4 178 резултата
Глава VIII
Минаваше 22:00 ч. Станимир тъпчеше нервно с крака по тротоара пред дома си на ул. "Банат". Карабулев беше звъннал преди половин час, а все още го нямаше. Нe бяха минали и десет минути откакто Петя вдигна поредния скандал, че остава сама в неделя вечер. Изобщо не беше оптимист за изхода на ...
  963 
Глава VII
Когато пристигнаха пред ресторанта вече беше съвсем тъмно. Лора изпита истинско щастие да излезе от "суперколата". Дойдоха и в повече фамилните разговори. Откровено недружелюбната Мая не я изпускаше от очи. И това не беше само женска ревност. По всичко личеше, че не си представя когото и д ...
  989  11 
Глава VI
Рано сутринта в неделя Станимир прелистваше тънка папка с някакви снимки, копия върху мека хартия. Модна сесия във "Военния клуб". Днес трябваше да предаде селекцията. Беше напрегнат, напоследък му се струпаха и работа и разногласия по всички фронтове. На 47 години изглеждаше все още много ...
  930 
- Красавице, събуди ли се прелест моя?
Лора почти не стъпваше на земята, едва събра дъха си, за да отговори.
- Да Оги, станах преди малко. Мислех си за теб..., през цялото време.
Лора се ядоса на собствената си глупост, отново загубваше ума и дума, даже и по телефона и въздействаше парализиращо. Плъ ...
  737 
Глава III
Лора вървеше самa. Точно от това имаше най-голяма нужда, за да събере мислите си. Последните няколко дни минаха като вихър. Едва ли си бе представяла така завършването на гимназията. Без Калоян, в интимни отношения с мъж доста над годините на баща и. Последната мисъл буквално я вледени. Пр ...
  724 
Глава II
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях ...
  1283 
Глава I
Прибра се вкъщи със затаен дъх и бясно препускащо сърце. Още не можеше да осъзнае какво се случва. Стараеше се да стъпва на пръсти върху студените плочки, за да не вдига шум. Не искаше никой да я вижда точно сега, с разпиляна коса, огъващи се колене и ... миризма на уиски.
Утре щеше да е дру ...
  1068 
  783 
Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 10
Отварям очи. Въртя ги насам-натам. Светло е вече. Поглеждам към календара…
Мдааа… ...
  567 
Иван ми се обади един ден:
– Удобно ли е да се видим? Аз... имам проблем и искам да поговоря с някого. В стария апартамент, става ли?
Чакаше ме седнал на дивана, точно както толкова много пъти преди това. Погледнах го:
– Какво става?
Той помълча малко: ...
  1271  16 
В началото с Иван се засичахме понякога случайно на разни места, но той избягваше до колкото можеше такива срещи. Де факто ми беше върнал „Лавекс“ и каза аз да си вземам всички решения и пари. Дяла си в кафето го прехвърли на дъщеря си и аз и казах, че тя е шефа. Иван повече не стъпи там. Аз също сп ...
  1102 
Моята сватбена рокля щеше да бъде с корсет от фина дантела, дантелени щяха да бъдат и ръкавите, дълги и широки като на средновековните принцеси. Полата щеше да е от шифон и меко да обвива краката ми. Влюбила се бях в този модел, когато преди няколко години ходихме до Асеновград и го видях на една ви ...
  1129 
Настаних се на дивана в офиса на Иван, неговият за щастие имаше четири плътни стени и дебела врата.
– Имаме голям проблем, разчуло се е, че ходим.
Иван ме изгледа:
– Борил знае ли?
– Не, доколкото знам. Но и да научи, той ни е най-малкия проблем в момента, едва ли ще отрезнее дотам, че да го проумее ...
  776 
Прекарах и следващите пет месеца в безкрайни опити да накарам Борил да спре да пие. Крещях му, молех го, гонех приятелите му, пак го молех, после пак му крещях... и нищо. Накрая ми писна. Чашата преля една вечер, когато ме удари. Върна се мъртвопиян, строши една статуетка в хола, аз слязох да видя к ...
  1018 
Половин година по-късно лежах на един тропически плаж и си приказвах с едни поляци. Видях, че жената от семейството с което бяхме дошли заедно ме търси и я повиках при нас, но тя ми направи знак аз да отида при нея.
– Борил е долу в бара и е много пиян. Трябва да го прибереш.
Въздъхнах:
– Отивам.
Тя ...
  562 
Не знам какви са ти очите.
На всички други им ги помнех.
Но твоите са някак си специални.
Леко променливи.
С игриви багри между пролетта и есента. ...
  435 
Глава Втора
Сблъсък с миналото
Дори шокиращото убийство не можеше да попречи на сивото ежедневие на гражданите. Всички малки магазинчета бяха отворени, всяко кафене вече беше пълно с измръзнали ученици, улиците бяха препълнени с хора, които бързо крачеха наоколо без да се оглеждат какво става около ...
  559 
– Виж ни, бабо.
Взрях се в телефона. Боже, тоя човек беше луд.
– Ако изстине ще те убия, Бориле.
– То е 20 градуса, как ще изстине. И е облечен. Екипчето е върху дрехите.
– Къде е Светла? ...
  921 
Първа глава
Горска симфония
Всичко започна в един малък безименен град, скрит в гората високо в планината. Град, който на пръв поглед изглеждаше като всяко друго малко и забравено градче по онова време, през 1990 година. Все пак това място бе различно, беше толкова очевидно, че ако и за пет минути н ...
  536 
– Мама и тати ти купиха братче ли, слънчице? Кака ли си вече, ох, на леля червените бузки. Дай леля да ги щипне...
Дари изгледа лошо сестрата, която посегна да я ощипе и се сгуши в Борил. Жената се обърна към нас с него:
– Много се радвам като видя млади баба и дядо. То сега каква е тая работа, на п ...
  1178 
Стоях между двата хълма. Хем ми се плачеше, хем... ох и аз не знам какво... Тука са нашите царе. Чувам стъпките на неспокойните им сенки. Вампирясали. Загдето над гробовете им се вдигат турски текета. А поганци славят чужд Бог върху честните им кости. Хайде оставете другите, само Калояна да е – стиг ...
  916 
Кръстихме бебето Борислав. Използвах момента, когато бяхме насаме със Светла и сестра и, и ги попитах:
– Какво решихте за името?
Светла ме погледна:
– Казах ти, Александър.
Поклатих глава: ...
  669 
Пътувах с Маргарита към Габрово. Вчера се обадих на майка ми, не бяхме се чували от лятото. Попитах я, може ли да им гостувам на Бъдни вечер. Мама отначало се притесни, обсипа ме с въпроси да не се е случило нещо лошо и трябваше да положа максимални усилия за да я убедя в обратното. Казах ѝ, че ще б ...
  642 
– Изкъпи се, хапни и ще отидем при бебето. По-бързо, защото най-късно в 11 и половина трябва да сме там.
– Защо го изписват днес?
– Не го изписват, Кристиане. Роди се само преди 3 часа.
– Тогава защо по дяволите ме накара да дойда днес?! Зарязах си важните работи защото Светла е решила да си играе н ...
  1192 
– Бори... Бори, събуди се...
Погалих Борил по рамото и той отвори сънено очи.
– Хайде да се преместиш при Дари, защото аз трябва да изляза.
Спяхме в различни стаи от известно време. Дари ни правеше диви и щастливи, ако не спи с мен, а Борил се прибираше по нощите пиян и я събуждаше. След доста дълга ...
  1062 
"Приказка за живота"
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...
  1387 
– Какво е това?
– Синът ти.
Криси погледна пак към ехографските снимки, после към мен и поклати глава:
– Казах ти, не е бременна от мен, не и се връзвай на номерата. Всичко е, за да докопа парите ми.
Погледнах през прозорците на заведението към подредената немска улица отвън, която постепенно потъва ...
  630 
Един ден Надето ми позвъни от нас:
– Приятелката на Кристиан те търси, онова момиченце от сватбата.
– Там ли е?
– Да.
– Дай ми я... ...
  945 
– Охх, не така Дари, мама я боли.
Дари отпусна зъби и започна да суче без да ме хапе. Подпрях гръб на дървото и затворих очи, слънцето напичаше през клоните на дърветата и беше много приятно. Дари си играеше с медальона ми, който блестеше от светлината, сучеше внимателно и на мен ми се приспа. Откак ...
  704 
Следните редове ще съдържат история, история съдържателна, история добра, история съдържаща магията в света.За едно обикновено момче с обикновени желания и обикновени препятствия. На пръв поглед посредствен живот, разказан накратко, но на втори- съвсем не бе така.
Има разлика между обикновено и мало ...
  741 
Половин година по-късно влязох в едно софийско заведение.
– Момиче, не отивайте нататък. Там мъжете са по-лоши.
Огледах се да видя на кого приказва мъжът, но освен мен наоколо нямаше никой. Подсмихнах се и направих крачка да продължа навътре в ресторанта, закъснявах за среща по работа. Май трябваше ...
  568 
Следобеда се прибрахме вкъщи цялото семейство плюс Надя и Алексей и вечерта децата ни дадоха подаръците. Така бяхме решили, да е след суматохата. Последни бяха Криси.
– Мамо, това е за Дари, моя подарък.
Той ми подаде един плик.
– Какво е това?
– Акции от нова компания за виртуална реалност. Имат ве ...
  626 
ЧАСТ ШЕСТА
Линейката спря в двора на единствената болница в града. Медицински служители вкарват тялото към дългите коридори.
Аз оставам отвън. На стара олющена пейка снаха ми седи. Приведена, с длани крие лицето си. Обикалям в кръг, нервен и отчаян. Искам да заплача, ала сълзи липсват. Пресъхнали са ...
  670 
  533 
На следващата сутрин трябваше да тръгваме към 10 за Видин, и към 7 аз почуках на вратата на Криси. Никой не ми отговори, но този път нямах намерение да отварям, стигаше ми предната гледка и му позвъних. След около век ми вдигна:
– Оффф бе мамо, какво има?
– И аз се радвам да те чуя, ще се радвам и д ...
  594 
  673  12 
На първия рожден ден на Дари ѝ направихме и кръщенето и сключихме граждански брак. Както отбеляза Борил „Поне лесно ще помним датата.“ В крайна сметка тайната ми мечта да се оженя в замък се сбъдна. Децата дойдоха ден преди сватбата. Ани и Борил се бяха помирили накрая, тя се беше разделила със Зора ...
  573 
Щом изпи и последната чаша вино, Дерек се приближи до мен, сложи ръката си на врата ми и казваше колко красиви очи имам. Вцепених се. Гледахме се продължително. Той беше толкова близо до мен. Вече не беше само в мислите ми, а тук, на сантиметри от мен. Започна да движи ръцете си към гърдите ми. Бях ...
  1462 
Седях в едно кафе, а Дари кротичко спеше в количката до мен. Дима свали скицника, откъсна рисунката и ми я подаде.
– Харесва ли ти?
Погледнах листа и после него:
– Имаш невероятен талант, знаеш ли?
Той ми се усмихна широко: ...
  599 
– Сигурен ли си?
– Така се говори, Алекс.
– Благодаря, че ми каза Стивън. Ще ти се реванширам.
– Харесва ми да работя с тебе, не искам нещата да се променят.
– Аз също не искам, така че да се надяваме, че ще си останат същите. ...
  557 
Предложения
: ??:??