бях тинейджър и все още се чувствам такава. Помня това лято което преобърна възгледите ми за любовта на 360 градуса. Не това не е поредната скпучна и банална история за любовта , това е нещо много повече. Срещнах Я в горещото юлско лято през 2003г. Тогава още не бя ...
410
5
Пещерата
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често хо ...
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често хо ...
839
3
Все още сме на „булчинска вълна“. Днес е понеделник и вероятно някое от децата в детската градина в неделния ден е било на сватба. Неговите разкази така са впечатлили Ася, че тя въодушевено ми обявява как тази вечер ще се омъжи за Ники:
- Като се приберем вкъщи, ще поканим Ники, Стефчо и малкия Тошк ...
- Като се приберем вкъщи, ще поканим Ники, Стефчо и малкия Тошк ...
940
1
9
Жилището ни е близо до автобусна спирка за Банкя и в събота, или в неделя за петнадесет минути сме там на разходка. Веднъж виждаме пред нас семейство с около пет-шест годишно момиченце, което едва не се препъва в дългата си рокля. Личи, че е преправена булчинска или абитуриентска дреха - талията е н ...
817
2
Пиех си кафето машинално, а съзнанието ми още спеше. Зяпах разсеяно силуета на планината и се опитвах да си спомня какво сънувах тази нощ. Имах някакво смътно усещане за нещо важно, но не бях сигурна, а мъглата на съзнанието ми отказваше да се вдигне, подобно на тази, която обвиваше върховете отсрещ ...
694
2
8
Част 6
Бриана тъкмо беше влязла в раздел тридесет и четири, когато дочу ехото на гръм някъде в катакомбите и се спря.
– Какво пък е това? – промърмори тя през стиснати зъби, оставяйки картата на Дотрофски на произволна полица за втори път за един ден. Слезе по стълбите до приземното ниво за рекордно ...
Бриана тъкмо беше влязла в раздел тридесет и четири, когато дочу ехото на гръм някъде в катакомбите и се спря.
– Какво пък е това? – промърмори тя през стиснати зъби, оставяйки картата на Дотрофски на произволна полица за втори път за един ден. Слезе по стълбите до приземното ниво за рекордно ...
995
1
1
Вагонът се поклащаше равномерно, като лодка, поела на разходка из току що пробудило се от съня море – с лениво протягащи се към брега вълни, едва-едва докосващи го и пак се връщаха, че дано още малко посънуват морските си сънища.
Лениво се носеше влака, но и стържеше сърдито, че бяха стари, много ст ...
Лениво се носеше влака, но и стържеше сърдито, че бяха стари, много ст ...
882
В гората си имаше правила и старият змей Горянин държеше да се спазват. Той управляваше с тежка ръка и без милост за никой. Наказваше със смърт всяко горско създание, което дръзне да влезе в контакт със смъртен. Затова се разказваха толкова зловещи легенди за самодиви, таласъми и змейове. След като ...
1453
1
Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го це ...
1693
1
Госпожата каза - 2
Започна да се смрачава и площадката започна да оредява. Майките прибираха децата, на пейките седяха няколко мъже, пийваха бира и водеха вечните си спорове в областта на спорта, а на полянката до дърветата двама ритаха топка с момчетата си.
- Силве, татко ти няма ли го?
Силвето стр ...
Започна да се смрачава и площадката започна да оредява. Майките прибираха децата, на пейките седяха няколко мъже, пийваха бира и водеха вечните си спорове в областта на спорта, а на полянката до дърветата двама ритаха топка с момчетата си.
- Силве, татко ти няма ли го?
Силвето стр ...
903
4
12
Дали в тази пловдивска привечер сам Господ не бе слязъл сред пътниците на автогара Юг, за да попътува и той за някъде , или просто бе дошъл да понагледа избраниците си калесани с неговия нишан. Не се знае , но явно бе някъде наблизо...
Жената - почти старица, беше преминала отдавна възрастта след пр ...
Жената - почти старица, беше преминала отдавна възрастта след пр ...
1210
2
2
Сборището на мастиите
I.
Животни
1.
Жалко, че кучетата не могат да избират стопаните си, защото Той никога нямаше да избере да се роди на това място. Първите спомени от съзнателния му живот бяха как гледа през оградата една красива кучка на свобода.Завиждаше ѝ. За разлика от нея, той беше здраво вър ...
I.
Животни
1.
Жалко, че кучетата не могат да избират стопаните си, защото Той никога нямаше да избере да се роди на това място. Първите спомени от съзнателния му живот бяха как гледа през оградата една красива кучка на свобода.Завиждаше ѝ. За разлика от нея, той беше здраво вър ...
719
2
3
Беше средата на ноември и рано се смрачаваше. Вървях по тихата уличка недалече от Софийския университет с ръце в джобовете на бежовото ми яке и се чудех каква ли изненада ще ми донесе следващия ден. Утре изтичаше срочният ми дговор с индийската фирма за компютърни игри – дали щяха да го продължат и ...
1298
7
*не много черен хумор*
Свети Валентин, цветя, рози, сърчица, малкото сладко крилато създание Купидон тъкмо беше изпърхало от скривалището си някъде около Ватикана и тръгнало да стреля влюбени. Мислейки си за любов и за хубави неща, несъзнателно се озова в една гъста гора на една широка планина. Няма ...
Свети Валентин, цветя, рози, сърчица, малкото сладко крилато създание Купидон тъкмо беше изпърхало от скривалището си някъде около Ватикана и тръгнало да стреля влюбени. Мислейки си за любов и за хубави неща, несъзнателно се озова в една гъста гора на една широка планина. Няма ...
738
ЕСЕН
Когато започнаха да падат зъбите му, Драгомир реши, че това са дължи на лошото време. За неговите зъби почти всяко време през последнитет тридесет години беше лошо. Но все пак наистина повечето изпопадаха през последните шест.
– Шест години, представяш ли си? – вайкаше се и търсеше обяснение от ...
Когато започнаха да падат зъбите му, Драгомир реши, че това са дължи на лошото време. За неговите зъби почти всяко време през последнитет тридесет години беше лошо. Но все пак наистина повечето изпопадаха през последните шест.
– Шест години, представяш ли си? – вайкаше се и търсеше обяснение от ...
918
3
16
Казвам се Джо. Е, не се казвам така, но така ме наричайте, защото е кратко и лесно. Участието ви тук е съвсем доброволно, винаги можете да напуснете. Таксата е сто лева за година. Ако напуснете по-рано, сумата остава в клуба.
Няма смисъл да се ядосвате. И без това сте прецакани.
Ще подпишете договор ...
Няма смисъл да се ядосвате. И без това сте прецакани.
Ще подпишете договор ...
1869
6
36
Пет.
Пет години откакто взе решение, че винаги ще е част от нейния живот. Радваше се, че може да го изпълни. Просто не очакваше да е буквално. Разбира се, бе привлечен от нея още в първия миг, в който я видя. Жена, наслаждаваща се на всеобщо възхищение, без да парадира с него. Очарованието, което из ...
Пет години откакто взе решение, че винаги ще е част от нейния живот. Радваше се, че може да го изпълни. Просто не очакваше да е буквално. Разбира се, бе привлечен от нея още в първия миг, в който я видя. Жена, наслаждаваща се на всеобщо възхищение, без да парадира с него. Очарованието, което из ...
931
2
6
Хей Разбойници!!!
Прочетох един разказ на "Луи", който така ме превъзбуди и усмихна, че взех, че написах отговор, който ще се радвам да споделя с Вас!
Моля прочетете първо това: https://vic.bg/%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D ...
Прочетох един разказ на "Луи", който така ме превъзбуди и усмихна, че взех, че написах отговор, който ще се радвам да споделя с Вас!
Моля прочетете първо това: https://vic.bg/%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D ...
765
1
1
Той влезе наперено в малката квартална закусвалня. Стъпваше със самочувствието на принц току що слязъл от своя породист бял кон. Наистина беше привлекателен.
- Липсва му само сребристия меч и червения плащ с гравиран в златисто герб . – подсмихна се тя. После бързо си приглади престилката. Трябваше ...
- Липсва му само сребристия меч и червения плащ с гравиран в златисто герб . – подсмихна се тя. После бързо си приглади престилката. Трябваше ...
1054
2
8
Ели стоеше с часове пред своя лаптоп и четеше новините от света. Денят беше мразовит и снежен, типичен февруари. Снежинките падаха от небето, а тя беше пуснала нежна италианска музика. Тази музика я отведе за миг в Италия, където беше живяла дълги години. Италианският език и беше станал, като роден. ...
1021
2
7
Мигновена, огнена и страстна, Тя се стресна и излезе от съня си, като се протегна и прозя сладко в постелята си от тигрови кожи. Свещниците от двете страни на леглото й догаряха и хвърляха любопитни, палави и лукави пламъчета върху лицето на мъжа, спящ до нея и се отразяваха в опасните й очи. Усмихн ...
864
Самотата е част от живота ни. Тя е като наша по-голяма сестра,която е отдавна задомена далеч от нас. Знаем, че съществува. Мислим си за нея, когато сме огорчени от случки, събития и хора. Каним я да ни дойде на гости. И с нетърпение чакаме този момент, в който ще останем само с нея.
Самотата идва ба ...
Самотата идва ба ...
371
1
1
Няколко капки тъга
просветваха като мъниста
по паяжината на съществуването...
Любими ѝ бяха онези тягостни, мъгливи и потискащи дни, когато небето едвам се удържаше да не се стовари върху главите на хората и безмилостно ги наказваше със сълзите си. Почти винаги в дни като тези, тя си намираше нови п ...
просветваха като мъниста
по паяжината на съществуването...
Любими ѝ бяха онези тягостни, мъгливи и потискащи дни, когато небето едвам се удържаше да не се стовари върху главите на хората и безмилостно ги наказваше със сълзите си. Почти винаги в дни като тези, тя си намираше нови п ...
587
1
6
Моят даскал на село все повтаряше, че ще стане човек от мене. "Будно момче си ти" казваше ми той, макар че аз си спях добре през нощите. Затова, когато завърших осми клас, поисках да продължа да уча в града. Татко обаче нещо се заяде и не стана работата.
– Седи си мирен у гъзо! Не ти требва никъде д ...
– Седи си мирен у гъзо! Не ти требва никъде д ...
2199
7
46
Белият кон потропваше върху каменната уличка, а принцът се поклащаше върху него. Всъщност, нямаше никакъв кон. И принц нямаше,
но мъжът за миг се почувства такъв. Улицата си беше асфалтирана, всеки ден минаваше по нея, когато отиваше към закусвалнята,
преди работа.
Странно се чувстваше днес.
За първ ...
но мъжът за миг се почувства такъв. Улицата си беше асфалтирана, всеки ден минаваше по нея, когато отиваше към закусвалнята,
преди работа.
Странно се чувстваше днес.
За първ ...
1212
5
45
Когато изпих кафето, почувствах такава нервна възбуда, че все едно бях взел не нищожна доза кофеин, а някаква свръхдоза кокаин. Краката ми започнаха да играят степ, а аз се разтреперах така, че дишането ми отиваше към спиране. Ръцете ми в тридесет и пет градусава жега, бяха с минусова температура, а ...
1233
1
11
В мразовитата януарска нощ самотен прозорец пръскаше оскъдна светлина на уличката, далече от центъра на града. Единични снежинки се гонеха във въздуха. Някои от тях за миг спираха на перваза на прозореца, надзъртаха в стаята, а после дали уплашени от вида на горящата камина вътре, дали запленени от ...
1963
4
10
Имало едно време един скорпион. Неговите събратя го избягвали, защото той не жилел и не нападал като тях. Бил толкова безобиден, че предизвиквал само насмешка и презрение.
Изминало време и скорпионът се сприятелил с едно малко лъвче. Двамата често си играели или мързеливо излежавали под някоя палма. ...
Изминало време и скорпионът се сприятелил с едно малко лъвче. Двамата често си играели или мързеливо излежавали под някоя палма. ...
1096
1
10
Някога живеело едно бедно момче, сираче, гледала го една стара баба. Като се споминала му рекла, предсмъртно:
- Отивай синко по света, човек да станеш!
Тръгнало момчето да си търси късмета по света. Ама нали било бедно, ходело с кърпени дрехи, а на вид било кльощаво - ребрата му се броели. Ама трябв ...
- Отивай синко по света, човек да станеш!
Тръгнало момчето да си търси късмета по света. Ама нали било бедно, ходело с кърпени дрехи, а на вид било кльощаво - ребрата му се броели. Ама трябв ...
1016
2
5
Ето тази жена исках да видя.
Тази жена. Бяла. Тя беше красива, но не защото имаше рокля, впита в нейното тяло. И не защото устните ѝ кървяха от червилото на студа или защото косата ѝ се спускаше като водопад – това е твърде тъпо и безизразно. Студено беше и нямаше как да не си представя как някаква ...
Тази жена. Бяла. Тя беше красива, но не защото имаше рокля, впита в нейното тяло. И не защото устните ѝ кървяха от червилото на студа или защото косата ѝ се спускаше като водопад – това е твърде тъпо и безизразно. Студено беше и нямаше как да не си представя как някаква ...
715
1
10
Яна, както обикновено беше по-рано, от колкото трябваше на гарата. Седейки на пейката с кръстосани крака, учебник в едната и текст-маркер в другата ръка, тя бе забила поглед в огромното табло очаквайки всеки момент то да изпише, че влакът ѝ закъснява. Така и стана, полето което преди секунда бе праз ...
1089
1
7
- Две пенливи халби бира , моля! - провикна се Той и я прегърна.
Двамата с Хлорис седнаха на най-отдалечената маса в ъгъла. Всички останали бяха заели централните места и гледаха от там танцьорката. Докато пееше, очите ù блестяха. Изглеждаше му позната от някъде. Но, откъде не можеше да се сети. Мом ...
Двамата с Хлорис седнаха на най-отдалечената маса в ъгъла. Всички останали бяха заели централните места и гледаха от там танцьорката. Докато пееше, очите ù блестяха. Изглеждаше му позната от някъде. Но, откъде не можеше да се сети. Мом ...
999
1
- Здравейте, скъпи колеги. Искам да ви запозная с новото попълнение на нашия театър. – представи ме учтиво директорът на новите ми колеги. – Това е Боряна. Завършила е тази година. Видях я да играе в едно представление в учебния театър. Наистина е много добра. Затова искам да я приемете на сериозно, ...
490
1
4
Мразя Петров. Знам, човекът няма вина, ама чувството напира и не мога да го контролирам!
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено ...
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено ...
1415
5
14
Беше затворен несправедливо, осъден без съд, и присъдата беше изпълнена без палач. Тук в тази тъмна килия щеше да прекара остатъка от времето си на тази земя. Понякога си мислеше, че вече е мъртъв тъй като чернотата и тишината по нищо не се различаваха от смъртта.
Усещаше, че още диша и можеше да ус ...
Усещаше, че още диша и можеше да ус ...
1078
3
Безмълвна стоя в дългата призрачна нощ, приседнала тихо до камината, обгърнала раменете си, се отдавам на тъжните си размисли. Нощта все още е будна. Звездите усмихнато настроени, а небето въпросително надвесено над димящите комини, чиито струйки се отправят спираловидно нагоре. Спиралите очертават ...
913
Със сигурност няма как да изляза виновната в случая. Аз спрях да си говоря с всички млади на работа, имено за да не се случват подобни простотии. Аз съм тук от 10 години, а някакви хора, които не са взели повече от 10 заплати ми държат сметка. На мен?! Само да дойде Калина (шефката), аз всичко ще ѝ ...
572
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
