Ще има ли и мен кой да погребе,
или месата ми така ще си изгният
на някое измислено поле –
след битка на народ със политици?
Децата ми, изгонени от дом ...
Природата отдавна е в кома...
Колко знаци пропусна, човече?!
Сега за капак – "вирус корона" –
ще те смачка! Разбра ли го, вече?
Опомнѝ се! Командно тя диша – ...
Лежа върху килим – трева зелена,
над мен се шири сводът син небесен.
Душата от блаженство озарена,
в простора зазвуча омайна песен..
Поглъщам свежестта на утро ранно ...
Засадиш ли в сърцето дърво,
а в душата допуснеш ли пролет -
чакай птици да свият гнездо
и да пеят в зелените клони.
Чакай сянка, спокойствие, цвят, ...
Нощта бе изпила топлината на летен следобед,
а ти бе събрал в очите си цялото слънце.
На Изток валяха звезди, а Запада с поглед
събличаше целия свят в прозрачно небе,
където с криле от мечти полетя любовта ни ...
И станало е тихо, като в храм,
неверни Тома първи си отиде.
По пътя, към неверието, сам,
нарамил злоба, присмех и обида.
Небето заздравяло - не кърви, ...
И ето ти пораженията от вируса, веднъж влязъл в душата на нормален човек и опоетичил го…
„И дядо Йоцо стана свободен - казаха му това.“ /Иван Вазов/
„Приемете свободата!“ –
поднесе сервитьорът.
„Гарнитура е. ...
Рисувам най-последната сълза със радост.
Очите ми са сетен вик към нечие небе.
Кръвта във вените ми сигурно е млада,
но вече не достигат разум, кръст и колене.
В галоп, подгонени от детски глъч, ...
Сълзите ми? Не плача вече.
До мене не заспива тази мъка.
Преди поне болезнено ми пречеше.
Сега съм просто самота във плът.
Не зная колко утрини ще имам. ...
За тебе приятелю, тъжен и беден,
в житейската стълба ти днес си последен...
е тази поема от мен сътворена,
на твоята личност – с любов посветена.
Застанал на старт си към преходно време, ...
"Не се привързвай.
Каквото и да правиш, той ще избяга." - обади ми се съвестта,
каква ужасна душевна микрофония сега настана...
"Така се и не научи,
от какво си ти глупаче: ...
Не ми се иска ... да си го призная...
но на Света наш му идва края.
И не защото на хората обикновенни
им се иска а защото ,алчноста сиромасите
претиска., Алчноста тоз демон ,гаден ...
С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...
Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.
Който заспал е, не знае смъртта че е близко. ...
Високосна моя, в календара ти,
някой е зачеркнал пролетта.
Искат да се върне някак старата,
им година. С жарките лета.
Този ден, дарен от летобройците, ...
Издъхва лебедът на любовта сред дюните на залеза
и шията му призрачна е моста към финеса на звездите...
Кажи ми още ли сънуваш ехото прокажено от разказа
на онзи скитник, умиращ сам пред сала на мечтите.
Във възел гордиев душата стегната неистово се мята. ...
Another day, just another day?
will this ever come to an end?
Who will wash my tears away,
and wipe them with his hand?
Another day, another day to dwell, ...
Светът ми по размери е със точност
до няколко невидими микрона.
Вселената познава ме задочно -
наричал я по женските корони.
А иначе, Луната и звездите ...
Вечер в Страната на спомените...10
(към цикъла :“Вечер в страната на спомените“)
Тежат натрапливо случайни ми́сли
и тъжен бродя сам във вечерта,
а късна Есен разпилява ли́сти ...