Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако е - да е
Кило ракия, няколко домата
и нищо друго! Искам аз това!
Със тях ме заровете във земята,
вдигнете тост за моята душа! ...
Винаги
Винаги аз съм те гледал встрани.
Винаги чакам те аз без да спра.
Винаги в моите мисли си ти.
Някой ден ще те видя - любов; ...
Пепеляшка с червената шапка
че Пепеляшките живеят в полунощ,
кристалните пантофки все се губят
и навярно всеки принц е малко лош,
а петте минути след дванайсет ...
Вечѐрни мелодии
(триптих)
1.
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир, ...
Без небе съм - лъжат фарисеите
нека ги прегъщат корифеите.
Ад и рай - душата с две лица.
Без небе съм - лъжат фарисеите.
Всъщност съм жена - и съм от плът, ...
Кладенците на Пустинята...
Спрял в синята далечност на Безкрая,
поглеждам към Пустинята назад:
аз кладенцте ѝ къде са зная –
понеже там живях като номад... ...
Карма...
на Теб!...
Като носталгия и стигма...
е силна Любовта ми, Скъпа...
И тя помага ми да стигна, ...
Килимите
преглеждат любопитни погледи.
Къде се притаява старостта?
Къде бодрува младостта?
Къде утихват слънчевите дни? ...
Унинието никнещо след Нея (О, мой тъжнооки принце)
на вампирски ухилените спомени
трескаво пъплят по крехката плът
на кристално черните ми нощи.
Нахлуват, опипват сънищата, ...
* * *
Отвън пак вали!
Поредна дъждовна вечер...
От стаята си наблюдавам,
отвън е отново тъмнина! ...
Каприз
Гледаш толкова невинно,
но с премрежени очи,
че във щъркели наивно
знам, не вярваш вече ти... ...
''Добруджански песни'': Жътварско прозрение
Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.
И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.
Буен огън страшно пари и с болка ги облива.
Ту глава от адски пек слънчасва, ...
Спомен за Любовта...
В полунощ в студентската ми стая
аз чаках я да дойде с Любовта,
но как ли бих могъл да я позная,
че сам не знаех как изглежда тя... ...
Тревожни мисли
Битието наше
страшно ме тревожи!...
Със жени и вино
и с разбити чаши – ...
(За) да сме живи, (за) да сме здрави
с мургав тен
лекуват ни по храчки,
по корем,
със боб, ...
Падаща звезда
Видях падаща звезда,
ох небето,
ах великолепна красота,
тъй магично озаряваш пътуването ми из вечността. ...
Повече не ще съм съучастник
на сцената съм персонаж безличен
и подчинен на чужда, подла воля,
стоя съгласен в ъгъла трагичен.
За кой ли път безмълвно ще оголя ...
Разлъка
и ще продължаваш да ме попълваш като съдина пред всички.
А аз ще тръгна някой ден както Одисей към своята Итака.
Ще скъсам с всичките обреди и лъжливи иносказания,
и ще преобладавам до началото на бала на душата. ...
Вечна нощ
спомен удря ми шамар.
Ти си тръгна и запали
всичко и горя в пожар.
Млад, надъхан и с мечти, ...
Заради другите
всъщност, не виждаш кой те обича.
Далеч от теб, в близкия ъгъл стои,
между пръстите ти любовта му изтича.
Вярваш на другите, след уроци безброй, ...
На куц крак
отхапал нехайно филия,
с играта на дама лета се броят,
щом можеш — обратно върни я.
Безславно забравен, прибра се страхът, ...
Все още ни има
И със ум, и с душа
различавам лъжата,
и съм острата брадва
дето все й отсича краката. ...