14 358 резултата
През 1994 се отбих до Индонезия. Айде стига бе, Милчо, ще си кажете сега. Стига с тия фукни, там бил, онам бил… и кво от това? Ами какво, жив съм, ще ви кажа, Тротц дем!
– въпреки всичко т.е. От тия с, които бях там - двама от тях вече ги няма, а аз въпреки, че при това спах с богомолка съм жив, все ...
– въпреки всичко т.е. От тия с, които бях там - двама от тях вече ги няма, а аз въпреки, че при това спах с богомолка съм жив, все ...
1214
4
Петъчен лов
В късния петъчен следобед, на една маса в местната “тенекия”, (малка квартална кръчмица), Мони седеше сама, отпиваше от чашата си добре охладен Туборг, похапваше от уникалните кюфтенца на Роско, опъваше тънка цигара ЛМ и се приготвяше да навлезе в поредната петъчна серия. Под шарената ся ...
В късния петъчен следобед, на една маса в местната “тенекия”, (малка квартална кръчмица), Мони седеше сама, отпиваше от чашата си добре охладен Туборг, похапваше от уникалните кюфтенца на Роско, опъваше тънка цигара ЛМ и се приготвяше да навлезе в поредната петъчна серия. Под шарената ся ...
1310
16
Тъмната нощ обгръщаше малкото градче, разположено само на няколко километра от мегаполиса, където животът кипеше в този късен час на нощта. Гъста лепкава мъгла обграждаше всяка сграда, всеки предмет, всяко дърво, до което се докосваше. Люлката на детската площадка се поклащаше лениво, заради лекия п ...
624
И всичките забравени души са ей там, в другото гробище.
Забравени, отлъчени, отритнати и никому ненужни. Едва ли някой някога ще реши просто да ги посети. Но те стоят там и чакат. Безропотно и много търпеливо, по простата причина, че ако не чакат, няма с какво друго да запълнят времето си.
Преди да ...
Забравени, отлъчени, отритнати и никому ненужни. Едва ли някой някога ще реши просто да ги посети. Но те стоят там и чакат. Безропотно и много търпеливо, по простата причина, че ако не чакат, няма с какво друго да запълнят времето си.
Преди да ...
793
3
Копаем с Мито вече час. Нагрочило се бе още следобед, вечерта облаците се изпразниха над града, отидоха да презаредят и отново се върнаха. Гъсти и мазни потоци пълнеха канализацията по улиците с вонята на изгниващото лято, отичаха се към Дунав. Всеки момент, ония говеда там, отгоре, щяха да ръснат м ...
1290
6
Всичко е тъмно - всички стаи са обгърнати от непрогледен мрак, но без една...
Аз съм в тази стая с хората, от които най-много зависех, заради състоянието ми и най-вече заради крехката ми възраст - родителите ми. Този път злото беше предначертано, този път единствената светлина е искрящо бяла и прони ...
Аз съм в тази стая с хората, от които най-много зависех, заради състоянието ми и най-вече заради крехката ми възраст - родителите ми. Този път злото беше предначертано, този път единствената светлина е искрящо бяла и прони ...
1078
2
Валеше сняг, всичко бавно се покриваше с малки съвършено бели и бляскави, но коварни снежинки. Изящни и излъчващи “лукса на природата”, те представяха перфектното в студенината. В мрака пустите и глухи улици, озвучавани само от лай на кучета, бялата гора и цялата луна образуваха вледеняващата картин ...
963
4
Стана така, че към края на юни, или началото на юли, със сигурност беше точно два дни след като проведох онзи телефонен разговор, на Чефо майка му и баща му, барабар със сестра му, заминаха за Гърция, а него го оставиха да учи за кандидатстудентския. Същата вечер у тях имаше купон. Имат голям апарта ...
1527
11
-Ела! - вика ми Пецата, като ме изслуша да се оплаквам. - Ела ще те заведа при един баш спец. Майката им ще разкатае на твоите опоненти.
-Ти, - викам, - отде знаеш, че е спец? Те всичките се пробутват за такива. Има ли по-фукливо и по-лъжливо нещо от адвокат. На тоя, дето съм го наел, ми иде да му с ...
-Ти, - викам, - отде знаеш, че е спец? Те всичките се пробутват за такива. Има ли по-фукливо и по-лъжливо нещо от адвокат. На тоя, дето съм го наел, ми иде да му с ...
572
1
Измислена история за измислен образ
на Д.Х., с благодарност
Това е история, която никога не се е случвала. Може-би дори някой болен мозък я е измислил под въздействието на успокоителни. По-важното, обаче, е, че тя не е невъзможна. Ето как започнало всичко.
Някаква жена се събудила много рано на един ...
на Д.Х., с благодарност
Това е история, която никога не се е случвала. Може-би дори някой болен мозък я е измислил под въздействието на успокоителни. По-важното, обаче, е, че тя не е невъзможна. Ето как започнало всичко.
Някаква жена се събудила много рано на един ...
2922
14
Не си броях оргазмите. Изкушаващото преди занимание, сега ми стана тегаво. За една нощ ме люби пет пъти без да заспи или да пие хапчета. После вече не броях, само се наслаждавах на полета. Защото ме... караше ме да литна, да се извися над града и отгоре да се наблюдавам колко съм щастлива.
На почти ...
На почти ...
742
7
От няколко месеца сме новодомци.
Нанесохме се едновременно с трийсетина семейства.
По-голямата част от тях са бивши собственици, живели дълго на това място, докато им съборят къщурките и се познават. Ние сме нови. Само няколко семейства. И сме непознати. Другите знаят за нас от чули-недочули, разбра ...
Нанесохме се едновременно с трийсетина семейства.
По-голямата част от тях са бивши собственици, живели дълго на това място, докато им съборят къщурките и се познават. Ние сме нови. Само няколко семейства. И сме непознати. Другите знаят за нас от чули-недочули, разбра ...
622
2
По-рано беше пристигнал Сянка, измърморил едно "добро утро" и след като извадил от раницата си бутилка вино и няколко вида хрупки, се разпльокал в един от фотьойлите с чаша топъл шоколад в ръка. Гар Ван първо бе изхъмкала неопределено под нос, същевременно хвърлила един поглед към слънцето, което тъ ...
489
С душата на дете_________________ Дневниците са едни от малкото неща, които остават незасегнати от времето. Неизпепелени от все поглъщащият огън. Чувам клишета навсякъде. Чета за тях по книгите, виждам ги всеки ден със собствените си очи. Недоизречени думи, недоизказани чувства, напразно пропиляното ...
793
3
ПЕПЕРУДЕНОТО ЯТО
Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ
Никой, никъде не е казал, че един ден, който е започнал добре, трябва да завърши по същия начин. В една такава шантава и дъждовна вечер Борката и жена му пак се поскараха. Но този път – жестоко. Борката сгъна малко дрешки. Гушна личния си котарак Цеко. Пък ...
Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ
Никой, никъде не е казал, че един ден, който е започнал добре, трябва да завърши по същия начин. В една такава шантава и дъждовна вечер Борката и жена му пак се поскараха. Но този път – жестоко. Борката сгъна малко дрешки. Гушна личния си котарак Цеко. Пък ...
970
11
Февруарският вятър танцуваше бос по улиците на големия град. Подхващаше шапките на забързаните пешеходци и те уплашено ги притискаха. Вечерта приближаваше, да открадне и малкото топлинка на деня, а студеният пакостник танцуваше все по-бързо и яростно. Улиците опустяха, дори помиярите притихнаха, мир ...
1530
24
... Той я погледна в очите и се усмихна:
- От какво те е страх? - попита и хвана ръката ú.
- Ти не можеш да ме обичаш, не можеш да бъдеш с мен. Аз съм толкова обикновена. - каза тя и сведе главата си. Една сълза падна върху обувките ú и тя потрепна.Той обви ръцете си
около нея. Искаше я. Искаше я са ...
- От какво те е страх? - попита и хвана ръката ú.
- Ти не можеш да ме обичаш, не можеш да бъдеш с мен. Аз съм толкова обикновена. - каза тя и сведе главата си. Една сълза падна върху обувките ú и тя потрепна.Той обви ръцете си
около нея. Искаше я. Искаше я са ...
893
7
Леденостудените му пръсти преминаха от слепоочието към устните ми, след което спряха. Той ме гледаше с дълбоките си тъмни очи. Веднага потънах в тях. Плувах в шоколад, или може би карамел, не знаех, но беше сладко - беше като наркотик. Точно моят тип наркотик.
Когато допря устните си до моите, усети ...
Когато допря устните си до моите, усети ...
1172
3
Разправят си бабите.
Стоят на припек и си разправят.
Какво ли не си измислят?
Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?
А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория ет ...
Стоят на припек и си разправят.
Какво ли не си измислят?
Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?
А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория ет ...
676
2
Луната бе по-кръгла от всякога. Грееше със сребърна светлина и се отразяваше в бушуващото море. Пясъкът нямаше златистия отенък, които му придаваше чар. Загледана в луната, стъпвах боса, нагънала крачоли до колене, без да гледам в краката си. Бях като омагьосана от вълшебното омание на нощта, докато ...
993
3
На Ифф
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от пр ...
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от пр ...
1105
14
- Такааа - потри ръце Гар Ван. - С какво разполагаме?
- Две бутилки вино, три пакета хрупанки, кана вода, купичка - докладва Ко Та Рак. - И едно плюшено мече.
- Плюшено мече ли?! - учуди се сенчестата. - Но за какво ни е?
- Не зная - сви рамене котакът. - Имаме си го, а и ти попита с какво разполага ...
- Две бутилки вино, три пакета хрупанки, кана вода, купичка - докладва Ко Та Рак. - И едно плюшено мече.
- Плюшено мече ли?! - учуди се сенчестата. - Но за какво ни е?
- Не зная - сви рамене котакът. - Имаме си го, а и ти попита с какво разполага ...
419
Хората отвън не подозират, че съществуваме. Че ни има. А и не трябва да знаят за нас. За да доизживеят спокойно нерадостните си дни. Минават угрижени, увесили носове по тротоара, край прозорчетата на мазата, в която се помещавам, всеки повлякъл с крачката си мъка или скръб, тъга или неволя, едни – з ...
1627
9
Още примигвам на слънцето!
Излизам от сградата… и Манго ме сграбчи!
-Най-после да ми паднеш! Абе приятел, откога ти пращам хабер след хабер, да дойдеш? Абе колко пъти пращам момчето с колата? Няма те! Колко пъти, чуя че си тук, доде изскоча и си заминал? Сега няма да се измъкнеш! Всичкото циган знае ...
Излизам от сградата… и Манго ме сграбчи!
-Най-после да ми паднеш! Абе приятел, откога ти пращам хабер след хабер, да дойдеш? Абе колко пъти пращам момчето с колата? Няма те! Колко пъти, чуя че си тук, доде изскоча и си заминал? Сега няма да се измъкнеш! Всичкото циган знае ...
607
2
Днес пътувах из сивите коловози на ежедневието си… Съзирах се в спомени от настоящето и търсих малко спокойствие от дългото минало-сега. Спомнях си всеки фрагмент от утре и търсих не лъч светлина, а просто сиво… Моето сиво. Онова, което ни се полага и ни се разпределя на порции за всеки ден.
Скуката ...
Скуката ...
719
Има нещо в този поглед, има нещо толкова специално в уникалното синьо на очите му. Това нещо ме кара и след толкова време да се разтепервам, да се притеснявам, да търся умишлена близост с него, разтуптява сърцето ми. Толкова време мина, а тази тръпка още я има. Не е същата, но е тук, усещам я при вс ...
1179
10
Терасата е точно над нашата.
Широка е, колкото да се сложи един стол.
Той е в единия ъгъл. Там стои дядото.
В другият ъгъл е котлона. И бабата!
Той стои неподвижно! Не може да се завърти. Дебел е и се е заклинил там. Само очите му шарят насам, натам. Навън излиза рядко. Учудващо за пълнотата, се дви ...
Широка е, колкото да се сложи един стол.
Той е в единия ъгъл. Там стои дядото.
В другият ъгъл е котлона. И бабата!
Той стои неподвижно! Не може да се завърти. Дебел е и се е заклинил там. Само очите му шарят насам, натам. Навън излиза рядко. Учудващо за пълнотата, се дви ...
625
2
Той се отпусна върху ствола на едно дърво, което все едно бе израснало, за да могат уморените пътници да го използват като пейка. Затвори очи и се наслади на топлата слънчева милувка върху лицето си, докато разтриваше уморените си крака и в същото време разсеяно хвърляше по едно ухо на препирнята на ...
536
Колата рязко дръпна встрани, като изритана от пътя, предницата друсна, повлече се към мантинелата, отри хубаво цялата си дясна страна; ламарините с жалостиво ръмжене оставиха кожа по ограничителя; въртях бясно волана, кракът ми напъваше спирачния педал. Най-сетне си избра място и спря. Почти на банк ...
1589
7
THE DREAM MACHINE
(Samantha Fox’s “Hold On Tight”)
…Well the dream machine is rolling now you're on board
We're paradise bound never got that far before
Me & you honey, we're two of a kind ...
(Samantha Fox’s “Hold On Tight”)
…Well the dream machine is rolling now you're on board
We're paradise bound never got that far before
Me & you honey, we're two of a kind ...
1025
4
Краят на лятото
Наближаваше краят на лятото. По-голяма част от неговите приятели се бяха вече върнали от отпуска, освежени, развеселени, а той все още стоеше в офиса. Непрекъснато изникваше нещо и за почивка не идваше ред. Чудеше се дали и това лято ще пропусне възможността да се полюбува било на пл ...
Наближаваше краят на лятото. По-голяма част от неговите приятели се бяха вече върнали от отпуска, освежени, развеселени, а той все още стоеше в офиса. Непрекъснато изникваше нещо и за почивка не идваше ред. Чудеше се дали и това лято ще пропусне възможността да се полюбува било на пл ...
1310
Утринна мъгла лежеше по мегдана. Селото разтърка очи. Кепенците на дюкяните мигаха полусъбудени от тревожното блеене на овцете. От отвора на кладенеца се поклащаше рошавата, широка глава на бясната каракачанка на дядо Кръстан. Жажда мореше кучката. С грапав език лочеше полепналите по ведрото капчици ...
1353
52
Стара къща!
Старо дърво!
Стар човек!
Тя оцеля, защото беше хубава. От панелния погром я спаси, обявяването и за паметник на културата.
То оцеля покрай къщата. Държеше се за земята с два прогнили корена. Над тях клечеше една коруба, а над нея стърчаха два счупени клона, като прекършени ръце. ...
Старо дърво!
Стар човек!
Тя оцеля, защото беше хубава. От панелния погром я спаси, обявяването и за паметник на културата.
То оцеля покрай къщата. Държеше се за земята с два прогнили корена. Над тях клечеше една коруба, а над нея стърчаха два счупени клона, като прекършени ръце. ...
642
4
Остави ми чашата, недей, не я пипай! Ще си я допия, че и друга ще си сипя. Нека да ми вземе здравенцето тая пуста ракия, да ме умори най-сетне, да ме довърши! По-добре ракията да ме мъчи, отколкото съвестта. Че какво съм преживял само аз си знам...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви ...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви ...
779
Дъждът се оказа сърдит и студен, забиваше се в малкото й треперещо телце, като изстреляни на дартс стрелички. Бела се притисна още по-силно към ствола на голямата липа. Листата, макар и вече жълтеещи, още не бяха окапали и могъщата корона на дървото предлагаше благосклонен подслон. Макар че беше съв ...
849
5
Нервен като мене, не може да си намери място. Мести се от стол на стол, от канапето на леглото. И него, горкия, нещо го мъчи - и той си има свои проблеми. Глезен до безумие. Свикнал да спи в чисти чаршафи. Не ляга, преди грижовно да си измие козинката.
Но тази вечер нещо го тревожи... И той не вечер ...
Но тази вечер нещо го тревожи... И той не вечер ...
589
В двора на детската градина се вклинваше малко полузапустяло дворче.
Къщичката в него беше на преклонна възраст. Малка, прихлупена, леко наклонена.
Пред нея стърчеше висок, дръглив бор, който имаше само на върха няколко клончета. В дъното се гушеха, потънали в храсталак и бурен, още две три сгради, ...
Къщичката в него беше на преклонна възраст. Малка, прихлупена, леко наклонена.
Пред нея стърчеше висок, дръглив бор, който имаше само на върха няколко клончета. В дъното се гушеха, потънали в храсталак и бурен, още две три сгради, ...
705
5
Ден трети...
Лятото бе към края си, есента настъпваше с пълни сили, макар още да не бяха се оцветили короните на дърветата, времето вече напомняше за предстоящите по-студени дни.
Бях се излегнал на припек на полянката край любимият ми Не Чак Толкова Голям Вир и лениво наблюдавах упражненията на Сянк ...
Лятото бе към края си, есента настъпваше с пълни сили, макар още да не бяха се оцветили короните на дърветата, времето вече напомняше за предстоящите по-студени дни.
Бях се излегнал на припек на полянката край любимият ми Не Чак Толкова Голям Вир и лениво наблюдавах упражненията на Сянк ...
464
Зле се чувствам. В това заебано от Бог село, в заебаната планина, на майната си захвърлена, сякаш изтървана от небесата, та се пръснала дето й видят очите. И са се пръкнали от тоя посев на Всевишния ями и баири, тук-таме покрити с мъх и някое оскотяло храстче, и търчат разни пещерняци, катерачи, май ...
1745
1
13
Ех, това време! Знаете как е на границата между есента и зимата – нито топло, нито студено. Бе, с две думи - нямаш идея какво ще ти донесе времето утре. Но тези всички описания не са важни – важна е тя. Да. Ей, онова момиченце с дългата кафява като абанос коса. На не повече от 14-15 години е и, повя ...
861
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
