Стихове и поезия от съвременни български автори
Почти еротично
Столът мълчаливо се пъха под нея.
Свещта разстила топли воали…
Стоят си кротко и уединено…
Докато стане време за вечеря. ...
Камъни и тръни
но глава няма да склоня.
Върху тънък лед ще танцувам,
но на ничие мнение няма да робувам.
Добра и лоша, ...
Медуза
сред дим, мъгли и лъжи.
На главата ѝ нямаше коси и рози,
а венец от двеста змии отровни.
Глас омайващ, ...
***
Достатъчно е да имаш сърце...
Радва ме
Радва ме новият ден.
Трепкай сърце, не унивай!
Слънцето грее у мен.
Нищо, аз знам, не е вечно, ...
Носете си новите дрехи!
... А и Времето ли, обяви ви вендета,
и без милост през снайпера гледа към вас:
то носете си новите дрехи момчета
и просто живейте, и любете на „макс”!... ...
Герои
И гледаше как всяка година
Носеше тълпата букети
На него и на още дузина
И казваха "още такива да има" ...
Тихо откровение
изящни от перото виртуално.
Икони галят с шепот тих,
с лъчи от нежности реални.
Магията на тази свобода, ...
Българска история...
(Имало едно време)
Историята дето ще разкажа –
и от трагизма ѝ съвсем обезверèн –
не може да се впише във пейзажа ...
В сърцето
И най-черния отрязък на нощта,
де светулки сияйни мостове чертаят?
По светло зелени пътеки, къде вълшебни същества сътворяваш?
Без преграда, свободен, къде си - на неизречената мисъл на края. ...
Братска помощ
от братската ръка, която
винаги се отзовава и помощ
мигом дава.
Бъди като стареца мъдър ...
Светеща вулгарност
в тази къща да всичко в миг се преобръща,
уж си отива напереност и се връща,
тука монетата си е една и съща.
В тази къща говори се, много говорят, ...
Чезне хубавият ден
в него има и добро, и зло,
когато си млад, си силен,
когато си стар, нямаш ти крило.
Какво добро, когато си отиваш, ...
Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 8
...
Ей така ме дегизират
да изглеждам сладичко кутре,
в резервацията на хотела ще визират: ...
И кучетата
през дворовете лаят.
Споделят, радват се, че съществуват,
не крият нищо, от началото до края.
Не скриват, когато са щастливи, ...
Най-първото ми зло
поредната жена,
камината запалих
със нейните писма!
Отворих скъпо вино, ...
Гробар
черно-бяла картина!
Място запазено за Смъртта...
Единствен жив там,
оплаква хора непознати! ...
Дневникът на един млад беладжия - 5
С нея ще излизам, ако се наложи.
Няма до реката с Вежен аз да слизам.
- Искам вече в двора все да те намирам!
Чуваш ли, детенце?! Чух я и запомних. ...
Майка
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.
Но в болничната стая притъмня. ...
Енергиен поток
прогърмя, проръмя, разлюля свежи клони,
дървесата шептят с резедави корони,
призовани на бис да раздават поклони.
Пълнолика луна облаците подгони– ...
Зад две кафяви очи
Поеми си въздух и изречи молитва!
Нежния допир на влажната морава.
Свали маската и погледни в дълбочините!
Стените се стесняват, няма ги вратите. ...