Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Среднощен чат

СРЕДНОЩЕН ЧАТ
– Кой ми чати в късен час?
– Аз ти чатим – каза Зендлю.
– Марш оттук бе, спинкам аз.
– Сурни се, ще те отфрендвам. ...
2.5K 3 8

Самуѝла

Скръбен вопъл, майчин стон.
Звън тъжовен, звън незвáн.
Идат, идат храбри войни
пред Отеца си желан.
Сѝте слепи, слеповати, ...
790 1 5

Ухания

> Отвънка ухае на люляк,
>
> отвънка е синьо небе...
> Н. Вапцаров ("Пролет")
Ухае на люляк, на синьо небе. ...
979 4 8

Неизживяно

Капка със поглед последвах,
безкраен бе нейния път,
отронена не от облак,
а от нежна лицева плът.
Пусната бавно и грешно, ...
889

Пет петолиния

Ако знам, че ме викат тез' две имена,
през гористи дъбрави и тучни поля.
Ако знам, че умирам след минута.Не!Пет!
Че животът си тръгва след секунда.Не!Пет!
Аз, ще грабна, ще грабна с двете ръце ...
662 1

Понякога

Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...
1.2K 12 19

Ти

Моят лъч светлина,
глътката въздух в бездушния свят.
Моят пазител, мойта съдба,
блян, спокойствие в тоя ад.
Нежна милувка, ...
1.1K

Случайна точка на пресичане

О, не! Недей!Не казвай, че съм същата.
Годините са крайно откровени.
Забравила съм даже как се връща
на този спомен скъсаната лента.
Усмихвам се на твоята усмивка, ...
1.7K 6 10

Сезони

Сънувам лято и житни ръкойки,
сенки на морни жътвари,
дъх на зелено и песен на сойка,
капки роса в горски дъбрави.
Сънувам хляба с биле омайно, ...
1.1K 6 12

Любовта не е игра

Има ли за теб сърцето ми блокаж?
Любовта не е игра. Тя е виш пилотаж.
Хвани ръката ми, ако докрай ще я държиш.
Бъди с мен, ако на препядствията ще устоиш.
Погледни в очите ми, за да се огледаш в тях, ...
1.1K 1

Дай ми

Дай ми
да направя
от тялото ти хляб
от ръцете ти дом
от очите ти огън ...
1.8K 1 4

Потърси ли ме

Потърси ли ме в тъмното на здрача,
във светлото сияние на тънък месец,
в' Вечерницата спряла да изчака
усмивката ми земна и далечна?
Аз скрита съм в небесната въздишка ...
916 1

Горски панаир

В центъра на гъстата гора
днес е ден за веселба.
На един висок баир
има горски панаир.
Навсякъде, по храстчета и клони, ...
941

Последен леден ден

Преди да завали студа
и да те превърне в залезна висулка
със северните ми коси, прозрачни,
се сбогувай,
защото няма друго за запомняне ...
911

Ще превали...И ще ми мине...

Умът ми патки не пасе,
косата стигна ми до кръста,
но знам ли докога ще се
измерва паметта по ръста.
Докато ми кроят каскет, ...
745 9 12

11 май-празникът на буквите

Празникът на славянската просвета
гали нашето зрение и слух.
Държавата ни бе превзета,
но не сломиха българския дух.
И които обичат своята родина, ...
917

Назад

Уморих се да гледам,
как всичко пропада,
и все се отделят,
а еднакви остават...
Религии, отбори, ...
1.4K 2

Стара приказка

Новите дрехи на царя,
днеска видяхме ги пак,
"Corona" очите отваря,
на всеки, но не на добряк.
Работи от сутрин до вечер, ...
935

Среща в Пролетта...

Среща в Пролетта...
Утро... Пролет... Пее птица...
Бавно се развиделява...
Къдрокоса хубавица
южни ветрове събрала – ...
923 2 2

Отклонение

Понякога се местя в друго измерение.
Там няма злоба, завист и интриги.
Където съм внезапно изкушение
за някого... отхвърлил своите вериги...
Тогава всичко няма същото значение ...
1.7K 2 3

Цицерон

Първи в нашия квартал,
се решихме с Мича,
купихме си папагал,
за да ни развлича.
Кръстихме го Цицерон, ...
1.6K 5 10

Залезите умират съвсем сами

В тъжните привечери на горещите юнски дни -
една отронена мисъл за теб политва.
Хвърля над земята хиляди искри,
вдишала неизречена още молитва.
А щом напои се от горещите сълзи, ...
1.6K 1

Уморих се да съм розов цвят

Как да ти прошепна, но без думи...
Уморих се да съм розов цвят.
Не под звезден дъжд, под зли куршуми
капя в бездната на този свят,
обладал ме с клетвите си страстни. ...
969 7 22

Този свят ме убива

Във пепелта съм, гълтам черни буци,
и чувствам как по гърлото ми стържат.
Безсилно свивам своите юмруци,
а във небето гарвани кръжат.
И кървави сълзи се стичат ...
1.2K 9 9

Петият сезон

Не ми стига въздух, Любов,
задушавам се от чувства,
обливат ме вълнѝ по тялото от страст.
Любов, няма да те пусна.
Не ми стига въздух, Любов, ...
852

Измамен усет

Настояваш да вкусиш греха,
но съсипващ е грешният порив.
Всепроникващ до вой, на страха
се надига шуптящият позив.
И измамна е всяка сълза ...
853 4 9

Абстинентно

Не си принадлежим. А ни се иска.
От страх да не загубим любовта си.
(По-вероятно е море да се изплиска.)
Обичаме се. Факт. До безобразие.
Естествено, че би било трагично. ...
1.2K 4 3

Поетична трилогия ''Мътни дни'': Смях от мъка

Плачейки, Марко седна на дивана
и отчаяно за главата си се хвана.
Косите си той на инат оскуба.
Каква е тази негова полуда?
Вънка птичките звънливо пееха, ...
1.3K 1

Басня - Лъв и червей

В Кения или някъде далече,
червей от земята се извлече.
Местейки той свойто тяло
се оказа пред Лъва изцяло.
Както царски той си спеше, ...
1.6K 1

Пепел жадна за жарава

Вините си изпрахме на реката –
в река различно дважди се оглеждаш.
Оглежда се и бляскава душата,
душа, обвита в свойта плът – одежда.
Одеждите привличат суетата, ...
840 5 7

Самотни сълзи

Думите засядат в гърлото,
заглушени от хлипове.
Сълзите се стичат бързо,
и мокрят всичко навред.
Сама плача в тъмното ...
1.3K 1

Предвестник – (Ljiljana Tomljanović, B. i H.)

ПРЕДВЕСТНИК
(превод от хърватски)
Поетът е посланик –
невинен глас край
грешния път. ...
913 2 4

Когато самота те дави...

Самотата е цвете, проплакало в райска градина.
Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.
Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,
но в калта отчаяние дави наивния миг.
И в прозрачните ириси вече върлува горчилка. ...
1.6K 14 30

Антиромантика

Антиромантика
В романтиката като махнеш,
дъха на южните страни,
с красавици, (дори да ахнеш!) –
какво остава пресметни́!... ...
818 2 3

Не знае...

Не знае, че тайничко от прозореца аз надничам
всяка вечер като нежно тя си спи;
почнах любовта към нея страх да наричам,
страх, че ще я загубя за вечни дни.
Не знае, че жадно всяка вечер я сънувам ...
1.4K

Днес пращам лудост - за зелен хайвер

Днес искам на нашаря този свят,
с цветя да скрия гробовете пресни
и стихове в очите да валят,
не тихо - на пороища. Отвесно.
Че болката човешка натежа - ...
859 8 6