Лютú ми и кихам – нощта е на прах
и вятър лицето ми с длани зарива.
Предълга прелюдия. Чувство на страх.
В проточени жици – столунни курсиви.
Проглеждат дърветата. Аз ослепях. ...
Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама, ...
Ако знам, че ме викат тез' две имена,
през гористи дъбрави и тучни поля.
Ако знам, че умирам след минута.Не!Пет!
Че животът си тръгва след секунда.Не!Пет!
Аз, ще грабна, ще грабна с двете ръце ...
Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...
О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.
Усмихвам се на твоята усмивка, ...
Има ли за теб сърцето ми блокаж?
Любовта не е игра. Тя е виш пилотаж.
Хвани ръката ми, ако докрай ще я държиш.
Бъди с мен, ако на препядствията ще устоиш.
Погледни в очите ми, за да се огледаш в тях, ...
Потърси ли ме в тъмното на здрача,
във светлото сияние на тънък месец,
в' Вечерницата спряла да изчака
усмивката ми земна и далечна?
Аз скрита съм в небесната въздишка ...
Понякога се местя в друго измерение.
Там няма злоба, завист и интриги.
Където съм внезапно изкушение
за някого... отхвърлил своите вериги...
Тогава всичко няма същото значение ...
В тъжните привечери на горещите юнски дни -
една отронена мисъл за теб политва.
Хвърля над земята хиляди искри,
вдишала неизречена още молитва.
А щом напои се от горещите сълзи, ...
Как да ти прошепна, но без думи...
Уморих се да съм розов цвят.
Не под звезден дъжд, под зли куршуми
капя в бездната на този свят,
обладал ме с клетвите си страстни. ...
Във пепелта съм, гълтам черни буци,
и чувствам как по гърлото ми стържат.
Безсилно свивам своите юмруци,
а във небето гарвани кръжат.
И кървави сълзи се стичат ...
Не си принадлежим. А ни се иска.
От страх да не загубим любовта си.
(По-вероятно е море да се изплиска.)
Обичаме се. Факт. До безобразие.
Естествено, че би било трагично. ...
Плачейки, Марко седна на дивана
и отчаяно за главата си се хвана.
Косите си той на инат оскуба.
Каква е тази негова полуда?
Вънка птичките звънливо пееха, ...
Вините си изпрахме на реката –
в река различно дважди се оглеждаш.
Оглежда се и бляскава душата,
душа, обвита в свойта плът – одежда.
Одеждите привличат суетата, ...
Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.
Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,
но в калта отчаяние дави наивния миг.
И в прозрачните ириси вече върлува горчилка. ...
Не знае, че тайничко от прозореца аз надничам
всяка вечер като нежно тя си спи;
почнах любовта към нея страх да наричам,
страх, че ще я загубя за вечни дни.
Не знае, че жадно всяка вечер я сънувам ...