Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Пустинята...

Нощния Живот в Пустинята...
Загадъчно в багри вълшебни сияят
на Залезът гаснещ лъчите последни –
Пустинята сякаш върви си към „Края“,
но всъщност се ражда: с Живот чрез легенди... ...
897

Усещай ме

Усещай ме!
с прохладата вечерна,
от утринния полъх нося хлад,
виждам те отвън и дори не смея,
да нахлуя с нощния, прекрасен аромат. ...
1.5K 1 1

Искра рисува нов живот

Далекогледи вдигнаха зеници,
пленени от вълшебна резеда.
Небето бе по-светло от сълзица,
когато грейна слънчева звезда.
А на земята мрачно-нереално, ...
833 4 7

Мечти

Нещо в мен гори, гори...
От ранно утро до зори,
дори на сън затворил аз очи,
душата ми лети с моите мечти!
А някой с глас шепти, шепти... ...
1K 2 1

Стихотворение

Виждала е всякакво земята ни,
похлупвана с корони и чалми,
до днес
кръвта ни е от ереси замаяна,
от кланяне, клане и жива чест. ...
1.2K 2 4

Чернишка челяд

Чернишка челяд
Рано сутрин из полята пъстра
викове радостни пълнят простора.
Весело по улиците колела дрънчат,
юнашки песни гръмовно ехтят. ...
1.3K 1 2

А будна - съм от смелите...

Понякога съм тиха, много тиха
и пъзели подреждам - от неделите,
които понеделнишки ми скриха,
и чувството за хумор, и капелата.
И като вятърът - сред житна нива, ...
827 3 8

Рани разпнати съшивам

Бягам, бягам с всички сили.
Страх ме е от суетата.
Тя превзела е сърцата.
Устни жадни грях са пили.
Търся, търся пристан нов. ...
974 7 13

Животът ми оттук-оттам IV

225/О, трябват ми четирсет дена,
от този свят да ги спася
да въртя над тях остена,
от сто злини да ги спася...
И седмично да ги колтуча, ...
751

Изморен

Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано. ...
1.2K 1 1

Червило от тъга

На устните ти, пурпурно червило,
изваяно до съвършенство тяло,
но своето сърце добре си скрила
защото много болка е видяло...
Не вярваш вече на фалшиви обещания, ...
998 6 11

Клошар

Ще следвам за клошар, момчета.
Клошарят има свобода...
Той спи на мокрите павета,
но му е чиста съвестта.
Не гледа вечер новините, ...
891 4 5

Болезнен излишък

Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели ...
1K 1 8

За самотните момичета

Тя ухае на пролетна виелица,
на стихийност
и непредвидимост.
Окършва клоните по пътя си,
без да има сигурна ...
1.1K 1

Майско, нежно

Тихо потрепва листенце погалено
от лъч на луната от нощния вятър.
Промъква се славей сякаш неканено
сякаш идвал е тука понякога.
И сякаш гласът му напомня за тебе, ...
1.9K 4 3

Синева от музика

... Уютно ми е
и копнежно влюбено.
Причината си ти ...
и тези слънчеви глухарчета.
Как само ми напомнят, ...
2.8K 11 12

Не се свиква с болката

Карам се със себе си често.
Неразбирам този живот суров
Нищо на света не е лесно,
И никога за болката не си готов.
Колкото и пъти да я усещаш ...
1.1K 1

Къде се изгуби

Къде се изгуби,
усмивке моя?
Усмивчице!
Къде?
На друг лицето ли огря, ...
777 4

A benign human brain is rare 🇬🇧

I'm in a gloomy mood!
I feel like a rag in a motel ...
Most likely it's a mortal sin too?
1.6K

За теб

Твоят образ от истини озарих тялото ми, но аз пристъпих бавно към теб.
Озовах се в стая от любов.
Тихо е!
Погледни облаците - нарисувах те, за да видиш силуета и обичта ми.
Крехък зов ме отведе в твойте очи, който бяха загадъчни и чувствителни. ...
1.1K

Девети май

От изток слънце изгрява,
слънце с огромна мощ.
Европа с лъчи то озарява,
съкруши в нея хитлеристката нощ.
Девети май на победата е дата, ...
1.6K 1

За паднал ангел

Тук си, но прекалено си далече,
до мен стоиш, а океани ни делят.
Искам да ги пресуша, за да стигна аз до тебе.
Виж ме, преди вълните да ни потопят!
В призрачната стая ти си образ жив ...
1.5K

Погубена любов

Някъде бавно и тъжно в годините
сърцето ми свикна без теб да живее.
Някак нелепо с теб се разминахме
и оставихме огъня сам да изтлее.
Някак странно се разми любовта ни, ...
989 2 4

Жилото на безприсъствието ти

Чуваш ли стъпките ми във въздуха -
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали ...
879

Колко дълъг е пътят нататък

Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър, ...
1.3K 1 4

Слаба

Аз още чувам онзи вятър ...
Промъкващ се със стъпки леки
през процепи на страхове - покълнал,
в раните на дните опустели.
И плъзват стъпките в тъмницата ...
967 8 19

Защото съм жива

Като ранена сърна съм,
смут в душевният мир.
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа,
кой рани сърцето? ...
1.2K 1 2

Сам

Разхождам се през нощта,
а с мен е само мойта самота.
Защо и времето сякаш е спряло.
Даже пътя изглежда безкраен и единствените ти приятели са светлините.
Градът спи, ...
731

Отговор във въпроса

какво е
да разцепваш нощта
на петнайсет-минутия
в парчета от пъзел
на замък ...
841 1

Раздяла.

Разделяме се. Бавно. И разсеяно.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно. ...
911 3 2

Животът ми оттук-оттам

77Покрити с цветни чергила,
със цветни черги и дъски.
Дори и днес ми става мило
за водените препирни!
В чували вързахме попара, ...
823

Гладиатор

Намръщен, той стискаше меча в ръка –
смел и презиращ тълпата,
а срещу него стоеше врагът,
нейде далеч – свободата.
Той го познаваше, беше му брат, ...
1K 5 12

Самота

Тя беше птица.
Отлетя.
Едно перце дори,
не ми остави.
Безкрайно дълго ме боля. ...
1.8K 12 27

Защо ли

Народът иска да се махаш.
Народът пита, до кога
от простотията ще страда.
Ти, как това не го разбра?
Срам и страх – това е всичко, ...
831 2 3

По изгрев

Шепа ласки по мен разпилей…
Вселени се ширят в очите ни –
има място за всички мечти!
Ти не бързай… Моя дъх догонú…
И онази божествена благодат, ...
2.5K

Война

Видя, усети и разбра,
вече водиш ти война..
Коя храна ще ѝ дадеш,
душата си да разбереш...
БС
712

Изумрудено мастило

Защо ли... все си мисля, че съм жертва?
На обстоятелства, на несбъднати очаквания...
Да бъда друга... а животът ме полюшква –
преплита посоките в една нестихваща
спирала където минало, бъдеще ...
1.4K 4 6