Стихове и поезия от съвременни български автори
В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...
Прибери си сетния куршум
Празнично надигай празна чаша.
Брой секундите без звук, наум.
Сетният куршум е в патрондаша.
Прелистѝ из стария албум. ...
Първи май
за него всеки ден се борим.
И тежка е за народа ни борбата
и нека сърцата си отворим
за лъчите му, за хубав живот. ...
Май
Толкова съм устремен!
Гоня април, бързам да дотичам,
той е вече уморен!
Във торбичката си нося много радост, ...
18+ Между две бедра
аз бях!...
Каква наслада и какъв екстаз,
а между тях - аз, аз -
Каква прегръдка и какъв късмет, ...
Вярвам
от драки са добрите намерения.
При все, че ме измъчват люти рани
не ме отказват болки и съмнения.
Пробивам път през шиповете с длани, ...
Море е
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...
Прозрение
Душата ми бе притеснена
натъпкана бе с мисли зли,
и в хаоса неподредена,
ми носеше безброй беди ...
Хилядите п(р)олети на страстта
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае какво
за акостиране. ...
Короналюбов
и жена – и тя така.
Среща в парка под върбите,
някъде през пролетта.
Запознали се във Нета, ...
Любов!...
Измислих я...Създадох я от нищо
и влюбих се във образа ѝ сложен!...
Загаснал огън стъкнах в пепелище,
но щом е моя: Ореол ѝ сложих... ...
Потъвам
уморителна, жестока,
а аз съм в битка с времето
и бездната дълбока...
Потъвам все надолу, ...
Бъдеще
Държа аз смело твоята ръка.
И всичко що е тъй омайно
Води ни към вечността.
Пътища далечни уж един от друг разделят ни сега, ...
На гърба на птиците
а сърцето е спомен на звук, разпиляван писък на вечност...
Тя е птица и сън, но дори ако нямам какво да ти давам,
ме спаси и сълзите изтрий. А изчезна ли - тя ме извайва.
Под земята са много съдби, тъмни корени, сълзи, неволи... ...
Чезнем
а преди секунда бъдещето бе красиво.
Светът се дави в ярост неизбежна,
гърчи се, затиснат във хватка уродлива.
Никога не съм се чувствала така далечна! ...
Тридесет години орис
даже и за своя дял,
да мълчи само знае
и затуй е оскотял.
И стадото върви напред ...
Оранжева Жена.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга...
И аз дали поискал или не, ...
Разлюбване
твоите стъпки тихи да чуя.
При мисълта си за тебе поплаквах,
исках в сърцето ти пак да нахлуя.
Копнеех за нощ споделена и чиста, ...
Търси се
срещу риза в кръпки и оголена душа.
Под грешните му стъпки улици притихват,
къпе се градът в загнили есенни листа.
Скитник тътри в белите окъсани ръкави ...
Любима
израсло в градина незнайна.
Милувките, помнят ръцете –
на друг мъж –забулени в тайна!
Забравена днес от партньора, ...