Стихове и поезия от съвременни български автори
Мъката на гората
имаш ли сянка дебела,
имаш ли вода студена,
телата да си разхладим,
жаждата да си утолим? ...
Tочно затова
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета, ...
Миг
не беше слънчево и топло.
Валя, гърмя, посмя се, даже честичко боля.
И мина...
Сега е ден и някак си препича, ...
Всепобедна вяра
от вярата – добра и чиста, бяла,
без глас трепери, в риска си натясно,
с безславие да си скрои провала.
Защото крайно са несъвместими: ...
Безпилотен
Да летя без посока, без крила
Да съм това, което другите не искат
Да правя това, което не им стиска
Знам кое е право и кое е грешно ...
Главоболие
Внимателно го бутнах настрани.
Изхърка като стар шансон
и млъкна, сякаш го боли.
В главата ми звучи акордеон. ...
Самотен Демон
сили нямам да спра влиянието ти върху мен...
Ала не ще нося повече това бреме върху раменете,
ще дойде ден, когато ще ми паднеш в плен...
Из улиците, в мрак, самотен ще се луташ посред нощ, ...
Нощ в Андалуси́я...
Денят се скри зад хоризонта
потъна в мрак Андалуси́я –
безброй красавици страхотни
нощта изпълват със магия... ...
Есенно капричио... (диптих)
(диптих)
1 . Есенно капричио...
Вятърът все още весел,
още аз и Мисълта - ...
Предчувствие за Есен...
Гората е с духа на развигора
и в нея бродят летни чудеса...
... но-о Вятърът върти сега нагоре
оранжево-червените листа́... ...
Алея с номер 20 - 08
(тук всички те са набори по тръгване).
Тя, като всякоя година високосна,
с едната даваше, а с другата измъкваше…
Теренът прогресивно запустява… ...
Прибиране в къшлата
Погледнах към върха - прибираше се стадото.
Пастирът беше гневен, псуваше наред,
бях омагьосана от песента на чанове.
Навярно той е прав - денят бе окъсял, ...
Тишина Безкрайна
Не усещаш ли това, прекрасна моя ти омайна.
Разделени, аз и ти от спомени болезнено изречени.
Разделени, аз и ти от спомени, но съдбите ни остават си предречени.
Нима не чувстваш, мило мое, същото и ти? ...
Космоса да посетя
в хаоса местата на мечтите знам.
От надеждите ми, ярко осветена,
една мечта не знам защо е там.
А тя все по-ярко в синьо свети, ...
Предпочитание
безмълвното предпочитание
на понякога пред винаги,
отсъствие пред тръпнещ скут,
и черната летяща точка в затворено око ...
Силуети
витаят силуети.
На есента листата,
златни са конфети.
Въздухът - за двама, ...
Демон
неканен гост съм в тъмната ти стая.
Красив е твоят сън, усещам аз.
Напомня ми за младостта и рая.
Сега съм тук, защото те желая. ...
Жената
ценена, понякога като малка принцеса, понякога като вредна, но
толкова скъпо на сърцето, малко нещо. Жената трябва да бъде
прегърната, понякога внимателно и нежно, а понякога
с всички сили , кат бушуващ елемент. Жената трябва да бъде оби ...
Моторната песен на колелетата
Листа по калника, дрънчи...
Да бе дъждът, а то пак – песен
четиритактово звучи.
Ръжда, боя... Е, вече стига! ...
Не си тръгвай
знай ще страдам и много ще боли.
Сърцето ми ще плаче наранено,
раздялата ще ми тежи!
Макар, че тръгна, аз няма да забравя, ...
Майко Земя...
Синя планета. Обетована земя.
Как си днес? Защо плачеш?
Забравих, знам, за теб. Нараних те.
Толкова, че съм те изоставила. ...
Сън
И бавно ражда се деня
При теб ще вляза леко аз на пръсти
Така красива си в съня
Усмихваш се, а сякаш разцъфтява цвете ...
Кръговрат
ще си тръгне слънцето
което ,ще огрява с ярките лъчи
други хора, други пътища,
други свят дори. ...
Тишина
мъгли на хоризонта им прати,
ездачи са, безумно племе,
коне железни, въздухът трепти!
И дай ми мъдрост да не съдя ...
Истинска любов
и не иска то оттам да те пусне.
Сърцето ме предаде, при теб остана,
не чува, че нямам право до теб да бъда.
Обичаме се, но любовта ни е невъзможна! ...
Затвор
Повръща ми се от позитивизъм
Изморих се от любов на дребно
Давя се в омраза и цинизъм
Изроди, проповядващи хуманизъм ...