20 030 резултата
По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...
  310  15 
Love is like a battle trial:
A wind that's playing with the skirts.
Sometimes it meets denial
And it often hurts.
Love is like bipolar maniac: ...
  150 
Блаженство би било или товар,
да правим равносметка на живота?
Вересѝите към Божия кръчмар,
баланса не оправят със банкноти...
Размахва среден пръст и гледа страшно, ...
  155 
Последен стих. Осъмна непрочетен.
Ръката, що написа го, заспа.
Заспа листчето в джоба на поета
приело кротко своята съдба.
След кратки сълзи и след дълги речи ...
  563  17 
Във Коледната тиха, свята нощ,
когато е облякла сняг земята,
огнище нека стопля те с любов,
и Бог да те закриля във делата.
Щом грейне Витлиемската звезда, ...
  241  13 
Правото да питам ми отне,
някой що така ме е орисал,
обич не намерих, но поне
думите ми крият тайнствен смисъл.
Хиляди вселени там, сред тях... ...
  653  11  16 
На тази вечер пак сме близо до елхата,
заедно с близки хора, майката и бащата.
Заедно сме на масата ще подредим блюдата,
днес светъл празник е семеен на родата!
И всички заедно събрахме се на празника, ...
  256 
По Коледа, къде се случват чудесата?
Дали са там, където бомби падат?
Или в гетата, там където всички страдат?
Не питам вас, а питам тук сърцата!
Най-бедните дали си имат и елхичка? ...
  435  11 
ВЕЧЕН ЧУЖДЕНЕЦ
Душата ми е прекалено стара,
за път отдавна е готова тя…
На щастието не открих олтара,
край мен животът тихо прелетя. ...
  245 
Коледа
На Коледа Бог запалва свещите на елхата
и тя грейва украсена с различни светлини.
И някак светло става и на хората в душата
и няма тъга и мъка, радост грее в техните очи. ...
  397 
И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...
  199  11 
Не ме търси в усмивката на цвете.
Не съм мъгла, не съм и дим.
Не съм и в порива на ветровете,
не съм и в залеза любим.
Не съм ни в облаците, нито на земята. ...
  402  11 
Аз не мога признавам си още,
да приема злото в душите.
Да съм в мир със човешката пошлост,
да подмина с усмивка лъжите.
И макар, че натрупах години, ...
  157 
Пристигат празничните дни
с каляска от кристален лед,
с надежда да сме по-добри
и много щастие, късмет.
То всеки път е все така ...
  208  17 
Красива си, любима Пирин планина,
изпълнена с обич и на героите душа.
Зиме – снежна, една бяла, нежна красота.
есен си красива, цветна, като наша черга.
Ти някога в пазвите си героите ни сбра, ...
  104 
Няколко рокли и 2-3 палта
и ще я имаш напълно в нощта.
Толкоз висока е летвата днес.
Как да им гониш на жените карез?
Ние, мъжете, все се надяваме ...
  312 
В една прекрасна нощ и свята,
сняг приласкае ли земята,
сред глад, войни и сред беди,
до хора бъдем ли дорасли,
на топло в дървените ясли, ...
  319 
Животът ни е загуба на време
и времето загубен е живот
За това добре ще е да вземем
каквото можем ние от мига
И не е страшно време да загубиш ...
  300 
На Игнажден
Аз теб каня Господи, моля те ела,
в моят дом ти първи днес го посети.
Вдъхни в мен вярата, да няма тъга,
и моите грешки моля те ти прости! ...
  252 
И тази сутрин вятърен кавал,
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд, ...
  196 
След първият ми възел на зависимост,
когато от живота си съм вдишал,
до тебе - ти, която си ми пѝсана,
съзнах, че явно Бог ме е орѝсал.
Със мъка да заслужа свойто щастие. ...
  217 
Правим добрини, защото знаем че отвътре сме си злобни.
Трупаме богатство, защото знаем че сме бедни.
Говорим много и красиво, защото знаем че нямаме какво да кажем.
И това е всичко.
Както казват, суета на суетите. ...
  222 
Там далече в селце във Верила планина,
отивам пак при дядовата къща, при рода.
Тя ме посреща и изпраща с радост и тъга,
няма го дядо и баба тук рядко се завръща.
Тя съградена е с много любов от душа, ...
  154 
По Коледа се случват чудеса,
явява се звезда на небосклона.
И знае се от древни времена -
магията й влиза в пантеона.
От царството на звездния дворец ...
  134 
ЧЕРНО-БЯЛО СТИХОТВОРЕНИЕ
Каква я мислех, а каква се случи –
объркала съм всяка тънка сметка.
Съдбата е неблагодарно куче –
умилква се единствено във петък. ...
  206 
Откакто му е дадено перото,
и въглена, и камъка от свише,
човекът е научил, че каквото
с причина измълчи, ще го напише.
А после закъснялото око, ...
  156 
Оядени от злоба, завист и интриги,
все гледаме във канчето на другия,
по чуждото проточили сме лиги
и жалбите ни чува даже глухият.
Напираме след жалките промоции ...
  184  19 
Зима студена, ледена, зловеща
Слънцето бе скрило своите лъчи.
Земята смразена, още през Ноември,
Но роди се Тя и всичко озари.
От три звезди, най-малка беше Тя, ...
  215 
ВЕЧЕРНА ПЕСЕН ЗА НЕВЕРНИЦИ
Покрай бездомника и песента търкулна се една монета,
И уморена стихна есента върху разбитите павета.
Заметна листопадните поли, подви коляно, седна бавно.
Забързани към светлото коли, нетърпеливи и парадни, ...
  247 
Пред себе си признавам, че е трудно
да схвана всички факти наведнъж,
повярвал на дузината заблуди,
от тях, че съм обичан мъж.
Сега, от разстояние на времето, ...
  180 
Защо крадеш децата ни чужбино
и пращаш самолети да ги отвлекат.
Обръщат те главите си, сбогом родино,
ще идваме по Коледа, друг е вече нашия свят.
А самолетите тези сиви хищни птици, ...
  207 
Какво е интимност ли? Интимността е в детайлите.
Има я - отпаднат тайните.
Интимността е времето заедно прекарано.
Човекът е пъзел, а не това,
което на първа среща е казано. ...
  146 
На хладно безразличие обречен,
се скиташ сред забързани тълпи.
И тялом тук си – мислено – далече,
такива, като теб градът търпи,
за да не го подпалят светлините, ...
  142 
Пред Твоите творения божествени,
аз мога да мълча от възхищение,
но дълго несмиримите ми жестове,
издават придобито нетърпение.
За тайнството по пътя на мечтите, ...
  128 
Дали защото сме родени
от сливане на две тела
сме тъй богато надарени
с частица божия душа?!
Или от любовта неземна ...
  109 
Дъждът през декември, каква аномалия.
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...
  214 
Две половини ме разделят,
между тях – мъгла.
Свои истини споделят,
никога една.
Черното, добре познато, ...
  142 
Отминаха в небитието дните ми...
изпълнени с младежки плам и чувствени слова,
посипаха се с бял прашец косите ми
и бръчки впиха пипалата си във моята снага.
Но вперил взор назад във времето ...
  124 
Надничам през затворени клепачи,
а светът пред мен е черно-бял,
дърво стърчи в мъгла и гарга монотонно грачи
под небосвода тежък, вял.
Едно едничко бяло погледа улавя - ...
  209 
Всичко хубаво отива,
и остава празнина,
със която не заспива,
и усеща хладина.
На любимите си хора, ...
  135 
Предложения
: ??:??