14 355 резултата
Последна част
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме кара ...
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме кара ...
1071
29
Всяка прилика с действителни лица и събития е реална.
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...
764
1
Времето беше дъждовно. Купести облаци се бяха събрали на небето, а бурята и дъждът напираха да излеят гнева си над земята. Селото беше на четири километра, но дори и от това разстояние паметникът се виждаше.
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...
1108
1
Галя излезе от книжарницата, в която работеше и заключи вратата. Изкачи се бавно по стъпалата до таванското помещение на сградата, която ремонтираха. Застана на малката тераса, която нямаше парапет в момента, спря близо до ръба, като загледа мълчаливо майстора, който от върха на високата си дървена ...
561
Четвърта част – предпоследна
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яден ...
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яден ...
786
17
(на Цефулес)
Вече привършвах един нов разказ от поредицата на литературните ми изяви и се канех да го пусна в някой от сайтовете, когато възникна особен проблем. Не можех да измисля подходящ финал на това, иначе не съвсем лошо, изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта, както се изрази един мой ...
Вече привършвах един нов разказ от поредицата на литературните ми изяви и се канех да го пусна в някой от сайтовете, когато възникна особен проблем. Не можех да измисля подходящ финал на това, иначе не съвсем лошо, изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта, както се изрази един мой ...
2044
2
Кутия без една цигара
- Сигурно много си я обичал - каза Анна.
- Сигурно - отговори Стефан.
- Държа да ти кажа, че ми е неприятно да шептиш името ù, докато се любим.
- Разбирам. ...
- Сигурно много си я обичал - каза Анна.
- Сигурно - отговори Стефан.
- Държа да ти кажа, че ми е неприятно да шептиш името ù, докато се любим.
- Разбирам. ...
730
Оттатък, в банята покапваше забравен кран. Кап-кап - с перфидна монотонност. Младата жена седеше тихо като мишка на стола си, докато вечерта навън ставаше все по-виолетова.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното ши ...
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното ши ...
1086
15
Трета част
Аз станах, пожелах му „Лека нощ!” и си легнах.
Сутринта го изпратихме до колата и му махахме, докато тя се скри зад завоя. После дълго говорихме за него.
Седях до прозореца и гледах белотата на зимата. Такъв изглеждаше и животът ми – бял лист, върху който трябваше да започна да пиша. В на ...
Аз станах, пожелах му „Лека нощ!” и си легнах.
Сутринта го изпратихме до колата и му махахме, докато тя се скри зад завоя. После дълго говорихме за него.
Седях до прозореца и гледах белотата на зимата. Такъв изглеждаше и животът ми – бял лист, върху който трябваше да започна да пиша. В на ...
913
17
Ако имаше конкурс за чудовище, би го спечелила майка ми. Тъкмо завърших училище, тя реши, че не мога да ида войник. Спорих, карах се, плаках, молих – не! Цяла армия близки, познати, роднини бе включена в бойната операция - моето отърваване от родната българска армия. Какво да правя, кандисах накрая. ...
1011
16
Беше сутрин - пропита в прохлада. Във въздуха се носеше ухание на дъжд. Обвита в мека топлина стоях и очаквах прилива. Небето се разля! Обсипа своята земя. Чувах капки да падат, като поройна вълна! Те обсипаха тревата, полята, листата на дърветата! Дървени корита започнаха да изливат водата си, все ...
1081
Втора част
- Все ги пазех за нови тея черги, ама я как грейна къщата с тях. Довечера е Бъдни вечер, ще си седим сами, ама утре на обяд ще поканим Злата, да не е сама. Откак миналата година се помина Митьо, мъжът й, сме все заедно. Тя няма деца, то не че моят син ме навестява често, но пак, обажда се ...
- Все ги пазех за нови тея черги, ама я как грейна къщата с тях. Довечера е Бъдни вечер, ще си седим сами, ама утре на обяд ще поканим Злата, да не е сама. Откак миналата година се помина Митьо, мъжът й, сме все заедно. Тя няма деца, то не че моят син ме навестява често, но пак, обажда се ...
1277
19
ОРАНЖЕВИЯТ ЧАДЪР
Облакътен на прозореца, старият човек се взираше в дъжда, сякаш се опитваше да си спомни нещо, нещо хубаво, свързано с него. Капките обилно се стичаха по прозорците. Също като в деня на първата му среща с Мария; също като нежните й целувки, оросяващи жарта на неговата душа... Е-ех!… ...
Облакътен на прозореца, старият човек се взираше в дъжда, сякаш се опитваше да си спомни нещо, нещо хубаво, свързано с него. Капките обилно се стичаха по прозорците. Също като в деня на първата му среща с Мария; също като нежните й целувки, оросяващи жарта на неговата душа... Е-ех!… ...
627
1
Поглеждам през прозореца. Като че ли съм наказан цял живот да си спомням за всички щастливи мигове от жалкия си живот. Затворен в собственото си съзнание, проумявам всъщност всички онези малки нещица, които са ме правили щастлив човек. А горчивата истина, която никога няма да мога да преглътна и за ...
655
Превратности
Не мога да повярвам, че мъжът ми ме напусна! Дойде, взе си някои документи, каза ми, че повече не издържа да живее с мен под един покрив. Нарече ме мекотело и ми обясни, че любовницата му, за която смята да се ожени, е жена с характер. Всичко това научих, докато той подреждаше по-необхо ...
Не мога да повярвам, че мъжът ми ме напусна! Дойде, взе си някои документи, каза ми, че повече не издържа да живее с мен под един покрив. Нарече ме мекотело и ми обясни, че любовницата му, за която смята да се ожени, е жена с характер. Всичко това научих, докато той подреждаше по-необхо ...
2160
23
ВЪЛЧЕ ВРЕМЕ
Тази сутрин слънцето малко разсеяно се покатери на бърдото и една скала бръзна сърцето му. Червена светлина заля хоризонта, потече над гората, а после изпълни стаята, в която спеше бай Тодор.
Бай Тодор усети тръпката на новия ден, изправи се, погледна към бърдото, както правеше всяка сут ...
Тази сутрин слънцето малко разсеяно се покатери на бърдото и една скала бръзна сърцето му. Червена светлина заля хоризонта, потече над гората, а после изпълни стаята, в която спеше бай Тодор.
Бай Тодор усети тръпката на новия ден, изправи се, погледна към бърдото, както правеше всяка сут ...
1383
9
- А стига бе! - тихичко възкликна Сянка и се намести по-удобно, за да види какво следва.
...
- Хей, Но! - извика Ко Та Рак. - Но, събуди се!
- Ъ, какво? - сънено замига вълкът.
- Но, как се озова там?! - попита Кух Че Реп. ...
...
- Хей, Но! - извика Ко Та Рак. - Но, събуди се!
- Ъ, какво? - сънено замига вълкът.
- Но, как се озова там?! - попита Кух Че Реп. ...
532
1
...Gloria mundi
Крайчето на късата бяла рокля бе леко повдигнато. Красивият бял и нежен като цвета на перуника крак, частичка от нейните бикини в бледо кобалтов цвят и бежовата кожена тапицерия на седалката, на която бе седнала, създаваха цветни петна като в картина на импересионист. Разсейваше се и ...
Крайчето на късата бяла рокля бе леко повдигнато. Красивият бял и нежен като цвета на перуника крак, частичка от нейните бикини в бледо кобалтов цвят и бежовата кожена тапицерия на седалката, на която бе седнала, създаваха цветни петна като в картина на импересионист. Разсейваше се и ...
754
4
Как си, Бай село? Отегчен ли си от живота? Оплакваш ли се от живота си? А какъв живот живееш ти... Живот, изпълнен с интриги, егоизъм, алчност, арогантност... Кого залъгваш... Мислиш ли си, че като сложиш 2 тона желязо на врата си... имаш патент на безсмъртие... И за какво са ти тези БМВ-та, тези МЕ ...
1121
4
САМА
Галя коленичи на пода, опря лактите си о матрака на спалнята, разгърна малкия си молитвеник и зачете. Сияещият образ на Света Богородица я гледаше мълчаливо. Сякаш Исусовата майка единствена разбираше мъката ù.
Прехвърлилата вече 35-те жена бе омъжена от десет години, а още си нямаше рожбица.
Н ...
Галя коленичи на пода, опря лактите си о матрака на спалнята, разгърна малкия си молитвеник и зачете. Сияещият образ на Света Богородица я гледаше мълчаливо. Сякаш Исусовата майка единствена разбираше мъката ù.
Прехвърлилата вече 35-те жена бе омъжена от десет години, а още си нямаше рожбица.
Н ...
778
5
"И беднякът може да е щастлив... Хиляди пъти е по-лесно да ходиш в дрипи и да просиш, отколкото да носиш скъпи дрехи и да си нещастен".
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Или ...
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Или ...
1463
57
- Ох! - изстена Мър Мър, когато студеният компрес докосна цицината му.
- ... и какво си мислехте, че правите, като решихте да се занимавате с това... - тук Ко Та Рак размаха лапа във въздуха в търсене на изплъзващия му се термин.
- Алтернативно придвижване - помогна му Гар Ван, докато приготвяше сле ...
- ... и какво си мислехте, че правите, като решихте да се занимавате с това... - тук Ко Та Рак размаха лапа във въздуха в търсене на изплъзващия му се термин.
- Алтернативно придвижване - помогна му Гар Ван, докато приготвяше сле ...
538
1
Четях си книжката, когато мама дойде да ми пожелае лека нощ. Загаси лампата и дойде да ме целуне.
- Мамоооо, вече съм голяма! На цели 12 години съм! Не ме целувай!
Разбира се, тя не ме послуша и пренебрегна искането ми. Аз, възмутена и огорчена, че никой в тази къща не зачита мнението ми по куп въпр ...
- Мамоооо, вече съм голяма! На цели 12 години съм! Не ме целувай!
Разбира се, тя не ме послуша и пренебрегна искането ми. Аз, възмутена и огорчена, че никой в тази къща не зачита мнението ми по куп въпр ...
1447
3
Големият ден
Днес беше големият ден. Още със ставането сутринта усетих как ме стяга първо от ляво, а след това и дясната част на гърдите ми, за да не остане по–назад, се включи в играта. Сложих джезвето на котлона и взех бърза баня, докато чаках кафето да стане. Студеният душ, който щеше да трогне и ...
Днес беше големият ден. Още със ставането сутринта усетих как ме стяга първо от ляво, а след това и дясната част на гърдите ми, за да не остане по–назад, се включи в играта. Сложих джезвето на котлона и взех бърза баня, докато чаках кафето да стане. Студеният душ, който щеше да трогне и ...
1291
32
Милена се приближи седна до леглото на мама и рече:
- Здравей, лельо Ленче, с теб май цели две години не сме се виждали.След това хвана изтощената слабичка и трепереща ръка и я целуна. Помилва я по лицето, както се милва болнаво малко дете, и я притисна към себе си.
- Виждаш ли на какво съм заприлич ...
- Здравей, лельо Ленче, с теб май цели две години не сме се виждали.След това хвана изтощената слабичка и трепереща ръка и я целуна. Помилва я по лицето, както се милва болнаво малко дете, и я притисна към себе си.
- Виждаш ли на какво съм заприлич ...
3111
15
Под нежното сияние на юлската луна, един тъмен силует прибяга плашливо по протежението на мрачната улица. В тези часове никога не можеш да си сигурен дали е човек, или котка. За мен беше просто силует. Черно-белезникав, тук-там проблясващ. Реших, че трябва да е било жена - беше прекалено дребно, за ...
1185
Те бяха две свободни птици, които си летяха безгрижно в гората. Бяха плахи, наивни и млади, особено женската, когато събраха в едно сърцата си, за да станат завършена цялост.
В онази пролет гората се листеше в цялата си красота. Двете влюбени птици си избраха най-старото и стабилно дърво и си свиха ...
В онази пролет гората се листеше в цялата си красота. Двете влюбени птици си избраха най-старото и стабилно дърво и си свиха ...
1711
24
Той никога нямаше да е мой изцяло... Знаех го! Мразех го заради това. Мразех и себе си заради глупавата си слабост... мразех се, че чувствам...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...
970
2
Беше зима. Снежно бяла покривка беше паднала над гори и поля. Виждаха се само стъпките на хората и животните по снега.
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". ...
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". ...
2513
1
Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...
1292
3
На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...
1285
22
МИЛОШЕВ
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...
826
1
За брака, папагалите и пурите
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...
1171
26
Мрак. Лека мъгла се стелеше ниско над земята. Тишина. Гробна тишина. Храстите и дърветата правеха много добър параван. Така, даже и да минеше някой покрай оградата, нямаше да ги види. Потеше се като прасе, а беше адски студено. Клечеше като патка, не дишаше, а кракът му трепереше. Защо, защо го беше ...
748
Навън валеше. Дъждът отмиваше калта от улиците, локвите бяха безброй, а капките падаха безмилостно по земята. Всяка от капките имаше свой път, своя цел. Сякаш дъждът беше изпратен от някого, за да помогне на хората и да ги пречисти. Но никой не разсъждаваше така, никой дори не обръщаше внимание на в ...
1158
3
Тя тичаше. Макар и да не съзнаваше какво точно се случва, инстинктът й я караше да се носи като вятъра. Обхваната от див ужас пресече отъпканата горска пътека и се втурна отново в гъсталака. От двете й страни стволовете на дърветата и надвесените клончета се размиваха в една зелено-кафява стена, но ...
633
1
Поток
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...
952
Ливадата аленееше. Макове приветливо кимаха с глави. По дървеното мостче трополеше с копитца Стояновото конче. Имаше здрави крачета и ниско набито тяло.
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...
1649
50
Метрономът
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...
795
1
Бездната е дълбока. Безкраен е мракът. Плахи стъпки, а в далечината крехко дете ходи бавно, държейки малко камионче в ръка. Започва да тича напред към светлината и изпуска камиончето.
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...
- Хей, момче, забрави си камиончето! Изчакай, момче!
Но то не чува, а навлиза в светлината, сетне изчезва в нея.
В с ...
551
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
