Стихове и поезия от съвременни български автори
Чудо
колко сме невежи,
само отрицателно да гледаме,
залети от брътвежи.
С обвивка от хумор, ...
Игра на думи
през рамото си бях преметнал вила,
нарамил раничка със мъничко храна,
в носа си чоплех раничка и свирках си с уста.
Небето бе с цвят син, но заваля ужасно, ...
Как загрижен беше Рори и разбра какво да стори
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? - ...
В твоя поглед езерно-дълбок...
езерно-дълбок
виждам, мила,
всичката унилост,
сякаш някой ...
Колко малко ни трябва
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...
Преди "Съдният ден"
и на негово място доверие да засадим.
В сърцата ни, гневът и алчността,
да заменим със съпричастността.
Думите си на две да съкратим, ...
Моят Ад
Полети...
Надолу пропадни,
ела при мен,
падни назад, ...
Дъщерята на Мъглата
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...
Съзрях и те съзрях
малкото ми,
писъчно нереален,
с натъртено сърце.
Не бях жива преди да те съзра. ...
Медицинско стихотворение
Трябва ми веднага. Много спешно.
Пробвах вече с алкохол. Не става.
Май терапията е погрешна.
Много са страничните ефекти. ...
Една вечер от Вечността...
Монотонно... Монотонно
плискаха в брега вълни...
Вечността над нас – самотно
от звездите заръми́... ...
Защо се заразих с любов, кажи?
че няма връщане обратно,
как това чак сега открих
и погледнах надолу страшно.
Само за дни успях и се промених, ...
Безмилостен
и сякаш че рояк оси бръмчи.
Пронизал с изстрела си тишината,
той тръгва си. Дори за миг с очи
пътя на стрелата не поглежда. ...
Щастие
лумнал след библейско чакане.
Ябълка на Ева във утробата.
Отпреди змията и прокобата.
И осъмнах с дара на познанието. ...
Топлина сияйна... Смисъл свят...
Дори с един процент и да зависи
живота ми от мен, с душа ще бъда,
а моята душа безспорно... ти си.
В безизходност и на ръба на бездна, ...
Поетите не са това, което бяха
откакто влязоха във интернет.
В една реалност като се събраха
заринаха се... под тонажна смет...
Едни твърдят, че са най-талантливи, ...
По пладне
е сготвило за вятъра
бели облаци
в най - дълбоката
си синя тава. ...
Когато Април си тръгне
за да се върне догодина, в началото на пролетта.
И тогава, кой друг, ако не ние
ще разкажем за чудната сила на любовта?
И когато си спомням този Април, ...
Преди
разкроените дрехи на мрака.
Останѝ по очи – и мълчѝ...
Предстои ти огромното
чакане... ...
Разкажи ме
разкажи за теб от времето с мен
но не на другите
на себе си ме разкажи
нужно е да продължиш ...
Конкурсно
очите затворени Божи.
Грамада от камъни - думите тежките
и змии - без които не може.
Ябълка - райската сладост в раздорите, ...