5 027 резултата
Идвай, пролет, дъхава, игрива,
кичеста, красива и звънлива!
Птича песен нека да полита,
слънцето на воля да се скита,
идвай, пролет, с цветната омая, ...
  1008 
Някога и някъде, където...
Някъде и някога, когато
сливат се земята и небето
под акордите на птиче ято...
Хоризонтът е любовна клада, ...
  1217  35 
Край реката…
върбите пак са нацъфтели…
във филизи нежни
и толкова зелени…
животът жив ...
  1736  50 
Чувам цигулка,
когато слънцето
с тъга целува запада.
Тогава
всичко е посипано ...
  792  10 
Отново е пролет...
Всичко навън е свежо и цветно.
Птичките радостно пеят и прелитат от клонче на клонче.
Отново е пролет...
Поточета шумно ромолят, ...
  688 
Сезони
Пролет, лято, есен, зима -
в годината има.
Те се сменят изведнъж,
като слънце, сняг и дъжд. ...
  740 
В косата ти се разпиляха нарциси,
обречен бях прашеца им да вдишам
и чувствах всички лунни нощи - празници,
и правех всички цветни дни - мистични.
И с медена роса полях градините, ...
  623 
Радостно подскачат птичките,
раззеленяват се тревичките,
весело шумят рекичките
и усмихнати са всичките.
Гледам вън усмихнати дървета, ...
  1400 
Животът е като река,
в която се вливат събития,
които влизат в света
по закономерност на случая.
В живота се сливат игри, ...
  753 
Обичам гората! Във дебрите тъмно-зелени
преплитат се клони и светли лъчи.
Живеят във нея мечти споделени,
живот има там и в листата трепти.
Изглежда студена, застинала, тъмна, ...
  949 
* * *
Новогодишен сняг...
Потъват стъпките ми
до корена на тревата.
  1124 
Вятър студен
разпилява косите небрежно,
самотни оголени клони
поклащат се от бездомната му песен.
Тишината иска да проговори, ...
  854 
Пред очите надлъж се простира,
дъхa ми гледката спира.
Необятно, красиво и ширно -
морето - разпенено, дивно.
С преклонение го съзерцавам, ...
  558 
Тази сутрин не е като другите...
Птича песен буди ме - омайна,
дълго слушам я и чудя се -
тя ли пази пролетната тайна...
Тази сутрин не е като другите... ...
  983 
На тебе вятър,
на вас - безкрайни планини.
Дълбоки като кратер,
впиват се в теб две очи.
Самотни ливади, ...
  943 
Моята България
Аз живея в една
наистина малка страна,
но в нея има места
по-красиви от всичко на света! ...
  728 
Начало на деня
Идва изгревът слисан -
да посрещне вълните,
да разсее мъглата
и по бански да скита. ...
  825 
Пролет
Надигна се леко Земята
и щедро целуна Небето.
С топли шепи пое топлината
и свидно я пръсна по свойта коса - ...
  879  10 
"Вятърът
косите ми разроши.
Весело подсвирна.
Отлетя.
Аз след него се затичах боса. ...
  1318  24 
Червеното слънце се събуди
върху бялата длан на облака.
Изчерви се хоризонтът.
Поруменя небето.
Земята набъбна. ...
  665 
Гласът на тишината
Стоя на пейката сама,
в компанията на нощта.
Тихо е...
звукът на тишината... ...
  610 
Капките дъждовни крият
някаква омая.
На букет от цвят магичен
въздухът ухае...
Някак по-различно свети ...
  1133  28 
Нощта бе тъй потайна,
безмерна, черна и омайна...
Аз тихо молех се за сън
и слушах вятъра навън
как гали спящите листа. ...
  677 
Птица в полет
и едно небе
над нея...
Иде пролет!
Пролет иде! ...
  1255 
Дъжд...
Валиш...
Ала пося ли кротка мисъл,
там, където няма примирение...
Валиш... ...
  862 
Световъртеж... объркан лабиринт...
Топла мъгла... последна клечица кибрит,
недогоряла... в преспа бяла.
Кокиче бледо,
върху трева изсъхнала прогледнало... ...
  1079 
Капка
по капка
прокапва дъждът.
Лека
полека ...
  851 
Пусто е небето.
Облакът е сам.
Зимно слънце свети
със неонов плам.
Греят, но не топлят ...
  1068  37 
Натежали от плод, полегнаха житата уморено.
Приспа децата. Птиците оклюмали приспа.
Подпря се в заник слънцето на хълбок, удивено.
Жаравата дълбоко в синора зарови и заспа.
Наднича над стобора срутен Луната бледа и умислена. ...
  915 
Надничат под снега кокичета,
с усмивчици над снежно одеяло,
като щастливи, влюбени момичета,
художник сякаш е рисувал в бяло.
А слънцето наднича плахо, ...
  929  16 
Дъга
След дъжда слънцето изгря.
Дъга от облаците се подаде тя!
Весела, но самотна беше!
И все пак всички радваше! ...
  711 
От сенките на нощ,
от сенките на време
- бял до снежност
пак трепти -
древният театър. ...
  524 
Я Б Ъ Л К И
СЛЕД ЛИСТОПАДА...
Греят ослепително край пътя -
здрави, едри - златни, превъзходни.
Дворът се е свил в пейзаж безплътен, ...
  1490  20 
Под звуците на плачещи тополи,
изгарящо във самота,
Небето пак очакваше онази -
вечно тъжната Луна.
А сенките покриваха земята, ...
  1942  13 
Искам да пътувам с облаците
Искам да пътувам с облаците,
да докосна свежият им леден дъх
и омагьосана от усещане за вечност
да полегна върху им като дете на пух... ...
  1488 
Не град,
а ад!
И въпреки че съм свободен,
се скитам окован, затворен
във клетка като долна гад ...
  629 
Смърт
Смъртта обвита в черно одеало е,
скита след сенките черни на нощта.
Дебне като хищник зад всеки ъгъл,
всяко огледало за нещо е прозорец. ...
  1033 
Зимата ли си отива?
Топъл ветрец прогони
влажната скръб на земята...
Тя, земята - арена на
борещ се скреж ...
  664 
Дъждовен танц
Обичам този дъжд.
Зад малкия прозорец е света.
Зад него все така прекрасна властва Тя -
Природата и майка - сътворителката на света... ...
  982 
Паничките*
В скалите са дълбали дъждовете -
панички да направят за сълзите си.
От чистата вода сърни да пият.
А Богът - Слънце да я освети. ...
  1162  15 
Предложения
: ??:??