Гори една сълза в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти ела, докосни ме! Изгарям от любов! ...
Тя, чумата, храни Прасета отбрани,
а здрави прасета загробва във ями.
Сега ще гриземе все вносни джолани,
а евросубсидии бяха изпрани.
Народа понесе го без много драми ...
Ветровете и бурите сплитам на плитки,
изписвам с облак ситно небосвода.
Отдавна са моретата ми много плитки
на токчета и по водата ходя.
Буревестник – душата ми – носи се с бриза ...
За жалост - туй от памтивек е мода-
келешът , който яхне поста висш -
набързо да забрави за народа -
с безброй жандарми да се огради !
До Него да застанат с куп фанфари, ...
Искам силен стих да ме стовари,
че за ходилата да ме хване непотърсени,
да ме придърпа в дверите си
и да ме заключи,
за да не мога аз да го претърсвам. ...
В надсъние, над време, над пространство,
в преприказно, вълшебно измерение
със скоростта на светлината, в странство,
през вечността летя към мигновение.
Фантазия безбрежна, без съмнение, ...
Простете ни велики, смели български предци,
на нас, съвременните ваши синове и дъщери,
че подвластни на егоистични, нелепи политически игри,
днес ние водим недостойни, грозни безсмислени войни.
Пренебрегнали завета ви мъдър задружно България да градим, ...
Сякаш златна лава се изсипва –
разтопи се слънцето в морето.
Приюти се в хладната му ласка.
Сливат се в едно великолепие!
Пръски свежест разпиляват ...
Тичам пак с филия във ръка
и камъни прескачам, сякаш бездни.
Чакат ме за лудории цялата тайфа
и у дома до късно няма да си влезем.
Ще бъда пак стражар, ...
Когато от обич сърцето не трепва,
за друг човек, времето все не ни стига.
Думи забравени, в неписана клетва,
обещаното е само като на книга.
Ден подир ден, вечер след вечер, ...
Преди много, изгубени в бури, години
ме издърпа с ръка от реката дълбока
и сърцето си даде за нафора, сложи ми име,
Витлеемска звезда залепи на челото ми.
Аз не исках да зная, не исках да слушам ...
Той насочи дулото срещу лицето ми.
Аз му изпратих въздушна целувка.
Една война, продължила твърде дълго,
Най-после имаше шанс да приключи.
Чаках този момент години наред. ...
Баба ме е хванала здраво за ръката.
Дърпа ме към себе си, но е в шок горката.
Кучето ни гледа право във очите.
- Скрий се зад гърба ми! Хайде, бързо, Мите!
Чантата отваря тя да извади нещо. ...
Скала ти поиска да бъда висока,
аз бури да спирам и зли ветрове
дъха ти да цепя, когато си вихър
и сам да те чакам със векове.
И извор поиска да бъда кристален ...
Времето разделя ни, но зная
някой ден отново ще ни събере.
Тръгнем ли със тебе към безкрая
под небе от радост и любов - море.
Като птици волно ще летим. ...
Ще се отстраня от себе си, за да полетя на крила – понятие чуждо,
но близко в душата ни свита прибрано мълчи ненужно,
от упрека,
срещнал погледа си в кривото огледало – нали
това е най-близката среща от измеренията ...
На плажа красота, романтика
и жълто-сините нюанси на морето,
а гларусите, с древна тактика,
разбиват тишината на парчета
с гласът си, спомени от древността, ...
Болеше ме, но всичко ти прощавах.
Обичах те! Дали сгреших кажи!
В нощите когато сам оставах
те чаках често буден до зори.
За другия не те попитах. Зная, ...
По улици търсех, по пътеките скитах,
но само пръст и камък намирах.
За няколко стоплящи думи хората питах,
срещнах мълчание, вървях и не спирах.
Ако спра, ще потъне сърцето ми в тиня, ...