Стихове и поезия от съвременни български автори
Без теб
под малко чадърче се крия от теб,
на островче малко в безкрайното синьо
ако ще идваш, носи сладолед.
На островче малко в безкрайното синьо ...
Липа
Не, всъщност точно две са,
пред бяла къщичка - съдба!
Аз - нея и мен тя хареса.
Десети ден ми дават цвят, ...
Танц
Седнал под есенните дървета,
А листенцата, които падаха там
Играеха заедно балет.
Един цигулар свиреше валс ...
Лятна вечер...2
Един Далечен вихър
премина жизнерад
и над Земята тихо
повея с летен хлад... ...
Дали
Дали съм от най недолюбвана.
Дали съм потретила с първите.
Дали съм била, ако ти не осъмваше...
Дали и да мога със вятъра. ...
В по-различни дни
Ако потъвам или нещо лошо ми се случи,
дали всички ще се отдръпнат от мен?
Казват, че човек от грешките се учи,
но е човешко да ги повтарям ден подир ден. ...
Магия в бижу
за сърцата, прескочили удар.
Магнетична лила в аметист
трезв държи те, далеч от заблуда.
Поплачѝ съкрушен с Дионис, ...
''Сърцето на Твореца''
блестящ съвет от камък
и в мойте кости мъчни
запали черен пламък.
Над бЮрото и лИста ...
Чакрите 2
думи са нежни и галят ухото.
С хора критични, избягвам да споря...
Бог ме предпазва от среща със злото.
Дар ми дарява – безценното слово, ...
Пролет
Пролет е вече !
Вятърът който дърветата брули
и зимата- са далече .
-Пролет е!-бадемът възкликна ...
***
и всички бяхме сиви мравки,
не вярвахме, че има Рай,
поляни, пълни с незабравки.
и бе охулван често Бог, ...
Позитивна енергия
тази злоба, от която кипите,
тази завист, този мраз,
що не ви дават да спите...
Хора, овладейте се, спрете, ...
Камбанария
Събужда се света.
Някой тъжен, груб и буден
разчертава си деня.
Друг човек добър, но муден ...
Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 2
...
Днес отправяме се към чешмата
да напълним в тубите водата.
В кипро село се намира, ...
Има море!
пред празния й взор (…назад…назад…назад…)
изглежда, че са хиляди стоманените пръти
и че зад тези пръти няма свят.
Р.М. Рилке „Пантерата” ...
Сладоледена русалка
и с мидите, и с дребния сафрид.
Скаридите опитах да намеря,
но били болни от плеврит.
Делфините отишли на банкет - ...
Краят на вълчицата
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми ...
Опозиция
Моята опозиция – правя напук на тъжното в мене си.
Долавям от ехото: „-не си... -не си... -не си...”
Не!!! Съм. С полепнали навсякъде усмивчици...
оставам без прикритие... Светлина съм. ...
Към новото щастие
пленен от небесните твои очи;
косите ти сякаш са лунни лъчи,
обкичени с огнено-звездни бижута.
Не можеш да бъдеш единствено моя, ...
Не е, бе
и приятелки добри.
Правят си взаимно четки,
пърхат с палави очи.
И така от тема в тема ...
Животът-игра и мечти ли бе?
животът е една игра-изиграй я,
животът е низ от добро и зло,
които се редуват ден след ден
и кръгът се затваря пак. ...
Клада
ще изгоря, надеждице моя!
Ще изгоря под пороя!
Ще разтуря света на кристали –
чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот! ...
Моят роден град
Разхождам се в моят чуден малък град,
тих и спокоен, взел сърцето ми в плен.
С всяка стъпка откривам свят непознат,
с възхита, не само защото тук съм роден. ...