Стихове и поезия от съвременни български автори
Жадна съм жена
До нас върви и любовта.
Жадна съм жена и пия сега!
Не мога да мълча. Не и това!
В теб живея пак с песента. ...
Една добра илюзия
че има мир за нечия душа, че с тътена на злото не ще свикнем.
Каквито и да дойдат времена, дечица ще огряват мило парка,
а птиците, с потръпнали крила, от жици ще отлитат в утро жарко.
Когато мракът падне над села и някой чака своята любима, ...
Атлас
Като Атлас умората помъкнал –
огромна като цялата Земя –
вървя самичък тъжен и замръкнал
едва провлачващ восъчни крака... ...
Споменът на Пустинята
В Пустинята внезапно буря сви
и дъжд пороен се изля,
и буйни хукнаха реки,
където текла бе вода... ...
L`acrobaleno come un quadrifoglio 🌐
Dammi madre come la mia Luna
la risposta una.
L'arcobaleno come un quadrifoglio?
Con la fortuna vorrei dipingere ...
Триптих
1.Съвременност
Като застаряваща красавица
станал е Светът ни злобен...
Сякаш нашата Цивилизация – ...
Червени са опитаните вишни
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти, ...
Ще има скоро медоносни крави
сред този луд и див прогрес -
Жени, мъже си сменят пола,
по-тачен и от църквата е молът,
светилище най-свято е фейсбука, ...
Любовта на луната
любовната си мъка тихо ни споделя,
горчиво рони сълзи и мълчи
заровила лице в небесната постеля.
За слънцето тъгува май, ...
Часът за поезия
Пресявам бавно спомените дневни...
Горчивини се смесват с тръпни мигове
и в тъмното се ражда стих пореден...
В лабиринта се понасят мисли и табута, ...
Белокрили мечти
при мене долитат,
галят ме нежно
с луни лъчи,
седефно светят - ...
Първите
живеещи тихо, умиращи тихо,
без светски шум,
без ръкопляскане,
без траурни речи, ...
Школото дойде!
с глъчка голяма
и всеки застава
двама до двама!
Звънчето удари. ...
Есен в града
И шума в града,
това ли остана от есента?
Безводни реки,
прах върху асфалта ...
Безсмъртен
Изливаща се тъмнина и сянка зад слънце,
Заслепяващ мрак крепящ се на надежда
Всеки недостоен е да бъде близък
Страхът убива чувството накрая ...
Сега ще те науча
една дума, хищнически поглед, ненаситен..
Повдигам се на пръсти, хващаш ми бедрата;
забравил за обноските, играеш го невинен..
Омайваш ме с целувки, жадни, без да спираш; ...
На Санта Марина*
на Санта Марина
липсваше братски народ.
Съвсем го загазих,
но призивът спазих - ...
Заключена душа
със други рядко контактува.
Ала дори не е и странно,
тя с никой не желае да хортува.
Затворена във клетката желязна, ...
Вятърът
Струните на тишината
Вятърът едва докосва
и се носи над Земята
яхнал облак буреносен... ...
Агония
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ
Колко време ще кървя и страдам ...
Ангелски плач
но безгласно. И безкръвно.
Без следа от нарушение
на равновесието,
приело облика на утринен лъч, ...
Дървото на живота
и по малката отсечка ходим боси по тревата?
Виновен ли е куфарът с багажа където има място
за огледало и за риза?
Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш ...
"Автостоп" продължение
Кака Гана рано стана
и овцете издои,
сетне за вода отиде,
кравата да напои. ...
Понякога
Обичам се такава - доверчива, не надмена,
чиста.
Истинска жена!
Обичам ли, ...
Само за теб
и не харчѝ я по децата.
За тях си пътник към скръбта
и на предел са ти делата.
Полвинвековното сърце ...
Бойко и ловчанският митрополит
за на църкви ремонт,
с джипката се друсна
закръгленият мастодонт,
орден църковен получи ...
Обичам
за вас оставям пушките
да стреляте по тях, но за беля:
и мерникът изкри́вен е,
героят ми наивен е, ...
Сърца от лед
Значение има ли, какво е времето навън
щом вътрешно обхванал ни е студ,
щом живеем сякаш сме в порочен сън
сред виденията на някой луд? ...
Чушкотека
Направо ужас, ступор, стон.
Смърдеше гадно, бе горещо,
и кискане в съседния балкон.
Милене, пак ли твойта чума, ...