Стихове и поезия от съвременни български автори
Съблечи тези вятърни шорти!
Тези вятърни шорти ти мязат!
Искам с ризка буфан да си пак,
под която... ( Какво се показва?)
Нежно люшнал се житен масив ...
Рилският манастир
Автор - Величка Богданова - Литатру
Вървя по пътечката горска, извита,
а там, на баира, сред вечни гори,
стои строен храм с красиви извивки, ...
Намерили му цаката....
Намерили му цаката...
Руснак и българин се били дълго
един до друг в война не лека...
Опасности ги правели безмълвно ...
Бяла е тъгата ми
е с цвета на моята тъга.
Стига сме се лъгали, че светла
невъзможно е да бъде тя.
Не мислете, хора, че тъгата ...
Освети ме по пътя, моя бледа Луна
което ни свързва в копнежа
на ръцете ни да се слеят...
Напомнят ми с плисък вълните
за твоите устни - ...
Жажда
Преди и ти дъхът си да поемеш.
Преди да изтекат рождените води
и животът да започне да ти взема
Пъпната ти връв преди да прегори ...
Приближаваш се
стоиш. Гориш,
тялото ти е небе...
по залез.
Стъпките ти ...
Писма
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е... ...
Августо – мусонско
от облаче – буфан ръкав!
Дъждът, не щеш ли, ме изпорти.
Помля́ ме – луд и въртоглав!
С целувки по́чна ме на капки, ...
Бенка от Луната
няма да се връщам да я взема!
(и без друго точка е Земята!)
Гледай я Луната – с диадема,
кипри си смокиновите устни! ...
Мечта за прошката
най-мрачните ми тайни ще разбули:
Аз бях мечта, удавена във плиткото
в един прашасал, скучен ден на юли.
Бях еретикът, изгорял на кладата ...
Неземна
слушам шептиш.
Земна, неземна...
тихо броиш.
Ценна, безценна... ...
Системата
сърце ми скръбно се свива.
Сещам се за 240 глупаци,
за системата, що ги убива.
А и аз самият съм беден, ...
Поет - неверни
Обаче тъй ми се искаш много.
Толкова чак, че забравям
как няма да ми се случиш скоро.
И понеже ми става тъжно, ...
Безвремие
ме отнася там, където не стоят и мислите в усамотение –
много далечен път от реалността
на собственото полезрение.
Къде съм точно аз?! ...
В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...
Допива ми мартинито със сламка
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...
Вечности
за да си кажете наздраве
и преди Онази с нежната Коса
приседне под смокинята на двора,
да ти рисува зима с майсторска ръка... ...
Малките неща
в малките наглед неща:
в аромата на липата,
в полските цветя,
в слънчевия залез ...
Из " Дневникът на Арти", Споделено 2
...
Момчето е моя любимец,
играем от малки
и учим житейски уроци, на залги. ...
Той е?
Вън горещо е нали,
той пък ще те охлади.
Неподвижен е, но знае
и със всеки не играе, ...
Кой ти помни зов победен?
и присяда, под салкъм.
Може би светът ще свърши,
наживяла се не съм.
Селянинът, с груби длани, ...
А как боли глава от него
Брадичката подпрях си на коляно.
Под ментата са първите ми седем –
мохито се брои по преживяно!
Садя́ целувки – нищо! Никне плява ...
Дневникът на един млад беладжия - 9
Бръмнал е отрано в тъмно хидрофора
и не ме оставя даже на шегичка
да си поиграя със съня на жмичка.
Къси панталонки бързо си обувам, ...
Ти виждал ли си лодка, Алчни политици
(АЛЧНИ ПОЛИТИЦИ – БЕДЕН НАРОД)
Автор – Величка Николова – Литатру
Ти, виждал ли си лодка във морето,
сама и малка, ...
По погрешка
като мене - орисия.
Виж, оправих ти кревата,
призори ще те завия.
Аз ще седна вън, на двора, ...