9 548 резултата
Европа в дим,
Европа в пламъци,
тела разкъсани
и стенещи от болка,
терор жесток, озъбен ...
  568  13 
Няма той имот,
дъжд все го залива.
И тъй цял живот
светлина го не облива.
Малък жест да му направим ...
  398 
Малката цигуларка
Паважът – измит от дъжда заблестя,
тук-там запроблясваха локви златисти,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста. ...
  1036  12 
Когато днес момчето се роди,
ако приемем,
че България е цяла,
когато неговият син ще се роди,
тя с две десети ще е намаляла. ...
  905 
ОТНОВО ЗА НАС
От всичко съм разочарован.
И не очаквам блага вест.
От злото хорско съм отровен...
Не срещам и човешка чест! ...
  320 
Нищо не върви,
щом съм наранена,
нито стиховете даже,
ни песните или живота.
Предадена се чувствам ...
  259 
Изповедалня за несретници
олицетворение на самотата
тя е само клетница
отхвърлена от тълпата
Невъзможни мисли, импулси ...
  490 
Писнали са гайди, гайди гласовити!
Наизлезли всички български комити,
храбри харамии, старите хайдути,
смелите войводи, с подвизи прочути!
А след тях запели тамбури, гъдулки, ...
  591  18 
Ето на! Защо ли, а?
И ето на!
В деня днешен - безропотно отново пъпля тук!
Ей така на раменете си понесъл скуката.
Семки чопля в пликче - мислейки почти на глас: ...
  330 
В Драгалевци той чака
пред вратата на милионер.
И колко от глад плака -
той - беден пенсионер.
И там той хлопа ...
  449 
Живот мой
Животът е труден и суров,
живот отрупан с тревоги.
Мисля за какво ли съм готов
в миговете често строги. ...
  343 
Какво ли значи:
„дипломат“?!... Който с думи
прикрива мѝсли...
  581 
Съдба
Разделям те на късове големи.
Ирония, усмивка и любов.
Редуват се в живота ни на смени,
буря, слънце, студ суров. ...
  390 
За статуквото
Когато някога ти бръкнат в джоба
и ти на туй се инатиш,
намразваш бирниците си до гроба
и търсиш да си отмъсти. ...
  578 
Върви неуморно човека,
без посока и багаж.
Няма къде да отиде,
нито кой да го спре.
Поне жена да имаше ...
  249 
Отечество, ти си тъй чудесно
и хубост да намерим в теб е лесно.
Че сякаш каза сам Бог:
"Тук ще е най-красиво -
туй е съдът ми строг." ...
  308 
  767 
Вървя по улиците сиви
Изминах адски много път
Но не преглътнах чувства нечестиви
Така потискащ град.
През тръни от болка ...
  503 
Завръщане
Защо се завръщам, защо да съм до вас.
Пребродих цялата земя,
пребродих пищна долина
и висока планина. ...
  276 
Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш.
Пенсия ли имаш ...
  574 
Люлякът отрупан е със цвят,
а той плаче пред цял свят.
Когато природата се възражда -
той мъчи се в глад и жажда.
Пролет е сега навън, ...
  315 
И ето ме.
Ще трябва да призная
(макар че винаги се правя на корав),
нелеко е –
спокойствие желая – ...
  815 
Днес - Вселената,
еволюирала вече,
сътворила Човека,
с венеца свой се кичи.
Но... и пантерата даже, ...
  479 
Молитва в храма
Пролет,
закичена с корона на разцъфнала вишна.
Пролет,
танцуваща във валсова стъпка с ухаеща бяла премяна. ...
  302 
Някъде,
в някой си вагон
на виенското метро
казваш, че си срещнала поет с писмо.
Двайсет метра под земята, а той ...
  354 
Майчице Българийо,
силна, величава,
стоплила в прегръдка Младенеца,
в мир иконописана
с ореол от слава– ...
  495 
Хора, вие се стреснете,
на билетите се вдига цената!
От мене едно запомнете -
ако не си защитите правата,
никой друг няма да го стори, ...
  378 
Долу лапите кирливи
от пречистата ми плът!
Любовта не е плашило,
любовта е верен път!
Всеки миг плътта ми свята ...
  721 
От болести, беди и глад
нека пазим тях -
и стар, и млад,
че несъпричастието е грях.
Нека и те да са спасени ...
  326 
Ограбен живот
Как ограбва ни живота...
крадец най-мил е на света...
На младостта е той пилота,
на вярата уханието и цвета. ...
  371 
Родил се беше в тъмнина,
пораснал бе, загърнат в нея,
в съня си виждаше света,
а денем пееше за него.
Научи се да свири сам, ...
  1929  21 
Жива съм
Времето се връща! Букет от рози
свива.
Съдбата дива! Радостта разкрива.
Червена роза!...Аз съм жива. ...
  355 
Привлечени от топлината му, затискате
предишните си сънени въздишки.
Животът вместо на поискване,
върлува като болест и ме плаши...
Обречени от приказките си не чувате ...
  478 
В неволя, от обществото изоставена,
но от сластолюбците незабравена,
тя е сама в този свят лош, грешен,
това превърнато е в бизнес успешен.
Наслада ще има, сече тяхното пипе ...
  397 
Болка
Живот, който не разбирам.
Живот на пепеляшки.
Времена, които аз презирам.
Времена грозни, сиромашки. ...
  327 
В джоба не остана и парица,
в торбата няма и парченце хляб.
Душата, остана ми вдовица,
стомаха празен е и тоз обяд.
Джоба празен! Лоши времена. ...
  354 
Добре дошли в нашето поколение!
Където хората плачат с усмивка,
където щастието е просто мечта
и то забравена.
Поколение на веселите хора, ...
  361 
Забързани! Тоз народ къде го е подкарал?
Не харчи вече. Няма и пари.
Душа, сърце в себе си е смазал,
пожар, пожар на всякъде гори.
Забързани! Среща ме, не ме познава. ...
  369 
За всички, които знаят какво е
да бъдеш в петък вечер сам.
Стоиш до прозореца, не си спокоен,
натиска те към пода белия таван.
Ще запалиш цигара, ще си пуснеш филм, ...
  944 
Тъмно е, мамо, свърши денят,
ала играчките ти не прибирай
още, не искам да ме винят,
нека да помнят, че ги обичам!
Ето, отново тъжно мълчиш, ...
  387 
Предложения
: ??:??