Стихове и поезия от съвременни български автори
Очакване за дъжд
Сгушени сред капка от диамант.
Бронирано убежище за грях.
Непроницаемо като дъжда,
където станах твоя пак насън. ...
Песента на колелата
и безспирно пеят, пеят.
О, кога ли ще се спрат
и кога ще онемеят?
Тяхната магична песен ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 13
...
Знаете как е в извънредно положение,
чистим, бършим -
дезинфекцията вършим, ...
Благодаря, че съществуваш
Обичала ли съм или не съм?
Живяла ли съм или просто дишала?
Това напира, като въпроси в мен.
Любов ли, страст ли е това, ...
Като цвете.
Така не ще посрещнем никой залез.
По изгрев вместо теб, звезди надничат.
Луната свети в мен. Да ме покаже.
А ти какво, като ме гониш бясно? ...
В обятията на мъдър архитект
заключи дързостта си под пагон,
тиктакат из телата минибомби,
не ги лови ни съд, нито закон.
Целувките в музея наредихме, ...
Друг, загинал свят
Ти погледна ме ехидно,
аз застинах на мига,
в който нежно, безобидно
протегна се една ръка... ...
Пази писането
***
Пази писането
като незаченато дете
в утробата на майка му, ...
Добрини в Рая
защото, както знаем,
животът ни е кратък
и може тъй в зачатък
слана да го попари. ...
Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 12
...
Всички изтрещяхме,
и очи събрахме,
продължава, пустата му, карантина, ...
Пътуване към Нощта...
Към Залеза – бързащ денят се задъхва,
Животът притихнал очаква Нощта,
а вятър подухнал гальовно полъхва
с вечерния дъх от мечти и цветя... ...
С криле от постоянство
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини, ...
От тук до край съдба си моя ти
пленен от беловласия й чар
сърцето си й дадох мигом в дар
и тя го взе далеч повила в мраз.
Повярвайки на Снежната кралица ...
***
и е ниско.
Докосваш облаците със ръка.
Понякога е мрачно и далечно
като плач и мъгла. ...
Сделка
Защото ти си далеч от мен.
Ти искаш да си върнеш нея,
Аз искам да си върна него.
Затова сключихме сделка, ...
Пазители на ветровити сънища
се поражда поредната гибел,
със ситна, но някак нестройна походка,
с пукнатини под планините от грим
и със сърце, побиращо в себе си ...
Игра
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома...
Гоним се, аз-теб, ти-мене, ...
Луд? Поета...
дом - черупка.
Мисли - кръпки,
път без стъпки.
Нощ без ласка, ...
Да направя и за останалите място
и ухание дъждовно изпих до дъно,
всички лоши мисли изплисках настрана,
и събудих усмивките набързо.
По ръцете ми полепна доста от страстта, ...
Случайна среща
защо се смееш тъй потайно?
видях го, под ръка с погача,
ухаеща на хляб и трайно
във мене кацна впечатление; ...
Тихи часове
когато сам кафето си отпиваш ,
заслушай се във вътрешните гласове
и себе си започвай да откриваш!
Само в тези тихи часове, ...
Мое мониче
Моя нежна, сбъдната мечта,
Моя вяра в бъдещото утре,
Мое първо чудо във света.
Как, кажи ми, утре да те пусна ...
Гласче-звънче
ме гъделичка с чуруликаща магичност,
а аз задавам си въпросчета несмели
за криещата се зад него личност...
Гласче-звънче ме гали със езиче, ...