62 636 резултата
В съня ти
В съня ти всяка нощ ще бъда –
вълшебна, мила и добра,
а ти ме приеми такава,
за теб рисува ме нощта. ...
  506 
Час без теб се усеща като месец.
Ден без теб се усеща като година.
Седмица без теб се усеща като век.
Месец без теб се усеща като хилядолетие.
Година без теб е същинско мъчение.
  1366 
Любовта си купи колело
и ненадейно завъртя спици.
Не застрашавайки никого,
приложи чувства с динамото
на незащитения си център.
  550 
Една магична бяла роза през зимата му разцъфтя
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...
  1783  15  24 
Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...
  1133 
В далечината свети морски фар
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните ...
  1121 
Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...
  1107  12 
Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?
Колко пъти чувствата си ще подтискаме.
Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?
Нима ние не носим души раними?
Колко грешки ще направим, а колко ще оценим? ...
  839 
И всяка мисъл е прецизно обмислена,
и минала като конец през игла,
и всяка дума изчистена от излишна суета,
сърцето забило във бавен ритъм
и чака, чака сега, ...
  708  15 
Когато вечер светът уморено заспива,
а реките от сълзи преливат
и препускат стремглаво към морето,
когато проклинаш и орисия, и късмета
и бутилка с мечтание наричаш, ...
  667  12 
Отново ще се връщам във съня ти.
Ще ровиш с пръсти в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...
  720  16 
Благодарност, а не прощалност,
мистична сила крие се в това,
да се радваш, че тоз човек
е просто до теб сега.
Благодарност за едно съществувание, ...
  1040 
Миналото за нас се сви във точка –
останало далече в една мъглявина,
когато много давах, без отстрочка
в очакване, да не съм сама!
Дни, в които исках теб да чуя ...
  514 
Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
  1489  28 
Докато всеки сънува най-сладкия сън
и прокрадва се тихо тъмнината сред нас,
всяка вечер отчаяно чака навън,
един странник, пак да чуе любимия глас.
Провиква се силно, но отговор няма. ...
  418 
Нежна тръпка ме обгърна,
помня още усмивката твоя,
в моето слънце се превърна,
нощем си звездите в безброя.
Не искам от теб плът, ...
  569 
Ти дойде… като приливна вълна
в залива на моето безвремие.
Като изгрева на бледата луна
във безсънна нощ, потънала в забвение.
Ти пристъпи в малкия ми свят. ...
  1597 
Отведи ме
Отведи ме, когато се свечерява
и слънцето гасне с умора в деня,
прегърни ме, когато пак залязва
животът изцяло – подвластен на страха. ...
  352 
Притихнал, вечен зов на катедралата,
Тамо де не бе изоставена и една следа,
От вечна любовта во клетката създадена!
И реквием тамо наста!
А бях аз един гостенин послушен, ...
  348 
Аз често не казвам любима и мила,
но често без думи рисувам любов,
отново сълзите в очите прикрила
ти идваш неканена с първия зов
и аз те разбирам, когато изгаряш ...
  749 
Несгоди, болка и горчивини,
любов ли ги наричаш ти?
Любовта е силна и търпи,
докато пламъкът не изгори,
тогава споменът ѝ те връхлита, ...
  595 
Никога не съм си мечтал да открия уникално цвете като теб,
толкова красиво, нежно и неповторимо,
прекрасна не само отвън, но и отвътре,
само това, че те има прави денят ми слънчев,
от както те срещах, всичко се промени и стана по-невероятно и по-красиво, ...
  614 
УБЕЖИЩЕ
Не идвай в мойте сънища, недей.
Така не се нахлува във обител.
И здрачът от душата ми кълве.
Дано си струва да си победител. ...
  612  12 
Кажи ми,
колко нежност може да се побере
в циганската есен на душата ти?
Дали усмивката ми – лъч небе,
ще можеш да я приютиш за малко? ...
  686  10 
В самотен свят без душа
забравен аз живея.
Кога бях млад кипя кръвта
сега като луна бледнея.
Сама девойка днес видях ...
  665 
Когато пак нея видях,
Косата чер стана,
Старост у греха настана,
Нея отдалеком зовах...
Обърна се тя с искрящ поглед и побелели коси ...
  274 
ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВА БЪРКОТИЯ
Мигове, секунди, часове,
дни, минути, хилядни безбройни,
космоси, пространства, светове,
хора, личности, лица нестройни… ...
  496 
По улицата жадна за нови стъпки
все още тъпчат, моите уморени нозе
разгласяйки съзвучията им звънки-
непрестанни страховити ветрове.
Сняг трупа и сковава тишината, ...
  390 
Ти си моят октомври,
ти си моето топло място,
моето спокойно убежище,
което не искам да напусна.
__________________________________ ...
  477 
Свечерява се. Мека, къдрава
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота. ...
  1300  17 
Аз съм слънце по водите,
сълза съм за морните очи -
вие ранените отпийте
от нейния извор призори.
Аз съм в мислите унили ...
  378 
Ще те оставя да се удавиш в блатото ми
от несбъднати мечти,
да се потопиш в тъгите ми,
да се нагълташ със жалбите ми,
да се стремиш към светлината, ...
  429 
По-лесно е, когато си далече,
нищо, че душата ми кърви,
по-лесно е да не си до мене,
колкото и сърцето да ме боли.
В очите ти, не ме оставяй да се взирам, ...
  580 
Сълзите горчиви, сега преглътни.
И нашите спомени ти забрави.
Сега всичко свърши, уби го с лъжа.
И бавно затри, наш'та обща мечта.
Не вярвам аз вече във тебе сега. ...
  365 
Отгатвам те... не, няма ток.
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят, ...
  671  11 
Ако съм облечена в червено
ако пред мен се появиш.
Каква за теб ще бъда,
с какво ще ме сравниш.
На дявола ли ще приличам, ...
  848 
Полека есента умира,
на скута си я залюлял,
подрънква седемструнна лира,
ветрецът от тъгата бял.
И песента му я приспива, ...
  496 
Кървавочервеният залез се разля
в душата ми
и залязоха
спомени,
изгреви, ...
  1422 
ОТКРОВЕНИЕ
Знаеш ли, че имало живот,
във който болка и любов живели,
както се живее по семейно –
със деца, с тревоги, със копнежи. ...
  834 
От тук до зимата прокарвам нишка бяла,
за пролет неродена още пъпна връв,
и порив уж последен, ала всъщност пръв,
главата ми любов е луда завъртяла.
От тук до там е тъй далече и незрима, ...
  430 
Предложения
: ??:??