Стихове и поезия от съвременни български автори
Всъщност то и няма как
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи. ...
Не ми е все едно
Когато се съмняваш... прогони ме.
В далечен край самичък ще замина
и пак ще шепна светлото ти име.
Със всичко друго, мила, ме наказвай. ...
Дивите пчели 2
защо са?
Не казва учения,
няма ред.
Погубват се, ...
Хаос с илюзия за поетичност
спомените от загубен бряг.
Лебеди под ирисова стряха
чакат вятър с мирис на довиждане,
докато в запушен коридор ...
Една черно-бяла усмивка
И има ли свой дом въздишката?
Колко много импулси се носят
от една луничка на снимката...
Помня... как е била целувана... ...
Изгревът е розов кит
кацнал на небето.
Призори денят е сит,
от мечтите – свети.
Гледам цялото море ...
Муслонът в мен
Обичах да ловя муслони,
и търсих ги, къде ли не,
всред храсти и дървесни клони,
и щом намирах, мислих тъй, ...
Кристални съцветия
-Чува ли ме някой...?
Пред вселенските порти
дошла съм и идвам
от много далече...! ...
Моята Муза
но чувствам нежната й красота
и силата, с която ме повежда
да творя, да търся красота.
Искрено в душата ми посява ...
В миг...
всичко
разбирах,
но нищичко
докрай не разбрах…
На предстоящите кандидати...
но трудно е да съхраниш
така очакваната честност
и със народа да вървиш.
Годините ще се изнижат, ...
Празен романтик
за тях света е проста призма,
стиховете им се нижат на куплети,
всяка тяхна дума е афористична.
От тия съм циничните, дето ...
Не ще упрекна обичта в лъжа
на егото си, а на любовта.
В надеждата си тихо ще се сгуша,
но силна ще е моята мечта.
Дори и никога до теб да стигна, ...
***
тишина
съм побирала в моите
нощи.
Колко дълго би ...
In finitude 🇬🇧
Why do loved ones wallow in its distress?
On such questions I wish to put a finger
and unravel the mystery of postmortem stress.
Existence supposedly ends with death, ...
Честно казано
Не искам да ми носиш капчици роса.
Не си ми нужен да тичам по тревата диво.
Не чакам топло рамо. Искам свобода.
На Куковото лято ще те сгрея ...
Хиляди снимки
снимки от отминали години,
дни, които тъй са си заминали
има там, тъй ярко на тях има.
Дни какви ли не, лица тъй тъжни, ...
Непригодност
Очите се приучиха
да виждат привидното.
Отвсякъде е вечност.
Вместо у-уей – брътвежи
ние – естествено – раят!
Лъжещите, че ни харесват –
обичаме и дори ги хвалим,
казващите ни истината – ...
Cкакалци
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...
Поход към мечтите
Дай ми от силата си вечна, аз искам да вървя по небето,
Дай ми да опитам от огънят жив и да усетя безкрая,
На мен не ми стига земята, тръгвам на поход за рая!
Родих се и дишах сред пътеки утъпкани, притиснат в окови, ...
Призивът
Гавазова.
Ала и Бог не би могъл да го разчете -
тъй дълбоко са закодирани в него
ментетата.