Стихове и поезия от съвременни български автори
Пустинята...
Загадъчно в багри вълшебни сияят
на Залезът гаснещ лъчите последни –
Пустинята сякаш върви си към „Края“,
но всъщност се ражда: с Живот чрез легенди... ...
Усещай ме
с прохладата вечерна,
от утринния полъх нося хлад,
виждам те отвън и дори не смея,
да нахлуя с нощния, прекрасен аромат. ...
Своя път
останал незапомнен.
В живота пораснал,
и с плам угаснал.
Огънят ми тлеещ, ...
Ангел...
обгърнал с крилете си
ума и сърцето ми.
Радостта и любовта
вън и вътре в мен, ...
Мечти
От ранно утро до зори,
дори на сън затворил аз очи,
душата ми лети с моите мечти!
А някой с глас шепти, шепти... ...
Чернишка челяд
Рано сутрин из полята пъстра
викове радостни пълнят простора.
Весело по улиците колела дрънчат,
юнашки песни гръмовно ехтят. ...
Животът ми оттук-оттам IV
от този свят да ги спася
да въртя над тях остена,
от сто злини да ги спася...
И седмично да ги колтуча, ...
Изморен
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано. ...
Клошар
Клошарят има свобода...
Той спи на мокрите павета,
но му е чиста съвестта.
Не гледа вечер новините, ...
Болезнен излишък
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели ...
За самотните момичета
на стихийност
и непредвидимост.
Окършва клоните по пътя си,
без да има сигурна ...
Синева от музика
и копнежно влюбено.
Причината си ти ...
и тези слънчеви глухарчета.
Как само ми напомнят, ...
Девети май
слънце с огромна мощ.
Европа с лъчи то озарява,
съкруши в нея хитлеристката нощ.
Девети май на победата е дата, ...
За паднал ангел
до мен стоиш, а океани ни делят.
Искам да ги пресуша, за да стигна аз до тебе.
Виж ме, преди вълните да ни потопят!
В призрачната стая ти си образ жив ...
Жилото на безприсъствието ти
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали ...
Колко дълъг е пътят нататък
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър, ...
Раздяла.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно. ...
Животът ми оттук-оттам
със цветни черги и дъски.
Дори и днес ми става мило
за водените препирни!
В чували вързахме попара, ...
Гладиатор
смел и презиращ тълпата,
а срещу него стоеше врагът,
нейде далеч – свободата.
Той го познаваше, беше му брат, ...
Защо ли
Народът пита, до кога
от простотията ще страда.
Ти, как това не го разбра?
Срам и страх – това е всичко, ...
Война
вече водиш ти война..
Коя храна ще ѝ дадеш,
душата си да разбереш...
БС
Изумрудено мастило
На обстоятелства, на несбъднати очаквания...
Да бъда друга... а животът ме полюшква –
преплита посоките в една нестихваща
спирала където минало, бъдеще ...