Стихове и поезия от съвременни български автори
Понеже си ми наистина...
трън в пета, пръчка в спици на колелото,
че пожар съм стихиен, не пламъче -
ми личи, още от рождество.
Аз не мога да съм нейде във ъгъла, ...
Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 7
...
Почивна база " Синьо лято"
днес ми обеща:
- " За догодина ти запазваме бунгало ...
Такава ме обичай
Такава ме обичай днес и утре!
Не ме притискай, може до полуда
пряма да съм, даже и по-дръзка.
Не знам защо така ти е удобно, ...
Мечти
Какво направи с онзи млад човек
Той имаше мечти, какви мечти
Готов бе да твори в този труден век.
Летеше той с крилата си от тез мечти ...
Остатъците от лепило
се усещат по кожата ми остатъците от лепило
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново. ...
Една последна прегръдка
Пак ли си ти?
Какво пак гледаш,
какво пак искаш?
Какво пак търсиш, ...
Море от любов
ние, а после като новородени
излизаме от този вековен океан,
колко важно е само да обичаш
и да бъдеш обичан в света. ...
Надеждата на сърцето...
миналото остава назад.
Знам съдбата на врата ни
закачена е, изписана е тя.
Но избора ни управлява я. ...
Жеравни
отвесен жерав на едно крило,
и другото му, застъпеното,
прикуцва в мислен танц – танго.
И с цвят на пепелта на роза ...
Разнищване
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:
„Защо сърцето спори с мислите?”
През раните душата се разголва, ...
Миш маш и голи охлюви
на дъното на тенджера стара,
на шанс се надява самия късмет
и пали от нерви цигара.
Кучка ражда тъмна материя ...
Забравеният дъжд
онзи дъжд, който всичко отмива?
Дали от слънцето скрил се е той,
което блести
и не се вижда как душата се свива? ...
Морски патила
кресна баба към децата
Цоцолана да не бъда
щом морето не изплискам,
но в гората ви отпращам ...
Къде е Кой?
с разперените си метли...
а кафенето се косеше:
„Тъй светло е, та чак боли!“
М. Башева ...
Покрив
Се молех за покрив от дъски.
Когато заспивах под дъверна стряха
Си мечтаех за червени керемиди.
Когато се завивах с изгнил картон ...
(не)сонет за (...)Касандра
Косите ти – вълни от шоколад
завличат бавно всеки поглед
към сочните ти устни ад-
червени, в средата на които лед ...
На село - 2
на Иванчо вече му е доскучело,
сеене, копа̀не, скубане на плява,
верно само гледа, но го изморява.
Цял ден пие мляко седнал под асмата, ...
"Приказките съществуват, само ако ги създавате"
от прочетения вестник - малка лодка до безкрая
и сложи платна от репей, и издуй
ги с бузи,
от които дъх посоката за изток знае. ...
Дневникът на един млад беладжия - 4
Някой беше станал рано отзарана
и из къщи чуден мирис се разнесе.
Баница ли баба Койна днес ни меси?
Майка ми я прави със кори готови. ...
Звезден единак
Дълбоко в паметта ми има мрак,
сред който се страхувам да нагазя.
Нима съм се родила единак –
посрещан и преследван със омраза? ...
Не ме отлагай!
Научих се да чакам, но не свиквай!
Не искам да съм временно явление!
Или пък любовта ти на повикване...
Недей да ме пренасяш в жертва - ...
Летни бури
в които само слънцето прижуря
и природата е наполовина будна, наполовина спи...
Аз обичам само летни бури,
обичам вятър див и непокорен да шуми, ...
На гости в Скопие
дошъл. Небето се отваря.
Не знам в коя държава съм,
но съмва, както и в България.
И колената ме болят, ...
Празни Думи
десетки пъти чувах да изричаш!
И те копаха пропаст помежду ни,
която днес не можеш да отричаш,
която ти е непреодолима. ...
Странник
Виж, как се точи през писалката..
Изтича
в мисли за теб
Попива ...
Роб
Робът си остава роб до края!
За него няма дума „свобода“!
За него утре просто е безкрая!
Когато роб си всичко ти тежи! ...