Стихове и поезия от съвременни български автори
Жеравни
отвесен жерав на едно крило,
и другото му, застъпеното,
прикуцва в мислен танц – танго.
И с цвят на пепелта на роза ...
Разнищване
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:
„Защо сърцето спори с мислите?”
През раните душата се разголва, ...
Миш маш и голи охлюви
на дъното на тенджера стара,
на шанс се надява самия късмет
и пали от нерви цигара.
Кучка ражда тъмна материя ...
Забравеният дъжд
онзи дъжд, който всичко отмива?
Дали от слънцето скрил се е той,
което блести
и не се вижда как душата се свива? ...
Морски патила
кресна баба към децата
Цоцолана да не бъда
щом морето не изплискам,
но в гората ви отпращам ...
Къде е Кой?
с разперените си метли...
а кафенето се косеше:
„Тъй светло е, та чак боли!“
М. Башева ...
Покрив
Се молех за покрив от дъски.
Когато заспивах под дъверна стряха
Си мечтаех за червени керемиди.
Когато се завивах с изгнил картон ...
(не)сонет за (...)Касандра
Косите ти – вълни от шоколад
завличат бавно всеки поглед
към сочните ти устни ад-
червени, в средата на които лед ...
На село - 2
на Иванчо вече му е доскучело,
сеене, копа̀не, скубане на плява,
верно само гледа, но го изморява.
Цял ден пие мляко седнал под асмата, ...
"Приказките съществуват, само ако ги създавате"
от прочетения вестник - малка лодка до безкрая
и сложи платна от репей, и издуй
ги с бузи,
от които дъх посоката за изток знае. ...
Дневникът на един млад беладжия - 4
Някой беше станал рано отзарана
и из къщи чуден мирис се разнесе.
Баница ли баба Койна днес ни меси?
Майка ми я прави със кори готови. ...
Звезден единак
Дълбоко в паметта ми има мрак,
сред който се страхувам да нагазя.
Нима съм се родила единак –
посрещан и преследван със омраза? ...
Не ме отлагай!
Научих се да чакам, но не свиквай!
Не искам да съм временно явление!
Или пък любовта ти на повикване...
Недей да ме пренасяш в жертва - ...
Летни бури
в които само слънцето прижуря
и природата е наполовина будна, наполовина спи...
Аз обичам само летни бури,
обичам вятър див и непокорен да шуми, ...
На гости в Скопие
дошъл. Небето се отваря.
Не знам в коя държава съм,
но съмва, както и в България.
И колената ме болят, ...
Празни Думи
десетки пъти чувах да изричаш!
И те копаха пропаст помежду ни,
която днес не можеш да отричаш,
която ти е непреодолима. ...
Странник
Виж, как се точи през писалката..
Изтича
в мисли за теб
Попива ...
Роб
Робът си остава роб до края!
За него няма дума „свобода“!
За него утре просто е безкрая!
Когато роб си всичко ти тежи! ...
Гори сълзата
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти ела, докосни ме! Изгарям от любов! ...
За чумата и грипа
а здрави прасета загробва във ями.
Сега ще гриземе все вносни джолани,
а евросубсидии бяха изпрани.
Народа понесе го без много драми ...
За гъби
гъбки да си набере.
Кошница в ръка подмята,
пее, чувства се добре.
Рошава след час се връща, ...
***
келешът , който яхне поста висш -
набързо да забрави за народа -
с безброй жандарми да се огради !
До Него да застанат с куп фанфари, ...
Търсене
че за ходилата да ме хване непотърсени,
да ме придърпа в дверите си
и да ме заключи,
за да не мога аз да го претърсвам. ...
Перото бяло
в преприказно, вълшебно измерение
със скоростта на светлината, в странство,
през вечността летя към мигновение.
Фантазия безбрежна, без съмнение, ...
Съвременно стихотворение
на нас, съвременните ваши синове и дъщери,
че подвластни на егоистични, нелепи политически игри,
днес ние водим недостойни, грозни безсмислени войни.
Пренебрегнали завета ви мъдър задружно България да градим, ...
Нестигащото време
за друг човек, времето все не ни стига.
Думи забравени, в неписана клетва,
обещаното е само като на книга.
Ден подир ден, вечер след вечер, ...
Изповядваща теб
ме издърпа с ръка от реката дълбока
и сърцето си даде за нафора, сложи ми име,
Витлеемска звезда залепи на челото ми.
Аз не исках да зная, не исках да слушам ...