Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

В клетка - раздвоение

Нападни твореца - спасявай сърцето си.
Той е страшно вулгарен със своите думи.
Какво ли си мисли - да вижда безценното?
Какво ли дочува в света ни безумен?
Нападни, който чувства, поискай му сметка ...

limeruna

Поезия » Философска, Друга

2.2K 6 16

Почти

Почти щастлив, почти тъжен,
водейки почти пълноценен живот.
Апартаментът ми прилича на моя вътрешен свят -
почти подреден е,
а чиниите - почти измити и сложени в шкафа. ...

robertratman

Поезия » Свободен стих

1.4K 2

Лятно щастие

Да играя с топката навън
от пладне до зори,
да чувам врабчовия мелодичен звън,
не ще ме умори.
С бърза крачка до полето аз ще стигна, ...

РандиМаслен

Поезия » Пейзажна

1.4K 1 4

Сърцето на поета

Сърцето на поета - дървен плуг,
мисловната си нива разорава.
Неизмеримото - оттук дотук,
с болезнени слова оразмерява.
Засява светло семе - два-три стиха, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

777 9 14

Слънчово клеймо

Заран петолиние безкрайно,
денем подпечатано клеймо,
търси си разковниче потайно,
сбира си мъниста за везмо.
Алено сукно ѝ е елекът, ...

svetlitschka

Поезия

959 7 22

Пролет

В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара ...

NorwenaAldren

Поезия » Пейзажна

1.6K 1 6

Цветна дъга

Обичай! Защо ли? Не знам.
Навярно това ще лекува,
когато в пустиня си сам
и никой гласа ти не чува.
Привличай! Борѝ се до кръв. ...

thedac

Поезия » Друга

1.1K 3

На крачка от мъдростта

От тортата си цветна късче сладост
за здраве ви поднасям в ден рожден,
парченце радост от живот торнадо,
преминал като миг, но отреден.
Живях го и живея, смятам честно, ...

tanq_mezeva

Поезия

1.1K 2 8

Завещание

Дори накрая на света
ще ме обичаш ти, нали,
момиче?
Обичането е като врабче,
което с песен те привлича. ...

thedac

Поезия » Друга

1.4K 1

Прелетен летен тен

И това оскъдно откъм сбъдвания лято,
буревестно прелетя през орбитата ми,
докато очите ми впити в празнотата
очакваха жарта на изгрева ти.
Но ще продължа поне още вечност ...

Marielli_De_Sing

Поезия » Друга

896

Слънчева нощ

Дните ли престанах
правилно да ги броя,
или часовникът спря да тиктака?
Но знам, че в мислите си пак ще изгоря,
обрекла сърцето ми тебе да чака. ...

elenkas03

Поезия » Любовна, Свободен стих

1.1K

Пиано

И пръстите отчаяно удрят клавишите,
Не, това не е хармония, не е акорд.
Това е хаосът на един луд живот.
Не, пианото не обича сълзи.
И бледите пръсти преследват тоновете, ...

nevestulka

Поезия

811

Кирил и Методий

Те ни дадоха буквите.
Те ни дадоха думите.
Те ни дадоха книгите.
Те са Кирил и Методий.
Те ни дадоха букви ...

МаксимКожухаров

Поезия » За деца

1.4K

Времето отлита неизбежно

През пръстите животът се изнизва,
и времето топи се като сняг.
Това е истината, ням как!
И тя като със сабя те пронизва!
Ако живееш имаш грехове. ...

gogata622

Поезия » Гражданска

977 2

Парченце от блус

Под открито небе и до синьо море
светлооко момче и момиче-дете,
от силния вятър и жарта на плътта,
останали бяха по души и сърца.
Съблекли за кратко житейския страх, ...

ЛилиПеткова

Поезия » Любовна

1.2K 4

Дъжд

Вали ми се.
Искам да измия всичко грешно в живота си.
Вее ми се.
Искам да отвея всичко, което боли.
Но аз съм просто човек, нали. ...

Magdalena8589

Поезия » Любовна, Философска

917

Екологична поема

Екологична поема
(поема)
1.
Тревога!...
Сърцето ми е Вълнолом – ...

jollyroger

Поезия » Гражданска, Оди и поеми

1.3K

Как ще си сигурен

Идеята
да се скриеш зад фасадата
на общоприетото,
да се облечеш в чужд поглед,
за да оправдаеш очакванията му ...

nadia.nanito

Поезия » Свободен стих, Друга

1.7K

Утринно море

Утринно море
Морето цяла нощ не спа
(мен също ме не хвана сън),
но то е бодро в утринта,
а аз защо разнищен съм... ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна

847

Ерато

Преди да е запяла, ще прокара
с душата нежна пръстите си леко
по струните и чудната китара
опива сладко, и памучно меко.
Мелодия вълшебна и ефирна ...

agferdousi65

Поезия » Строги форми

1.4K 1 1

Прекършено

Прекършиха се плахите лъчи,
потърсили подслона на душата ми.
Прекършен, днес объркано мълчи
мигът поискал сбъдване в
сърцата ни. ...

ЦвететоБ

Поезия

908 9 15

След бара

До късно снощи в бара,
съвсем не бях пиян.
Правех си.... гаргара
с мартини и айрян!
Поглъщах също водка ...

Yuri

Поезия » Хумористична

1.3K 4 16

Лодка за двама

Да бъдеш заедно със някого до теб,
за да споделяш с него нощите и дните.
Самотните сърца са като бучки лед,
разтапят ги тях само на любов лъчите.
Ледът се стапя и превръща в океан, ...

СВОБОДЕН

Поезия » Любовна

1.5K

Всесезонен.

Студено е. Липите не цъфтят.
И Ти не идваш. Сякаш е присъда.
И друг път закъснява пролетта,
За разлика от теб ми се е сбъдвала.
Дъждът вали. Не пита и нехае. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

895 1 4

Страх от самота

Нежен прашец от самота,
но виждам те стоиш пред мен –
говориш ми плавно и нежно,
че страха и самотата е едно начало.
Не чувам нищо, а от думите се плашиш, ...

ladydonna

Поезия » Любовна

850

Остров

Този век е лежерен –
мъгла в бурни води.
Трудно е да си нежен
в този миг на беди.
Световният кораб се люшка ...

Ranrozar

Поезия » Друга

996 6 9

Дар

Вълчица вие към луната –
протяжен вой и зов е
към нейният любим,
на среща тя го кани
във самотната гора, ...

Maryroj

Поезия » Любовна

1.3K 2 4

Слънчева усмивка

Шепотът ми, идващ от сърцето -
събуди мрака от непрогледна тъмнина
и слънчева усмивка на лицето
грейна с небесно лунна светлина.
Поглеждам дръзко към небето. ...

kleopatrasv

Поезия » Гражданска

1.5K 2 2

Усещане за Буря...

Усещане за Буря...
Край брегове коварни и скалисти
безброй стихии яростно вилняха
и аз живях: на тези поривисти
и ураганни ветрове с размаха... ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна

1.6K

Идеали 5

Стреснете се, съвести заспали!
Забравихте ли за мечти, идеали,
за духовното и за високи цели!?
Бъдете оптимисти, бъдете смели!
Нека имаме висок морал, ...

hcs

Поезия » Гражданска

740

Отварям се

Отварям се за всеки топъл ден.
Какво като е пролет, а съм есен.
И тръгвам многоцветна
с мои звуци.
Ще пея до последно своя песен! ...

eleonora6

Поезия » Любовна

749

Всяка нощ душата почва – от алеф *

Тази вечер щом до мен заспят,
думите, на мекото възглаве,
ще превърна мислите си в път,
нотите ще подредя – в октава.
Ти в съня си стенеш – уморен, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

603 2 6

Сгушени

охайкỳване —
вселените — сгушени
в едно гнезденце

rhymefan

Поезия » Източни форми

1.1K

„Да бъдеш или не? Туй е въпросът“ — Шекспир

Чипиран
или не —
ето въпроса,
че
„нов световен ред“ и зло — ...

rhymefan

Поезия » Гражданска

1.6K

Даровете на тъгата

Тъгата ме наметна с черен плащ,
прогони звуците на пеещите птици,
остави самотата за мой страж,
иззида ми невидима тъмница,
целуна ме със кървава уста ...

mislitel

Поезия » Друга

1K 4 6

Поетична трилогия ''Мътни дни'': Карантинен зов

Карантинен зов
Сърцата ни изпълнени със злоба,
душата ни - със пъстра самота,
вече плащаме си поредната глоба
за нашата проклета суета . ...

РандиМаслен

Поезия » Философска, Гражданска

1.1K 4

И стичат се сълзи от моите очи...

И стичат се сълзи от моите очи...
Казваш, че ме обичаш,
но всичко е лъжи,
небето носи дъжд,
а морето вълни. ...

ChernataRoza3

Поезия

855

По-силна от смъртта

Когато камъните, хвърлени по тебе,
превръщат се в стена,
ограждаща те от жестокостта,
анестизирани от Бог
са болките на мъчениците, ...

Lilia_Anna

Поезия » Друга

713 2 1

Алергия

Лютú ми и кихам – нощта е на прах
и вятър лицето ми с длани зарива.
Предълга прелюдия. Чувство на страх.
В проточени жици – столунни курсиви.
Проглеждат дърветата. Аз ослепях. ...

МарияДимитрова.67

Поезия

848 3 5

Горният Рафт

Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама, ...

ИлиянПопов

Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска

1.2K

Стихове и поезия от съвременни български автори

В клетка - раздвоение

Почти

Лятно щастие

Сърцето на поета

Слънчово клеймо

Пролет

Цветна дъга

На крачка от мъдростта

Завещание

Прелетен летен тен

Слънчева нощ

Пиано

Кирил и Методий

Времето отлита неизбежно

Парченце от блус

Дъжд

Екологична поема

Как ще си сигурен

Утринно море

Ерато

Прекършено

След бара

Лодка за двама

Всесезонен.

Страх от самота

Остров

Дар

Слънчева усмивка

Усещане за Буря...

Идеали 5

Отварям се

Всяка нощ душата почва – от алеф *

Сгушени

„Да бъдеш или не? Туй е въпросът“ — Шекспир

Даровете на тъгата

Поетична трилогия ''Мътни дни'': Карантинен зов

И стичат се сълзи от моите очи...

По-силна от смъртта

Алергия

Горният Рафт

Опашка