Стихове и поезия от съвременни български автори
За моите дядовци!
Остави ни сами, остави ни сами да плачем, потънали в безброй сълзи.
Отново спускам черното перде, отново мъка загрози това небе.
Знаем вече, двама сте поне!
Дъждовна лазарка
в дъждовносив изискан габардин.
Надвисна над църковните кубета
единствен шалът му сребристосин.
Но вятър млад издърпа синевата, ...
Разпятие
какво ми остава тогава?
Да вярвам в Исусово чудо,
щом за сребро ще се продавам?!
Да сея истина трънлива ...
Весело стихотворение за Весела - 3
Весела покани гости.
По́чна рано да се спря́та,
списъците да премята.
Пазару́ва, ти́ча, го́тви, ...
Светът в две зеници се губи
Мощ. Небе. И отломки звезди.
На неведоми пътища случих.
Прекосих запустели межди.
Кули маджонг понявга редих. ...
Отлитане
най-малка опасност,
летенето е инстинкт
за самосъхранение.
Не се оправдавай, ...
Мераци
Много си ми на мерак!...
Що не дойдеш ми на гости?
После ще поискаш пак!...
Аз трапеза ще ти спретна ...
Великден
ама специална – без пари.
Там подстригват ти крилата,
за да не можеш полети.
И ето: Щом е на аванта ...
Тайната вечеря
събрал бе учениците Исус.
Какво ли има да ни каже,
те питаха се мълчаливо там.
Събраха се край маса тясна, ...
Жарта под тежка пепел се събира...
Под нея риза. Най-бургундското,
червено.
Добър ли съм? Не съм и лош.
Обувките ми - тесни, за да влезеш. ...
Яйца
За да станем твърди сред врящата вода.
Тънка и чуплива ни е външната обложка.
Но белтъкът се калява насред сярна миризма.
Ние сме Великденски яйца ! ...
Гощавка
Не бе мозайка, нито сложен пъзел –
в главата ми поникна пресен ум.
Обрах му крушите и вързах възел
от Гордиевия неминат друм. ...
Следа
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.
И само светлината им различна ...
Рекапитулация
че сметките ми не излизат:
очарован от залезни гледки,
съувам изгревни илюзии.
И този ритъм на живота ...