Стихове и поезия от съвременни български автори
Изневери, оправдания и отрицания...
и няколко салати,
не питам никога: - Защо?
- Гюрукът ми се клати!
Тогава... само съм засмян, ...
По-ярко
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...
Празен
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...
В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...
Прибери си сетния куршум
Празнично надигай празна чаша.
Брой секундите без звук, наум.
Сетният куршум е в патрондаша.
Прелистѝ из стария албум. ...
Първи май
за него всеки ден се борим.
И тежка е за народа ни борбата
и нека сърцата си отворим
за лъчите му, за хубав живот. ...
Май
Толкова съм устремен!
Гоня април, бързам да дотичам,
той е вече уморен!
Във торбичката си нося много радост, ...
18+ Между две бедра
аз бях!...
Каква наслада и какъв екстаз,
а между тях - аз, аз -
Каква прегръдка и какъв късмет, ...
Вярвам
от драки са добрите намерения.
При все, че ме измъчват люти рани
не ме отказват болки и съмнения.
Пробивам път през шиповете с длани, ...
Море е
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...
Прозрение
Душата ми бе притеснена
натъпкана бе с мисли зли,
и в хаоса неподредена,
ми носеше безброй беди ...
Хилядите п(р)олети на страстта
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае какво
за акостиране. ...
Короналюбов
и жена – и тя така.
Среща в парка под върбите,
някъде през пролетта.
Запознали се във Нета, ...
Любов!...
Измислих я...Създадох я от нищо
и влюбих се във образа ѝ сложен!...
Загаснал огън стъкнах в пепелище,
но щом е моя: Ореол ѝ сложих... ...
Потъвам
уморителна, жестока,
а аз съм в битка с времето
и бездната дълбока...
Потъвам все надолу, ...
Бъдеще
Държа аз смело твоята ръка.
И всичко що е тъй омайно
Води ни към вечността.
Пътища далечни уж един от друг разделят ни сега, ...
На гърба на птиците
а сърцето е спомен на звук, разпиляван писък на вечност...
Тя е птица и сън, но дори ако нямам какво да ти давам,
ме спаси и сълзите изтрий. А изчезна ли - тя ме извайва.
Под земята са много съдби, тъмни корени, сълзи, неволи... ...
Чезнем
а преди секунда бъдещето бе красиво.
Светът се дави в ярост неизбежна,
гърчи се, затиснат във хватка уродлива.
Никога не съм се чувствала така далечна! ...
Тридесет години орис
даже и за своя дял,
да мълчи само знае
и затуй е оскотял.
И стадото върви напред ...
Оранжева Жена.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга...
И аз дали поискал или не, ...