Стихове и поезия от съвременни български автори
Пожар (спирам да пия)
Но имам студено челó!
С червено перде пред очите
си сипвам във чашата - сто!
Но нещо - ужасно ми липсва - ...
Феерия на фаталистични фрески
ако не изтичат от теб
и песните тъмни са,
ако не са произлезли
от свещеното ти енергийно ...
Совите не са това, което са!
Не вярвам в забранените любови.
В откраднатото време със лъжи
и дяволите всъщност, че са сови.
За теб не ми останаха сълзѝ. ...
Късно е
Така, че истината да изплува
дори от всяко изречение.
Но аз отдавна съм потънала.
И този дъжд ...
Пак питам
прелитат само жерави и пеперуди.
Очите ми изтекоха по тях,
когато бяха най-отворени и будни.
Пресъхнаха, признавам със тих глас ...
Тайната на брака
и знам душата си добра.
А във семейната каручка
съдбата с тебе ни събра.
И таз каручка се търкаля ...
Не е напразно!
а краката ти
от огъня изгарят...
Не спирай!
Дори и на цяло да изгориш, ...
Ще бъдеш мое божество в безкрая
ще взема аз за дивен образец -
за да прогоня хищната тъга,
разрязваща душата с лош резец.
Резеца ще смени красив венец ...
Инсомния
и тихичко в душата ми ще свири,
прозрения в божествена инсомния
ръцете щом повеждат към потира.
На глътката, напукана от вечности, ...
Животът ми оттук-оттам ll
от много малък го разбрах.
За първо място аз все тичам,
за по-назад, изпитвам срам!
Аз с всичко свое се гордея, ...
Зима
Нямаше сняг нито мраз из града
Нямаше преспи, ни бели пътеки
Нямаше помен от тежка мъгла
Никаква зима, и пролет не беше ...
Времето бърза
и времето бърза...
Помниш ли всички?!
Снимки - спомени,
оградени в рамка... ...
В тишината
далеч от разпри, спорове, лъжи.
А в мислите си с божия подклада,
ще моля да сме малко по-добри.
Ще спра да се доказвам. Няма смисъл. ...
Последната песен на съвестта
раздират гърдите,
нощ или ден,
все гладни стоите.
В окопи приклещени, ...
Гергьовден
в стаята скромна върху стената,
не просто легенда, а истинска вяра,
вяра, която струи от душата.
Яхнал уверено коня си бял ...
Някъде отвъд - някога завинаги
гибелта е навсякъде,
мракът е тук и сега.
Разбеснялата се пролет на тялото ми
не е достатъчна дори за утеха. ...
Наранено завръщане...
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...
Научих
и събуди недокосната надежда,
из нощта разцъфнала и тиха
светлината взе да се оглежда!
Необят - от атоми, от вещи - ...
"Цената"
(опит за автобасня)
Във мислите си често се завръщам
при миналото – вече тъй далечно...
И Детството – от днес в руини къща – ...
По Секулов
И тогава, някога, не сме се срещали.
Никога не сме били очи в очи.
Знаем го. Защото помним себе си.
Нищо друго. Нито време или място. ...
Вечер...4
Небето бавно изсветлява,
след малко и ще се стъмни́,
а вятърът се настанява
в гнездата с птиците да спи... ...
Изтърсакът
Не зная как това стана,
но малката пращинка го направи,
родената от Сатана
на нищо хората направи! ...
Сама
на парчета разбивах се даже до смърт.
Усещах изнемощяла душата,
а Бог към молитвите ми, толкова твърд.
Нокти във дланите впивах от болка, ...
Жертвите на сегашния "ред"
спасение те не намират,
че онеправдани са от "реда",
който те не избират.
За мир те жадуват, ...
Четири очи
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...