Стихове и поезия от съвременни български автори
Спомен
спомен детските години
как играехме безкрай
с приятели от махалата.
Помня всички по имена, ...
Неизживяно
безкраен бе нейния път,
отронена не от облак,
а от нежна лицева плът.
Пусната бавно и грешно, ...
Ти
глътката въздух в бездушния свят.
Моят пазител, мойта съдба,
блян, спокойствие в тоя ад.
Нежна милувка, ...
Сезони
сенки на морни жътвари,
дъх на зелено и песен на сойка,
капки роса в горски дъбрави.
Сънувам хляба с биле омайно, ...
Дай ми
да направя
от тялото ти хляб
от ръцете ти дом
от очите ти огън ...
Горски панаир
днес е ден за веселба.
На един висок баир
има горски панаир.
Навсякъде, по храстчета и клони, ...
Последен леден ден
и да те превърне в залезна висулка
със северните ми коси, прозрачни,
се сбогувай,
защото няма друго за запомняне ...
Ще превали...И ще ми мине...
косата стигна ми до кръста,
но знам ли докога ще се
измерва паметта по ръста.
Докато ми кроят каскет, ...
11 май-празникът на буквите
гали нашето зрение и слух.
Държавата ни бе превзета,
но не сломиха българския дух.
И които обичат своята родина, ...
Назад
как всичко пропада,
и все се отделят,
а еднакви остават...
Религии, отбори, ...
Среща в Пролетта...
Утро... Пролет... Пее птица...
Бавно се развиделява...
Къдрокоса хубавица
южни ветрове събрала – ...
Цицерон
се решихме с Мича,
купихме си папагал,
за да ни развлича.
Кръстихме го Цицерон, ...
Залезите умират съвсем сами
една отронена мисъл за теб политва.
Хвърля над земята хиляди искри,
вдишала неизречена още молитва.
А щом напои се от горещите сълзи, ...
Измамен усет
но съсипващ е грешният порив.
Всепроникващ до вой, на страха
се надига шуптящият позив.
И измамна е всяка сълза ...
Абстинентно
От страх да не загубим любовта си.
(По-вероятно е море да се изплиска.)
Обичаме се. Факт. До безобразие.
Естествено, че би било трагично. ...
Take me Home 🇬🇧
I was waiting for an adventure.
I went to one
but I wasn’t prepared for it.
I left everything and left. ...
Поетична трилогия ''Мътни дни'': Смях от мъка
и отчаяно за главата си се хвана.
Косите си той на инат оскуба.
Каква е тази негова полуда?
Вънка птичките звънливо пееха, ...
Басня - Лъв и червей
червей от земята се извлече.
Местейки той свойто тяло
се оказа пред Лъва изцяло.
Както царски той си спеше, ...
Самотни сълзи
заглушени от хлипове.
Сълзите се стичат бързо,
и мокрят всичко навред.
Сама плача в тъмното ...
Предвестник – (Ljiljana Tomljanović, B. i H.)
(превод от хърватски)
Поетът е посланик –
невинен глас край
грешния път. ...
Когато самота те дави...
Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.
Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,
но в калта отчаяние дави наивния миг.
И в прозрачните ириси вече върлува горчилка. ...
Антиромантика
В романтиката като махнеш,
дъха на южните страни,
с красавици, (дори да ахнеш!) –
какво остава пресметни́!... ...
Не знае...
всяка вечер като нежно тя си спи;
почнах любовта към нея страх да наричам,
страх, че ще я загубя за вечни дни.
Не знае, че жадно всяка вечер я сънувам ...
Днес пращам лудост - за зелен хайвер
с цветя да скрия гробовете пресни
и стихове в очите да валят,
не тихо - на пороища. Отвесно.
Че болката човешка натежа - ...