Леля Марийка...
В махалата си имахме много и различни комшийки.
Различни по външност, но и по вътрешна кройка!
Обаче любима на всички само бе леля Марийка-
сладкодумна, усмихната и за правдата бойка! ...
Дариха ми билет за влак на живота
с пътници странни в различни купета.
Не намерих в него изчезналия кивот,
а предимно хора, тънещи в несрета.
Бяха се скупчили в третата класа, ...
Работех в пералня, под моята спалня -
Перях много чужди пари!
По цели вагони... Стотици милиони -
от кока, хазарт и жени!
Аз риех с лопата - с нищожна заплата. ...
Догоря ли ледът или пламъкът тяло извива,
в причудлива приумица смътна източва снага.
Отстрани не изглежда самотна свистящата крива,
пропълзява догоре по тъмната стара стена.
Заиграна се вие отново, топи се фитилът, ...
Чичо ме пренася на ръце в кревата.
Дълго е жадувала за това душата.
И макар да мисля, че голям съм вече,
чувствам, че съм още малкото човече,
дето търси обич, нежност и закрила. ...
Ще се върнеш при мен, ще се върнеш
някой ден, щом ти стане студено.
Щом притихнал и празен осъмнеш
и признаеш, че е предрешено.
Ще престанеш да бягаш от нас. ...
Купидон сърцето ми прониза със стрела на любовта.
Вместо покосен да падна на земята аз се влюбих в точната за мен жена.
Тя е всичко онова което някога съм искал,просто ангел със неземна красота.
Тя е умна,тя е любовта,именно за нея аз живея на света.
Една си ми е тя едничка,моето момиче колко е добр ...
Страхливият мъж ще седне на брега,
ще тъжи и шепне дълго колко ти е верен.
Той ще остане сам със своята Самота,
не ще посмее той да те потърси и намери!
Безсилният мъж ще плаче от своята мъка, ...
Като пролетна река ме връхлетя,
с ухания и думи ме зашемети,
обсипа ме с'звезди, луна ми подари.
Но защо, наместо щастие и красота
озовах се окована във тъма? ...
/Стихотворението, което Удивителният Вергилий написа,
след като се срещна със Сюе и се разочарова от външността ú/
Какво да кажа? Аз вървя.
Площадът с ешафода – мрачен.
Поспра ли се – ще прокървя. ...
Къщичка и дворче – край са и начало,
кучешка колибка, кестен, розов цвят,
котка на салкъма, корито преляло,
над чешмата каменна пиленца мълвят,
птича разговорка, шумно, неразбрано, ...
Понякога си пиша безсмислици
ей тъй, колкото времето да минава,
или препрочитам стари вестници,
а покрай мен животът продължава...
Понякога съм тъжен без причина, ...
Българийо, безпътнице, любима,
при теб все идвам - тръгвам си отново.
Изневерих ти с няколко чужбини,
те ме посрещнат с ласкави окови.
Италия, красивата южнячка, ...
Дъждът, често облича в слънчеви дрехи,
по есенна мода своите капки.
И както вали, стопля се всеки,
по къси ръкави, а сутрин, с чадъри и шапки.
Такъв е Октомври, с характер на всички познат, ...
Бащите сдържат своите сълзи,
макар да чувстват обич безгранична,
към свойте синове и дъщери –
сълзите сякаш са им непривични
Бащите ще ви донесат вода ...
Дъждът е цветен, есенно красив
и капките са бисерни, растат.
Дъждът е чист, щастлив, свободен, жив
и мислите, окъпани блестят.
В душата тихо, кротко ромоли. ...
Какво време! Какво време обрулено!
Как вали и намокри улиците!
Аз нямам претенции. Дявол го взел и него!
Да му мислят птиците, просяците и влюбените!
Аз ще седна на пода, ще взема кафе до себе си ...
Някой ден ще летим из небесата,
хванати за ръце, просто така без криле…
Някой ден ще се въртим със вятъра,
като вятърни мелници в мигновение…
Някой ден ще се издигнем над планите, ...