Стихове и поезия от съвременни български автори
Светът на Гаврошите
и започна цветен листопад.
Аз обличам бялата си риза
за разходка в Западния парк.
Ще пребродя всичките алеи, ...
Онази другата
Ах, как ме отричаш.
Аз съм отворената ти рана,
И съм онова, недоизживяното.
Дето вечно го пъдиш, ...
***
за нея на децата казват –
ако силно се протегнеш ще я стигнеш,
аз я стигнах – беше топла,
бавно ме обвзе, ...
Косите ми
с къдриците обичаш да лудуваш.
От тях отпиваш утринна роса...
Безкрайно нежно дълго ги целуваш.
Напомняли планински водопад – ...
Другарска среща
но тръгна си по-лек с една частица.
Доволно през годините захлебил,
направи кариера, брак, дечица.
Частицата растеше безпокойна, ...
Напомняне...
И да се правя, че съм онзи мъж,
чиито чувствени потребности
са вятър и мъла. И дъжд.
И да се лъжа, че те няма никъде, ...
Дали куршуми или чуми
Автор - Величка Николова - Литатру
Трепти в сърцето пустота.
Бушуват чувствата незрими.
Политат есенни листа. ...
Оцелял
Развихри ли се, себе си помита.
И всичко що е дребно и нищожно
го следва в нищото, отлита.
Остава чисто. Остава само важното. ...
Липсваш ми
Как да я опиша!?
Липсата ти...
Празнина ли е!?
Заблуда, че си бил тук? ...
Pеинкарнацията неизбежна
наточили сте, сякаш за курбана.
Две сиви сенки, без лице и гръб,
се хилят безогледно от калкана.
След хиляди раздели ги презрях, ...
Ах, младоженците
погледите устрелѐни
право в сърцето ти,
бездна от надежда
тихо отчаяние, ...
Забвение.
дали съм много тъжен и отчаян?
Не. Скучно ми е. И си пиша.
Каквото, ако бяхме заедно...
Измислям си безбрежните морета. ...
Емиграция и патриотизъм
властниците третират го кат скот
и имаме не една душа ранима,
що надява се на по-добър живот,
но не тук, у нас, а в чужбина, ...
***
разбирам - от себе си обсебен си,
редиш безбройни свои ребуси,
И чудиш се в профил или амфас -
снимката да запечата твоята особа, ...