Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

От записа

Здравей Роска, ето ти го записът,
флашката въобще няма дефект,
братле, братле от него всичко ясно е,
само върху нас ще има ефект.
Брат, аре слагай я в компютъра, ...
1K

И няколко дъски за бъдещ Ной...

За да не лъжа, пак ги измълчах –
камшичените удари, под кръста.
Ухапахте ръката. Помъдрях.
Останаха за кръстене три пръста.
И не че някой вижда този кръст, ...
984 9 13

Мимолетно

Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен ...
2.1K 1 8

Жената

Хей, приятелю! Ти цениш ли жената?!
Хей, неразумнико! Ти почиташ ли я!?
Хей, еднооки! Ти разбираш ли я?!
Хей, слепецо! Ти усещаш ли жената?!
Тя е всичко на тоя свят, че и отвъд него! ...
1.1K 2 2

Грешницата на Господ

Гасне пламъкът в ковани свещници
и дълги сенки тръгват по стените
Може би в кръвта ѝ дреме вещица
щом Ада вижда притаен в очите
на онзи, който бавно вярата си губи. ...
973 7 12

За теб

Ако някога за теб звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
1.4K

Тя...

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
1.3K 12 20

Приветстван!

За първи път отказах се. Не искам.
Не искам точно ти да ми се случиш.
Защото ако никак не е писано,
насила и уроци се не учат.
Какво като съм страстната ти обич, ...
925 1

Как искам...

Как искам да съм вятър необязден,
за да потапям под дъжда коси,
да гоня птиците и пъстро да струи
към тях една потайна солидарност.
Как искам да съм слънце прегоряло, ...
814 4 5

Последна молитва

Слънцето угасва,
луната спира да
диша.
Сбогуват се небето
и земята, разделят ...
1.6K 4 2

Обесени на времето

Обесени на времето висим
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
но... има нещо странно, нещо гнило.
Уж наше е, защо ще ни душѝ, ...
1.5K 10 9

Реалност

Времето сякаш отдавна е спряло,
поради някакъв странен, измислен закон.
В черно, превърна се всичкото бяло...
душата се скита, а сърце без подслон.
Тогава се чувстваш ужасно предаден... ...
842

Суверен на сърцето ми - сувенир в ръцете ти

По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция ...
852

Там

Знам място,
където всичко е действително
Робърт Пен Уорън
Там е тихо.
Времето е застинало ...
986 8 16

Сънища на любовта

Къде ли се намира любовта,
въпрос задавам си от дълго време.
Далече ли е нейната страна,
на гости може ли да ме приеме.
Или е някъде наоколо сега, ...
840 2

Бива с бодли

Търсиш ново начало
при душа без крила.
Колко много си вярваш,
не изкачвам била,
нито стръмни чукари ...
875 7 15

Животът ми оттук-оттам llI

71/И нейните лица и вили,
отворили за власт уста,
доброто още не убили,
пропадаха във Пропаста!
А нейните добри юнаци, ...
793

Мостът на реката

Кратък е животът ни човешки,
пълен е с болка и с проблеми.
И най-мъдрият прави грешки,
затуй от чужд опит поуки вземи!
Помни, грешките за успех са урок, ...
1.6K 1 1

Градско утро

През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум ...
1.1K 1 5

...безброй слънчогледи кълнят...

Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.
Еднакво е черното семе ...
675 6 4

След залезните капки на отнетото

По друмите на търсеното благо,
вървях сама в пустиня от мечти.
”Човешкото” със острите си шпаги
порязваше копнежите. А ти
отнемаше последната любов и ...
957 7 13

Между покоя и хаоса...

Между покоя и хаоса...
е амплитудата на моето трептене...
Между покоя и хаоса...
е траекторията на моя път...
Между покоя и хаоса... ...
2.1K 1 4

Кражба

Не ме мисли, не ме търси -
ти, дето всичко ми окраде,
бързо изминават пролетните дни,
щом живея единствено през спомен прашен.
Улиците пусти влачат старите слова. ...
1.5K

Изневяра

Не зная как да я започна… Песента…
Онази тъжната, която слуша се през сълзи…
Трепери в ръцете ми цигулката в нощта…
Със струните си… В тишина озъбени…
Ех… Да… Онази малка тъжна песен, ...
2.3K 3 6

Болка

Една голяма болка ме гнети Загнездена в гърдите ми дълбоко Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи Дъха ми спира, няма прошка Зениците ми галят малка карта Родина я наричах, после - не. Изтръгнах корена. Така си мислех. Избягах със одрани колене Той, коренът, дори да го изтръгнеш Не може лесно да го изсушиш Щ ...
1.4K

От обич

Когато някой те сънува
звездите тайно шептят,
че едно сърце нейде пътува,
а очите отказват да спят.
Когато някой те среща в съня, ...
1K

Но знам, че Го разсмивам - по човешки...

След кривият измамен кръстопът,
горчивото пиянство на компаса -
и пътищата вени са - туптят
и хуква лудост - с песенна нагласа.
Какво ще стане с моят собствен свят? ...
748 5 15

Параклисът в болничния двор

Те идваха да молят за живот,
сълзите им попиваха в земята.
Човек от зрънце тръгва, ражда плод,
но следва ли на Бога правилата?
Един параклис, а безброй души, ...
889 6 11

Птичият хор

От горската школа се песен извива,
гласчета долитат подобно на звън.
Как славей и сойка припяват свенливо
притихнали слушат животните вън.
Припев: ...
1.7K 4 4

Вяра в любовта

Аз стъпвам по земята, ти витаеш в облаците.
Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,
мислите ми не играят вече на твоята поляна.
Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,
моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат. ...
988 1

Изплакване на тъмни очертания

Лавина от терзания изригва...
И тихо е, и пусто е, и мрачно е.
Вулкан, откъснат от света, но жив,
изплаква тъмните си очертания.
Дали ще се намери длан, която ...
849 6 8

Негодувание

Расистка съм към тези,
бутащи се в социалните опашки,
нахалници без право,
преритващи за делничните дажби...
Расистка съм, заради даденият им обяд, ...
827

Срещу течението

Неясни и объркани мисли,
тежест голяма, даже товар.
Гребеш срещу течението силно,
но нещата са пак на кантар.
Със сетни сили греблата, ...
1.8K 1 1

Път

Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети ...
1.8K 1 12

Живот

Вечно разделят ни някакви пътища,
тласка животът ни в различни страни.
Вървиме по изгорелите въглища,
без да усещаме, че ще.... ни боли.
И все се лутаме без цел и посока ...
1.1K 2 2

Зелено

В плен очите ми ликуват
и чувствам се изгубена в зелено.
Треви краката ми целуват,
избуяват в нежно кадифено.
Във зелено и ръцете ми се мият, ...
1.2K 1

Любовта разкъсва човека

"Ще помисля" - каза тя,
докато се отдалечаваме
„Опитвам се да не те загубя“
Две живи сърца биха могли да се променят
Нищо не разкъсва съществото повече от любовта ...
663