6 395 резултата
В една далечна страна живееше малка, нежна принцеса. Тя беше толкова самотна, че понякога й се искаше да заплаче от мъка. В една необикновена нощ, когато се случваха всякакви чудеса, принцесата тайно излезе от двореца. Тя мина покрай заспалата стража и отиде на морския бряг. Там приседна на пясъка и ...
  936 
Всички ние
надничаме
през прозорците на непознатите,
за да видим как се карат,
как се събличат, ...
  781 
Благодаря, че ми помогна да разбера това, което преди не осъзнавах. Да открия, че онова, което идва отвън е нищо в сравнение с това, което се ражда в бистрите води на душата.
Благодяря за това, че в самотата открих себе си и за това, че после отново се загубих, за да разбера, че без Теб съм нищото.. ...
  891 
Не усещайки диханието, не чувствайки студа, болката...
на място, където всички са единни, без болка – няма зло!
Само едно остава, спомена за всички години – ще помня!
Дали ако си отида, някой ще помни онзи, който никога и не си отиде?
Дали е така или просто, защото никой, никога не го видя? ...
  637 
Погледът ми разкъсва дрехата ти и дъхът ти ме омайва с дива бяс...
Строшавам илюзиите си на парчета - малки, но с плътност на новозараждаща се Вселена и потъвам в гърдите ти с трясък...
Обуздавам ръцете ти страстни с хлад и мокър пясък поляга върху дланите ти гледащи небето... Разкривам пред очите т ...
  893 
Чувам гласове! Те ме объркват...
Сълза след сълза, капе моята душа. Падам надолу! Падам или ставам, не зная... Тези гласове, те ме карат да полудявам... Срина се и последната стена, крепяща ме на този свят.
Спаси ме! Спаси ме от идващия хаос...
Виждам как животът в мен си отива. Оставяйки броени мин ...
  620 
Уморих се от този живот. Уморих се от всекидневието. Уморих се да вървя сама по пустите улици на сивия, мрачен град и да се чувствам празна. Уморих се всеки ден да виждам изтощени лица, изстрадали цялата болка на този гаден свят... уморих се всички да изглеждат толкова съсипани и смачкани и сякаш ще ...
  857 
Осъзнай се! Трудностите изграждали характера, калявали го, правели човек силен. Е, аз мога да споря с теб, мога да ти докажа, че не е вярно. Поглеждам се в огледалото и сякаш не съм аз, която бях преди. Твоите така обичани трудности ме промениха. Не съжалявам за нищо, но не се и чувствам по-добре.
О ...
  1215 
Всичко започна преди няколко месеца. Имах приятел, с който бяхме неразделни. Две години живеехме заедно и се обичахме, дори вече мислехме за сватба... Докато не срещнах мъжът,който открадна сърцето ми...
С приятеля ми, който се казва Тихомир, решихме да заминем за чужбина, за да спечелим пари и да с ...
  1002 
Неплануваното пътуване, което трябваше да е с влак
Преди няколко дни ми се обади майка ми и ми съобщи, че е време да отивам в Гърция, защото на миналогодишния ми шеф му е писнало да ме чака и си търси работници. Но за първи път от 10 години не ми пукаше дали ще работя това лято или не. Затова реших ...
  1209 
Щура работа
Щура работа - да си редактор в интернет сайт за литературно творчество.
Всяка прилика с действителни лица не е случайна.
Забележка: Цитатите са автентични - от личната ми поща. Затова са с пунктуационни и правописни грешки.
Когато се заемеш с тази дейност, нямаш представа с какво се захв ...
  1794  28 
Ветрилото от запечатани на лента мигове ме гледа през лица на мен...
От образа на огледало анфасът е различен - тъмно-бял в сърдитото покрай очите, а профилът го е загледала по-бледо лампа...
Чадър на черно-бяла рокля с очертанията на листа, застанал върху стъпки на крака, си контрастира с черно от ...
  1144 
Искам да докосвам хората.
- Да докосваш хората ли? Нелепо е да смяташ, че ако се пресегнеш към тях със сърцето си в ръка, туптенето му ще ги смути.
И все пак искам да докосвам хората.
- Сърцето ти не е бомба, която ще гали с безумните си пламъци челата им. Нито пък е бистра водица, миро, с което да ...
  701 
Шепот.
- Здравей!
- Какво си ти?
- Как какво? Аз съм твоето бъдеще!
- Какво искаш от мен? ...
  1331 
Чл. 8, ал. 1 от ЗЗВ (Закон за Злощастните Връзки)
Член 1:
Не успя да направи нещо, но аз си помислих, че съм бременна,
защото не си е сложил презерватив. Скрих се в банята и не из-
лязох до сутринта. ...
  1157  12 
Един живот напук
Напук превърнах се в огледално отражение на всичко, което някога си искал, напук превърнах се в стъклен кристален образ от твоите мечти, напук превърнах се в безропотно въплъщение на твоя идеал, напук изгубих дори себе си.
Напук вървях толкова време по измислен, сбъркан път.
Напук б ...
  870 
Огледалото
Огледалото - болезненото огледало, в което виждам своята същност, своята прокълната същност.
Всеки ден, когато ставам, аз съзирам този странен типаж от отсрещната страна, втренчил безумен поглед в мен. Сякаш ме изучава частично, гледаме с учудване и неприкрит възторг. И продължава да ме г ...
  759 
Познатият път, към познатата къща, скрила в себе си познатото чувство. Тялото ми знае къде отива, сърцето ми се прибира в своя дом. Всичко тук е толкова познато, всяка вещ навява спокойствие, носи спомена за теб. Тук е мястото, където разбрах какво е да си истински човек, тук ти ми показа какво е лю ...
  992 
Здравей, мой нов ден! Искам нещо да ти кажа, имам толкова много да ти разкажа – за любовта, живота и смъртта. Откъде да започна ми кажи, леле всичко толкова много ми тежи. За моето момче, обича ли ме той... и още куп въпроси, които тежат на моята душа, но... слушай ме сега. Бяхме деца и тъкмо преотк ...
  830 
И се появи от нищото и искаше нещо невъзможно... да се докосна до теб... без дори да те познавам. Не, не е възможно, защото не съм, като другите и едва ли бих могъл да бъда... Не искам повече празни хора, без капка чувство... не искам този свят с фалшивите си "стойности", които нищо не струват пред ...
  715 
Изморих се все за теб да мисля, какво направи с мене ти? С какво успя така сърцето ми да вземеш? Нима ти си идеалният? Нима ти си единственият? Страх ме е дори в очите да те погледна, страх ме е да не видя онова безразличие и онази студенина на сърцето, което не обича. Страх ме е да не разбиеш отнов ...
  726 
Животът рядко предлага съкровището, което аз познавам! Не всеки има шанса да срещне такъв човек! Повече от обаятелен, повече от добър и разбиращ... повече от всичко, за което би мечтал! Нужна е една усмивка и един поглед в красивите топли очи, за да разбереш, че имаш мисия на тази земя! Мислите за б ...
  1187 
Вървеше по скалите. По самия им ръб. Обичаше да върви по ръба. Да се надвесва и да гледа как се спускат отвесно в морето, като че ли Господ ги е изсипал право в него. А долу вълните се блъскаха самоубийствено в твърдата каменна гръд. Обичаше да ги гледа от ръба. Даваше й усещането за малкост - тя, б ...
  832 
Кой ме прокле да съм нещастна цял живот?
Все като ми се случи нещо хубаво, на момента се случват хиляда лоши неща!
Та и на малкото щастие, което ми се случва, да не мога да се нарадвам като хората.
Все така изгубена да скитам всеки ден, все така самотна да се прибирам всяка вечер.
И така заспивам бе ...
  916 
За сбогуване...
И двамата мълчим. Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики. Ти дойде с последните лъчи на слънцето. Сипвам последните ни питиета. А тишината е така хубава. Защото е истинска. И ни е страх да я счупим. Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотдел ...
  1015 
Не помня
Странно ми е. Защото те няма. Не помня кога те обожествих, но помня, че ми харесваше да вярвам в теб. Вместо свещ, палех надежда. Молех се за още един ден с теб. Мислех, че изблиците ти на ревност и гняв, са благословия, щом още ме обичаш! Направих ти храм с тухли от любов и мазилка от наде ...
  1078 
В любовта отново!
Когато те срещнах, всичко бе ми безразлично, ти бе за мен тъй далечен, тъй недостижим - срамувах се от теб, а сега е различно - просто съм влюбена, просто обичам. Не знаех, че някога ще изпитам отново вълнение, онова докосване, онази радост, от която започва нещо да ти "пърха" в ко ...
  782 
Търсих те толкова дълго, че вече изгубих надежда. Беше ме страх, но все още вярвах, че ще те намеря. Знаех, че ме чакаш някъде, но не знаех къде. По пътя си срещнах хора различни и често се припознавах, но аз тебе търсих и друг не признавах. И ето, намерих те! Сега двама по пътя вървим и щом обичаме ...
  897 
Бях наранена и объркана от поредния страхливец, който не можеше да обича и тогава ти се появи като светлина в моя мрачен свят. Твоята усмивка ме стопли, когато се нуждаех най-много от топлина. Пленяваше ме с това, че беше добър и разговорлив, с чувството ти за хумор. Непрекъснато се смеех, на твоите ...
  1618 
Само една звезда на нощното небе сега грее. Само една звезда искри и мрака краси. Тази светулка ме подлудява. Поглеждам нагоре, а тя ми се смее. Ти, мъничка, мила моя, защо си тъй сама? Защо няма някой, който да те топли, а само ти раздаваш светлина? Защо всички други звезди са около теб, но ти си т ...
  788 
Истинската любов преминава през всичко – през разстоянието,
което ни разделя, през минутите, в които не сме заедно.
Истинската любов остава в сърцето, дори когато ръцете не се докосват,
устните не се допират, а очите са далеч, за да се видят.
Тя е тук, дори когато ни няма. ...
  812 
Като малка самотна пеперуда,
подгонена от вятъра,
той се вкопчи в миналото си.
Очите му трескаво заиграха,
сърцето му щеше да се пръсне. ...
  657 
Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?
Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава ...
  1380 
И така, денят сменя нощта. И обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...
  829 
РАЗГОВОР С ДЯВОЛА
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покри ...
  1329 
Нека ти разкажа аз сега за малкото момиче с големите мечти.
Тя винаги си е имала всичко - и семейство, и дом, и приятели.
Но един ден това момиче срещна едно мило и добро момче.
(поне така изглеждаше)... И така, момичето си живееше спокойно.
Но един ден се случи нещо с момичето. То отново видя милот ...
  970 
Написах това в малко нестандартен стил. Простичко е, не е нищо особено, но крие много чувства, много спомени и често ме кара да се замисля.
Д.: ... И ти си тръгна просто така? Без да й кажеш нищо? Без да й кажеш, че ще продължава да е всичко за теб, че винаги ще я обичаш колкото и далече да сте един ...
  974 
Светло е. Навън вали. Седя в средата на стаята си и гледам тъжно и самотно тихите капки дъжд как лениво се спускат по стъклото на прозорците и сякаш искат да се размажат от сласт върху гладката му повърхност. Станах и отидох да отворя на стремежа им. Надникнах в празното облачно пространство, а мокр ...
  1001 
- За...
За тишината и за празното.
И за мълчанието на агнетата и за самите агнета. З
а развяващото се червено флагче и за желанието да развеем бялото знаме.
За влюбването, за любовта и омразата, ...
  1043 
Докосни лицето ми, впий устни в мойте, вгледай се в очите ми! Искам за последен път да усетя, че си до мен, за последен път да бъда твоя. Нека тази тиха нощ бъде нашето "Сбогом". Знам, щом пурпурната зора разпилее косите си, ти ще изчезнеш като сянка в слънчев ден. Но сега остани при мен, за последе ...
  1186 
Предложения
: ??:??